П Р
И С Ъ
Д А
Номер:........, 17.05.2012г..,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети
май през 2012 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Д.В.,
Прокурор:
Сезгин Османов,
като
разгледа докладваното от председателя НОХД № 58 по описа за 2012 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. ИЛИЯС, роден на ***г. в РТурция, турски гражданин,
продължително пребиваващ чужденец в РБългария, ЛНЧ - **********,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 17.12.2011г. в гр.Исперих, обл.Разградска,
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Опел Вектра”, с
рег.№ РВ 16 80 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда /1.97
на хиляда/, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 252/19.12.2011г. на Химическа
лаборатория към ОД на МВР-гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради
което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
НАКАЗАНИЕ “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ месеца.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1
от НК, изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за изпитателен срок от
3 /три/ години.
НАЛАГА, на основание чл.343г. във
вр. с чл.343б, ал.1 във вр. с чл.37, ал.1, т.7 във вр. с чл.49, ал.1 и ал.2 от НК, на подсъдимия Т. ИЛИЯС,
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 1 /една/ година,
считано от датата на влизане на присъдата в сила, като му ЗАЧИТА времето, през
което е бил лишен от това право по административен ред.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към присъда № 65/17.05.2012г.
по НОХД № 58/2012г. по описа на РС-гр.Исперих
Повдигнато
е обвинение срещу подсъдимия Т. ИЛИЯС, роден на ***г. в РТурция, турски
гражданин, пребиваващ чужденец в РБългария, ЛНЧ - **********, за
това, че на 17.12.2011г. в гр.Исперих, обл.Разградска, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка “Опел Вектра”, с рег.№ РВ 16 80 ВХ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда /1.97 на хиляда/,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 252/19.12.2011г. на Химическа лаборатория към
ОД на МВР-гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна.
Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание “Лишаване от свобода” в
размер около минималния, предвиден от закона, както и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок над 1 /една/ година. Поради чистото съдебно минало на подсъдимия, предлага
изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок.
Делото се разглежда в отсъствие
на подсъдимия Т. Илияс при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, тъй
като се намира извън пределите на РБългария, с неизвестно местоживеене и
разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи за разкриване на
обективната истина по случая.
Назначеният му от досъдебното
производство служебен защитник, не оспорва фактическите обстоятелства на
обвинението, както и правната квалификация на престъпното деяние. Моли за
налагане на наказания в минималните размери, определени от закона, с приложение
на чл.66, ал.1 от НК за наказанието “Лишаване от свобода”, като изпитателният
срок също бъде определен в минимума. Моли за снизхождение предвид липсата на
данни подсъдимият да е нарушавал системно
закона и с оглед ниската му обществена опасност в този смисъл.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.12.2011г. подсъдимият Т.
Илияс, турски гражданин, пребиваващ
чужденец в РБългария, ЛНЧ - **********, при управление на лек
автомобил, марка “Опел Вектра”, с рег.№ РВ 16 80 ВХ, около 20.50 часа,
причинил ПТП в гр.Исперих,
обл.Разградска, по ул.”Хан Аспарух”, пред дом № 9, като се блъснал в крайпътно
дърво. Местопроизшествието било посетено от служители на РУ „Полиция”-гр.Исперих,
при което водачът на автомобила бил намерен във видимо нетрезво състояние.
Контролните органи направил опит за вземане на проба за алкохол с техническа
средство, но тъй като подсъдимият имал нараняване по устата вследствие на
ПТП-то, не успял да даде качествена проба. Издаден му бил Талон за медицинско
изследване, както и взета кръвна проба в Болницата в гр.Исперих за изследване
на алкохолно съдържание в кръвта. Проверяващите полицейски служители съставили
на място Протокол за ПТП № 1263111/17.12.2011г. /л.4 от ДП № ЗМ-Их-469/2011г.
на РУ ”Полиция”-гр.Исперих/, както и съставен на водача АУАН бланков № 956973
от 17.12.2011г. /л.2 от ДП/ за нарушения по чл.20, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Иззето било Свидетелството за управление на МПС на водача, с № 9386, изд.
на 17.09.2009г. в Кахраманмараш/Афшин,
РТурция. Водачът не възразил срещу акта.
Заключението на Химическата
експертиза по Протокол № 252/19.12.2011г. на експерт в НТЛ при ОДП-гр.Разград
/л.5 от ДП/ е, че в изследваната проба кръв, взета от Т. Илияс е установено
наличие на етилов алкохол в количество 1.97 промила.
