Решение по дело №430/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 48
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20191450200430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

ННомер

 

Година

09.06.2020 г.

Гград

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен съд

с

 

 Наказателен състав

 

 

 

 

 

 

Нна

05.06.2020 г.

 

Година

2020

В публичното заседание в следния състав:

 

 

Председател

Евгени Божидаров

 

Съдебни заседатели
 

 

 
Секретар

Валя Каменова

 

 
                                                       

 

 

 
Като разгледа докладваното от

Съдия Божидаров

 

АНХ

Дело

430

  по описа

2019

година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

A.R.,  гражданин на Република Гърция, обжалвал  чрез адв. Д.М.Д. *** наказателно постановление № 19-0967-001183/22.09.2019 г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР- Враца, група ОДЧ-Враца , упълномощен със Заповед № №8121з-748/24.06.2015 година на Министър на вътрешните работи,  с което на основание чл.183 ал.2 т.11  от  ЗДвП му е наложена  глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП  и на основание чл. 175 ал.1 т. 5   ЗДвП  му е наложена  глоба в размер на 200.00 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди , че действително  на посочената дата , време и място жалбоподателят е извършвал  маневра  / движение на заден ход/ с управляван от него товарен автомобил с прикачено полуремарке, като при маневрата  не е имало други участници в движението и  не възприел  предизвикано ПТП, поради  големите  габарити и маса  на товарния автомобил с ремаркето.  Твърди се нарушено право на защита , поради липса на  превод на съставеният на място АУАН и протокол за ПТП. Развиват се доводи , че след като при движението на заден ход не е възприел  станало ПТП изразено в блъскане на метален стълб, то от субективна страна незнанието на този факт сочи,че не  е виновно извършено и нарушението  по чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.  Твърдят се и липса на доказателства  за нарушенията предмет на обжалване.

  В съдебно заседание жалбоподателя не   се явява и не се представлява. Постъпило е становище от  защитникът адв. Д.  с искане за отмяна на НП, като доразвива доводите в жалбата. Претендират се при отмяна на НП  присъждане на разноски от 400 лв по представен списък .

Наказващият орган редовно призован, не се представлява .В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства . Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Предмет на обжалване   е  НП № 19-0967-001183/22.09.2019 г. на ОД МВР- Враца издадено  срещу гръцкия гражданин  A.R. ,  който на 21.-09.2019 г. в 22,10 часа в гр. Мездра на кръстовище на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Янко  Сакъзов“ като  водач на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Скания Р124Л“ с ДК № Е 5425 ВН  с прикачено за него полуремарке  „Кьогел“ с ДК № Е 2881 ЕЕ , собственост на  „Спийд Карго“ ООД – Благоевград, при неправилна маневра , движение на заден ход , водачът блъска стоманен стълб за уличното осветление , собственост на Община – Мездра, с  което реализира ПТП с материални щети, след което напуска мястото на ПТП без да установи последиците от него.  Нарушенията са квалифицирани по чл. 40 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.

В жалбата  не се отрича , че действително гръцкия гражданин A.R. на посоченото в НП време и място  е управлявал  товарен автомобил с прикачено  ремарке , като извършил маневра „движение на заден ход“. По време на маневрата на място се намирал св.  К.М., който  забелязал , че ремаркето със задната част се ударило в стълб на уличното осветление , който паднал. В допълнителните показания от 05.06.2020 г. свид.М. уточнява , че след удара в стоманеният стълб той паднал на пътното платно и по този начин препречил движението на преминаващите други автомобили , който предприели маневри по заобикаляне на стълба навлизайки в насрещното платно за движение , като по този начин било затруднено  нормалното  движение на преминаващи автомобили и била създадена опасност за другите участници в движението .В това време  товарния  автомобил с ремаркето завършил маневрата и се насочил към изхода  на гр. Мездра без да забележи  блъснатия от него  ел. стълб. На място бил изпратен полицейски патрул, който установил щетите от станалото ПТП, но вече товарния автомобил бил напуснал  мястото където това станало.  Полицейските служители от автопатрула Б.В.,   и Д.Д. тръгнали  в посока на отдалечаване на товарния автомобил към гр. Враца, настигнали го и го върнали на мястото на ПТП. През това време  полицейски служител Н.М. останал на мястото на ПТП за да го обезпечи. Бил съставен протокол за ПТП и АУАН за нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП  и чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП на водача на автомобила – гръцкия гражданин A.R.. Същия подписал документите без възражения , които били прочетени  и устно преведени на гръцки език от дошлия  на място полицейски служител св. Г.В..

