РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Бургас, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120104631 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу Я. А. К., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 7195,98 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№***/01.10.2019 г., сключен между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответника, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 18.10.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 2058,91 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.04.2021 година до 05.10.2022 година и
сумата от 2083,19 лева – обезщетение за забава за периода от 05.04.2021 г. до 06.10.2022 г.,
като вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2023 г., за които суми е издадена
Заповед № 3164/19.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6623/2022 г. на РС – Бургас, изм. с Определение
№ 6368/14.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6623/2022 г. на РС – Бургас /имащо характера на
разпореждане/, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 01.10.2019 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като
кредитор, и Я. А. К. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит №***. С посочения договор бил предоставен кредит в размер на 10
000 лв., като общо дължимата сума по кредита с включен годишен процент на разходите по
кредит била в размер на 17 549, 29 лв. Същата следвало да бъде издължена на 36 броя
месечни вноски. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване бил до
05.10.2022 г. Изискуемостта на кредита настъпила на 05.10.2022 г. Сочи, че договорът за
кредит не бил сключен при общи условия, като в самия него било инкорпорирано
съдържанието на чл.11 от ЗПК и всяка страница била разписана от ответника. Договорът се
1
сключвал при уговорен годишен лихвен процент в размер на 31, 95 %, съгласно чл.9.1 от
договора, като в същия била посочена и методиката за изчисляването му. ГПР бил в размер
на 49, 15 %. В същия тоест било посочено, че при просрочие от страна на ответника,
дължимата сума ще бъде увеличена с дължимите лихви и допълнителните разходи по чл.15.
С чл.9.4 се придвиждало, че при просрочие на задълженията за заплащане на дължимите
погасителни вноски, кредитополучателят дължи и лихва за просрочие, която била в размер
на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Твърди, че по
силата на договор за продажба на вземания, сключен на 29.05.2023 г., след като била вече
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК в полза на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземането на банката било цедирано на ищеца по делото. На базата
на изрично пълномощно, предоставено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ЕОС Матрикс“ ЕООД
изпратило от името на цедента уведомително писмо да прехвърляне на вземането до
кредитополучате Я. А. К. на посочения от него в сключения договор за потребителски
кредит адрес. Предвид това, счита, че длъжникът бил редовно уведомен за прехвърляне на
вземането. В случай, че се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, прави изявление, с което моли да се счита, че той е уведомен за цесията с връчване на
препис от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Моли да
бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Я. А. К. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б**, ул. ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 7195, 98 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит №***/01.10.2019
г., сключен между “Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответника, сумата от 2058, 91 лв.,
представляваща незаплатена договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от
05.04.2021 година до 05.10.2022 година, сумата от 2083, 19 лева – обезщетение за забава за
периода от 05.04.2021 г. до 06.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението - 18.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед №3164 от 19.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №6623/2022 г. по описа на РС - Бургас.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва активната процесуална легитимация на
ищцовото дружество, тъй като счита, че ответникът не е уведомен надлежно за извършената
цесия, поради което ищцовото дружество не се явявало кредитор на ответника, а
предявеният от него иск следвало да се приеме за недопустим. Излага подробни и
обстоятелствени доводи в тази насока. Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй
като от представения погасителен план не се установявало какво се включва в месечната
вноска, тоест какъв е размерът на включените в съответната вноска лихви, главници, такси и
други. Не бил посочен размерът на оставащата главница след заплащане на вноската, поради
което за да разбере потребителят на кредита какво погасява, той следвало да прави
допълнителни изчисления. Била налице и неяснота относно начина на формиране на
посочения в договора за кредит годишен процент на разходите. Излага становище в насока
на това, че в ГПР следвало да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, като в случай това не било направено. Посочването единствено на крайния
размер на ГПР, без да е описано по какъв начин е формиран или от какви компоненти се
състои, водило до невъзможност да се провери правилното му изчисление. Счита, че
договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК с оглед на
изложеното. С оглед приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и предвид заплащането
на част от вноските, дължими по кредита, моли искът да бъде отхвърлен за сумата над 1712,
84 лв. до претендирания размер за главницата от 7195, 98 лв. Оспорва претендираната
договорна лихва по размер. Изразява становище, че уговореният годишен лихвен процент от
31, 95 % противоречи на добрите нрави, което представлявало основание за нищожност на
2
основание чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД. Оспорва и претендирания размер на обезщетението
за забава, доколкото след направена справка изчислил, че дължимото обезщетение се явява в
размер на 1099, 38 лв., тоест над този размер искът се явявал неоснователен.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.
Депозира становище от 10.04.2025 г.
В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: договор за потребителски кредит №***/01.10.2019 г., сключен между
“Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответника, със следните параметри: сума по кредита 10000 лева,
срок на кредита от 36 месеца; размер на вноската по кредита 487,48 лева; ГПР от 49,15 % и
ГЛП 31,95 %; Такса за оценка на риска в размер от 1200 лева; общо задължение по кредита
от 11200 лева, краен падеж – 05.10.2022 г. Представен е договор за цесия от 29.05.2023 г.,
инкорпориащ в себе си пълномощно за уведомяване на длъжника за цесията, по силата на
който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца – цесионер, ведно с
потърждение на цесията от цедента. По делото е представено и уведомление за извършена
цесия до длъжника.
По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява, че размерът на усвоената по кредита сума, формирана
само от заетата сума е 10000 лева, а извършените погашения по кредита са в общ размер от
1670,12 лева /л. 91/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 6623/2022 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за
изпълнение за сумата, предмет на установителния иск, връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5
ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявен иск по чл. 415 от ГПК, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Предявеният от ищеца е иск с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск,
ищецът следва да установи – наличието на валидна облигационна връзка по посочените в
исковата молба договори за потребителски кредит и за цесия, включващи твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
кредитополучателя и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в
претендираните размери, включително съобщаването на цесията. В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност,
договор за кредит, по категоричен начин се установява възникването между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и ответника на облигационно отношение, което ги обвързва. От неоспореното от
страните заключение на вещото лице по възложена съдебно – счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като пълно, комплексно и обосновано, се установи, че ответникът е усвоил
сумата от 10000 лева. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения
кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на
падежните дати.
3
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото
пълномощно. В случая по делото е представено подписано от кредитодателя, чрез
пълномощник с представено по делото пълномощно, уведомление за извършена цесия,
адресирано до длъжника. Същото е връчено на длъжника, ведно с преписа на исковата молба
и приложенията към нея, поради което същият се счита за уведомен за извършената цесия,
което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
В тази връзка неоснователно е възражението направено с отговора на исковата молба
от особения представител на длъжника, че уведомяването за извършена цесия не може да
бъде осъществено чрез особен представител, доколкото последният може да извършва
широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34, ал.5 от ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат
на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици в т.ч. и уведомяването за цесия – така в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК.
Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно уведомен за
прехвърлянето на процесното вземане, договорът за цесия е породил правен ефект спрямо
кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната
дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен
вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а
именно тези по Такса за оценка на риска в размер от 1200 лева. Уговорена в този размер,
същата представляват над 10 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора
ГПР от 49,15 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузата за
Такса за оценка на риска, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а
именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит,
поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.
В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024
г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение
са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото
4
дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
"годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното
решение.
Клаузата за Такса за оценка на риска има неравноправен характер, тъй като общият
размер е над 10 % с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод
за нейната явна непропорционалност доколкото с нея се прехвърля върху потребителя,
задължението на кредитодателя да оцени платежоспособността на кредитополучателите.
Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била
предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено
от него съгласие за закупуване на допълнителния пакет. В т. 2 от цитираното решение на
СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на
целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че ако плащанията от кредитополучателя са отнасяни от
кредитора за погасяване само на главница, то дължимата към момента на заключението
главница възлиза на 1670,12 лева.
По изложените съображения, предявения иск за главница е основателен за сумата от
1670,12 лева, в който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер следва да
бъде отхвърлен. Предвид извода за недействителност на договора и съобразно чл. 22 ЗПК,
неоснователни са исковете за лихви, поради което същите следва да бъдат отхвърелни.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер
от 40,80 лева.
В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 226,80 лева, депозит за особен представител в размер от 710 лева и депозит за
вещо лице в размер на 400 лева. В производството ищецът е представляван от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
С оглед това, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съразмерно на уважената част от
5
иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 211,60 лева, от
които сумата от 33,40 лева за държавна такса, сумата от 104,60 лева за депозит за особен
представител, сумата от 58,90 лева за депозит за вещо лице и сумата от 14,70 лева за
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Я. А.
К., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. **, дължи на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н. **, сумата от 1670,12 лева /хиляда
шестстотин и седемдесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща чиста стойност по
Договор за потребителски кредит № ****/01.10.2019 г., сключен между “Ти Би Ай Банк”
ЕАД и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 18.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като вземането е
прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 1670,12 лева до предявения 7195,98 лева, както и исковете
за сумата от 2058,91 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима за
периода от 05.04.2021 г. до 05.10.2022 г. и сумата от 2083,19 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.04.2021 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена
Заповед № 3164/19.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6623/2022 г. на РС – Бургас, изм. с Определение
№ 6368/14.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6623/2022 г. на РС – Бургас, на основание чл. 23 ЗПК и
чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. **, да заплати „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н. **, сумата
от 40,80 лева /четиридесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени съдебно -
деловодни разноски в производство по ч. гр. д. № 6623 по описа за 2022 г. на РС - Бургас и
сумата от 211,60 лева /двеста и единадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6