Р Е Ш Е Н И Е № 94
гр. Търговище, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гергана Бачева и с
участието на прокурор при ОП – Търговище Диляна Стоянова, като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 94 по описа на АС – Търговище за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен чрез пълномощника а.. А.Н. от името
на Л.Е.С. срещу Регионална дирекция по
горите – Шумен, представлявана от инж. Е. Г., за
сумата в размер на 400 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление №
********** от 31.08.2018г. на директора на РДГ Шумен, отменен с влязло в сила
решение по НАХД № 240/2018г. по описа на РС – Попово. Ищецът твърди, че по НАХД
№ 240/2018 г. по описа на РС – Попово са направени разноски
за адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
С влязло в сила решение по посоченото дело по негова жалба е отменено
наказателно постановление, издадено срещу него. Поради тези обстоятелства
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лв., представляващи обезщетение за направените
имуществени вреди, както и разноските за настоящото производство.
Ответникът – Регионална дирекция по горите – Шумен, представлявана от
инж. Е. Г., юридическо лице на бюджетна издръжка, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че предявеният иск е допустим,
но е неоснователен, тъй като не е доказано, че уговореният хонорар действително
е платен. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че
исковата молба е основателна, като искът е доказан по основание и размер изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С решение № 230 от 18.12.2018г. на
РС – Попово, постановено по НАХД № 240/2018 г. по описа на РС –Попово, в сила от 04.04.2019 г.,
е отменено наказателно постановление № ********** от 31.08.2018г. на директора
на РДГ Шумен, с което на Л. Е. С. ***, е била наложена глоба в размер на 50лв.
За осъщественото процесуално
представителство по НАХД № 240/2019г. по описа на РС – Попово, ищецът е платил 400лв.
в брой на адв. А. Н., видно от приложения по НАХД № 240/2018г. в оригинал
писмен договор за правна защита и съдействие, който според удостовереното от
страните има роля и на разписка между тях. В рамките на производството пред РС
разноски не са искани и не са присъждани. В договора е посочено, че неговият
предмет е защита срещу РДГ – Шумен и по административно дело пред ТАС.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1
от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност.
Съгласно тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, „дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата
по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.
С оглед задължителния характер на тълкувателните постановления,
регламентиран в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извод,
че предявеният иск е допустим - основава се на отменено по съдебен ред
наказателно постановление, предявен е от и срещу надлежна страна.
По отношение преценката за основателността на иска:
По делото безспорно се установи
отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, издадено от орган на Регионална
дирекция по горите – Шумен, поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира,
че основанията за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за
възникване на отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1,
ал.1 не ги разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на
отговорността на държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2,
т. 3 от ЗОДОВ, затова те не следва да бъдат обсъждани. На следващо място по делото се установи наличие на реална имуществена
вреда за ищеца в размер на 400лв., платени за адвокатско възнаграждение в брой в
производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление, които
вреди съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което
е задължително за съда. Общият начин, по който е формулиран предметът на
договора за правна защита и съдействие, не променя този извод, доколкото в
производството пред РС – Попово е представен оригиналният договор, респ.
оригиналната разписка за направения разход. Съдът приема, че липсата на
индивидуализация на наказателното постановление при очертаване на предмета на
договора за правна защита и съдействие не е основание да се отрече връзката
между платения адвокатски хонорар по договора и отмененото наказателно постановление,
тъй като договорът в оригинал е представен по делото на РС – Попово. Очевидно неоснователно
е възражението, че представеният по делото договор не е бил подписан от адвокат.
Подпис за адвокат е положен, неговата автентичност не е оспорена по делото.
С оглед
изхода на делото претенцията на ищеца за заплащане на разноските, направени в
настоящото производство следва да се постави на обсъждане. По делото са
представени доказателства за направени разноски за платена държавна такса в
размер на 10 лв. и 400 лв. за адвокатски хонорар, платени в брой, най-късно на 23.04.2019
г. – датата на представянето на договора по делото. На основание чл.10, ал. 3
от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 410
лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Регионална
дирекция по горите – Шумен, представлявана от инж. Е. Г., да плати на Л.Е.С. *** сумата в
размер на 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 240/2018г. по описа на РС – Попово,
както и направените по делото разноски в
размер на 410лв., от които 10лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: