Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 10090 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Д.С.И., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата
от 849,63 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 20.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 374,45 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 26.03.2018 г. до 25.12.2019 г., както и сумата от 969 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3423/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба и
уточнителната молба на л. 52 от делото, на 20.12.2017 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ********** при Общи условия (ОУ), по
силата на който ищецът е отпуснал кредит на ответницата в размер на 900 лв., срещу насрещното нейно задължение да върне
предоставената сума, ведно с уговорено в чл. 4 от договора договорно
възнаграждение в размер на 435,36 лв., в срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че
сумата от 900 лв. е предоставена на ответницата по посочена банкова сметка ***.12.2017
г. Поддържа, че съгласно сключено между страните споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ ответницата дължи на ищеца и
възнаграждение в размер на 1080,48 лв. Излага, че закупеният пакет от
допълнителни услуги включва приоритетно разглеждане и отпускане на поискания
кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на вноски, да намалява
техния размер, да променя уговорения падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства, като възнаграждението не се дължи за цената на
предоставените услуги, а за потенциалната възможност на длъжника да се ползва
от тях по време на действието на договора. Твърди, че общото задължение на
ответницата по договора и споразумението възлиза в размер на 2415,84 лв.,
платимо на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 100,66 лв.
и падеж 25-то число от съответния месец. Поддържа, че ответницата е извършила
частични плащания по кредита, с които са погасени следните суми: 50,37 лв. от
главницата, 60,91 лв. от договорното възнаграждение и 111,48 лв. от
възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги. С оглед забавата на
ответницата, на основание чл. 12.3 от ОУ, кредитът е обявен за предсрочно изискуем
на 03.07.2018 г., за което до длъжника е изпратено уведомително писмо на
04.07.2018 г.
Твърди, че за неизплатените остатъци от
задълженията по процесния договор за кредит и споразумение - 849,63 лв. главница, 374,45 лв. договорно
възнаграждение и 969 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца посочените суми по заповедта, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението. Претендира и сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане. Представя
и списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата депозира отговор на исковата молба, в които излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за кредит, както и че уговорената сума от
900 лв. й е предоставена. Поддържа, че размерът на шрифта на договора е
по-малък от нормативно установения такъв в ЗПК, поради което релевира възражение за недействителност на сделката и моли
всички направени плащания по кредита да бъдат отнесени за погасяване на
главницата. Твърди, че първата страница на искането за отпускане на кредита, в
която е обективирано и искането за закупуване на допълнителни услуги, е било
предварително попълнено от представител на ищеца с отбелязан допълнителен пакет
услуги ЕКСТРА и не й е била предоставена възможност да направи реален избор
дали желае да се ползва от тези услуги, нито е била запозната със съдържанието
на услугите. Във връзка с последното счита споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги за нищожно.
В отрито съдебно заседание ответницата, чрез
процесуалния й представител, поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне
на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 20.12.2017 г. (л. 21-24)
се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в
заем на Д.С.И. – потребител (клиент), сумата от 900 лв., срещу насрещното задължение
на потребителя да върне заетата сума, заедно с фиксирана възнаградителна лихва
при годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,17 % и годишен процент на разходите
(ГПР) – 49,90 %, или общо сумата от 1335,36 лв. в срок от 24 месеца при размер
на погасителната вноска от 55,64 лв. Наред с това, в договора е отразено, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги от потребителя е дължимо и
възнаграждение от 1080,48 лв. с размер на вноската по допълнителния пакет 45,02
лв. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е посочено
в размер на 2415,84 лв. със сборна погасителна вноска от 100,66 лв. и падеж 25-то
число от месеца.
По повод преддоговорните отношения между страните
по делото са приложени следните документи, подписани от ответницата, а именно:
искане за отпускане на потребителски кредит от 19.12.2017 г. (л. 6-12),
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (л. 16-19) и допълнителна преддоговорна
информация, приложение към формуляра (л. 20).
Към доказателствения материал по делото е приобщено и подписано от страните
споразумение от 20.12.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит № ********** (л. 25-26). В същото е посочено,
че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени от кредитора на
клиента, са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението клиентът се задължава да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на
описаните услуги в размер, посочен в договора за потребителски кредит, като
изискуемостта на цялото възнаграждение възниква с подписването на
споразумението, но страните се съгласяват да бъде разсрочено за срока на
договора за кредит на равни месечни вноски, добавени към вноските за погасяване
на главницата по кредита.
Договорът и споразумението са сключени при Общи условия (ОУ), като по
делото са представени същите (л. 27-36), подписани от клиента и кредитора на
всяка страница.
Представен е и погасителен план, подписан от клиента (л. 37-38), който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски по договора за кредит и споразумението, всяка от които в
размер на 100,66 лв., при падеж на първата вноска – 25.01.2018 г. и на
последната (24-та) – 25.12.2019 г.
Видно от представено преводно нареждане от 20.12.2017 г. (л. 39), на
посочената дата сумата от 900 лв. е преведена от ищцовото
дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.
Безспорно по делото е, че по кредита са извършени частични плащания в общ
размер на 222,76 лв., с които са погасени следните суми: 50,37 лв. от
главницата, 60,91 лв. от договорното възнаграждение и 111,48 лв. от
възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги. Същото се потвърждава
и от представеното извлечение по сметка по договор за кредит № ********** (л.
40).
Приложено по делото е уведомително писмо от дата 04.07.2018 г. (л. 41) от „П.к.Б.“
ЕООД, адресирано до Д.С.И., в което е
обективирано волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. По делото липсват данни относно получаването на писмото
от неговия адресат (л. 42 и 43).
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 3423/2019
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 01.03.2019
г. заявление от „П.К.Б.” ЕООД срещу Д.С.И. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е редовно
връчена на длъжника на 04.05.2019 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по
делото е депозирано възражение с вх. № 34682/15.05.2019 г., с което са оспорени
по основание и размер вземанията по заповедта. В указания срок по чл. 415 ГПК заявителят
е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т.
10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от
приобщеното заповедно дело.
Основателността на предявените исковете е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно сключен между страните договор
за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги; 2.) точното изпълнение на поетите от кредитора (ищец) задължения по
договора и споразумението, в това число предоставянето на уговорената сума и на
допълнителните услуги; 3.) настъпила изискуемост на задълженията по договора и
споразумението в претендирания размер, както и 4.) неизпълнение на същите от
страна на ответницата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От обсъдените доказателства се установява валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за потребителски
кредит. Видно е, че са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за размер шрифта, а изписаното изречение след
подписите на страните с по-малък шрифт не водят до нищожност на договора, поради
което възраженията на ответницата в тази насока за неоснователни. Документът
съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя относно конкретния
размер на поетите задължения и основанието за тяхната дължимост, лихвения
процент и годишния процент на разходите по кредита, както и условията
за издължаването му, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради
това съдът намира, че съглашението отговаря на изискванията на ЗПК.
Установено по делото е също и точното
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за кредит чрез
предоставянето на уговорената сума от 900 лв. по посочена от потребителя негова
банкова сметка. ***о насрещното задължение да върне предоставената в заем сума,
ведно с възнаградителната лихва, на уговорения падеж.
В разглеждания случай кредиторът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита при условията на чл. 12.3 от ОУ. Съгласно посочената
клауза, в случай че клиентът просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер, кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление до длъжника, изпратено на посочения от него адрес за
кореспонденция (арг. от чл. 12.5 във вр. чл. 13.2 от ОУ).
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две
кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици
настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния
съд. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
посоченото разрешение за необходимостта да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
От приложеното извлечение по кредита (неоспорено от ответната страна) се
установява, че до 04.07.2018 г., когато е отправено изявлението на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита, ответницата е била в забава в плащането на
три пълни последователни погасителни вноски с падежи от 25.04.2018 г.,
25.05.2018 г. и 25.06.2018 г., поради което е изпълнено уговореното между
страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на
длъжника срок.
Във връзка с втората предпоставка за настъпване правните последици на
предсрочната изискуемост, а именно уведомяването на длъжника за това преди
сезирането на заповедния съд, по делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца – представена е обратна разписка, която не е оформена като
получена.
Въпреки това, след подаване на
заявлението на 01.03.2019 г. до датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело – 01.06.2020 г., са падежирали всички погасителни вноски по
кредита, последната от които с падеж 25.12.2019 г., съобразно приложения
погасителен план. Този факт е от значение за спорното право и следва да бъде
съобразен, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Посоченото разрешение в максимална
степен съответства на целта на заповедното производство, продължение на което е
исковото такова по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно да се реализират по
облекчен ред правата на кредитора. Положението на последния не следва да бъде
по-неблагоприятно, вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото
това, което би имал, ако беше предявил осъдителен иск за вземането си по общия
ред. Поради това не съществуват пречки за кредитора да получи търсените суми,
чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението
размери. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
От изложеното следва, че е настъпила изискуемостта на вземанията за главница и договорна
възнаградителна лихва по кредита и същите са доказани по основание.
Неоснователен
обаче се явява предявеният установителен иск за сумата от 969
лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
като съображенията за това са следните:
Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК, като ал. 2 на същата
разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват услугите, за които е договорено
търсеното възнаграждение, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, отлагане падежа на определен брой погасителни вноски или
намаляване на техния размер, както и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Следователно обсъжданата клауза е нищожна, на
основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Освен това,
видно от съдържанието на договора, при изчисляване на отразения общ годишен размер на разходите от 49,90 %, не е включено
възнаграждението от 1080,48 лв. Същото следва да бъде взето предвид при преценка на действителния годишен
процент на разходите по кредита, доколкото е начислено като покупна цена на
твърдените услуги, респективно представлява разход за потребителя по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 900 лв. и уговорен начин на
погасяване чрез 24 месечни погасителни вноски в размер на 100,66 лв., годишният
процент на разходите, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити, достъпен
на интернет страницата „calculator.bg”, възлиза в размер на 216,07 %, което обуславя извод за нищожност
на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждението по пакета от
допълнителни услуги, на основание чл. 19, ал. 5 във вр.
ал. 4 ЗПК.
Отделно, тази клауза води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК във вр. с чл.143, т. 5 ЗЗП, тъй като възнаграждението е
отнапред определено, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, като липсва проведено
от ищеца доказване на индивидуално договаряне на тези условия.
При този
извод заплатената от потребителя сума от 111,48 лв., отнесена за
погасяване на недължимото възнаграждение за допълнителни услуги, следва да бъде
приспадана от задълженията на потребителя при
спазване на поредността, предвидена в разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По делото е безспорно, че непогасеният остатък от
главницата възлиза на 849,63 лв. (като разлика между пълния й размер от 900 лв.
и заплатената сума от 50,37 лв.), а непогасената договорна лихва е в размер на
374,45 лв. (като разлика между пълния й размер от 435,36 лв. и заплатената сума
от 60,91 лв.). След приспадане на заплатените без основание 111,48 лв. от договорната
лихва за периода от 25.03.2018 г. до 25.06.2018 г., дължимата сума възлиза на
262,97 лв. за периода от 25.07.2018 г. до 25.12.2019 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло искът
за главница от 849,63 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, и частично искът за договорна лихва от 262,97
лв. за периода 25.07.2018 г. - 25.12.2019 г. Претенциите
за разликата до пълния предявен размер на иска за договорна лихва от 374,45 лв.
и за периода от 25.03.2018 г. до 25.06.2018 г., както и за възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги от 969 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса от 106,14 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част на
исковете, в общ размер на 104,58 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение в размер
на 126,98 лв., включващи държавна такса от 94,48 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв., като от тях,
съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответницата следва да бъде
възложена сумата от 64,42 лв.
Ответницата
не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответницата Д.С.И., ЕГН
**********,***, дължи на ищеца „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 849,63 лв.
(осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 20.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
01.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 262,97 лв. (двеста шестдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2018
г. до 25.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3423/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК,
като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за договорна лихва за разликата над сумата от 262,97 лв. (двеста
шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки) до пълния предявен размер от 374,45 лв. (триста седемдесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки) и за периода от 25.03.2018 г. до
25.06.2018 г., както и предявения
установителен иск за сумата от 969 лв. (деветстотин
шестдесет и девет лева), представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 20.12.2017 г.;
ОСЪЖДА Д.С.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 104,58 лв. (сто
и четири лева и петдесет и осем стотинки) за сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
Д.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 64,42 лв. (шестдесет
и четири лева и четиридесет и две стотинки) за сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: