№ 1035
гр. Варна, 06.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести август през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900170 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Ладура“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ №44,
представлявано от Гавраил Борисов Костов и Йорданка Петкова Куртева, действащи чрез
адв.Т. Г. и адв.С. С., с адрес за призоваване: гр.В., ул.“Д.“ №**, против “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Плиска“ №8, представлявано от Нели Дончева Цонева, със съдебен адрес: гр.В., ул.“Гр.
И.“ №**, чрез адв.Ж. Я., и “Станислав-91 04“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Долни Чифлик, ул.“Нишава“ №1, представлявано от Митко Дянков
Добрев, със съдебен адрес: гр.В., бул.“Хр.Б.“ №**, чрез адв.М.В., с която са предявени
субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.67 и сл. от
ЗАв.П вр. с чл.373 и чл.374 от ТЗ, и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 73570.97лв. с ДДС,
представляваща обезщетение за погиналата стока по Договор за международен превоз от
20.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба и до окончателното плащане, както и сумата от 8819.53лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 10.05.2023г. до датата на
завеждането на исковата молба-03.04.2024г.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с който
поддържат становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговорите възражения за неоснователност на претенцията.
С депозиран в срока по чл.373 от ГПК от ответникът “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД
1
отговор на допълнителната искова молба, се взема становище по доводите на ищеца и се
поясняват вече развитите съображения за неоснователност на претенцията, и се навеждат
допълнителни такива.
По допустимостта на предявеният иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищеца и първия ответник за назначаване на ССч.Е, следва да се уважи,
тъй като отговорите на вещо лице на поставените му задачи ще послужат за изясняване на
спора от фактическа страна.
Последното важи частично и по отношение на искането на ищеца за допускане до
разпит на двама свидетели, тъй като част от въпросите, по които те ще свидетелстват, не
попадат е приложното поле на чл.164, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, респективно следва да се
допуснат гласни доказателства за установяване на наличието на трайни търговски
отношения между ищеца и първия ответник по повод на договори за превоз на стоки,
съответно за водените разговори и кореспонденция по повод на заявка от 19.04.2023г. за
превоз. В останалата си част, касаещи сключването на договор за превоз и конкретни му
параметри, показанията са недопустими с оглед противопоставянето на ответника.
Искането на първия ответник за задължаване на ищеца да представи писмени
доказателства по реда на чл.190, ал.1 от ГПК, следва да се остави без уважение, тъй като
самият ответник поддържа, че въпросната товарителница не съществува, т.е. иска се
представяне на несъществуващ документ.
Искането на втория ответник за събиране на гласни доказателства е ирелевантно за
спора и следва да се остави без уважение, доколкото факта на получаване на увредената
стока от ищеца, не се оспорва.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Ладура“ ООД, против “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД и
“Станислав-91 04“ ЕООД, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.67 и сл. от ЗАв.П вр. с чл.373 и чл.374 от ТЗ, и
чл.294 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 73570.97лв. с ДДС, представляваща обезщетение за погиналата стока по
Договор за международен превоз от 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и
сумата от 8819.53лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 10.05.2023г. до датата на завеждането на исковата молба-03.04.2024г.
Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на претендираната сума, а
именно IBAN **********************.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник са съществували
трайни търговски отношение по предоставяне на транспортни услуги по договори за превоз
на товари, с товародател ищцовото дружество и превозвач първия ответник. Твърди се, че
заявките за транспорт, са изпращани на електронна поща на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД,
което чрез отговор на електронната поща на ищеца, потвърждавало получаването на
заявката и изразявало съгласие да извърши транспорта. Поддържа се, че по описаният начин
с писмена заявка за транспорт от 19.04.2023г., ищецът е възложил на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“
ООД извършване на вътрешен транспорт на стоки, с дата и място на товарене 20.04.2023г. в
гр.Кюстендил, с място на доставка гр.Варна, бул.“Света Елена“ №3 и вид на товара:
интериорни врати, с бруто тегло 1500кг. Твърди се, че така отправената заявка е приета и
потвърдена от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД на същата дата-19.04.2023г. Твърди се, че от своя
страна “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е превъзложило извършването на превоза на вторият
ответник-“Станислав-91 04“ ЕООД, в качеството му на друг превозвач. Сочи се, че за
извършвания превоз съгласно чл.50 от Закона за автомобилните превози е изготвена и
подписана Товарителница №9542245 от 20.04.2023г. с посочен превозвач-вторият ответник.
Поддържа се, че въпросната товарителница отговаря на изискванията на закона и доказва
сключването и съществуването на договора за превоз. Сочи се, че на 21.04.2023г.
представител на вторият ответник уведомил ищеца, че товарният автомобил, с който се
осъществявал транспортът, е катастрофирал в района на гр.Провадия и част от товара е
унищожена, в следствие от ПТП. Твърди се, че на 10.05.2023г., чрез електронна поща,
ищецът изпратил претенция към втория ответник за заплащане на сумата от 73213.81лв. без
ДДС, представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактури №№
3
00000*****/20.04.2023г. и 00000*****, с издател “Ай Кю Логистик“ ООД-гр.София. Сочи се,
че на основание чл.67 от ЗАП, съответно на чл.373 от ТЗ, превозвачът отговаря за пълната
или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до
получаването му. Сочи се още, че съгласно чл.374, ал.1 от ТЗ, ако превозвачът извърши
превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им
до предаването на товара, а съгласно ал.2, изр.последно на същата разпоредба всички
превозвачи отговарят солидарно. Поддържа се, че проведените разговори и кореспонденция
между страните, не дали резултат и ответниците отказали да заплатят на ищеца стойността
на недоставения /погинал/ товар, чиито размер възлиза на 73213.81лв. без ДДС или
87856.57лв. с ДДС. Сочи се, че на 09.10.2023г. по банковата сметка на ищеца, е постъпила
сумата от 14285.60лв., която е заплатена от “Дженерали застраховане“ АД по Претенция
№********* MPMRN108086136, вероятно предявена пред застрахователя от страна на
първия ответник. Сочи се, че след приспадане на сумата по така извършеното плащане от
общата стойност на щетите в размер от 87856.57лв. с ДДС, понастоящем размерът на
претърпяната вреда от ищеца възлиза на 73570.97лв. с ДДС.
С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се
оспорват фактическите твърдения на ищеца за наличието обвързваща страните
облигационна връзка основана на договор за превоз. Сочи се, че ищецът не е представил
товарителница, установяваща наличието на такъв договор, а според чл.50 от ЗАв.П, същата
е форма за доказване на договора за сухопътен превоз. Поддържа се, че товарителница, с
установените в чл.53 от ЗАв.П задължителни реквизити, е единственото годно
доказателствено средство, с което ищецът би могъл да установи обстоятелството, че
ответникът е приел за превоз процесния товар и че го е предал на следващ превозвач.
Поддържа се още, че без товарителница не може да се установи наличието на договор за
превоз, съответно че на основание чл.164 от ГПК съществуването му не може да се доказва
със свидетелски показания. Сочи се, че в представената по делото Заявка за транспорт, като
страна по договора за превоз е посочено “Ен-Ти-Зет-Лоджистикс“ ООД, което е друго и
различно от ответното дружество. Сочи се още, че ел.поща******@****.***, на
която е изпратена Заявката за транспорт, не принадлежи на ответното дружество,
респективно то не е получило въпросната заявка и не я е приемало. Твърди се, че “Ен-Ти-
Зет-Лоджистикс“ ООД е прекратено и заличено през 2020г., съответно горепосоченият
ел.адрес, на който ищецът привидно е изпратил заявката, отдавна не съществува. Поддържа
се, че привидната заявка за транспорт и привидният електронен документ за изпращането й,
който всъщност се е върнал на ищеца поради липсата на такъв ел.адрес, са доказателства,
създадени само за целите на настоящия процес и нямат никаква доказателствена стойност.
На следващо място се поддържа, че действителните правоотношения между ищеца и
ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД са уредени с Договор за спедиция, който е сключен
след приета устна Заявка за спедиция, а не за транспорт. Поддържа се, че представените от
ищеца потвържденията, чрез ел.поща, са именно за приемане на устната Заявка за спедиция,
а не на Заявката за транспорт. Твърди се, че въпросното обстоятелство се установя от
4
издадената от ответника Фактурата от 08.09.2023г., в която изрично е посочено, че “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД работи в съответствие с Общите спедиторски условия и Общите
складови условия на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. Също така
се установява от претенцията на ищеца до застрахователя на действителния превозвач и
втори ответник “Станислав-91 04“ ЕООД, в която самият ищец определя посочената фактура
като такава на спедитор. Твърди се, че “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД не разполага с моторни
превозни средства, няма лиценз за автомобилен превоз, няма назначени шофьори и никога
не е действало като превозвач. Твърди се, че договора за превоз с втория ответник
“Станислав 91 04“ ЕООД, е сключен от името на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, но за сметка
на ищеца и като негов спедитор. Сочи се, че в изготвената от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД
Заявка-договор с втория ответник, изрично е посочено, че първото дружество работи в
съответствие с Общите спедиторски условия. Сочи се, че въпросната заявка доказва, че в
изпълнение на Заявката за спедиция от ищеца, “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД от свое име, но
за сметка на ищеца, е възложило превоза на втория ответник, който е единственият
превозвач на процесиите стоки и единствено той е издал товарителница. Поддържа се, че в
качеството на спедитор, “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД не носи отговорност за настъпилото
ПТП по време на превоза, а представената по делото товарителницата, създава директни
договорни правоотношения по договор за превоз само между ищеца и втория ответник. На
последно място в условията на евентуалност, се оспорва размерът на иска, като се сочи, че
според представените от ищеца фактури, издадени от доставчика от Кюстендил и от
платежното нареждане на ищеца, общата стойност на превозваните от втория ответник
врати възлиза на 51724.56лв. Твърди се, че дори всички тези врати да са погинали при ПТП,
то максималната стойност на вредите възлиза на посочената сума. Твърди се още, че след
приспадане на полученото от ищеца обезщетение от застрахователя на втория ответник в
размер на 14285.60лв., то стойността на реалните вреди възлиза на 37438.96лв.
С подаденият от ответника “Станислав 91 04“ ЕООД отговор на исковата молба се
сочи, че ангажираните от ищеца доказателства създават неяснота, какво точно е качеството
на първия ответник “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, а именно на превозвач или на спедитор.
Поддържа се, че исковата претенция не е заявена в коректен размер, тъй като при
формирането й, не е отчетено полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 14285.60лв. Освен това се сочи, че не всички врати предмет на договора за превоз, са
увредени при настъпилото ПТП, като с Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г.
представител на дружеството ищец е приел 102 бр. крила и 35 бр. каси на обща стойност от
20696лв. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответниците изложени в отговорите им. По конкретно относно доводите за
недоказаност на договор за превоз между ищеца и първия ответник, се сочи, че според
чл.50, ал.2 от ЗАв.П действителността, на договора за превоз не зависи от издаването,
редовността или изгубването на товарителницата. Поддържа се, че договорът за превоз на
товари може да се доказва с всички доказателствени средства, съответно че приетата от “Ен-
5
Ти-Зет-Транспорт“ ООД заявка за извършване на превоз, доказва сключването на договора за
превоз между него и ищеца. Сочи се, че според вписванията в ТР първият ответник е
правоприемник на “Ен-Ти-Зет-Лоджистикс“ ООД в резултат на извършено сливане, като
последното дружество е вливащото се. Оспорват се твърденията за сключен между ищеца и
първия ответник договор за спедиция, като се поддържа, че със Заявка за транспорт от
19.04.2023г. от страна на ищцовото дружество е възложено на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД,
извършване на вътрешен транспорт на стоки, а не на спедиция. По отношения на
твърденията на ответниците, че размерът на претенция е неправилно изчислен, се сочи, че
възложената от ищеца на 02.03.2023г. за изработка на врати на “Ай Кю Логистик“ ООД, е на
обща стойност 142339.86лв. с ДСС. Сочи се, че с Платежно нареждане от 13.03.2023г. във
връзка с издадена от изпълнителя Проформа фактура от 06.03.2023г. е заплатена сумата от
72179.40лв. с ДДС, за която в последствие е издадена и Фактура №***** от 14.03.2023г.
Твърди се, че за общата стойност на възложените за изработка и доставка врати, и каси, са
издадени фактури както, следва:
-Фактура №*****/20.04.2023г. на стойност 21245.20лв. без ДДС, от която е
приспаднат аванс платен по Проформа фактура №*****/06.03.2023г. и Фактура
№*****/14.03.2023г. в размер на 10622.60лв. и е начислен ДДС в размер на 2124.52лв.;
-Фактура №*****/20.04.2023г. на стойност 64496.24лв. без ДДС, която сума е
заплатена на доставчика с Платежно нареждане от 05.06.2023г. и от която е приспаднат аванс
платен по Проформа фактура №06.03.2023г. и Фактура №*****/14.03.2023г. в размер на
32481.20лв. без ДДС и е начислен ДДС в размер на 6496.24лв. или 103449.12лв. с ДДС.
Поддържа се, че сумата за доплащане по тези две фактури възлиза на 51724.56лв. с ДДС,
която е заплатена на доставчика на 05.06.20203г., с платежно нареждане от същата дата,
както и че стойността на стоката предмет на тези две фактури възлиза общо на 86207.60лв.
без ДДС;
-Фактура №*****/26.05.2023г. на стойност 15538.99лв. с ДДС;
-Фактура №*****/13.06.2023г. на стойност 8015.12лв. с ДДС;
-Фактура №*****/13.06.2023г. на стойност 3259.93лв. с ДДС;
-Фактура №*****/19.06.2023г. на стойност 10063.92лв. без ДДС, от която е
приспаднат платен аванс по Проформа фактурата в размер на 4031.92лв. без ДДС и е
начислен ДДС в размер на 1006.39лв.;
-Фактура №*****/19.06.2023г. на стойност 1900лв. без ДДС, от която е приспаднат
платен аванс по проформа фактурата в размер на 950лв. и е начислен ДДС в размер на
190лв.
Сочи се, че настоящата претенция има за предмет репариране на претърпените от
ищеца вреди относно стоките предмет на Фактура №*****/20.04.2023г. и Фактура
№*****/20.04.2023г., които са на обща стойност от 103449.12лв. с ДДС. Сочи се още, че от
посочена стойност е приспаднато заплатеното обезщетение от “Дженерали застраховане“ АД
в размер на 14285.60лв. и сумата от 15592.56лв. с ДДС, съставляваща цената на годната
6
стока по Протокол от 21.04.2023г. В резултат, от което размерът на предявената претенция
възлиза на 73570.96лв. с ДДС.
С подаденият от ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД отговор на допълнителната
искова молба, се оспорва интерпретацията на ищеца относно защитната теза на страната
изложена в отговора на ИМ, като се сочи, че допуснато неправилно смесване на понятието
“форма за доказване“ и понятието “форма за действителност“, които не са идентични.
Поддържа се, че доказването превозен договор и на страните по него, изисква писмен акт, а
имено “товарителница“ визираната в чл.50 от ЗАв.П и чл.374, ал.2 от ТЗ. Поддържа се още,
че не е налице превъзлагане на превоза от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД на вторият ответник,
както и че същият е приел от поръчка от спедитор, а не от превозвач. Твърди се, че на
основание чл.374, ал.2 от ТЗ “предходният превозвач“ също е следвало да бъде вписан в
Товарителницата, а такова вписване няма, тъй като “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е само
спедитор. На следващо място се поддържа становище за неоснователност на претенциите,
поради липса на отправено уведомление от ищеца към “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД за
настъпили вреди по време на превоза в преклузивния едномесечен срок, съответно че на
основание чл.373, ал.5 от ТЗ претенцията спрямо този ответник е погасена. Твърди се още,
че срокът за уведомяване е започнал да тече от момента на получаването на товара от
ищеца, а имено от дата на съставяне на Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г. с
втория ответник, поради което първия ответник не носи отговорност по исковата претенция.
Освен това се оспорва и размера на иска, като се поддържа, че представените от ищеца
фактури касаят други доставки между ищеца и “Ай Кю Логистик“ ООД, които не са предмет
на настоящото дело. Оспорва се доказателствената стойност на фактурите представени от
ищеца с Допълнителната искова молба.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.67 и сл. от ЗАв.П вр. с
чл.373 и чл.374 от ТЗ, и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 21.04.2023г. товарният автомобил, с който “Станислав-91
04“ ЕООД е осъществявало транспорт на стока, чиито получател е “Ладура“ ООД, е
катастрофирал в района на гр.Провадия и част от товарът е унищожен, в следствие от ПТП.
Също така, че с Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г. на ищеца е предадена
неуредената част от товара, състояща се от 102 бр. крила и 35 бр. каси на обща стойност от
20696лв.
Останалите факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът, следва да установи фактическият
състав за възникване на основанието за заплащане на обезщетение за вреди, а имено:
наличие на валиден договор за превоз, обвързващ от една страна ищеца като товародател и
7
ответниците, като превозвачи, с твърдените права и задължения, както и изправността си по
договора. Също така носи доказателствена тежест и за размера на претърпените вреди.
Ответниците носят доказателствената тежест за установяване правоизключващите и
правопогасяващите спорното право факти, в това число оспорването на размера на
претенцията, като първия ответник следва да докаже, че има качеството на спедитор, а не на
превозвач.
Страните сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на Съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите формулирани от ищеца в допълнителната исковата молба и от ответника “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД в отговора на ДИМ.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 800лв., вносими поравно-по 400лв. от ищеца и от ответника, в
едноседмичен срок от съобщаване, с представяне на доказателства за внасянето.
Определя за вещо лице Р. Хр. Ст., което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на наличието на трайни търговски отношения между
него и първия ответник по повод на договори за превоз на стоки, както и за водените
разговори и кореспонденция по повод на изпратена на 19.04.2023г. заявка за превоз, като
ОСТАВЯ без уважение искането за разпит на свидетелите в останалата му част.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД за
задължаване на ищеца да представи писмени доказателства на основание чл.190, ал.1 от
ГПК, както и искането на ответника “Станислав-91 04“ ЕООД за събиране на гласни
доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№588/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 12.09.2024г. от 13.35 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
8
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по
този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9