№
…………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав,
в публично
съдебно заседание на седемнадесети февруари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Светлана Стоянова
и
прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от с-я Желязкова КАД № 29/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК, във
връзка с чл.34 ал.1 и ал.2, вр. §19 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба
на Зам.кмет на Община Аврен, подадена чрез ст.юриск. Д.Л., срещу Решение №
262341/21.07.2021г. по адм.д. № 8503/2020г. на Районен съд- Варна, с
което е отменена Заповед №
530/08.06.2020г., издадена от Кмета на Община Аврен, в частта, в която по
искане с вх.№ М-2523/28.11.2019 г. на “ФВ Парк- Могилино 1“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул.“С.“ № 134, офис 4, представлявано от
управителя Д.А.Д., е отказано издаване на заповед по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ за
изземване на подробно описани в същата имоти, находящи се в землището на село
Аврен, общ.Аврен, обл.Варна, от владението на „Полигрейн БП“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Аврен, ул.“Кирил и Методий“ № 13 и е
постановено връщане на административната преписка на Кмета на Община Аврен за
ново произнасяне по подаденото искане, при спазване на задължителните указания
по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решението, поради неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че нормата на чл.34 от ЗСПЗЗ изисква кумулативно
наличие на конкретно посочени предпоставки, които в случая не са били налице.
Неправилно въззивният съда е приел, че административния орган не е извършил
необходимите действия по установяване наличието или липсата на
законоустановените предпоставки. Във връзка с искането са извършени
предписаните проверки, за което в хода на въззивното производство са
представени съответните доказателства. Излага се, че именно молителят е този,
който следва да посочи лицето, ползващо земята без правно основание и той
следва да го докаже. В случая, само на база наведени твърдения в тази насока,
без конкретни доказателства не са налице основания за издаване на заповед по
чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Допълнително се сочи, че за част от имотите /изрично
изброени в жалбата/ е установено, че същите не се обработват или са само
изорани, което изключва неправомерното им ползване.
На изложените основания се
претендира отмяна на съдебното решение. В условията на евентуалност се моли
отмяна на решението в частта за имотите, за които безспорно не е установено
ползване; или в частта на връщането на преписката за ново произнасяне по
искането; или за отмяна и връщане на далото за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа чрез процесуален представител ст.ю.к.Л. и по съществото на спора се
пледира за уважаването й, в т.ч. и по алтернативните искания. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
От ответника по касация – „ФВ
Парк-Могилино 1“ ЕООД е депозиран писмен отговор и молба, чрез пълномощник –
адв.С.З., в които жалбата се оспорва. Сочи се неоснователност на наведените
касационни основания. По подробно изложени съображения се твърди правилно
установена от въззивния съд фактическа обстановка и постановяване на
законосъобразно решение, съответстващо на събраните доказателства и на повелята
на закона. Моли се потвърждаване на същото и присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
От заинтересованата страна –
„Полигрейн БГ“ ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба се обосновават
твърдения за основателност на същата, доколкото въззивният съд не е обсъдил
релевантни за спора обстоятелства и факти, а именно: данни за само първична
обработка и липса на посеви на част от процесните имоти, което изключва
неправомерното им ползване; кредитирана е само допълнителната САЕ, без да се
вземат предвид данните от Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, че за процесния период
част от имотите са декларирани от „ФВ Парк-Могилино 1“ ЕООД за подпомагане като
засети площи със сусам. Твърди се, че поради отсъствие на споразумение по реда
на чл.37в от ЗСПЗЗ именно задължение на последния е било да трасира ползваните
от него имоти, за да може същите да бъдат и заобикаляни при обработката на
съседните такива. Сочи се, че не е извършена проверка дали има и други
ползватели на имоти /освен него/ граничещи с тези на заявителя. Моли се
уважаване на жалбата.
Представителят на ОП-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че разпоредбата на
чл.34 от ЗСПЗЗ предвижда активно участие на административния орган в това
производство, в това число и при установяването на факти, в който смисъл е и
съдебната практика. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да се
остави в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред въззивния съд
е образувано по жалба на “ФВ Парк- Могилино 1“ ЕООД, против Заповед №
530/08.06.2020г., издадена от Кмета на Община Аврен. За да се произнесе по спора ВРС
е приел за установена следната фактическа:
Административното
производство е започнало по подадено искане с вх. № М-
2523/28.11.2019г. от „ФВ Парк-Могилино 1“ ЕООД за издаване на заповед от кмета
на Община Аврен за изземване на полагащи му се за ползване през стопанската
2019/2020г. земеделски земи, от владението на „Полигрейн БГ“ ЕООД, находящи се
в землището на с.Аврен. Заявителят е посочил, че ползва същите на регистрирани
правни основания, като ги е индивидуализирал с конкретни номера на имоти в
приложен към искането списък.
Във връзка с
постъпилото искане, от Община Аврен е изискана служебно информация от ОСЗ-Аврен
и ОД „Земеделие“; дадена е възможност за становище на „Полигрейн“ ЕООД;
определен е състав на комисия, която да извърши теренна проверка на място и
двукратно е указано на молителя да трасира предоставените му за ползване земи,
предмет на искането.
В отговор на извършените
от административния орган действия е установено, че имотите, посочени
в заявлението, се ползват от „ФВ Парк-Могилино
1“ ЕООД на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по
земеделие договори. От дружеството е постъпило уточнение,
че имотите се ползват в реални граници, така както са заявени.
От
„Полигрейн БГ“ ЕООД е направено изявление, че дружеството
обработва на територията на землището на с.Аврен около 14 000.00 дка земеделска
земя, като на база проект за доброволно споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, е
извършило агро-техническите мероприятия по засяване на есенни култури и
подготовка на площите за пролетни култури, каквито заявителят не е извършил.
След извършени
теренни проверки на 23.04.2020г. и на 30.04.2020г. назначената от кмета на
общината комисия е установила, че поради липса на
сключено споразумение за стопанската 2019/2020г. всички имоти се обработват в
реални граници, но не са открити трайни знаци и маркировка от трасирането им в тези
граници, както на индивидуалните поземлени имоти, така и на конкретните масиви.
Поради това, за установяване на местонахождението на имотите при проверката са
използвани кадастрално-административна информационна система /КАИС/ на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, GPS приемник SPEEDATA,
модел ТТ43 и Карта на възстановената собственост. При
използване на тези данни комисията е установила и описала с конкретни номера
имотите, за които е констатирала, че се обработват и са засети със
селскостопански култури; тези, които са само изорани, бранувани или дисковани;
и други, които са обрасли с ливадна трева, храстовидна и дървесна растителност,
пасища или хаври. Посочила е и колко е общата площ на всяка от тези групи
имоти.
Комисията е дала крайно становище, че не може да установи по безспорен и
категоричен начин дали соченото в искането по чл. 34 ЗСПЗЗ дружество „Полигрейн
БГ“ ЕООД ги е обработило неправомерно, тъй като при проверките не са установени
хора и земеделска техника, които да доказват кой и кога е обработил имотите и
дали те са обработени неправомерно, както и поради липса на трайни знаци от
трасиране на имотите в реални граници в масива на ползване.
Като се е позовал на заключението на комисията, Кметът на Община Аврен е
издал оспорената Заповед № 530/08.06.2020г., с която е отказано издаването на
заповед за изземване на гореописаните поземлени имоти, находящи се в землището
на с. Аврен, от владението на „Полигрейн БГ“ ЕООД, по реда на чл.34, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства РС-Варна е установил,
че за обработваемите площи в землището на с.Аврен е имало Проект на
споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г. Същият обаче е
подписан само от 7 от общо 16 ползватели /като „ФВ Парк-Могилино 1“ ЕООД не е
сред тях/, поради което не е породил действие. Същевременно е налице уведомление
от 05.06.2020г., изходящо от „Полигрейн БГ“ ЕООД, адресирано до „ФВ
Парк-Могилино 1“ ЕООД, с признание от заинтересованата страна, че заявените по
чл.70 от ППЗСПЗЗ от жалбоподателя имоти, които са предмет и на искането за
изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, са обработени от „Полигрейн БГ“ ЕООД въз
основа на този проект по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г., като във
връзка с направените по този повод разходи са издадени фактури и на „ФВ Парк-Могилино
1“ ЕООД е посочен срок до 15.06.2020г., в който да заплати сумите по същите,
след което да влезе във владение на имотите.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел член на комисията
и са приети първоначално и допълнително заключение по допусна Съдебно-агротехническа
експертиза, кредитирани от съда и неоспорени от страните. От заключението,
допълнено от вещото лице и в съдебно заседание, е прието за установено, че споразумението
по чл.37в ЗСПЗЗ е подписано от 7 ползватели /собственици от общо 16 участници и
обхваща площ, която е по-малка от 2/3 /две трети/ от общата площ на масивите за
ползване, поради което не е породило действие и процедурата по чл.37в, ал.1 от
ЗСПЗЗ по изготвяне на служебно разпределение на масиви за ползване на
земеделските земи за стопанската 2019/2020г. в землището на с.Аврен е
прекратена със Заповед № РД 10-04- 227/01.10.2019г. на Директора на ОД
„Земеделие“ – Варна, поради което и имотите е следвало да се обработват в реални граници. Парцелите,
за които се иска изземване, са засети наведнъж с пшеница, без прекъсване на
редовете. Целият блок и масив са жънати нацяло - всички парцели последователно.
Констатира се още, че не е възможно процесните имоти, за които е депозирано
искане за изземване, да са пожънати отделно от съседните, т.е. процесиите имоти
и съседните на тях са обработвани от едно и също лице/лица.
При така установената фактическа обстановка, ВРС е приел, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган и в съответната писмена форма, но при допуснати
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довели до
незаконосъобразност на оспорения акт. Съдът е посочил, че независимо от
активното поведение на административния орган и извършените от него редица
фактически действия /събиране на информация, справки, становища и създаване на
комисия/, същият не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК служебно да
изяснил в пълнота фактическата обстановка в хода на административното
производство. Въпреки изявлението на молителя, че „Полигрейн“ ЕООД ползва
имотите и при наличие на допълнителни данни в тази насока /включително и по становището на това дружество, депозирано по повод
искането за заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ/ административният орган не е изпълнил
задължението си да изясни /в т.ч. чрез конкретни задачи на комисията и искане
до „Полигрейн за съдействие/, напълно и обективно фактите по конкретния
административен спор.
Съдът е счел за неоснователни доводите на административния орган, че маркировката
и трасирането на имотите е в тежест и задължение изцяло на подателя на искането
„ФК Парк - Могилино 1“ ЕООД. Посочил е, че задължението за материализиране на
граничните точки не касае производството по чл.34 от ЗСПЗЗ, а се отнася за
друга процедура, по която се извършва въводът във владение на възстановените
земеделски имоти, който се осъществява от длъжностно лице от ОСЗ в присъствието
на собственика и който се извършва въз основа на влязло в сила решение за
възстановяването на собствеността и заверена скица от ОСЗ, като за него се
съставя протокол. В случая имотите, които дружеството сочи като неправомерно
ползвани от „Полигрейн БГ“ ЕООД вече са възстановени на собствениците им, които
са въведени във владение, т.е. имотите са с определени номера, с безспорно
установени граници, площ и др. данни, с които фигурират в картата на землището
на с.Аврен. Поради това границите им не са били спорни и е можело да бъдат
установени на място от общинската администрация, въз основа на данните за тях в
картата на землището на с.Аврен.
ВРС също така е приел, че събраните в хода на съдебното производство
доказателства сочат по несъмнен начин, че имотите чието изземване се иска за
стопанската 2019/2020г. е следвало да се обработват в реални граници, но са
били ползвани и обработвани от „Полигрейн БГ“ ЕООД въз основана на проекто-споразумението
за доброволно ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, въпреки, че същото не е породил
своите целени правни последици поради неподписването му от всички 16 ползватели
или поне от тези, които притежават най-малко 2/3 /две трети/ от общата площ на
обработваните земи в землището на с. Аврен - арг. от чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Въз основа на изложеното, съдът е извел краен извод незаконосъобразност на атакувания
административен акт, поради което с оспореното решение е постановил отмяна на
същия и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
При така установеното,
настоящия касационен състав достигна до следните правни изводи:
Касационната жалба на Кмета на район Община Аврен, като подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, се явява
допустима. По нейната основателност, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при спазване на поцесуалните норми
и в съответствие с материалния закон. РС е извършил цялостна проверка на оспорения акт, съгласно задължението по чл.168 от АПК. Съдът не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства. Ценил
е същите в тяхната съвкупност и правилно е установил фактическата обстановка,
по която между страните няма спор.
Обсъдил е доводите
на участниците в
процеса.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Същите, на основание чл.221
ал.1 изр.2 от АПК настоящата инстанция взприема като свои, поради което не е необходимо тяхното
повтаряне.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези вече обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия
състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за
необходимо да изложи следното:
Противно на
твърденията в касационната жалба, обосновани са изводите на РС - Варна по
съществото на повдигнатия пред него спор, за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради издаването й в нарушение на чл.35 от АПК. Както правилно е посочил решаващият
състав, съгласно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на
имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на
собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Тоест, при
отправено искане по посочения текст, административният орган следва да извърши
проверка налице ли са трите кумулативно установени в него предпоставки за издаване
на заповед за изземване: направеното искане да е от лице с право на собственост
или ползвател на правно основание на земеделски имот, трето лице да ползва
същия този имот и това ползване да се осъществява без правно основание. В
разглеждания казус, както и ВРС е констатирал, административният орган е
предприел редица действия във връзка с подаденото искане, като в тази връзка
безспорно е установено наличието на първата предпоставка, доколкото искането е
направено от лице с правен интерес. Споделя се обаче становището на съда, че
органът не е направил необходимото да изясни в пълнота релевантни за спора
обстоятелства. Задоволил се е единствено със становището на комисията, че на
място не са установени хора и техника, от които да става ясно кой е обработвал
имотите по приложения към искането списък, чийто ползвател е “ФВ Парк Могилино
– 1“ ЕООД, както и че заявителят не е извършил трасиране и маркиране на терена,
което е затруднило проверката. Доколкото същият е бил сезиран с конкретно
посочено като неправомерен ползвател лице – „Полигрейн БГ“ ЕООД, органът е
следвало да установи, той ли е ползвател на съседните имоти; заедно ли са
обработвани с процесните такива; да изиска съдействие и конкретно становище от
това дружество.
Неправилно касаторът
твърди, че направилият искането за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ е
този, който следва да посочи освен кой ползва имотите без правно основание и да
докаже това обстоятелство. Законът не поставя такова изискване. Напротив,
задължение на административния орган е да установи обстоятелствата по спора, да
изясни релевантните факти, като служебно събира доказателства за това и едва
след това да издаде акта си.
Касационната
инстанция напълно споделя изводите на ВРС по отношение незаконосъобразността на
мотивите в процесната заповед, за отказ за изземване поради липса на трасировка
на терена, поради което и същите не следва да се преповтарят. Допълнително
обаче счита за необходимо да посочи и това, че липсата на трасировка /за която
няма спор/ не е препятствала проверката и установяване местонахождението на
процесните имоти. Видно от протокола на Комисията именно поради липса на
споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ и обработване на земите в реални граници, с цел
установяване на местонахождението на конкретните имоти по
заявлението на „ФВ Парк Могилино -1“ ЕООД при проверката са използвани
кадастрално - административна информационна система на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, GPS приемник и Карта на възстановената собственост. Именно тези
данни са дали основания Комисията да посочи в конкретика кои имоти не се
обработват, кои се обработват и кои от тях са засети, с конкретно посочване на
номерата на същите. Тази информация не е оспорена от никоя от страните в
административното, респ. в последствие и в съдебното производство. Ето защо и
доколкото използваните от комисията картов материал и техника са позволили
установяване точното местоположение на процесните имоти, настоящата инстанция
намира, че административният орган само формално е вписал като основание за отказа
по искането на заявителя, липсата на трасировка на същите.
Във връзка с горното
следва да се подчертае, че доказателствата по делото сочат категорично на
извода, че преобладаващата част от цитираните в заявлението имоти са ползвани
от „Полигрейн БГ“ ЕООД. На първо място дружеството е било посочено от заявителя
в молбата за издаване на заповед. Установено е от доказателствата по делото
/първоначалното заключение на САТЕ, проекта на споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ
и др./, че именно то е извършвало агротехнически мероприятия на съседните имоти
и че същите са обработвани /засадени и жънати/ наедно с процесните такива. И
най-вече, този факт не е оспорен от заинтересованото лице нито в административното,
нито в съдебното производство, като напротив от същия е налице подписано от
представляващия „Полигрейн БГ“ ЕООД Уведомление от 05.06.2020г. /преди издаване
на процесната заповед/, в което е посочено, че именно във връзка с подадената
до Кмета на Община Аврен молба за изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, „ФВ
Парк-Могилино 1“ ЕООД се уведомява, че върху посочените в заявлението имоти са
проведени агротехнически мероприятия от „Полигрейн БГ“ ЕООД, като се претендира
заплащане на разходи за същите.
Това уведомление,
доколкото съдържа признание на неизгодни за издателя му факти, следва да се
цени като годно доказателство за посочените в него обстоятелства.
Дори този документ да
не е бил известен на административния орган, то във връзка с изисканата от него
информация по преписката е постъпило становище от „Полигрейн БГ“ ЕООД, в което
представляващият дружеството заявява, че обработва земеделски земи по Проект за
споразумение. От параметрите на последното е видно, че в т.ч. се включват и
голяма част от имотите, ползвани на правно основание от жалбоподателя, които са
и предмет на искането. Това обстоятелство, което се установява в последствие и
в хода на съдебното производство, в т.ч. и от първоначалното заключение на
вещото лице /Таблица 1/, не е съобразено
и коментирано от административния орган.