Събраните данни относно
личността на подсъдимия установяват, че същият не е осъждан, видно от
представената справка за съдимост. Правоспособен водач на МПС е. Не са
установени данни за нарушения по ЗДвП за времепребиваването му в страната.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът счита обвинението за ДОКАЗАНО.
Всички събрани и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства сочат
на това, че подсъдимият Т. Илияс на 17.12.2011г. в гр.Исперих, обл.Разградска,
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Опел Вектра”, с
рег.№ РВ 16 80 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда /1.97
на хиляда/, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 252/19.12.2011г. на Химическа
лаборатория към ОД на МВР-гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. По категоричен и несъмнен начин е установено деянието,
дееца и вината. В този смисъл са свидетелските показания на полицейските
служители, посетили мястото на на ПТП-то
– Н.С.Г. и И.Х.Д., които разкриват непосредствените си впечатления от случилото
се. В подкрепа на обвинението е събрания писмен доказателствен материал –
съставеният на водача АУАН № 956973 от 17.12.2011г.
/л.2 от ДП/, съставеният Протокол за ПТП № 1263111/17.12.2011г. /л.4 от ДП/.
Подсъдимият е управлявал
посоченото по-горе МПС, след като е употребил алкохол, при установена
концентрацията на алкохол в съставомерния размер над 1.2 на хиляда, а именно
1.97 на хиляда, установена по надлежния ред – чрез химическо изследване, при съблюдаване на законовия ред, регламентиран
в Наредба № 30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието
/обн.ДВ бр.63/2001г./.
Престъплението е формално, на
просто извършване. С факта на самото управление на МПС при изложените
предпоставки, които са безспорно доказани, деецът осъществява признаците на
престъплението, за което е обвинен. Деянието е с висока степен на обществена опасност,
която се обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, касателно транспортните
средства и съоръжения, и здравето, и живота на хората, а в процесния случай има
и реално настъпило ПТП с увреждане здравето на водача.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасните
последици от деянието и е искал тяхното настъпване. Въпреки знанието за
законовата забрана е предприел управление на автомобила, след като е бил вече
употребил алкохол. Не се е съобразил с разпоредбите на закона.
Действайки по описания по-горе
начин, подсъдимият ангажира наказателната си отговорност за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и следва да понесе съответно на
общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на
личността си, наказание. В тази връзка и при определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи вината и
отговороността му обстоятелства.
Като смекчаващи вината и
отговорността на нарушителя обстоятелства, съдът отчита чистото му съдебно
минало. Като отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства съдът отчита
повишената обществена опасност на деянието, както и тежките общественоопасни
последици от него, още повече, че водачът реално е предизвикал ПТП. По този
начин е бил опасен участник в движението по пътищата, пренебрегнал правилата на
закона и е управлявал МПС въпреки състоянието си, подложил е на риск и е създал
опасност за увреждане, както на собственото здраве и живот, така и на
останалите участници в движението по пътищата. Именно поради тази причина
обществената опасност на деянието и дееца не следва да се омаловажава и
подценява. Ето защо съдът реши да наложи наказания над минималния и към
средния, предвиден от закона размер, а именно на основание чл.343б, ал.1 и в
условията на чл.54 от НК “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, както
и на основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 във вр. с чл.49, ал.1 и ал.2 от НК - наказание “Лешаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /една/ година, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, като му ЗАЧИТА времето, през което е бил лишен от това право
по административен ред.
Съдът прие по отношение на
наказанието “Лишаване от свобода” приложимост на института на условното
осъждане при наличие на всички материални и формални предпоставки за
прилагането му, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.
При определяне размера на
наказанието съдът отдава значение на превантивния ефект, съблюдавайки
изискванията както на специалната, така и на генералната превенция – да се
въздейства предупредително и възпитателно върху дееца и останалите членове на
обществото, нарушителят да се поправи и превъзпита към спазване на законите, да
бъдат отстранени онези водачи за определен срок, които са нарушили установения
ред за движение по пътищата и са станали опасни участници в движението.
Съдът
приема, че така наложените по вид и размер наказания ще окажат необходимото възпитателно и поправително въздействие върху
личността на подсъдимия и ще бъдат
постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл.36 от НК.
По
изложените съображния, възприемайки по тази начин обективната истина по случая,
ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: