РЕШЕНИЕ
№…………./……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 556
по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД срещу решение № 260156/03.02.2021 г. по н.а.х.д. № 4533/2020 г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е потвърдено НП № 7424/22.04.2020 г. на заместник-министъра на културата, с което на „Трейдфарма“ ЕООД е наложено на основание чл. 97 ал. 1 т. 5 предл. първо ЗАПСП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. По съображения, сочещи на неправилно приложение на закона и на допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, свързани с игнорирането на довода на жалбоподателя за пълна липса на компетентност на издателя на наказателното постановление, се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление също да се отмени.
В съдебно заседание на 15.04.2021 г. касаторът „Трейдфарма“ ЕООД се представлява от адвокат Я., който от името на доверителя си изцяло поддържа касационната жалба.
Ответната по касация страна Министерство на културата, редовно призована, не се представлява в заседанието и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК за упражняване на правото на жалба – съгласно приложения на л. 22 от н.а.х.д. № 4533/2020 г. отрязък от СРГ решението на ВРС е надлежно съобщено на жалбоподателя „Трейдфарма“ ЕООД на 09.02.2021 г., а според поставения върху касационната жалба печат на ВРС, тя е подадена чрез въззивния съд на 22.02.2021 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Трейдфарма“ ЕООД по чл. 97 ал. 1 т. 5 предл. първо ЗАПСП за това, че на 29.08.2019 г. в стопанисван от дружеството обект – хотел „Роял“ в к.к. „Златни пясъци“, е използвало чрез публично изпълнение на запис музикално произведение без необходимото съгласие на носителите на авторски права, които са представлявани от СНЦ за колективно управление на авторски права „Музикаутор“. От обективна страна нарушението е индивидуализирано в АУАН и в НП като озвучаване на посочената дата на отворения за посетители хотел от позициониран на музикална телевизионна програма Magic TV телевизор, по който на запис е протичало публично изпълнение на музикално произведение I Don’t Want A Lover на група Texas, без „Трейдфарма“ ЕООД да е имало предварително сключен договор със СНЦ „Музикаутор“ относно използването на музикалното произведение чрез публично изпълнение на запис.
Потвърждавайки с решението наказателното постановление, районният съд напълно е игнорирал изложения довод в представената преди проведеното съдебно заседание на 21.01.2021 г. писмена защита на жалбоподателя за отсъствието на материална компетентност на издателя на наказателното постановление, предвид нормата на чл. 98в1 ЗАПСП, обнародвана в ДВ бр. 28/2018 г. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба кметовете на общини упражняват контрол върху търговските обекти и туристическите обекти по чл. 3 ал. 2 ЗТ за предварително уредените права за публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или на друго аудио-визуално произведение или на части от тях. При констатирани нарушения от страна на лицата, стопанисващи визираните в разпоредбата обекти, свързани с непредоставянето на доказателства за отстъпените им права за публично изпълнение, ал. 3 предвижда да им бъде наложена имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лв. като съгласно ал. 4 нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината, а ал. 5 регламентира в изключителното правомощие на кмета издаването в този случай на наказателните постановления. С приемането през 2018 г. на новия чл. 98в1 ЗАПСП, в сила от 30.12.2018 г., законодателят е изключил обхванатите от нормата случаи от общо уредената с чл. 98в ал. 1 ЗАПСП административнонаказателна компетентност по този закон на министъра на културата, респективно на оправомощените от него заместник-министри.
След като съгласно чл. 3 ал. 2 т. 1 ЗТ хотелите са туристически обекти, то за извършените в тях нарушения, свързани с неуредени предварително права за публично изпълнение чрез запис на произведения, компетентността да наложи предвиденото административно наказание е на кмета на съответната община. Да се приеме обратната теза – че и министърът на културата, и кметът разполагат с едновременна компетентност да налагат на лицата, стопанисващи обектите по чл. 3 ал. 2 ЗТ, административни наказания за неуредените предварително от тях права за публично изпълнение в тези обекти на живо или чрез запис на произведения означава да се допусне на два пъти от два различни административни органа да се наложи административно наказание за едно и също по характера си неправомерно деяние, което е недопустимо. Що се отнася до начина на разпределение на приходите от наложените имуществени санкции, той е уреден изрично в чл. 98в1 ал. 6 ЗАПСП – 50 % от тях постъпват по сметка на НФ „Култура“, а останалите 50% - по бюджета на съответната община.
Изложеното сочи на основателност на касационния довод, че районният съд е потвърдил обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, въпреки отсъствието на материална компетентност на издателя му, което е достатъчно основание за отмяна на въззивното решение и за постановяването на ново по съществото на правния спор, с което наказателно постановление да се отмени.
Наред с това касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че индивидуализираното в АУАН и в НП изпълнително деяние не покрива критериите за съставомерност по смисъла на чл. 97 ал. 1 т. 5 предл. първо ЗАПСП, предвиждащ административно наказание за лицата, които в нарушение на закона използват чрез публично изпълнение на запис произведения. По смисъла на цитираната в АУАН и в НП разпоредба на чл. 18 ал. 2 т. 3 предл. второ ЗАПСП за използване на авторско произведение се счита и изпълнението на произведението, когато съгласно ал. 3 това се извършва по начин, даващ възможност то да бъде възприето от неограничен брой лица. В случая такава възможност безсъмнено осигурява самият телевизионен канал, който би следвало да разполага с отстъпени за целта права за използване на музикалното произведение, докато „Трейдфарма“ ЕООД чрез служителите си, както и гостите на стопанисвания от дружеството хотел, се явяват само потребители на предоставяната телевизионна услуга и от тази си позиция попадат в кръга на неограничения брой лица, възприемащи излъчваното по канала музикално произведение. Начинът, по който в АУАН и в НП е индивидуализирано нарушението, не сочи на публично предлагане на изпълнението от страна на стопанисващото хотела дружество.
В целостта си изложеното обуславя извод за основателност на касационната жалба, воден от което съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260156/03.02.2021 г. по н.а.х.д. № 4533/2020 г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е потвърдено НП № 7424/22.04.2020 г. на заместник-министъра на културата, с което на „Трейдфарма“ ЕООД е наложено на основание чл. 97 ал. 1 т. 5 предл. първо ЗАПСП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 7424/22.04.2020 г. на заместник-министъра на културата, с което на „Трейдфарма“ ЕООД е наложено на основание чл. 97 ал. 1 т. 5 предл. първо ЗАПСП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/