РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 14 май две хиляди и
двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря МАРИЯ ТОДОРОВА като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело N`860 по описа за 2021год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е във връзка
с установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №
2804/2020г. на ВРС искова молба от „ЮБЦ” ЕОО, гр.София против Д.К.М. *** за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
74.03 лв.-главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен от ответника с БТК ЕАД, мораторна лихва в размер на 21.13 лева
за периода 25.12.2017г. до 13.10.2020г., начислена върху фактура №
**********/09.12.2017г. Твърди се, че вземането е предмет на договор за цесия
от 01.10.2019г. с цесионер „С.Г.Груп“ ООД, което е придобило вземанията на БТК
ЕАД. Поддържа, че ответникът е неизправна страна по договора за мобилни услуги
от 31.08.2017г., сключен с БТК ЕАД и в периода 08.08.2017.-08.12.2017г. са
издадени 4 бр. фактури на обща стойност исковата сума, които не са заплатени.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК, ответникът, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Развива подробни съображения несъответствие на кредитния
договор с нормата на чл.11 от ЗПК. Навеждат се и доводи за нищожност на
договора на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД-липса на съгласие, както и за наличие
на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Прави
и възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, ал.1, б.В от ЗЗД за
задължението по фактура от 09.01.2018г. Оспорва автентичността на представените
от ищеца писмени доказателства и моли да бъде задължен за представянето им в
оригинал.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №2804/2020 г.
на Районен съд-Враца на 04.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Д.К.М. да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 74,03 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 08.08.2017
г. до 08.12.2017 г.; 21,13 лв. - мороторна лихва за забава за периода 25.12.2017 г. до 13.10.2020 г.,
както и разноските по издаване на заповедта за изпълнение в размер на 25,00 лв. - държавна такса и 180,00 лв.
- адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от
ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за
изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя,
настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
На 31.08.2017г. между Д.К.М. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги, по силата
на който М. е избрал да ползва тарифен план Smart XL, с месечна абонаментна
такса от 34.99 с ДДС за срок от 24 месеца.
Ищецът твърди, че е кредитор на
ответника на основание договор за
цесия от 01.10.2019 г., с който процесното вземане е прехвърлено от
„С.Г.Груп” ООД на „ЮБЦ“ ООД, като преди това „С.Г.Груп” ООД го е придобило от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД въз основа на договор за цесия от
16.10.2018 г.
Съдът
намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде направен
категоричен извод, че двете цесии са били надлежно съобщени на ответника преди
датата на подаване на исковата молба. Представено и прието като доказателство
по делото е уведомление за цедиране на вземането,
адресирано до ответника без обаче да са ангажирани надлежни доказателства,
че същото е получено от него и е уведомен за направеното изявление. Независимо
от това обстоятелство, няма пречка, уведомяването за извършена цесия да
бъде направено чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от „С.Г.Груп” ООД в
качеството му на пълномощник на цедента БТК АД по първия договор за цесия
и в лично качество, като цедент по договора
от 16.10.2018 г. Този
факт е от значение за спорното право и следва да се съобрази като факт,
настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение
№78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика/. Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Действително, при действието на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде
съобщено.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя двата цитирани договора за
цесия, като с договора от 16.10.2018 г. първоначалният кредитор „Българска
Телекомуникационна компания” ЕАД, като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД,
като цесионер вземанията (без данни за техния размер и за отделните
правоотношения), произтичащи от договорите описани в Приложение № 1, а с
договора от 01.10.2019 г. цедентът „С.Г.Груп” ООД прехвърля на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД,
като цесионер, вземания от трети физически лица и/или юридически лица, описани
в Приложение №1 към договора.
Посочените
в договорите приложения не са представени по делото, като БТК ЕАД
представя потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, с
което е потвърдил, че вземането към Д.М. в общ размер на 74.03 лв. е
прехвърлено от БТК ЕАД в полза на „С.Г.Груп” ООД.
Приложено е извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия от 01.10.2019 г.,
издадено от „ЮБЦ“ ЕООД, съгласно което по силата на същия договор вземането на „ЮБЦ“
ЕООД спрямо Д.М., произтичащо от договори за мобилни услуги, сключени между
длъжника и „БТК“ ЕАД, както и лизингови договори, начислени неустойки по тях,
договори подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г. е в размер
на 74.03 лв., което задължение е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Не би
могло да се приеме, че изявленията в потвърждението за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД от БТК ЕАД и в представено извлечение от приложение № 1 към
договора за цесия от 01.10.2019 г. индивидуализират конкретно
вземане/вземания към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно вземане
освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в
случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото
посочване в извлечението от приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г.,
че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената
цесия от 01.10.2019 г.”. Такава индивидуализация не може да се направи и от горецитираното
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД от БТД ЕАД, в което е
посочено само името и ЕГН на лицето, както и размера на вземането. Не е
индивидуализиран и характера на задължението доколкото, видно от представения
договор в рамките на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат
задължения от различно естество – за месечен абонамент и за ползвани услуги,
неустойки и др.
По делото остана недоказано
съществуването на вземането спрямо длъжника. По делото е приложен единствено
сключеният на 31.08.2017г. между Д.К.М. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
договор за мобилни услуги, по който се твърди, че М. е неизправна страна като
не е заплатил задълженията си на стойност 74.03 лв. по следните фактури:**********/08.09.2017
г., **********/08.10.2017 г.,**********/08.11.2017 г. и **********/09.12.2017
г. за периода от 08.08.2017 г. до 08.12.2017 г.
Посочените фактури не са приложени по делото и
съответно липсват данни за потребените от длъжника мобилни услуги и съответната
им стойност за плащане. Освен това и при наличие на възражение от страна на
ответника за действителното потребление на твърдяните мобилни услуги, в тежест
на ищеца по делото бе да проведе пълно и главно доказване на този благоприятен
за него факт. На практика в исковата молба се твърди дължимост на суми за
мобилни услуги по четири фактури, които ищеца нито е приложил, нито е доказал с
други доказателства, че действително мобилните услуги за ползвани от ответника
за посочения период.
От друга страна цитираните от ищеца и неприложени по
делото фактури представляват едностранно
издадени от дружеството документи, не подписани от ответника и не удостоверяват
по категоричен начин предоставянето на процесните далекосъобщителни услуги. Следва
да се отбележи, че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява
материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за
плащане на цената на една стока/услуга. Цената се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършена услугата и именно затова купувачът дължи плащането
й само при извършена услуга.
Освен това съдът с доклада по чл.140 от ГПК указа да ищеца да представи
оспорените от ответника фактури в оригинал, като в противен случай същите ще
бъдат изключени от доказателствата по делото.
По делото не се ангажираха от ищеца доказателства, от които да се
установява действителното съществуване и дължимост на вземането, което е
предмет на договора за цесия, а цесионерът има право да претендира изпълнение
от ответника на основанията за дължимост на възникналото вземане. Липсата на
доказателства за дължимост води до неоснователност на исковата претенция. В
случая, след като тези обстоятелства не са доказани, ищецът не може да се
легитимира като кредитор на ответника и да претендира изпълнение на
неустановено задължение.
Ответникът
е направил възражение за неравноправност на сключения между БТК ЕАД и него
договор. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ищеца в качеството на физическо лице е предоставена
телекомуникационна услуга – телефон и интернет. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Процесният договор е сключен
при предварително определени условия от едната страна- ищецът кредитор,
клаузи на договора. Представеният от ищеца бланков договор не е бил
предмет на предварително договаряне между двете страни. Ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на
договора, да е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения,
така и доказателства от ответната страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП
/ДВ бр.64/2007 г./.Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В случая с оглед
начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ответника-търговец говори, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на отделни клаузи по договора. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно която самата тежест на
доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито доказателства
по делото няма. В случая, самият начин на сключване на договора поставя в
изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което
противоречи на добросъвестността.
Ето защо, съдът намира предявеният иск за сумата от 74.03 лв.-главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор, сключен от ответника с БТК ЕАД, за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния
характер на иска за сумата 21.13 лева мораторна
лихва за периода 25.12.2017г. до 13.10.2020г., начислена
върху фактура № **********/09.12.2017г. и с оглед неоснователността на главния
предявен иск, неоснователен се явява и иска за претендираната
мораторна лихва.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната
лихва върху претендираната главница, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане. Предвид крайното решение на съда по
съществото на спора, съдът намира, че на ищеца разноски не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове
от „ЮБЦ“ ЕООД, ******, седалище/адрес
на управление гр.София, район „Триадица”, бул. „България” № 81, вх. „В”, ет.8, против Д.К.М., ЕГН ********** с адрес *** за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
74.03 лв.-главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор от 31.08.2017 г., сключен от ответника с БТК ЕАД, мораторна лихва в
размер на 21.13 лева за периода 25.12.2017г. до 13.10.2020г., начислена върху
фактура № **********/09.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2804/2020г. на ВРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………….