Показанията на  всички свидетели  са логични, последователни и взаимно допълващи се , поради което  съдът ги кредитира като правдоподобни.  Не се спори , че  жалбоподателят е управлявал  на заден ход на посоченото  в АУАН време и място  товарен автомобил с прикачено ремарке. Доказано е  ,че при това движение  той блъснал  метален ел. стълб , собственост на Община-Мездра,  който бил повален на пътното платно  и по този начин било затруднено движението на другите преминаващи автомобили  . В тази насока са показанията на очевидеца М. и представените от него и приети  фотоснимки като веществени доказателства. Самият  жалбоподател не отрича това движение на заден ход, но твърди в жалбата, че не е застрашавал другите участници в движението. В случая движението на заден ход  извършено  на централно кръстовище в града несъмнено е довело  до  опасност или затруднения на останалите участници в движението с оглед  размера  на състава на ППС участвало в тази маневра и последващото падане на стълба върху пътното платно  .  Сочената  за нарушена разпоредба на чл. 40 ал.1 ЗДвП във връзка с  извършване  на маневра на заден ход , изисква  водачът да се е  убедил , че пътят зад превозното средство е свободен  и няма да се създаде опасност  или затруднения  за останалите  участници в движението. Фактите относно извършването на маневрата сочат, че  жалбоподателят е извършил вмененото нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП, тъй като не се е убедил преди започване на движението назад, че пътят  зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност  за другите участници в движението.  Законът не изисква тази опасност да е реализирана в действителност. За съставомерност на това нарушение е достатъчно тя да е съществувала.  Съдът приема , че такава опасност е съществувала при извършване на предприетата маневра , тъй като  тя се   е извършвала на  градско кръстовище с натоварен трафик и при наличие на  обичайно преминаващи автомобили за които несъмнено е било създадено  затруднение.  Санкционната норма  за нарушението на чл. 40 ал.1 ЗДвП по чл. 183 ал.2 т.11 ЗДвП  е приложена правилно  с фиксирана глоба в размер на 20.00 лева, поради което НП   следва да бъде потвърдено за това нарушение.

В резултат на доказаното  нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП  е причинено ПТП изразено в блъскане и събаряне на стоманен стълб от уличното осветление.  Законът при тази хипотеза  изисква  по силата на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП водачът да спре и да установи последиците от ПТП.  В случая   жалбоподателят като водач на товарната композиция  не е спрял и не е установил последиците от ПТП , като  твърди в жалбата , че не е възприел същото. Това твърдение  бе подложено на проверка от съда  с оглед  изследване на субективния момент  за вмененото нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП. Пред пристигналите на място полицейски служители – св. Б.В.,  Д.Д. и Н.М.  водачът A.R. съобщил, че не е усетил удар, а пред свид.Г.В. участвал в устния превод на съставените документи , заявил , че дори в огледалата на товарният автомобил   не видял какво е станало  . Очевидец  на блъскането на стълба  бил намиращия се в непосредствена близост К.М.. Той сочи, че удара бил в  задната част на полуремаркето, като  то се движело бавно назад, без да променя скоростта си след удара в стоманения стълб..   Показанията на този свидетел  съпоставени  с твърденията  в жалбата и заявеното пред полицейските служители от жалбоподателя обстоятелство, че не е  усетил  удар потвърждава  това твърдение.  Водачът се намирал в кабината на автомобила , а ударът е бил в задната част на  прикаченото към него ремарке, което  с оглед  физическите характеристики на ел.стълб  несъмнено  е ограничило  видимостта  на мястото на съприкосновение  от  кабината  на автомобила, поради което и  водачът  незабелязал намиращия се ел. стълб и не е усетил съприкосновението с него. Показател за това е и факта , че дори и след това съприкосновение  автомобилът продължил  със същата скорост  да извършва назад вече предприетата маневра.

При така установените факти  водачът на  товарния автомобил извършващ маневрата      субективно не е възприел извършеното от него ПТП в резултат на удрянето  на металния стълб  със задната част на прикаченото ремарке. След като в съзнанието му е липсвало знание , че  по този начин  е извършил  ПТП, то не може да бъде  вменено във вина последващото от това неизпълнение  на задължението да спре и да установи последиците от ПТП.  При тези обстоятелства нарушението на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП  не е  извършено от жалбоподателя A.R.  виновно, тъй като той не е съзнавал , че е причинил ПТП, за да се твърди, че въпреки това  не е спрял и не е установил неговите последици. При тези доводи  НП за   нарушението на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП подлежи  на отмяна като неправилно.

Неоснователно се явява основното възражение на жалбоподателя  за нарушаване правото му на защита поради липса на предоставен превод на гръцки език  на съставените на място документи  . Безспорно е, че нарушителят е гръцки гражданин и не разбира български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на  чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият  има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление.

В Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното санкционирано с оспореното пред РС-Мездра  НП, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при съставяне на протокола за ПТП ,  предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужд  гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че жалбоподателят , макар и гръцки гражданин , е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод за това настоящата въззивна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаният свидетел Г.В., който обяснил на гръцки език извършените нарушения от жалбоподателя и съставените документи за това .В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушенията,  които е извършил водачът, са му били съвсем ясни още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език.

