Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
„В“
въззивен състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря НИНА
СВЕТОСЛАВОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 15907 по
описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 206551 от
04.09.2017 г. на СРС, I ГО, 118 състав по гр.д. №
76681 по описа за 2015 г. С.О.е
осъдена на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД да
заплати на В.В.П.
сумата от 5000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – травматични увреждания от падане с велосипед в необезопасена
канална шахта в гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г., както сумата от 270.00 лева - обезщетение за
имуществени вреди за разходи за физиотерапия и рехабилитация, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта–
27.08.2015 г. до окончателното им изплащане, като искът за неимуществени вреди
е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5000.00 лева до пълния
предявен размер от 12 000.00 лева.
С решението на основание
чл.78, ал.1 от ГПК С.О.е осъдена да заплати на В.В.П.
сумата от 678.96 лева, представляваща сторените в производството разноски,
съразмерно на отхвърлената част на предявения иск.
С решението на основание
чл.78, ал. от ГПК В.В.П. *** Община сумата от 114.10
лева, представляващи сторените в производството разноски съразмерно на
отхвърлената част на предявения иск.
В срока за въззивно обжалване от ищеца В.В.П.
е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта на отхвърления иск за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 5000.00 лева до пълния предявен размер от 12 000.00
лева. В жалбата се инвокират съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт за посочената му
част. Предявява се искане за уважаване на претенцията за неимуществени вреди в
пълния й размер. Мотивират се съображения, че първоинстанционният
съд не е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, доколкото от страните
не се е спорило за обстоятелството за настъпил ексцес на травматичните
увреждания на ищеца относно определянето на размера на обезщетението. Излага
се, че първоинстанционният съд е извършил пълен и
прецизен анализ на голяма част от събраните по делото доказателства, като счита,
че съдът неправилно не е обсъдил представеното от ищеца в производството
писмено доказателство - документ за извършен медицински преглед в Център за
психично здраве – гр.София от д-р Е.. Твърди се, че отразените в документа
обстоятелства касаят оплакванията на ищеца П., които се намират в причинна
връзка с настъпилото на 27.08.2015 г. травматично увреждане. Излага се довод,
че представеният медицински документ доказвал настъпил ексцес спрямо ищеца.
Поддържат се съображения, че след анализа на събраните по делото доказателства
съдът не е определил справедливо обезщетение, съответстващо на всички
обстоятелства по делото. Счита се, че присъденото обезщетение е крайно занижено.
Предявява се искане за присъждане на останалата част от претенцията за сумата
от 7000.00 лева. Не се релевират доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В срока за въззивно обжалване от ответника С.О.е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта на уважените искове за присъдените обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева и за имуществени вреди в размер на
270.00 лева. Релевират се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение за посочената част. Твърди се, че
представените по делото доказателства не доказвали по безспорен начин
твърдяната за настъпила спрямо ищеца травма от падане от велосипед след
попадане в дупка. Излага се, че недоказан е останал механизма на настъпилото
произшествие, действията на участника в него и отговорността за произшествието
на служителите на общината. Твърди се, че не е било установено точното място на
произшествието, тъй като в кв. „Княжево“ нямало улица „Ангелов връх“ и че
ищецът не е бил преминавал през изградено пътно – улично препятствие – тип
„легнал полицай“. Излага се, че единствено се доказвало като травматично
увреждане спрямо ищеца наличието на получен хематом на дясното му бедро. Не
ставало ясно, от коя страна на бедрото е получен хематома, както и дали
травмата на коляното се намира в причинно-следствена връзка със събитието.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е бил
обсъдил възражението на С.О.за доказаността на
настъпилото събитие. Сочи, се при наличие на пострадало лице – водач на
велосипед, според съществуващата нормативна уредба следвало да има изготвен
констативен протокол. Ищецът не е представил такова доказателство. Излага се,
че описаният механизъм в исковата молба не се потвърждавал от гласните
доказателствени средства, доколкото според показанията на разпитаните
свидетели, ищецът се е движел в посока дясно на пътното платно по посока на
движението. Не се доказвал и точното
място на падането на ищеца, както и начина на увреждането. Сочи се, че за
получените увреждания от ищеца – хематом на дясното бедро, контузия и силна
болка не е бил издаден болничен лист за нетрудоспособност, независимо от
назначеното лечение. Твърди се, че не се доказвали и неимуществените вреди на
ищеца в тяхната тежест и характер. Сочи се, че контузията на коляното се е
появила повече от един месец след събитието на 29.09.2015 г. Оспорва се да е
доказана травмата на дясното коляно на ищеца. Мотивират се съображения и за
недоказаност на извършената рехабилитация от ищеца по отношение на травмата на
коляното му. Сочи се, че фактурата за рехабилитацията е била издадена три
месеца след произшествието. Поддържа се възражение за съпричиняване
на вредоносният резултат, според който при извършеният разпит на свидетеля М.по
делото не се доказвало ищецът да е бил преминал през препятствие или такова да
е съществувало, както и че след това попаднал в дупка, поради изгубен контрол
върху велосипеда. Сочи се, че ищецът не
се е движел с походяща скорост при управлението
на велосипеда и че не е положил грижа за
преминаване през препятствието с безопасна скорост в нарушение на чл.20 от
Закона за движението по пътищата. Твърди се, че ако ищецът се е движел с
безопасна скорост е щял да забележи препятствието и да го заобиколи,
доколкото събитието се твърди да е станало около 20.00 часа (вечерта), а това
предполага каране на колело при съобразена скорост. Мотивират се съображения,
че не се доказвали търпените от ищеца болки и страдания в интензитета на
твърденият размер. Сочи се, че претенцията на ищеца е завишена и че не е
съобразена с обстоятелствата по делото. Размерът на определената претенция се
счита за произволно определен. Липсвали
доказателства да са търпени от ищеца неимуществени вреди, доколкото от
доказателствата се извеждало, че неговото движение не ставало ясно да е затруднено за период
по-дълъг от три месеца. Предявява се искане за отхвърляне на исковата претенция
на ищеца за неимуществени вреди, евентуално за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с ч.52 от ЗЗД, както и за
отхвърляне на претенцията за имуществени вреди, поради липсата на причинна
връзка между извършената физиотерапия и вредите от увреждането, доколкото
рехабилитацията е извършена след около четири месеца от произшествието. Не се
претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба на С.О.от
насрещната страна по нея – В.В.П., с който жалбата се
оспорва изцяло.
В провелото се пред въззивния съд открито съдебно заседание, от явилите се
страни, процесуалният представител на ищеца П. предявява искане за уважаване на
исковата претенция за останалата претендирана част от
обезщетението за неимуществени вреди, доколкото пострадалото лице е било на
легло в продължение на три месеца и не е могъл да се обслужва с оглед
показанията на свидетеля В., както и че търпените от ищеца неимуществени вреди
са за период, продължил по – дълго от две години. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалбипороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Въззивните
жалби на страните са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирани страни, с обоснован и доказан правен интерес, срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол и са процесуално допустими. Разгледани по същество – жалбата на ищеца П. е
неоснователна, а жалбата на С.О.– частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната
инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо като
постановено при спазване на императивните процесуални правила на ГПК.
По съществото на спора въззивната
инстанция установява от фактическа и правна следното:
Ищецът В.В.П.
е въвел твърдения в исковата молба, с допуснатото уточнение на същата пред въззивната инстанция, че на 27.08.2015 г., около
20.00 часа, в светлата част на деня е управлявал велосипед със синовете и
приятелите си в кв.“Княжево“, гр.София. При управление на велосипеда и връщайки
се от Околовръстното в посока на движение в първата една трета част на ул.
„Ангелов връх“ в кв.“Княжево“ , ищецът преминал с велосипеда си през изградено
препятствие – тип „легнал полицай“ и
попаднал внезапно в дупка с белезите на необезопасена улична отводнителна
шахта, разположена на около 0.40 метра по ниско от нивото на положеният асфалт.
Излага се, че внезапно възникналото препятствие е било разположено в дясно на
посоката за движение по платното, като при попадането в необезопасената шахта,
ищецът загубил контрол над колелото си, паднал на асфалта и се претърколил
няколко пъти. Твърди се, че ищецът е носел предпазни средства – защитна каска
на главата, налакътници и наколенници, с които се
предпазил частично, но на дясното му бедро се образувал хематом с голямо кръвонасядане. Твърди се, че ищецът започнал да изпитва
силна болка, вследствие на падането и образуването на хематома, и че не можел
да се движи, поради което извикал баща си да го прибере с лек автомобил. Поддържа,
се че ищецът посетил личният си лекар и извършил медицински преглед с назначено
лечение. Излага се твърдение, че в продължение на три месеца – септември, октомври и ноември 2015 г., ищецът е изпитвал
интензивна постоянна болка, че не е можел да се движи, освен с помощта на
своята съпруга и чрез използването на помощни средства – патерици, за да се
придвижва до тоалетна. Мотивира се, че в резултат на произшествието, ищецът не
е могъл да извършва други обичайни дейности, включително да изпълнява и
лекарската си професия. Твърди се, че ищецът не е бил в състояние да помага на
семейството си и да полага грижи за тях, тъй като самият той се е нуждаел от
такива грижи. Излага се, че ищецът е провеждал процедури по рехабилитация и
физиотерапии, но до облекчаването на болката му не се е стигнало, доколкото
изпитваната болка е била толкова силна, че се е налагало кракът му да е
постоянно в покой. Поддържа се, че болката не е отшумяла и към момента. Излага се, че в резултат на инцидента, ищецът е
претърпял значителни по обем болки и страдания. Мотивира се, че за относително
дълъг период от време повече от три месеца - септември, октомври и ноември 2015
г., ищецът е загубил съня си, асоциализирал се,
изпаднал в напрежение и е изпитвал постоянен страх, че кракът му няма да
възстанови своята функция и че повече няма да може да се движи, че е изпитвал
силни притеснения за работата си и безпокойство за семейството си. Релевира се, че
съвкупността от преживените трайни и негативни физически и психически
изживявания са дали отражение върху психиката на ищеца и че не са отшумели и
към настоящият момент. Твърди се, че нараняванията на ищеца във физически и психолически план се намират в причинна връзка със
събитието, както и че С.О.не е изпълнила задължението си да се грижи за
поддръжката на уличната пътна настилка,
за да осигури безопасно и безаварийно придвижване на велосипедисти и пешеходци.
С исковата молба, след изменение на претенцията по реда на чл.214, ал.1 от ГПК,
е претендирано обезщетение в размер на 12 000.00
лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди за претърпените от ищеца
болки и страдания, предизвикани от събитието от 27.08.2015 г., ведно със
законната лихва от 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 270.00 лева, представляваща размера на имуществените вреди за
заплатени процедури по физиотерапии и рехабилитации.
С отговора на исковата молба
ответникът С.О.е оспорила размера на предявената искова претенция за
неимуществените вреди. Твърди се, че не е било посочено от ищеца П. на точното
място на настъпването на произшествието с него. Представените по делото
доказателства не доказвали настъпването на произшествието, неговият механизъм,
действията на участника в него и отговорността за настъпването му. Тези
обстоятелства се доказвали според ответника С.О.чрез официални документи, а
такива не били представени. Липсвал констативен протокол за произшествието. Не е
било ясно, контузията върху бедрото от каква травма е причинена и същата да е
предизвикана от твърдяното събитие. В отговора на исковата молба се инвокират съображения, че не се доказвали търпените от
ищеца неимуществени вреди в твърдения интензитет – по вид, характер и тежест.
Не ставало ясно от медицинските документи за какъв период е отшумяла травмата
на ищеца, поради какви причини се е налагало извършването на рехабилитация и
физиотерапия, както и че липсвала причинна връзка между търпените вреди и
настъпилото събитие. Релевира се възражение за съпричиняване,
доколкото механизмът на събитието не е изяснен, а от друга страна ищецът П., в
нарушение на чл.20 от ЗДвП не се е движил с подходяща скорост, съобразена с
условията на пътя, и с необходимото внимание при управлението на велосипеда.
Твърди се, че ищецът П. не е положил
също така и необходимата грижа за преминаването през препятствие на пътя, което
следва да бъде с безопасна скорост. Оспорва се интензитета на търпените
вреди (болки и страдания), при липсата на медицински доказателства за тях,
включително и болничен лист, или документ за ползване на отпуск, и че претендираното
обезщетение се явявало да е прекомерно, завишено
и несъответстващо на размера на твърдените като настъпили вреди, в случай че
съдът приеме, че С.О.следва да носи отговорност чрез служителите си.
Според приложен амбулаторен
лист № 1346 от 28.08.2015 г. на д-р Х.Х., което е един ден след събитието, се установява, че
констатираното спрямо ищеца П. обективно състояние от медицинското лице е било
наличие на хематом на дясното бедро на пострадалия. Предписаното от лекаря
лечение, според амбулаторния лист е било чрез медикаменти - аспирин, ендотелон и лиотон.
Горните обстоятелства за
обективното състояние на ищеца П. са били отразени също и в амбулаторен лист №
1441 от 16.09.2015 г. на д-р Х.Х., което е след около повече от две седмици от събитието.
Според приложеният трети
амбулаторен лист № 1468 от 23.09.2015 г.
на д-р Х.Х., което е почти около един месец след
събитието, обективното състояние на ищеца П. е било допълнено, като към
установеният хематом на дясното бедро на крака на ищеца, е констатирано наличие
на „палпаторна болка и ограничен обем на активни
движения“. Предписаното от лекаря лечение, според амбулаторния лист е било чрез
медикаменти - аспирин и лиотон, както и издаване на
болничен лист за 14 дни.
От амбулаторен лист № 2485
от 29.09.2015 г. на д-р Д.Х., в качеството му на лекар – ортопед – травматолог,
на ищеца П. е поставена диагноза „Навяхване
на дясна коленна става. Контрактура на дясно коляно“,
като предписаното лечение е било извършването на физиотерапии и рехабилитации.
Във връзка с предписаното от
лекаря – травмотолог лечение от 29.09.2015 г. е
приета фактура № ********** от 02.12.2015 г., издадена от МЦ „*****“ ЕООД до
02.12.2015 г., съгласно която ищецът П. е заплатил сумата от 270.00 лева за извършени
девет на брой процедури за физиотерапии и рехабилитации.
По делото е изслушана
съдебно – медицинска експертиза, която съдът намира за пълна и обоснована,
според която първоначалната диагноза спрямо ищеца П. е била „хематом на дясното
бедро“. След извършен преглед на 29.09.2015 г. от лекар – ортопед, на ищеца П.
е била поставена диагноза “навяхване
на дясна коленна става, контрадиктура на дясното
коляно.“ Препоръчаното лечение спрямо нараняванията на ищеца било извършването
на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение.
Според вещото лице уврежданията на ищеца П., отразени в амбулаторен лист № 1468
от 23.09.2015 г. – данни за хематом на дясното бедро и палпаторна
болка, с ограничен обем на активни движения, както и в отразената диагноза от
29.09.2015 г. на лекаря – ортопед за “Навяхване на дясна
коленна става. Контрактура на дясното коляно“, се
дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при падане
от велосипед. Според вещото лице по своята медикобиологична
характеристика навяхването на дясната коленна става на ищеца П. реализира
признака трайно затруднение на движението на крайника за срок от около
месец-месец и половина при обичаен ход на възстановителния процес. В СМЕ се
съдържат и изводи, според които ищецът П. при получаване на такова увреждане е
изпитвал силна болка и затруднено придвижване в ежедневното си обслужване.
В съдебно заседание вещото
лице по назначената от съда СМЕ е пояснило, че диагнозата на ищеца П. за
„навяхване на дясното му коляно“ е поставена един месец след събитието от лекар
ортопед – травматолог и че същата е възможно да бъде причинена от велосипед. От
експерта с научни познания са дадени разяснения на съда при какви обстоятелства
може да се получи хематом и навяхване на коленна става, като последната травма
може да настъпи при по – голяма кинетична енергия или при по-голяма енергия на
падане. Според вещото лице е необичайно ищецът П. да е имал единствено
затруднения в движенията на своя крайник само при хематом на бедрото, като
поставената диагноза спрямо него за навяхване на коленната му става води до
извод за наличие на такова действително затруднение в движенията на крайника
му. Също така вещото лице е пояснило и външните белези за наличието на
навехната коленна става – подуване, от което може да последва излив в нея.
В приложеното медицинско
направление № 996 от 22.04.2016 г.
на „ЦПЗ София“ ЕООД от извършен медицински преглед около девет месеца след
събитието е отразено като анамнестични данни, че
ищецът П., след падането с колело през месец август 2015 г., изпитвал
притеснения да не падне, че не се чувствал сигурен, че не можел да спи, че се
събуждал, защото му се подувал крака, че е тревожен, че трудно шофирал, че
трудно стоял на стол. При прегледа обективно е констатирано, че ищецът е бил
вътрешно напрегнат, ориентиран всестранно, емоционално – леко дистимен, волево-нормокритичен.
Отчетено е, че пациентът има правилен мисловен процес, че е психологичен с интерпретации
на психотравмата и с опасения за здравето, с мисли за
нелечимост и несправяне с травмата. Била е поставена
диагноза за наличие на посттравматично стресово разстройство и е предписано
медикаментозно лечение.
Разпитаният на 21.02.2017 г.
свидетел А.М., който е присъствал по време на настъпването на инцидента на
27.08.2015 г. с ищеца П., тъй като заедно с децата му карали колело в кв.Княжево,
гр.София, излага, че в края на месец август 2015 г., вечерта, на ул.„Ангел
връх“, ищецът П. не видял шахта, на която липсвала предпазната решетка,
вследствие на което, предната гума на колелото му попаднала в шахтата, а ищецът
П. паднал на страни (наляво) и си ударил десния крак в рамката на колелото.
Свидетелят М.пресъздава, че веднага след инцидента, ищецът П. не е могъл нито
да кара колелото си, нито да продължи да ходи пеш, поради което се обадили на
неговия баща да го вземе с лекия си автомобил. Известно време след инцидента,
свидетелят М.и ищеца П. не са се виждали, но свидетелят М.свидетелства за
проведени няколко разговора по телефон, при който ищецът П. му заявил, че се
чувства зле и че е на легло. Два – три месеца след инцидента, свидетелят М.видял
ищеца П. да накуцва и да има затруднения в придвижванията
си. В показанията си свидетелят М.разяснява, че няма спомени преди или около мястото на инцидента да е имало
препятствие-тип „легнал полицай“, но същият заявява, че необезопасената шахта е
била до бордюра на пътното платно в посока от дясната страна на движение, че те
са де движили от дясната страна на платното, както и че това не е обичаен
маршрут да карат колела
Настоящата съдебна инстанция
кредитира показанията на свидетеля М.като обективни и логични. Констатираните
от съда известни непълноти относно точната дата на събитието, неговото точно местоположение, както и дали е
имало някакво препятствие преди и около необезопасената шахта, се дължат на
изминалото време от датата на произшествието на 27.08.2015 г. до датата на
проведения на 21.02.2017 г. разпит на свидетеля, за което време е житейски
нормално спомените на същия за определени обстоятелства да не са детайлно запомнени
и възпроизведени. По делото не са налице други доказателства, които да
опровергават показанията на свидетеля М., поради което изложеното се явява още
едно допълнително основание за съда да даде вяра на същите.
По отношение на показанията
на свидетелката Г.В., ценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК,
доколкото ищецът П. е зет на свидетелката В., съдът намира, че свидетелката не
е била пряк очевидец на настъпилото спрямо ищеца като пострадало лице събитие,
но същата е възприела лично излизането на ищеца със синовете му на разходка с
колела на 27. 08.2015 г., оборудвани с каска и предпазители на ръцете и
коленете, както и неговото завръщане в
дома му след претърпения инцидент с помощта на неговия баща.
По отношение на търпените от
ищеца П. физически болки и страдания от настъпилия инцидент, свидетелката В.
като пряк очевидец пресъздава възприятия за тях като описание, че същите са
били изпитвани при висок интензитет от пострадалия, че той е имал голяма
подутина от вътрешната част на крака и че цялото бедро е било черно-синьо,
както и че пострадалият е имал затруднения в придвижването си за продължителен
период от време. От разпита на свидетелката В. се установява и че за период от
около три месеца след инцидента ищецът е бил на легло и се е налагало да бъде
обслужван от членовете на семейството му.
Настоящата съдебна инстанция
не кредитира показанията на свидетелката В. в частта, с която същата заявява,
че възстановителният период на В.П. е продължил девет месеца. В тази част
дадените от същата показания противоречат на приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, както и на приложените
медицински документи, от които не се установява сочената от свидетелката
продължителност на възстановителния период. Липсват медицински документи и
констатации на вещото лице, които да обосновават необходимост от по-нататъшно
лечение след проведените рехабилитационни процедури
по фактурата от 02.12.2015 г.
От правна страна:
СРС, 118 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в
изправност и в състояние на обезопасеност пътните
платна, улиците и тротоарите, намиращи се на територията на общината. Когато
при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната
отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод
на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно
§ 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред
които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т. 4 в редакцията от ДВ,
бр. 26/2000 г.). Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и
ал. 2, т. 3 от ЗП, във вр. с § 1, т. 14 от ДР на ЗП С.О.следва
да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. Това правно задължение е
уредено и в правната норма на чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища
на С.О..
От събраните по делото допустими писмени и гласни
доказателствени средства се установи, че на 27.08.2015 г. ищецът П., управлявайки
колело с децата му и свидетеля М.и връщайки се от Околовръстното в посока на
движение в първата една трета част на ул. „Ангелов връх“ в кв.“Княжево“,
гр.София, внезапно попаднал с предната гума на колелото си в дупка на
необезопасена улична отводнителна шахта, на която липсвала предпазната решетка.
Необезопасената шахта е била разположена до бордюра на пътното платно в посока
от дясната страна на движение по ул. „Ангелов връх“. Вследствие на попадането
на предната гума на колелото в необезопасената шахта, ищецът П. загубил
управлението над колелото си, паднал настрани (наляво) и ударил десния си крак
в рамката на колелото.
От приетата
медицинска документация и кредитираните гласни доказателствени средства съдът
приема за доказано, че на ищеца П. е бил извършен медицински преглед от личния
му лекар на 28.08.2015 г., при който са били констатирани обективни данни за
наличие на хематом на дясното му бедро и е поставена диагноза „Контузия на
бедрото“. Тези медицински данни относно възникналото спрямо ищеца П. нараняване
са потвърдени изцяло и при втория медицински преглед, извършен на 16.09.2015 г.
Предписаното след прегледите лечение е било медикаментозно – с аспирин и лиотон гел. При третия преглед от
23.09.2015 г. са установени данни за изразен хематом на дясното бедро, с палпаторна болка и ограничен обем на активните движение пир
същата диагноза, като предписаното лечение е било отново медикаментозно – с
аспирин и лиотон-гел. След извършването на третия медицински
преглед, лекарят издал на ищеца П. болничен лист в рамките на 14 дни с цел
реализиране на по-пълноценно лечение. При
извършения четвърти преглед на 29.09.2015 г. е поставена точната и пълна
диагноза „Навяхване на дясното коляно. Контрактура на
дясното коляно“ на причинените травматични увреди от процесното
събитие.
Въззивният съд приема за установено,
на базата кредитираните медицински доказателства и гласни доказателствени
средства, че ищецът П. е имал наличие на хематом по дясното си бедро, доколкото
в показанията на свидетелката В., се съдържат възприятия за забелязана от нея подутина
по вътрешната част на крака на пострадалия и че цялото му бедро е било
черно-синьо. Тези обстоятелства за възприетата от свидетелката В. подутина по
засегнатият крак на ищеца П.кореспондират и на експертните допълнения на вещото
лице по СМЕ пред първоинстанционния съд, според които
навяхване на коленна става като травма можело да доведе до наличие на външен
белег– подутина, по засегнатия крак и че навяхването може да настъпи при по –
голяма кинетична енергия или при по-голяма енергия на падане. Такава настъпила
травма според вещото лице обосновавала извод за действително затруднение в
движенията на засегнатият крайник на пострадалото лице.
Настоящият
съдебен състав намира, че изводите и обстоятелствата от приложената по делото
медицинска документация се потвърждават от кредитираната от съда СМЕ, според
която крайният извод е, че медикобиологична
характеристика навяхването на дясната коленна става на ищеца П. реализира
признака трайно затруднение на движението на крайника му за срок от около месец-месец и половина при обичаен ход на
възстановителния процес, който в случая е удължен, поради късното поставяне
на диагнозата.
Следователно, по несъмнен начин е установено твърдяното
травматично увреждане, което е настъпило вследствие неподдържането в състояние
на обезопасеност на шахтите по пътното платно на ул. „Ангелов връх“ в кв.“Княжево“, гр.София.
Прилагането на мерки за осигуряване на безопасното
използване на общинските пътища от пешеходците и водачите на превозни средства,
част от които е и ул. „Ангелов връх“ в
кв.“Княжево“, гр.София е
задължение на служители при С.О.. Ответникът не установи в процеса на
доказване, че шахтата на пътното платно на ул.
„Ангелов връх“ в кв.“Княжево“, гр.София е била с поставен решетъчен капак, или в че в случай, че
такъв е липсвал, то същата да е била обезопасена със съответна сигнализация,
поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието на пътя
с цел осигуряване на безопасното придвижване по него от страна на пешеходците и
водачите на превозни средства. Следователно, установен е фактическият състав,
обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната
отговорност на общината за противоправното бездействие
на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира, че по делото се доказва наличието на причинна
обусловеност между настъпилото спрямо ищеца травматично увреждане и неговото
падане с колелото му в необезопасена шахта,
намираща се от дясната страна на движение по ул.
„Ангелов връх“. Ако С.О.бе положила чрез служителите си съответната грижа за
пътното платно и разположената на ул. Ангелов връх“ шахта, като я обезопаси или
постави спрямо нея на съответна сигнализация за избягване на опасности от
наранявания от страна на пешеходците и водачите на превозни средства, не би имало
основание да се стигне до настъпването на инцидента на 27.08.2015 г. и падането
на ищеца с управляването от него колело в необезопасената шахта на ул. „Ангелов
връх“, гр.София, а оттам– до причиняването на травматично увреждане за същия. От
друга страна, на основание кредитираната СМЕ, съдът извежда допълнителен извод
за доказаността на настъпилата причинна обусловеност
между вредите от травматичното увреждане на ищеца и падането му в
необезопасената шахта на ул. „Ангелов връх“ и от преценка на констатациите на
вещото лице по СМЕ, според които уврежданията на ищеца П., отразени в
амбулаторен лист № 1468 от 23.09.2015 г. – данни за хематом на дясното бедро и палпаторна болка, с ограничен обем на активни движения,
както и в отразената диагноза от 29.09.2015 г. на лекаря – ортопед за “навяхване
на дясна коленна става, контрадиктура на дясното
коляно“, се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и могат да се получат при падане от велосипед.
