Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260863
гр.Бургас, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 229 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „*“, ул. „*“ 107, ет. 1, ап. 1, чрез
адв. М.П. от САК, против
Наказателно постановление № */07.10.2019г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на
търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С
жалбата (л. 3, 4 и 17 от делото) се посочва, че фактическата обстановка се
различава от изложената в НП. Алтернативно се посочва, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, което е редовно призовано, не
се представлява, като е постъпила молба от адв. П., в която се посочва, че се
поддържат доводите и деянието е недоказано.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт *, която намира жалбата за
неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На
21.07.2019 г., около 18,30 часа, служители на НАП, сред които и А.С., извършили
проверка в търговски обект- скара, находящ се в гр. Бургас, Морска градина,
стопанисван от дружеството жалбоподател. Проверяващите първоначално извършили
контролна покупка на една тарелка смесена гарнитура, една вратна паржола, един
брой плескавица, един брой царевица, един брой контрафиле и два броя минерална
вода на стойност 34.30 лв. Плащането било прието от продавач в обекта, като при
заплащане на стоките не бил издаден фискален касов бон от наличното в обекта
фискално устройство модел DATECS WP500. Проверяващите изчакали известно
време, след което се легитимирали и се пристъпило към проверка.
За
извършената проверка и констатациите от него С. съставила Протокол за извършена
проверка бланков № 0343334 от 21.07.2019 г. На 22.07.2019 г. представител на
дружеството, се явил в ТД на НАП-Бургас и бил съставен АУАН с № F501133. Актосъставителят
описал в акта констатираното при проверката на 21.07.2019 г. нарушение, като
записал, че не е издадена фискална касова бележка. Така описаното деяние
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявил и връчил
екземпляр от акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Представителят
на дружеството записал, че причината е обезводняване на служителката и
натовареността на работата.
Впоследствие,
на 07.10.2019 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Липсват каквито и да е
било основания съдът да не кредитира показанията на свидетеля, който е
присъствал по време на проверката и лично е наблюдавал извършването на
контролната покупка. Липсата на спомен за конкретната стойност на отделните
артикули е разбираема с оглед техния брой и изминалото време, но е налице
редовно изготвен протокол от проверката, в който те са намерили отражение. Обратно,
липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на изложената в жалбата
фактическа обстановка. Нещо повече, налице е писмено обяснение на л. 21 от
Десислава Стоянова, посочена като лице, приело плащането в НП, в което е
записано, че действително не е издаден касов бон, а като възражение в АУАН е
посочено, че причина е обезводняване на служителката. Тези факти, съчетани с
обстоятелството, че за първи път с жалбата се излага твърдение, че бил издаден
бон за покупка, а част от стоките са били подарък, мотивира съда да приеме, че
се касае за изцяло защитна версия, която се оборва от доказателствения материал
по делото.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен
орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са
констатациите от нея. Точно е записано, че не е била издадена фискална касова
бележка, с което не е изпълнено задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата,
което е отразено и в АУАН.
В обобщение, липсват формални
основания за отмяна на обжалваното постановление.
Фискалните касови бележки, редът
и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Съгласно
чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на
цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н-18 -независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.
1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От анализа на
цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на
контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата фискална касова
бележка не е издадена, са безспорно установени. За да е налице съставомерност
на констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена фискална касова
бележка, след извършване на покупката и заплащане на цената, което
обстоятелство е налице. Задължението не е изпълнено от санкционираното
дружество, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е
достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното
задължение, както е в настоящия случай. Всички признаци на вмененото нарушение
са посочени както в АУАН, така и в НП, поради което и правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
За така констатираното
административно нарушение, административнонаказващия орган е определил
имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС
предвидените наказания са: за физическите лица, които не са търговци - глоба в
размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци -
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил
имуществената санкция в максималния предвиден размер.
Съдът намира, че правилно АНО е
индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи
на жалбоподателя, като е определил същата в минимално предвидения в закона
размер.
Настоящата инстанция приема, че
към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН предвид
обществените отношения, защитата, на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и
предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От установените по делото
обстоятелства не може да се направи извод, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс - "маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. От установените по делото факти не може да се направи извод, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от
съответния вид. В случая не може да се приеме, че се касае за ниска стойност на
покупката, която не е отразена. Отделно от това, дори и да се приеме за ниска,
стойността произтича от характеристиките на стоката- храна и напитки от обект
скара, които не са на висока стойност, а и ноторно клиентите обикновено не
закупуват големи количества от тях наведнъж.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е процесуално и материално
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за
потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ */07.10.2019г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185,
ал.1 ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к.
„*“, ул. „*“ 107, ет. 1, ап. 1, е наложена „имуществена санкция” в размер на
500 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „*“, ул. „*“ 107, ет. 1, ап. 1,
да заплати на Национална агенция за приходите- * сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала:Д.Б.