Р Е Ш Е
Н И Е №
182
гр.Пловдив,
12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2797/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районна
прокуратура Пловдив срещу решение № 4186/03.11.2019г. на Пловдивски районен
съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 2609/2019г. С обжалваното
решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.С.Р.
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение. по досъд.
пр. № 32/2011г. по описа на ОД на МВР –Пловдив, НОХД № 1778/2013г. по описа на
ПРС, 23 – ти наказателен състав и ВНОХД № 869/2015г. по описа на Пловдивския окръжен
съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2015г.
/влизане в сила на оправдателната Присъда/ до окончателното заплащане.
Отхвърлен е изцяло иска против ОД на МВР
–Пловдив, като солидарен ответник съвместно с Прокуратурата на Р.България,
както и отхвърлен е иска против Прокуратурата на Република България за разликата над уважения
размер на иска от 3000 лева до претендирания размер от 5000 лева, като
недоказан.
Решението се обжалва от частично, в
частта с която искът е уважен. Твърди се, че
Прокуратурата може да носи отговорност за причинени неимуществени вреди едва
след 15.10.2012 г., към който момент Р. е бил вече привлечен като обвиняем. На второ място се
сочи, че към момента на водене на наказателното производство обвиняемият тогава
Р. е бил в трудови правоотношения, поради което това не е основание за неимуществени
вреди. Освен това се сочи, че във връзка с размера на
дължимото обезщетение не са събрани доказателства за установени негативни
преживявания със съответната интензивност.
С допълнителен протест – жалба, се сочи, че неправилно
спрямо ОД на МВР искът е отхвърлен. Сочи
се, че това е неправилно, тъй като и ОД на МВР - Пловдив носи отговорност, тъй
като разследващите органи действат при оперативна самостоятелност въз основа на
Закона и вътрешни убеждения. Тоест отговорност следва да носи и ОД на МВР. Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск или намаляване на неговия
размер. Иска се и осъждане на ОД на МВР - Пловдив да се плати обезщетение за
причинените вреди в размер определен по справедливост.
Постъпил е писмен отговор в срок от адв. П. -
пълномощник на въззиваемия Р., с което се иска потвърждаване на обжалваното
решение по подробно описани съображения.
Постъпила е молба-становище от ОД на МВР – Пловдив,
с която намират обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Иска се
неговото потвърждаване.
Предявен е иск от въззиваемия С.Р. с правна квалификация чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР Пловдив, като солидарни
ответници за заплащане на 5 000 лв., неимуществени
вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение, с последвала
оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Държавна
такса не се дължи.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
РС Пловдив правилно е установил
за доказано следното. През 2011г. срещу ищеца Р. е образувано досъдебно производство № 32/2011г.
по описа на ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл.209 ал.1, вр. с чл. 20,
ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл. 308 ал. 1 от НК. С постановление от
15.10.2012г. ищецът С.Р. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 212 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 20.12.2010г. в
гр. Пловдив, в съучастие, като съизвършител с М. П. З., чрез използване на
неистински официален документ –„Известие за наложена глоба с фиш №
010293/20.12.2010г.“ получил без основание чуждо движимо имущество на стойност
30 лева – собственост на Е. А. В. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да
го присвои
С Постановление от 17.04.2012г.
досъдебното производство е спряно, като в последствие е възобновено и на
26.03.2013г. от РП – Пловдив е внесен срещу ищеца Р. обвинителен акт в съда,
въз основа на който е образувано приложеното НОХД № 1778/2013г. по описа на РС
– Пловдив, 23-ти наказателен състав. На 22.04.2014г. ПРС е постановил
оправдателна присъда № 152/22.04.2014г., срещу която е подаден протест от
представителя на държавното обвинение и въз основа на същия е образувано ВНОХД
№ 869/2015г. по описа на ПОС. На 09.11.2015г. е постановено Решение № 271/2015г.,
с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Същата е в сила от
09.11.2015г.
Със Заповед от 16.09.2011г. на
директора на ОП Охрана и Сигнализация Пловдив на Р. е наложено дисциплинарно
наказание по чл.188 т.3 от КТ - „уволнение“, в която като основание е посочено образуваното срещу него досъдебно
производство по дознание №34/2011г. по описа на ОД на МВР – Пловдив. От
приложеното на л.19 от делото Решение № 8722/27.05.2016г. постановено по гр.д.
№ 20001/2011г. по описа на ПРС, 1-ви гр. състав се установява, че уволнението
на ищеца, извършено с цитираната по – горе заповед е признато за незаконно и е
отменено от съда, като ищецът е възстановен на работа.
Недопустимо за разглеждане в
настоящия процес е възражението на прокуратурата, че спрямо ОД на МВР искът е отхвърлен неправилно,
защото разследващите органи действат при
оперативна самостоятелност въз основа на Закона и вътрешни убеждения. Тоест
отговорност следва да носи и ОД на МВР. Както прокуратурата на РБ така и ОД на
МВР имат процесуалното качество солидарни ответници по иска заведен от С.Р..
Ето защо при отхвърлен иск спрямо единия от двамата солидарни длъжници, другия
ответник няма право да обжалва решението в тази му част. Ето защо по това възражение
въззивният съд няма да се произнася по същество.
Неоснователно е по същество възражението
на жалбоподателя, че прокуратурата може да носи отговорност за причинени
неимуществени вреди едва след 15.10.2012г., към който момент Р. е бил вече
привлечен като обвиняем. Да наистина след дата 15.10.2012г започва
наказателното преследване срещу Р. и след този момент се носи гражданска
отговорност за вреди. Вярно е че уволнението на Р. е преди тази дата на
16.09.2011г., но от мотивите на обжалваното решение никъде не личи първата
инстанция да е вменявала на прокуратурата отговорност за неимуществени вреди
обосновани само и единствено с факта на уволнението на Р. през 2011г.
Във връзка с възражението на Прокуратурата на
относно размера на дължимото обезщетение и липсата на
доказателства за установени негативни преживявания със съответната
интензивност. ОС Пловдив намира това
възражение за неоснователно. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт РС
Пловдив е определил размера на обезщетението водейки се от следните
обстоятелства - продължителност на
наказателното производство, страдания от незаконно уволнение, взетата мярка за неотклонение,
конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия в периода на водене на наказателното дело.
Дори и да се игнорират страданията от незаконното уволнение, настъпило преди
привличането на Р. в качеството му на обвиняем по наказателното дело, то пак за
пострадалия са налични показания от свидетели за негови страдания във връзка с
наказателния процес, изразени в депресия и затвореност спрямо околните, които
потвърждават справедливостта на размера на присъденото от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева. Намаляване на
размера на обезщетението при тези събрани доказателства не би било справедливо.
Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Предвид
изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие
в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна С.Р. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Дължат се 440 лв. за
реално платен адвокатски хонорар на адв.Д.П. /л.24/.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4186/03.11.2019г. на Пловдивски районен
съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 2609/2019г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на С.С.Р. с ЕГН: **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** сумата от 440 лева, за разноски за
адвокатска защита направени пред въззивния съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.