В резултат
на падането, ищецът П. е претърпял физически болки и страдания. Приложените по
делото медицински доказателства (амбулаторни листи) и разпитите на свидетелите В.
и М.по делото установяват, че ищецът е изпитвал физически болки от
затрудненията в придвижванията си, като същите са
били по-интензивни непосредствено след събитието. Нещо повече, при извършения
трети медицински преглед на 23.09.2015 г. в амбулаторният лист е отразено
обективното състояние на ищеца П., според което същият, освен констатирания от
по-рано хематом на дясното си бедро, е имал и палпаторна
болка и ограничен обем на активни движения“. И в този момент, близо един месец
след събитието ищецът е продължавал да изпитва физически болки и страдания от
нараняването му, вследствие на падането му на 27.08.2015 г., както и че
ориентировъчният възстановителен период за вида на увредата
на ищеца според СМЕ при нормален ход на възстановяване е около един месец, месец и половина.
Съдът
намира, че в периода на предписаното лечение чрез физиотерапии и рехабилитация
от момента на поставянето на диагнозата „Навяхване на дясната коленна става. Контрактура на дясното коляно“ на 29.09.2015 г. от страна
д-р Хубенов като лекар – ортопед-травмтолог до
момента на издаването на 02.12.2015 г. фактура за проведените девет на брой процедури
по физиотерапии и рехабилитации е продължило физическото възстановяване на
ищеца П.. Този период на прилаганото лечение от 29.09.2015 г. до 02.12.2015 г.
съответства приблизително на периода на физическото възстановяване според СМЕ.
От друга страна,
от кредитираните показания на свидетелката В. бе установено, че ищецът П. три
месеца е бил на легло след инцидента и че е бил обслужван от членове на
семейството си. Не бе доказано при условията на чл.154, ал.1 ГПК
възстановителният период по отношение на травматичните увреждания да е
продължил в по-дълъг период.
Обстоятелството,
че ищецът се е чувствал зле и е бил на легло около три месеца, се подкрепя и от
показанията на свидетеля М., който установява и фактът, че два – три месеца след
инцидента ищецът е имал затруднения в придвижванията.
Въззивният съд намира, че
настъпилата за ищеца П. травма като физическо увреждане има и психологически
аспект като негативно въздействие върху него, доколкото на база кредитираният
от съда медицински документ – медицинско направление № 996 от 22.04.2016 г. на „ЦПЗ София“ ЕООД
ищецът П. доказва да е претърпял в психологичен план неимуществени вреди – изпадане във вътрешно психическо напрежение
след инцидента, възникнал страх за нелечимост на травмата
и опасения за общото му здравословното състояние. Само тези конкретни неимуществени
вреди, за които съдът приема, че са събрани доказателства за тяхното
обосноваване, се намират също в причинна обусловеност с настъпилия за ищеца
инцидент от 27.08.2015г., тъй като от този момент те обективно са се били
проявили спрямо него. Въззивният съд намира, че тези описани негативни въздействия спрямо
ищеца са имали по-дълго проявление спрямо него от въздействието във физически
аспект по отношение на претърпяното от него травматично нараняване след
настъпилото събитие, които са били налични към момента на прегледа от
22.04.2016 г.
При това положение и с оглед конкретиката
на настоящият казус релевантни факти и обстоятелства, съдът намира, че за
търпените от ищеца П. неимуществените вреди следва да се присъди парично
обезщетение в конкретен размер. Неимуществените вреди по дефиниция
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не
биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Следователно, при
определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от виновното бездействие на служители при ответника, трябва да бъдат
взети предвид обществено -
икономическите условия в страната към датата на увреждането, възрастта на пострадалото лице към
същия момент, вида и степента на
телесното увреждане, приложеният метод
на възстановяване – с медикаментозно лечение или оперативна намеса, периодът на възстановяване, възможни
усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки, и т.н.
Освен тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че преценката за определяне на
конкретният размер на дължимото обезщетение на ищеца П. за търпените от него
болки и страдания изисква изследването и на друг въпрос, който също следва да
получи отговор. А именно възражението от отговора на исковата молба на С.О.за
наличие на съпричиняване на настъпилия спрямо ищеца П. инцидент,
доколкото се твърди, че същият не се е движил с необходимата скорост според
изискванията на чл.20 от ЗДвП, както и с необходимото внимание при управлението
на велосипеда и с положена грижа за
преминаване през препятствие на пътя, което е следвало да бъде с безопасна
скорост.
В
заключение на изложеното, въззивният съд съобрази на
базата събраните по делото писмени доказателства и кредитираните гласни
доказателствени средства степента на причиненото на ищеца П. телесно увреждане –
„хематом, навяхване на дясна коленна става, контрактура
на дясното коляно“, приложеният метод за възстановяване на травмата – лечение само
с медикаменти, без хирургическа намеса, продължителността на възстановителния
период на травматичните увреди в рамките на около три месеца, търпените от пострадалия
физически болки във връзка с нормалното си придвижване и битови неудобства относно
обслужванията си, търпените от ищеца в рамките на около
десет месеца неимуществени вреди в психологически аспект, свързани с изпадане
във вътрешно психическо напрежение след инцидента, възникнал страх за нелечимост на травмата и опасения за общото му
здравословното състояние, както и липсата на трайни невъзстановими последици за
пострадалия от настъпилия за него инцидент, намира, че парично обезщетение в
размер на 5000.00 лева, съответства на принципа за справедливост, дефинитивно
установен в чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, и предвид на сравнително
продължилия интензитет на търпяната от ищеца П. психологическа травма в един
дългосрочен план от десет месеца.
От показанията на
свидетеля М., който е карал с ищеца и децата му колело в кв.„Княжево“ на датата
на инцидента, не се установява преди попадането на предната гума на колелото на
ищеца П. в необезопасената шахта да е имало препятствие на пътя тип „легнал
полицай“ в смисъла, в който се твърди в исковата молба. Свидетелят не излага
възприятия да е имало такова препятствие на пътното платно и то да е обусловило
попадането на ищеца П. в необезопасената шахта. От показанията на разпитаното
лице се извеждат обстоятелства, че ищецът П. е попаднал в необезопасената шахта
с предната гума на своето колело, която не е видял, след което паднал настрани
и ударил десния си крак в рамката на колелото. Независимо, че не е доказана
точната скорост на движение на ищеца П. с управлявания от него велосипед,
настоящата инстанция приема, че същият е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП,
тъй като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал.
Изискуемият се контрол по чл.20, ал.1 ЗДвП следва да е всеобхватен и включва
всички действия на водача, които засягат не само техническото състояние на
пътното превозно средство и показанията на съответните негови уреди, но и
положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или
терена, включително, ако се намира в покой /в т.см. е и константната съдебна
практика, обективирана в решение №. 842/1975 г., решение
№ 831/76 г., решение № 1234/76 г., решение № 945/78 г., решение № 1108/78 г.,
решение № 960/80 г., решение № 164/88 г., всички на ВС, ІІІ НО, решение №
325/16. 06.2011 г. на ВКС, І НО и др./. В случай, че бе съобразил поведението
си с изискването на цитираната правна норма при управлението на велосипеда му
ищецът би имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, като
избегне препятствието на пътя.
От друга страна, съдът
приема, че и бездействията на С.О.по липсата на осигурена сигнализация за
обезопасяване на участъка около липсващата решетка на шахтата на ул.„Ангелов връх“, гр.София са допринесли за
настъпването на уврежданията на ищеца П., намиращи се в пряка причинна
обусловеност с настъпилия инцидент от 27.08.2015 г., поради което не са налице
основания за освобождаването от отговорност на С.О.. Съдът като съобрази тези
обстоятелства, намира, че степента на съпричиняването
на събитието, от което ищецът П. е претърпял неимуществени вреди, следва да се определи
в съотношение 20 % за ищеца и 80 % за С.О..
Така
определеното обезщетение от 5000.00 лева следва да бъде намалено, обаче,
предвид установеното по делото съпричиняване на
инцидента от страна на ищеца П. с 20%, поради което сумата от 5000.00 лева
следва да се редуцира на сумата от 4000.00 лева. Обезщетението в този размер
отговаря на изискванията за справедливост, съгласно трайно установената задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз и в решение № 197
от 10.11.2016 г. по гр.д. № 1845/2016 г. III ГО на ВКС, според която понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността
на увреждането на засегнатото лице,
възстановителния период, приложеният метод на лечение, и евентуално наличие на
доказано съпричиняване.
Така определеното
обезщетение от СГС в посочения размер от 4 000.00 лева е справедливо и
обосновано, то обхваща като репарация всички търпени от ищеца П. неимуществени
вреди, описани по-горе, с оглед на тяхната интензивност и отчетеното по делото съпричиняване на инцидента, като за въззивната
инстанция не съществуват основания за присъждане на разликата до пълния размер
на предявения иск за сумата от 12 000.00 лева или за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта на присъденият такъв
от 5 000.00 лева. Т.е. основателно е искането на С.О.за евентуално намаляване
на присъденото обезщетение от
5 000.00 лева за неимуществени вреди и въззивният
съд приема, че справедливото обезщетение, с оглед конкретиката
на настоящия казус, е за сумата от 4 000.00 лева. Обезщетението няма за
цел да служи като средство за обогатяване. Същото има за цел при неговото
присъждане в определен размер да служи като средство за засегнатото лице, което
да може чрез обезщетението да си набави определени имуществени и/или
неимуществени блага, с които да неутрализира негативните последици от
претърпените от него неимуществени вреди. Също така обезщетението няма за цел
да служи като начин за постигане на висок икономически стандарт, а следва да
спомага за снижаване интензитета на тези вреди и да води до възможност за
възстановяването на предишното състояние на пострадалото лице.
По изложените
съображения, обжалваното решение на СРС, ГО, 118 състав следва да бъде отменено
за разликата на иска за неимуществени вреди над сумата от 4 000.00 лева до
крайния размер на уважения иск за сумата от 5 000.00 лева като неправилно
и незаконосъобразно, а искът за сумата от 1 000.00 лева (за разликата) да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като законна последица
от уважената искова претенция за сумата от 4000.00 лева, в която част първоинстанционното решение ще бъде потвърдено, в
съответствие с диспозитивното начало и в правилно
приложение на материалният закон съдът е присъдил, поради наличие на присъдено
парично вземане, законната лихва от датата на настъпилия инцидент на 27.08.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените
съображения, като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС, ГО,
118 състав следва да бъде потвърдено в частта, в която първоначално уваженият
иск на ищеца П. за сумата от 5 000.00 лева е бил отхвърлен за разликата
над тази сума до крайния размер на претенцията от 12 000.00 лева или за
разликата от 7 000.00 лева.
По отношение на
уважената претенция за имуществени вреди за сумата от 270.00 лева:
Въззивният съд намира, че ищецът П.
доказва сумата от 270.00 лева да е заплатена и тя да е във връзка с
предприетото от него лечение за рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури. Кредитираните от съда показания на свидетелката Вътова и предписанията
от медицинския документ от 29.09.2015 г., останали
неоспорени от ответника С.О.доказват, че за възстановяването на травматичното увреждане е
било необходимо извършването на рехабилитационни
процедури, както и че такива действително са били извършени. Настоящият съдебен
състав споделя изводите на СРС в тази част на първоинстанционното
решение, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към неговите
мотиви.
Съдът намира, че сторените от ищеца П. имуществени вреди в
размер на 270.00 лева за проведените от него рехабилитационни
процедури са дължими, но не и в претендирания
размер. Това е така, защото ищецът е допринесъл за настъпването на инцидента
при степен на съпричиняване в размер на 20 %,
съгласно мотивите, изложени от въззивният съд по-горе.
При това положение, сторените от ищеца П. имуществени разходи в размер на
270.00 лева следва да се намалят с 20% или със сумата от 54.00 лева, като
оставащият като дължим размер на претенцията е за сумата от 216.00 лева.
Като законна последица
от уважената искова претенция за сумата от 270.00 лева, неправилно, обаче, първоинстанционният съд е присъдил законната лихва от
датата на настъпилия инцидент на 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата. Това е така, защото релевираното в исковата
молба искане за присъждането на законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата касае само
претенцията за неимуществени вреди. С исковата молба върху претенцията за
имуществени вреди не е претендирана законната
последица от уважаването й. До приключване на устните състезания пред първоинстанционният съд също не е била претендирана
законната последица върху тази претенция, поради което съдът е нарушил диспозитивното начало.
По
изложените съображения, обжалваното решение на СРС, ГО, 118 състав следва да
бъде отменено в частта за разликата
на иска за имуществени вреди над сумата от 216.00 лева до крайния размер на
уважения иск за сумата от 270.00 лева, като неправилно и незаконосъобразно, като
искът за сумата от 54.00 лева (за разликата) следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Решението следва да
бъде обезсилено в частта на
присъдената законна последица от уважаването на исковата претенция, а именно по
отношение на законната лихва от датата на настъпилия инцидент на 27.08.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, като недопустимо.
По възраженията от жалбата на ищеца П.:
Настоящата инстанция намира, че възраженията на ищеца П. от въззивната му жалба са неоснователни, тъй като по
изложените от въззивният съд съображения във
фактическата и правната част на настоящото решение, първоинстанционният
съдебен състав е следвало да определи обезщетението за неимуществени вреди в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и особеностите на настоящият случай
във връзка с установеното по делото съпричиняване на
инцидента от страна на ищеца П.. Въззивният съд
намира, че с медицинското направление № 996 от 22.04.2016 г. на „ЦПЗ София“ ЕООД
ищецът П. не доказва настъпил ексцес за вредите след девет месеца след
събитието. Няма данни, според констатациите на този документ, състоянието на
ищеца П. към този момент да се е влошило – било във физически, било във
психологически план. Прегледът от 22.04.2016 г. в цялост съдържа констатации
най-вече за психологическото състояние на ищеца към момента на прегледа и как
се е чувствал той за целия този девет месечен период, като извършилото прегледа
медицинско лице установило изпадането на ищеца П. във вътрешно психическо
напрежение след инцидента, както и че са възникнало страх за нелечимост на травмата и опасения за общото му
здравословното състояние. Освен това, за да се приеме, че е налице ексцес,
същият като обективен факт предполага възникване чрез наслагване на трайни
негативни последици върху вече проявили се такива, което да води до нарастване,
респ. до влошаване на степента на засегнатост във физическото
или психологическото състояние на увреденото лице. В настоящото производство
такива последици, касаещи възникнал ексцес при условията на пълно и главно
доказване ищецът П. не доказва по никакъв начин, поради което изложените във въззивната жалба съображения за настъпил ексцес в твърдения
смисъл са неоснователни.
По възраженията на С.О.от въззивната
й жалба:
Настоящата инстанция също намира, че
възраженията на ответника С.О.от въззивната й жалба,
освен възражението за съпричиняване, поради
непроявено необходимо внимание при управление на велосипеда от страна на ищеца П.,
са неоснователни по изложените от въззивният съд
съображения, съгласно мотивите на фактическата и правната част на настоящото
решение. Но въпреки изложеното, съдът намира да необходимо подчертае, че по
делото са събрани достатъчни по обем и доказателствени сила писмени и гласни
доказателства, включително и съдебно – медицинска експертиза, на основание
които се прие, че на 27.08.2015 г. е настъпило твърдяното спрямо ищеца П.
увреждащо събитие, неговият механизъм и че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, за които съдът е приел, че справедливото обезщетение се съизмерява в размер на сумата от 4000.00 лева при
съобразената от съда степен на съпричиняване на
събитието от страна на ищеца П. от 20 %. Възраженията на ответника, че не се
доказвало по безспорен начин твърдяната за настъпила
спрямо ищеца травма от падане от велосипед след попадане в дупка се
опровергават от показанията на свидетеля М., който е бил очевидец на събитието,
присъствал е на падането на ищеца и с оглед кредитираната от СМЕ се установи,
че получената травма от ищеца П. за навехната коленна става на десния крак може
да се дължи на падане от велосипед. Освен това, по релевираните
оспорвания от С.О.липсват ангажирани от нея в условията на насрещно доказване
доказателства за обосноваване от доказателествена
гледна точка на инвокираните в посочения от страната
смисъл твърдения. По отношение на възражението от въззивната
жалба, че не е било установено точното място на произшествието, тъй като в кв.
„Княжево“ нямало улица „Ангелов връх“, съдът намира същото за неоснователно на
основание кредитираните от съда показания на свидетеля М.и посоченото от него
обстоятелство, че инцидента с ищеца е настъпил именно на ул. „Ангелов връх“.
Относно възраженията на ответника, че не ставало ясно, от коя страна на бедрото
е получен хематома, както и дали травмата на коляното се намира в
причинно-следствена връзка със събитието, съдът прие на база кредитираните
показания на свидетелката В., че същата е видяла подутина по вътрешната част на
десния крак на ищеца и че цялото бедро е било черно-синьо, а на основание
кредитираната от СМЕ уврежданията на ищеца П., отразени в амбулаторен лист №
1468 от 23.09.2015 г. – данни за хематом на дясното бедро и палпаторна
болка, с ограничен обем на активни движения, както и в отразената диагноза от
29.09.2015 г. на лекаря – ортопед за “навяхване на дясна
коленна става, контрадиктура на дясното коляно“, се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат при падане от велосипед. Поради изложеното
съдът приема, че се доказва причинна обусловеност на причиненото на ищеца П.
травматично увреждане и падането му от велосипед в необезопасената шахта на ул.
„Ангелов връх“, гр.София. По отношение на възражението на С.О., че при наличие
на пострадало лице – водач на велосипед, според съществуващата нормативна
уредба е следвало да има изготвен констативен протокол, настоящата инстанция
намира, че посоченото обстоятелство не е задължително условие за възникване на
отговорността на ответника по реда на чл.49 от ЗЗД, а настъпило произшествие
може да се доказва с всички допустими доказателствени способи, предвидени в
ГПК, включително и със свидетелски показания и съдебни експертизи. Съдът
намира, че на база кредитираните показания на свидетеля М.и предвид
неопровергаването им от другите по делото доказателства, че инцидента с ищеца е
настъпил на посоченото място в посока на движение от дясната страна на платното
по ул. „Ангелов връх“. По отношенение на възражения
на ответника, че за получените увреждания от ищеца – хематом на дясното бедро,
контузия и силна болка не е бил издаден болничен лист за нетрудоспособност,
независимо от назначеното лечение, съдът намира, че издаването на болничен лист
не е условие, настоящия съдебен състав да не приеме, че спрямо ищеца не е имало
травматично увреждане от 27.08.2015 г. в смисъла изяснен с доказателствата по
делото. В тази насока за наличието на увреждане за ищеца П., изразяващо в
хематом на дясното бедро, с навяхване на дясната коленна става, се събраха
писмени и гласни доказателствени средства, включително и заключение по СМЕ. По
отношение на възраженията за недоказаността на твърдените от ищеца П.
неимуществени вреди в твърдения интензитет, настоящата инстанция прие с мотивната част на своето решение от фактическа и правна
страна, че ищецът П. не доказва твърдените в описания в исковата молба
интензитет на настъпилите за него неимуществени вреди, поради което прие, че
справедливото обезщетение, с оглед конкретиката на
настоящия случай, при отчетеното нараняване на ищеца П. и периода му на
физическо и душевно възстановяваме, е в размер на 5000.00 лева и не се
обосновава същото да е в размера на претендираният
такъв от 12 000.00 лева. Относно твърдението, че контузията на коляното на
ищеца се е появила повече от един месец след събитието на 29.09.2015 г., съдът
намира, че при първите три медицински прегледа ищецът П. не е бил прегледан от
съответен специалист – ортопед – травматолог, като СМЕ е обосновала извод, че навехването на дясната коленна става на ищеца се намира в
причинна връзка с настъпилия с него инцидент. По отношение на възраженията за
недоказаност на извършена рехабилитация от ищеца по отношение на травмата на
коляното му и че фактурата за рехабилитацията е била издадена три месеца след
произшествието, настоящата инстанция намира, че тези възражения не са били релевирани в отговора на исковата молба, поради което като преклудирани, не следва да се вземат предвид от въззивната инстанция – аргумент от т.4 на ТР 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Относно възражението, че
ищецът П. не се е движел с подходяща скорост в нарушение на чл.20 от ЗДвП,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото не се установяват със
съответни доказателства ищецът да се е движел със скорост, извън разрешената в
конкретното населено място, където е настъпил инцидента, а от друга страна
липсва насрещно доказване за релевираното от С.О.положително обстоятелство, а именно, че
ищецът се е движел със скорост, извън разрешената.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК при отчитане на изхода на спора пред въззивният
съд следва да бъде преразпределена отговорността на разноските. Общият размер
на разноските, сторени от ищеца П. е в размер на 1580.00 лева, като от тази
сума, при съобразяване на размера на уважения иск и размера на предявената
претенция, се следва съобразно общото тройно правилно, съразмерно на уважената
искова претенция сумата от 526.96 лева. За разликата над дължимата сума от
526.96 лева до крайният размер на присъдените разноски за сумата от 678.96 лева,
първоинстанционното решение следва да се отмени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед съразмерно отхвърлената част на исковата претенция и при съобразяване
на общото тройно правило на ответника С.О.се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева. При съобразяване на присъдените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 114.10 лева, на ответника
С.О.следва да се доприсъди разликата до дължимия
размер от 200.00 лева или сумата от 85.90
лева.
За разноските пред въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на
въззивната жалба на ищеца В.П. – разноски за
заплатените от страната държавна такса и за адвокатско възнаграждение не се
следват и такива не се дължат.
По отношение на разноските
за държавна такса, от страна на ответника С.О.разноски с въззивната
жалба не са претендирани, нито такива за
юрисконсултско възнаграждение. По делото не е подаван отговор на въззивната жалба, като в откритото съдебно заседание пред
СГС не участвал процесуален представител за ответника, не са заявени до края на
хода по същество искания за разноски, съответно не е представен списък по чл.80
от ГПК. Поради изложеното разноски не се следват и такива не се присъждат на
страната.
Настоящият
спор се квалифицира като „граждански“ и на основание чл.280, ал.3 от ГПК
решението на въззивният съд може да бъде обжалвано на
касационно обжалване, предвид на това, че цената на иска за неимуществени
вреди, която е над 5 000.00 лева, а в останалата част – по отношение на
иска за имуществени вреди, предвид неговата цена, която е под 5000.00 лева –
решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 206551 от 04.09.2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав по гр.д. № 76681 по описа за 2015 г.
в частта, с която С.О.с адрес – гр.София, ул. „*******е
осъдена да заплати на В.В.П. с ЕГН: **********
законната лихва върху присъдената сума от
270.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за разходи за физиотерапия и рехабилитация,
от датата на увреждането на 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 206551 от 04.09.2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав по гр.д. № 76681 по описа за 2015 г.
1). в частта за разликата над сумата от 4 000.00
лева до крайния размер на уваженият иск
по чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от
5000.00 лева, която С.О.с адрес – гр.София, ул. „*******е осъдена да
заплати на В.В.П. с ЕГН: **********, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане – падане с велосипед в необезопасена канална
шахта в гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, 2). в частта за разликата
над сумата от 216.00 лева до крайния
размер на уваженият иск по чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 270.00 лева, която С.О.с
адрес – гр.София, ул. „*******е осъдена да заплати на В.В.П.
с ЕГН: **********, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за разходи за физиотерапия и рехабилитация във
връзка със същото събитие, 3). както и в
частта за разноските за разликата над сумата от 526.96 лева до крайния
размер на присъдените разноски за сумата от 678.96 лева, които С.О.с
адрес – гр.София, ул. „*******е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на В.В.П. с ЕГН: ********** съразмерно на
уважената част на исковите претенции, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.В.П. с ЕГН: ********** ***
осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1000.00 лева, представляваща
разликата между присъдената сума от СГС в размер на 4 000.00 лева и приетата
такава от СРС за сумата от 5 000.00 лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – падане с велосипед в необезопасена канална
шахта в гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на настъпилото увреждане – 27.08.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.В.П. с ЕГН: ********** ***
осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 54.00 лева,
представляваща разликата между присъдената сума от СГС в размер на 216.00 лева
и приетата такава от СРС в размер на 270.00 лева като
обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за физиотерапия и
рехабилитация от непозволено увреждане – падане с велосипед в необезопасена канална
шахта в гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 206551 от 04.09.2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав по гр.д. № 76681 по описа за 2015 г., в частта, с която С.О.с адрес – гр.София, ул. „*******е осъдена да
заплати на В.В.П. с ЕГН: ********** по осъдителен иск
с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 4 000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – падане с велосипед
в необезопасена канална шахта в гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане – 27.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 206551 от 04.09.2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав по гр.д. № 76681 по описа за 2015 г., в частта, с която С.О.с адрес – гр.София, ул. „*******е осъдена да
заплати на В.В.П. с ЕГН: ********** по осъдителен иск
с правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 216.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди за разходи за физиотерапия и рехабилитация от
непозволено увреждане – падане с велосипед в необезопасена канална шахта в
гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 206551 от 04.09.2017 г. на СРС, I ГО, 118
състав по гр.д. № 76681 по описа за 2015 г. в частта,
в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от В.В.П. с
ЕГН: ********** *** осъдителен иск с
правно основание по чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
осъждането на С.О.с адрес – гр.София, ул. „*******да заплати на В.В.П. с ЕГН: ********** разликата над първоначално
присъдената от СРС, I ГО,
118 състав сума от 5 000.00 лева до предявения размер на претенцията от 12 000.00
лева, като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане – падане с велосипед в необезопасена канална
шахта в гр.София, ул. „Ангелов връх“ на 27.08.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на настъпилото увреждане – 27.08.2015 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА В.В.П. с ЕГН: ********** *** на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 85.90
лева, представляваща доприсъденият
размер на сторените в производството разноски в първоинстанционното
производство.
Решението
може да бъде
обжалвано пред Върховен Касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на
страните
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, с изключение в частта за исковете до
5000.00 лева по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.