О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…..….…./…………………………2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Кунева
възз. гр. дело № 357 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по:
1/ въззивна жалба
с вх. №84604/21.12.2018 г. на О.С.Ч., ЛНЧ **********, предявена чрез адв. А.А., против решение №
4888/29.11.2018 г., постановено по гр.д. №19053/2017 г. по описа на ВРС, 49
състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от О.С. Нанкова, ЛНЧ **********, против С.А.Г., ЕГН **********, иск
за заплащане на сумата от 2 067
лева, представляваща дължимата цена на 3 броя климатици
/климатик марка „Веко"
B\N 121 на стойност 729 лева, климатик марка „Веко" BIN 091 на стойност 669 лева, климатик марка „Веко" BIN
091 на стойност 669 лева/, монтирани и останали в апартамента на ответника, с
която ответника са е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
18.12.2017г. до окончателното плащане, на основание чл. 59 от ЗЗД; както и по
2/ въззивна жалба
с вх. № 9839/08.02.2019 г. на С.А.Г., ЕГН **********, предявена чрез адв. П.Н., против решение № 4888/29.11.2018 г., постановено
по гр.д. №19053/2017 г. по описа на ВРС, 49 състав, в ЧАСТТА, в която въззивникът Г., е осъден да заплати на О.С. Нанкова, ЛНЧ **********,
сумата от 600 лева, представляваща
платен депозит по чл. 2.5 от договор за наем от 28.03.2017 г. за ползване на
Апартамент №1, с площ от 86.12 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул."Морска
сирена" №13, ет.1, ведно със законна лихва от завеждане на иска –
18.12.2017г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав след
извършена проверка за допустимост и редовност на производството на основание
чл. 267 от ГПК констатира следното:
По въззивната жалба с
вх. №84604/21.12.2018 г. на О.С.Ч.:
С жалбата на Ч. решението на ВРС, в частта в която е
отхвърлен искът й за заплащане на цената на 3 броя климатици,
монтирани и останали в апартамента на ответника след прекратяване на наемното
правоотношение, се обжалва като неправилно, поради противоречие с материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Сочи, че решението е немотивирано,
необоснова и не съответства на събрания по делото доказателствен
материал, поради което се моли за неговата отмяна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната по жалбата страна С.Г., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователно и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Сочи,
че не е доказано, че Ч. е собственик на вещите и че същите са във владение на Г.
без основание. Сочи, че в протокола за
монтаж е посочено друго лице, което е техен собственик. Твърди, че липсват
доказателства за отправена покана от страна на въззивницата
з връщане на климатиците. Претендира разноски.
Настоящият състав на
Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
намира следното:
Въззивната жалба на О.Ч. е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
и е процесуално допустима.
Видно от материалите по делото при администриране на
жалбата, подадена от Ч., първоинстанционният съд с разпореждане №21174/27.12.2018
г. е оставил същата без движение и е указал на жалбоподателката
в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 41,34 лева по сметка на
ВОС. С разпореждане № 2752/21.01.2019 г. ВРС е констатирал неизпълнение на нередовностите и е върнал въззивната жалба на основание
чл.262, ал.2, т.2 ГПК. С оглед постъпила молба с вх. №3990/17.01.2019 г. от О.Ч.,
с която е представена квитанция за внесена по сметка на ВОС държавна такса,
докладвана на състава на съда едва на 22.01.2019 г., съдът с разпореждане
№2861/22.01.2019 г. е отменил разпореждането си за връщане на въззивната жалба,
след което е продължил администрирането й чрез изпращане препис на насрещната
страна с указания за подаване на отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. След
изтичане срока за отговор, ведно с постъпилия такъв от С.Г., делото заедно с
жалбата е изпратено на настоящия съд.
Съдът, като взе предвид извършените от администриращия първоинастанционен съд процесуални действия, намира, че така
постановеното от първоинстанционния съд разпореждане № 2861/22.01.2019 г. е
нищожен акт, който не може да породи никакви правни последици (в този смисъл
Решение № 389 от 16.02.1963 г. по гр.д.№ 2664/1963 г., ІІ г.о. на ВКС).
Предвид наличието на противоречиви указания на съда - съобщението
за връщането на въззивната жалба е връчено едновременно със съобщението за
отмяна на разпореждането за връщане на жалбата – л.28 и л.29, съдът намира, че
следва да извърши самостоятелна преценка за редовност и допустимост на
производството, при което преценява, че въззивната жалба отговаря на тези
изисквания и следва да бъде разгледана. Представени са доказателства за внасяне
на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили доказателствени искания.
По въззивната жалба с
вх. № 9839/08.02.2019 г. на С.А.Г.:
В жалбата се излага, че неправилно съдът е приел, че
ответникът дължи връщане на депозита по договора за наем от 28.03.2017 г.,
сключен между страните, тъй като по делото не било установено, че ищцата е
заплатила всички режийни разноски за ползването на жилището, както и да е
предала на наемодателя документите за това съобразно т.2.5 от договора. Намира,
че представеното от Уникредит извлечение от банковата
сметка на въззиваемата не съставлява годно доказателство, установяващо
изпълнение на задължението й. Сочи, че от показанията на свидетеля Русиянова също не се установява плащане на тези разноски,
тъй като били неконкретизирани по вид и размер. Настоява, че не е налице
основание за връщане на депозита. Сочи, че ответникът не е трансформирал
депозита в неустойка. Подчертава, че в разрез с договора ищцата е прекратила
едностранно наемното правоотношение, поради което е неизправна страна и не й се
дължи връщане на депозита. Твърди, че недоказано обстоятелство в процеса е
отправянето на покана за връщане на депозита от наемодателя и отправяне на
предизвестие за прекратяване на договора. Моли се за отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна О.Ч., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна
и се моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в тази част.
Намира, че направеното едва с въззивната жалба оспорване на банковото
извлечение от сметката на наемателката за заплатени разходи е неоснователно,
тъй като същото установявало заплащането на битовите сметки по пера и размер.
Настоява, че в тежест на въззивника е да докаже размера на режийните разноски,
които въззиваемата не е погасила. Настоява, че предадения депозит не служи като
неустойка за неизпълнение на договора за неспазен срок на предизвестие и
прекратяването му преди изтичане на шестмесечен срок от влизане в сила на
договора.Направени са доказателствени искания.
Настоящият състав на
Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
намира следното:
Въззивната жалба на С.Г. е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
и е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба са направени доказателствени искания за представяне на писмени доказателства, за
допускане на повторен разпит на свидетелката Русиянова
и допускане на гласни доказателства чрез разпита на още един свидетел – Елка
Таскова при режим на водене.
Искането за представяне
на заверен препис от банковото извлечение на О.Ч. следва да се уважи, доколкото
забраната по чл. 266, ал. 3 ГПК не обхваща представянето от страната на
заверени преписи от документи по аргумент от чл. 183 от ГПК.
Искането за допускане на
повторен разпит на свидетелката Русиянова следва да
се остави без уважение. Страните не сочат неизяснени факти и обстоятелства относими към фактическата страна на спора или противоречие
в депозираните показания, които да налагат повторния разпит, а и такива не се
констатираха от въззивния съд на основание чл. 267,
ал. 2 от ГПК.
Съдът намира за
неоснователно искането за допускане на гласни доказателства чрез разпита на
един свидетел – Елка Таскова за установяване собствеността върху процесните климатици, находящи се в отдадения под наем обект, доколкото въпросът
за собствеността по жалбата на ответника срещу решението на ВРС за връщане на
депозита по договора за наем, а е неотносим към
предмета на спора. От друга страна, искането на въззиваемата
е преклудирано на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК,
доколкото същото не е направено с въззивната жалба на ищцата, като не се сочат нововъзникнали или новонастъпили
обстоятелства след депозиране на жалбата, обосноваващи неговата допустимост.
Освен това видно от отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че климатиците не са негова собственост.
Производството по делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от горното и на осн. чл.
267 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ възможност на въззиваемата Ч. в открито съдебно заседание да предостави
заверен препис от банката на
приложеното от л. 40-43 извлечение по разплащателна
сметка от 20.09.2018 г. на О.Ч..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания на въззиваемата О.Ч. за допускане на повторен
разпит на свидетелката Русиянова,
както и за допускане на един
свидетел при режим на водене
за установяване собствеността върху поставените в наетия обект климатици.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 357/2019 г. по описа на ВОС за
разглеждане в о.с.з. на 16.04.2019
г. от 09.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят спора по
извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от
ГПК, при приключване на делото със
спогодба, на ищеца се връща
половината от внесената държавна такса, както и за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата,
в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.