На следващо  място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.  Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта, това  не е попречило на наказаното лице  да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство  наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било сторено. Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 1, §3 от ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка може да  поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, което не е сторил, респективно - да упълномощи адвокат, който надлежно да защитава интересите му, последното от което е сторил.  С оглед горепосоченото съдът  намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че наказаното лице е разбрало какви административно-наказателни обвинения му  се вменяват и на второ място-на това основание , че не е допуснато  съществено нарушение на правото му на защита –Решение № 541/17.12.2018 г. на АС-Добрич по КАНХД № 683/18 г. , Решение № 267/23.10.2015 г. на АС-Добрич по КНАХД 435/ 15 г. , Решение № 134/31.08.2015 г. на АС-Сливен по адм.дело №181 /15 г.

В становището на защитата  вх. № на РС-Мездра № 5081/04.12.2019 г. /л.30/  и № 327/254.01.2020 г. /л.44 /  се иска присъждане на направени по делото разноски с приложен списък по чл. 80 ГПК за платено адвокатско възнаграждение от 400 лв /л.32 и л. 49  / .  С измененията на ЗАНН с ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.  година  е уредено  присъждане на разноски  на страните в хипотеза на чл. 63  ал.3 и ал.4 ЗАНН.Разпоредбата препраща  към чл. 143 АПК и субсидиарно прилагане  на ГПК по тези въпроси  на основание чл. 144 АПК. Приложен е списък за разноските , както и пълномощно  за правна защита /л.15 и л.49/ / .   Законодателят  изисква  възлагане  на разноски , които действително са били направени. Налице са претенции за направени разноски в производството общо от 400 лв. за двете нарушения . В случая НП следва да се отмени в една част , а  в друга за нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП   следва да се потвърди , поради което относно отменената част на НП с наложеното наказание от 200 лв съпоставено с потвърденото наказание от 20 лв.  е при съотношение 90 към 10 процента при общо платен адвокатски хонорар от 400 лв. , поради което на основание чл.63 ал3 ЗАНН вр. чл. 143 ал.1 АПК и чл. 78 ГПК вр.чл. 144 АПК при условия на съразмерност  с уважената част на жалбата  следва да се осъди ОД-МВР-Враца да заплати на жалбоподателя разноски  в размер на 90 процента от платеният хонорар при последваща отмяна на НП , възлизащи в размер след процентната редукция  на 360 лв. като платено възнаграждение за един адвокат .

РС-Мездра е направила и разноски от 10 лв . за явяване на свидетел. Производството е инициирано от жалбоподателя и при потвърждаване на НП ,дори и частично , следва да заплати на основание чл. 189 ал.3 НПК вр.чл. 84 ЗАНН направените за явяване на свидетел разноски по сметка на РС-Мездра. Тази разноски се дължат на съда като реално извършени  на  основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.84 ЗАНН  , докато на страните се дължат на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН при пропорционалност по чл.78 ал.1 ГПК  вр.чл. 143 и чл.144 АПК ,поради което направените от съда разноски се възлагат в пълен обем на санкционираното лице за което НП е потвърдено дори и частично .

Мотивиран  при горните съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС- Мездра

 

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  като законосъобразно и правилно т.1 от  наказателно постановление № 19-0967-001183/22.09.2019 г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР- Враца, група ОДЧ-Враца , упълномощен със Заповед № №8121з-748/24.06.2015 година на Министър на вътрешните работи,  с което на гръцкия гражданин  A.R. на основание чл.183 ал.2 т.11  от  ЗДвП му е наложена  глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП

ОСЪЖДА  на основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.84 ЗАНН    гръцкия гражданин  A.R., род.*** г. в Гърция ,  да заплати в полза на РС-Мездра по бюджета на съдебната власт направени разноски в размер на 10 /десет/ лева за явяване на свидетел.   

 

ОТМЕНЯ  КАТО НЕПРАВИЛНО  т.2 от наказателно постановление № 19-0967-001183/22.09.2019 г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР- Враца, група ОДЧ-Враца , упълномощен със Заповед № №8121з-748/24.06.2015 година на Министър на вътрешните работи,  с което на гръцкия гражданин  A.R.  на основание чл. 175 ал.1 т. 5   ЗДвП  му е наложена  глоба в размер на 200.00 /двеста/  лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП

ОСЪЖДА на основание  чл.63 ал3 ЗАНН вр. чл. 143 ал.1 АПК  и чл.78 ГПК вр. 144 АПК ОД-МВР –Враца да заплати на жалбоподателя сумата от 360/триста и шестдесет / лева  като разноски за един адвокат във връзка с отмяна на НП за нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП  .

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .

                                                            

 

 

 

 

 

                                                                                       Районен съдия: