Решение по дело №2219/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 387
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20204110102219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Велико Търново , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ВАНЯ И. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102219 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че през м. юли 2019г. е
сключил с ответника договор за изработка, съгласно който, последният му е възложил
услуга по извличане на лавандулово масло. Ищецът сочи, че е изпълнил изцяло
възложената му услуга, като е извлякъл масло от доставения от ответника лавандулов
цвят. Посочва, че за дължимото му възнаграждение е издал фактура № 20/20.07.2019г.
на стойност 17 640 лв. с ДДС. Признава, че възложителят е направил две частични
плащания по нея в общ размер на 7640 лв. /на 11.10.2019г. – 2640 лв. и на 08.11.2019г.
– 5000 лв./, поради което дължимия от него остатък от цената възлиза на 10 000 лв.
Ищецът посочва, че поради допуснатата от ответника забава в негова полза е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на 1339, 64 лв. /намален размер на
иска по чл. 214 ал. 1 ГПК/ за периода от падежа на фактурата до 17.09.2020г. По тези
съображения отправя искането до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 10 000 лв. - главница, представляваща дължимата част от възнаграждението за
изпълнение на възложената услуга, ведно със законната лихва върху нея, както и
сумата от 1339, 64 лв. – обезщетение за забава върху неплатената главница от датата на
падежа на фактурата до 17.09.2020г. Претендира разноски, включително във връзка с
обезпечението на иска.
1
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не оспорва
извършването на процесната услуга от страна на ищеца, но възразява, че е в по – малък
обем от фактурирания, с оглед на произведеното от него и предадено за обработка
количество суровина. Възразява, че посочената във фактурата цена на услугата не
съответства на уговорките между страните, както и на пазарните цени за този вид
услуга. Ответникът посочва, че с извършеното от него плащане в общ размер на 7640
лв. е заплатил на изпълнителя изцяло извършената от него услуга.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не е спорно по делото, че през м. юли 2019г. ответникът е възложил на ищеца
извършването на услуга – извличане на лавандулово масло /изваряване на лавандулов
цвят/. За извършената услуга ищецът е издал данъчна фактура № 20/29.07.2019г. с
получател ответника, в която е посочена цена на услугата от 17640 лв. с ДДС и падеж
на задължението за плащане, съвпадащ с датата на издаването й – 29.07.2019г.
Въпросната фактура не е подписана от никоя от страните по делото и е включена в
дневника за продажби на ищеца за м. юли 2019г. /лист 8/. Ответникът признава, а и от
представените от ищеца извлечения от банковата му сметка в „Банка ДСК” ЕАД от
11.10.2019г. и 08.11.2019г. се установява, че възложителят е заплатил на изпълнителя
сумата от 2640 лв. и от 5000 лв. или общо сумата от 7640 лв. с основание частично
плащане по фактура № 20/2019г.
От заключението на изслушаната ССчЕ, което не е оспорено от страните и се
цени от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че ищецът е завел
редовно в счетоводството си процесната фактура, включил я е в дневника си за
продажби за м. юли 2019г и отчита по нея вземане към ответника в размер на 10 000
лв. От своя страна ответникът също е завел фактурата в счетоводството си, включил я
е в дневника за покупки за м. юли 2017г. и е ползвал правото си на данъчен кредит.
Към момента ответникът отчита наличието на неплатено задължение към ищеца в
размер на 10 000 по разчетна сметка 411 Клиенти. Вещото лице е изчислило, че в
периода 30.07.2019г. – 17.09.2020г. мораторната лихва върху главницата е в размер на
1339, 64 лв. Същото не е открило у страните документи, удостоверяващи количеството
предадена на ищеца суровина, нито както точно е наименованието на възложената
услуга.
Ответникът е представил доказателства, че е регистриран като земеделски
производител и че част от дейността му е свързана с засяването и отглеждането на
лавандула.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
266 ал. 1 ЗЗД е предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за изработка, имащ за предмет описаната в процесната фактура услуга, че е
извършил възложената му услуга и че трудовия резултат от нея е приет от ответника,
както и размера на вземането си за главница и неговата изискуемост.