Предвид горното,
съдът намира, че правилно РС е достигнал до извод за постановяване на оспорения
акт при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. Данните по делото сочат, че
при изясняване на релевантните за спора обстоятелства, органът е можело да
констатира наличието и на трите, кумулативно дадени предпоставки за издаване на
заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, по отношение на преобладаващата част от имотите
по искането.
Неоснователни са поддържаните от
касатора и от заинтересованата страна „Полигрейн БГ“ ЕООД възражения, че
първоинстанционния съд при постановяване на оспореното решение е допуснал
съществено нарушение на процесуалните норми, като не е съобразил релевантни за
спора обстоятелства и факти, а именно: данни в протокола на Комисията за само
първична обработка на част от имотите, както и липса изобщо на обработка на
други. На първо място следва да се посочи, че тези данни не са отчетени и
изяснени от административния орган и не са послужили като мотив за отказа
обективиран в процесната заповед, за да бъдат и предмет на съдебен контрол. На
следващо място, изслушаната по делото първоначална
експертиза, съдържа данни за начина на обработване и засяване на процесните
имоти, в т.ч. и на някои от тези посочени от комисията като необработвани.
Заключението не е оспорено и от страните и не са поставяни допълнителни задачи
за изясняване на този въпрос.
От друга страна, в конкретния
казус първоинстанционният съд не е компетентен да реши спора по същество, а
следва след като констатира незаконосъобразност на акта да го отмени и да
изпрати преписката на съответния административен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изискванията на
чл.173 ал.2 пр.2 от АПК, както правилно е постъпил и ВРС. Като е върнал
преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания, е дал
възможност при това ново производство административния орган да съобрази всички
релевантни факти, установени както в административното, така и в съдебното
производство, в т.ч. за кои имоти, предмет на искането за издаване на заповед
по чл.34 от ЗСПЗЗ са налице данни, че са били обработвани, от кои трети лица и
на какво основание, респ. налице ли са основания за издаване на заповед.
Във връзка с последното,
неоснователни се явяват и алтернативно направените искания за отмяна на
решението само по отношение на имотите, които не се обработват и в частта, в
която е постановено връщане на органа. Както беше посочено и по-горе в случая е
налице хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК, определяща правомощията на съда при
отмяна на акт, чието издаване не е от неговата компетентност. Независимо, че
стопанската година е изтекла, органът дължи произнасяне по подадената заявление
като съобрази горните факти и дадените от съда указания, предвид и правните
последици, регламентирани в нормите на чл.34. ал.5-9 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно е и искането за
отмяна и връщане на далото за ново разглеждане от друг състав. Спорът е изяснен
от фактическа страна, поради което не са налице основания за това.
В
обобщение на изложеното касационният състав счита, че проверяваното решение на
първоинстанционния съд не е обременено с наведените касационни пороци. Като е
констатирал незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил
на това основание, първоинстанционният съд е постановил съобразен с материалния
закон съдебен акт, който следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора,
настоящата инстанция намира за основателно своевременно направеното искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски от ответника по касация „ФВ Парк-Могилино
1“ ЕООД. Същите са доказани в размера посочен в представения по делото списък
по чл.80 от ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно
представен договор за правна защита и съдействие, с данни, че същото е
заплатено.
По изложените по-горе
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262341/21.07.2021г. по адм.д.
№ 8503/2020г. на Районен съд- Варна, с което е отменена Заповед № 530/08.06.2020г., издадена
от Кмета на Община Аврен, в частта, в която по искане с вх.№ М-2523/28.11.2019
г. на “ФВ Парк- Могилино 1“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Д., бул.“С.“ № 134, офис 4, представлявано от управителя Д.А.Д., е отказано издаване на заповед
по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на подробно описани в същата имоти,
находящи се в землището на село Аврен, общ.Аврен, обл.Варна, от владението на
„Полигрейн БП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Аврен,
ул.“Кирил и Методий“ № 13 и е постановено връщане на административната преписка
на Кмета на Община Аврен за ново произнасяне по подаденото искане, при спазване
на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Община Аврен, да заплати на “ФВ Парк- Могилино 1“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., бул.“С.“ № 134, офис 4, представлявано от управителя Д.А.Д., съдебно-деловодни
разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.