№ 8521
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110147416 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „.“ ЕАД
срещу Х. Г. Х. – малолетен, чрез законен представител Г. С. Х., с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата в размер на 2446.05 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2021г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С. с абонатен номер ..,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2024 г., до
окончателното изплащане, сумата в размер на 360.60 лева, представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г. върху цената на
топлинната енергия; сумата в размер на 56.42 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 09.08.2024 г., до окончателното изплащане и сумата 14.16
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г.. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия
1
период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на доставената
топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми. Релевирано е искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В
проведено открито съдебно заседание законният представител на ответника оспорва
исковете, като излага подробни аргументи относно приложението на чл. 61 ЗН спрямо
малолетни лица. Подчертава се, че по делото не е установено процесният имот да е
топлофициран. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на
ответника се присъдят сторените от него разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 12, находящ се в гр. С., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца е представен договор № .г,
сключен между третото лице-помагач и представител на етажните собственици на сградата в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. С. по силата на който „.“ ООД се е
задължило да осъществява услугата дялова разпределение. Предвид това щом е прието
извършването на услугата дялово разпределение, то безспорно и сградата, в която тази
услуга се осъществява, е топлоснабдена.
От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали
сградата, в която се намира процесния имот, е топлоснабдена, но и дали именно ответникът
Х. Г. Х. е потребител на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм.
2
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща към спорния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно за да се приеме, че ответникът отговаря за заплащането
на претендираните от ищцовото дружество суми, следва да бъде доказано при условията на
пълно и главно доказване, че именно Х. Х. към исковия период е бил собственик или вещен
ползвател на процесното топлоснабдено жилище. Във връзка с това Софийски районен съд
приема следното:
За установяване правото на собственост върху процесния имот по делото е приет
нотариален акт за дарение на недвижим имот ., том № ., дело № .г, от който е видно, че на
22.11.1994г. М.Т.Ц. е дарила на сина си А.М.М. правото на собственост върху процесния
недвижим имот, като е запазила за себе си правото на ползване върху имота пожизнено.
Следователно считано от 1994г. именно А.М.М. е станал собственик на процесния имот. В
качеството си на собственик М. е депозирал и декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имот, с която е декларирал изрично, че е собственик на ап. 12,
находящ се в гр. С., на основание договор за дарение. Същевременно съгласно прието по
делото удостоверение за наследници М.Т.Ц. е починала на 17.06.2011г, т.е с настъпването на
смъртта и е било погасено вещното право на ползване, запазено в нейна полза.
Съгласно прието по делото удостоверение за наследници изх.№ ./20.03.2023г А.М.М.
е починал на 07.01.2021г., като на основание чл. 10, ал. 1 ЗН е оставил за свой единствен
наследник внука си Х. Г. Х. – ответник по настоящото делото, доколкото дъщерята на А. М.
– Д. М.а е починала преди баща си – на 30.04.2018г. Към датата на смъртта на А.н М., а и
към настоящия момент, роденият през 2017г ответникът Х. е малолетен, поради което
основния спорен въпрос по делото е дали същият е придоби по наследство притежаваните
от А.М.М. права и задължения.
За да се отговори на този въпрос трябва да се съобразят дадените разяснения в
мотивите на Тълкувателно решение №1/23.01.2024г. по тълк.д.№ 1/2021г на ОСГК на ВКС.
Съгласно посоченото от ВКС когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се
открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го приеме само по опис. Изключена е
възможността за неограничена отговорност на наследника по чл. 60, ал. 1 ЗН. Наследството
не може да се приеме направо нито изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, нито с конклудентни
действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Предвид това се явява неоснователно направеното в устните
състезания възражение от името на „.“ ЕАД, че ответникът е приел наследството с
конклудентни действия, след като постоянният адрес на малолетния ответник съвпада с
адреса на топлоснабдения имот.
Наследството от малолетно лице, каквото безспорно е ответникът Х., може да бъде
прието само по опис (от законните представители - родителите на малолетното дете или с
тяхното попечителско съдействие - за непълнолетното дете). Това законодателно разрешение
е продиктувано от особения характер на наследството като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, липсващата пълна яснота към момента на придобИ.не за неговия
3
състав и възможността в бъдеще да се открият както нови права, така и задължения,
принадлежащи на наследодателя, които не били известни на наследника към момента на
приемането или отказа. Възможно е в наследството да е включено и неупражнено право на
наследодателя за наследяване на починал наследник (т. нар „наследствена трансмисия“ - чл.
57 ЗН), което означава, че това право върху по-далечно имущество също ще бъде част от
актИ. на наследството и може да бъде упражнено само ако наследникът е приел
наследството. Ако в наследството преобладават активите, отказалият се наследник пропуска
да увеличи своето имущество, което очевидно не е в негов интерес.
Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на
изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване (чл. 61, ал. 2 ЗН). За лицата,
посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което
по отношение на тях предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение
- те могат да приемат наследството по опис и след като този срок е изтекъл. Спрямо тях
срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за
недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля. Възражение за
неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените в ал. 2 лица
(мотиви към т. 5 на тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3 от 2013 г. на
ОСГК на ВКС). Ето защо настоящият състав намира за безпредметно открИ.нето на
производството по чл.51 ЗН, вр. чл. 61 ЗН, в каквато насока е направено искане от „.“ ЕАД с
молба от 07.02.2025г, при съобразяване на изричното становище на законния представител
на малолетния ответник в молба от 12.03.2025г., който не е изразил съгласие да осъществи
приемане на наследството по опис.
Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със
съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично
даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява
възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се
отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. В този смисъл и
определение № 466/04.02.2025г по гр.д.№ 3318/2024г на ВКС, III г.о.
В обобщение на всичко изложено настоящият състав приема, че доколкото липсва
изрично направено изявление от законния представител на ответника Х. за приемане на
наследството по опис, което изявление да е вписано в особените книги на съда, е налице
основание да се приеме, че към настоящия момент ответникът не е приел наследството на А.
М.. Следователно ответникът към момента не е станал собственик на процесния
топлоснабден имот и предвид това не е придобил качеството клиент/потребител на
топлинна енергия. Същевременно не са ангажирани и доказателства от името на малолетния
ответник да е депозирано и изрично заявление за открИ.не на партида на негово име за
процесния топлоснабден имот, за да може да се приеме, че същият, чрез законния си
представител, е изразил изрично желание да встъпи в облигационно отношение с ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че ищцовото дружество не е доказало
4
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е материално легитимиран да
отговора по предявените искове за заплащане на цената на доставената през исковия период
топлинна енергия в процесния имот и за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение.
С оглед неоснователността на претенциите за дължимост на главници, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорните
претенции за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника, като от същия съобразно представен списък по чл. 80 ГПК се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. При съобразяване на
разяснения дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, съдът намира, че са представени доказателства за заплащане на сумата от
800 лева, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отбелязано, че сумата от 800 лева е заплатена в брой. Същевременно от ищеца е релевирано
своевременно възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за основателно
при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която за искове с материален интерес от
2877.23 лева минималното възнаграждение е 587.72 лева, като липсват доказателства
процесуалният представител да е регистриран по ЗДДС. От друга страна съдът съобрази, че
осъществената от процесуалният представител работа се изразява единствено в явяване в
едно съдебно заседание, без да е депозиран отговор на исковата молба, като единствената
подадена молба по делото е депозирана от законния представител на ответника, а не от
упълномощения адвокат. Ето защо претендираното възнаграждение следва да бъде
намалено като прекомерно и в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение в
размер на 587.72 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. „Я.” №., срещу Х. Г. Х., ЕГН **********, чрез законния му представител Г. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес в гр.С., бул. „., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Х. Г. Х., ЕГН **********, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .
сумата в размер на 2446.05 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2021г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С. с абонатен номер ..,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2024 г., до
окончателното изплащане, сумата в размер на 360.60 лева, представляваща лихва за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г. върху цената на
топлинната енергия; сумата в размер на 56.42 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата
5
на подаване на исковата молба – 09.08.2024 г., до окончателното изплащане и сумата 14.16
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., да заплати на
Х. Г. Х., ЕГН **********, чрез законния му представител Г. С. Х., ЕГН **********, с адрес в
гр.С., бул. „., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 587.72 лева – разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ООД като трето лице-помагач
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6