Съгласно правната теория и съдебната практика договора за изработка е
неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Писмената форма не е форма за
действителност, а за доказване. Липсата й не отрича съществуването на договорната
връзка, тъй като съгласието между договарящите може да бъде постигнато освен и
устно или с конклудентни действия. В тази връзка сключването на договора подлежи
на доказване с всички допустимо от процесуалния закон доказателства и
доказателствени средства.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до категоричния
извод, че между страните е сключен действителен договор за изработка, по силата на
който ответникът е възложил на ищеца да изпълни процесната услуга – извличане на
лавандулово масло. Възлагането на поръчката през м. юли 2019г. е съдебно признато
от ответника с писмените му становища по делото и е в съответствие с издадената от
изпълнителя фактура № 20/29.07.2019г. за извършването й. Без значение е, че
процесния счетоводен документ не е подписан от страните по спора, тъй като съгласно
трайната съдебна практика, той може да служи като доказателство за сключване на
договора и за възникване на отразените в съдържанието му задължения, ако съдържа
съществените елементи на конкретната сделка, стига да е намерил отражение в
счетоводствата на договарящите. В случая въпросната фактура отразява конкретно
възложеното действие на изпълнителя от възложителя – извличане на лавандулово
масло и цената за извършването на тази услуга. Включването на процесната фактура в
дневника за продажбите на ищеца респ. в дневника за покупките на ответника и
ползването на данъчен кредит от последния за нея, обстоятелства безспорно
установени от заключението на ССчЕ, недвусмислено сочат за наличието на
облигационна обвързаност между страните и представляват признание за възникването
и размера на задълженията, за които е съставена фактурата. Наличието на договорна
връзка между страните с посоченото във фактурата съдържание /предмет и цена/ се
установява и от извършените от възложителя две частични плащания по фактурата на
обща стойност от 7640 лв. Те представляват действия на извънсъдебно признаване на
задължението, които кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
3
Възраженията на ответника, че между страните липсва постигнато съгласие относно
отразената във фактурата цена на услугата са изцяло неоснователни и се опровергават
от действията му по осчетоводяването й, ползването на данъчен кредит по нея и
извършените частни плащания. Във връзка с последното видно от банковите
извлечения от сметката на ищеца, при всяко от двете процесния плащания ответникът
е посочил, че те касаят частично плащане по фактурата от 29.07.2019г., а такова
посочване не би било налице, ако смяташе, че с тази сума е изплатил окончателно
цената на извършената му услуга, каквито доводи поддържа в хода на процеса. Нещо
повече, видно от заключението на ССчЕ, ответникът счетоводно отчита наличието на
неплатено задължение към ищеца в размер на 10 000 по разчетна сметка 411 Клиенти,
което представлява признание както за уговорения размер на възнаграждение, при
съобразяване на частичните плащания /общо 17 640 лв./, така и за дължимия от него
остатък.
Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването на процесната фактура и
ползването на данъчен кредит по нея, освен че доказва възникването на
облигационното задължение между страните със отразеното в счетоводния документ
съдържание, доказва и надлежно изпълнение на възложената работа от страна на
изпълнителя респ. приемането й от страна на възложителя. В този смисъл Решение №
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на I т.о., ВКС. За приемането на работата без
забележки от страна на възложителят свидетелства извършените от него частични
плащания, а и нито преди завеждане на делото, нито в хода на процеса ответникът е
оспорвал изпълнението с възражения по смисъла на чл. 265 ЗЗД за отклонение от
поръчаното или за наличието на недостатъци.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът в
качеството си на изпълнител е изправна страна по договора за изработка и е изпълнил
възложената му работа в обем и качество, съответстващо на поръчаното. Приемането
на работата от страна на възложителя е породило задължението му по чл. 266 ЗЗД да
заплати следващото се на изпълнителя възнаграждение. Ответникът върху когото лежи
тежестта да докаже изпълнение на насрещната си престация, не е ангажирал
доказателства за извършено плащане на претендирания по делото остатък от главното
вземане в размер на 10 000 лв. Напротив, както се посочи по – горе е отразил в
счетоводството си наличието на неплатено задължение към ищеца в този размер,
поради което предявения иск за заплащането на сумата от 10 000 лв. следва да се уважи
като основателен и доказан.
Основателността на исковата претенция за главница обуславя основателността
на акцесорната претенция за обезщетение за забава. Падежът на главното вземане е
установен в процесната фактура – 29.07.2019г., поради което ответникът изпада в
4
забава с настъпването му, без да е необходимо да бъде канен /чл. 84 ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на вещото лице в периода 30.07.2019г. – 17.09.2020г.
мораторната лихва върху главницата е в размер на 1339, 64 лв., с оглед на което
предявения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, предвид намаляване
на първоначалната претенция за лихва за забава по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК до този
размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в
размер на 1487, 39 лв., както и тези сторени за обезпечаване на иска в размер на 186, 22
лв., съгласно т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК.
Водим от горното Великотърновският районен съд
РЕШИ:

ОСЪЖДА „КАМЕЯ 90” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „П. Типографов” № 22 ДА ЗАПЛАТИ на
„ИНВЕСТ АГРО БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Л. Каравелов” № 31 ет.2, на основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86
ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - главница, представляваща
неплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка по фактура №
20/29.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2020г.
до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 1339, 64 лв. /хиляда триста
тридесет и девет лева и 64 стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за периода от
деня следващ падежа на фактурата до 17.09.2020г.
ОСЪЖДА „КАМЕЯ 90” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „П. Типографов” № 22 ДА ЗАПЛАТИ на
„ИНВЕСТ АГРО БГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Л. Каравелов” № 31 ет.2, на основание чл.78 ал. 1 ГПК, СУМАТА 1487, 39
лв. /хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и 39 стотинки/, представляваща общ
размер на направените в исковото производство разноски, както и СУМАТА от 186, 22
лв. /сто осемдесет и шест лева и 22 стотинки/ - разноски за обезпечение на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5
6