№ 659
гр. Благоевград, 05.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20231200100468 по описа за 2023 година
констатира следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Л. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ул.
„Р. Ж.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и К. С. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Р. Ж.“ №
*, вх. „*“, ет. *, ап. *, срещу Ц. Е. Е., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Г.“ № *.
Претендира се да бъде прогласена нищожността на договор за заем от 18.05.2009 г.,
сключен между Ц. Е. Е. и „А.-Т...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Р...“ № *, ет. *, ап. *, представлявано от Г. Д. Ч., за сумата от 61 100 евро, като
абсолютно симулативен, както и да бъде признато за установено, че учреденото от К.
Л. С. и К. С. С., в полза на Ц. Е. Е., ипотечно право, въз основа на договор за
учредяване на ипотека, сключен под формата на нотариален акт № *, том *, peг. № *,
нотариално дело № * от 2009 г. на нотариус В. А., върху недвижими имоти, намиращи
се на ул. „Ч.“ № * в гр. С., не съществува, поради нищожност на същия договор,
обезпечаващ изпълнението на паричното задължение на „А.-Т...“ Е. по договора за
заем от 18.05.2009 г., в размер на 61 100 евро. Иска се конституиране на „А.-Т...“ Е.
като съищец в производството, на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК.
Съдът остави исковата молба без движение и даде указания на ищците да насочат
първата си претенция и срещу „А.-Т...“ Е., явяващо се задължителен необходим другар
на другата страна по сделката - Ц. Е. Е..
Ищците възразиха срещу позицията на съда, позоваха се на Решение № 60143 от
28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян
Цонев, и заявиха, че няма да предявят иска си и срещу въпросното дружество, защото
то, според тях, не трябва да е съответник, а следва да участва в процеса в качеството на
съищец.
Съдът не споделя тезата, която застъпват ищците. Разсъжденията, изложени в Решение
1
№ 60143 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Боян Цонев, на което те се базират, следва да се считат за преодолени с
постановяването на Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2020 г., ОСГТК, докладвано от съдията Д. Димитров. В случая ищците не са страни
по договора за заем, чиято нищожност желаят да бъде прогласена. Те са трети лица
спрямо същия. По този повод, в споменатото тълкувателно решение се разяснява, че
макар да не поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да намери
отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по
отношение на една от страните по договора, и прави упражняването им невъзможно
или значително неудобно /в правната доктрина се използва изразът „смущава правното
положение на третото лице“ - „Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД“ от
Мирослав Димитров, „Сиби“, С., 2013 г., стр. 273/. В този случай третото лице може да
се позове на нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от
същия, които правят невъзможно упражняването на правото му. Твърдението на
третото лице за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по
договора, в който случай е налице правен спор по отношение на нищожността.
Нищожният договор не е правно нищо, тъй като, макар и да не поражда правни
последици, създава привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следва
да бъде разрешен чрез предявяване на иск от третото лице. Правоотношението между
това лице и една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава
интереса от предявяването му. Предмет на производството е съществуването или не на
породената от договора правна връзка между страните, а не това дали конкретните
правни последици от нея са настъпили. Страни по този спор са, от една страна,
позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна - страните по договора,
тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях. Договорът
представлява единно правоотношение, понеже правата и задълженията на страните по
него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде
прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата
страна. Тази общност на спорното правоотношение обуславя качеството и на двете
страни като ответници по предявения от третото лице иск за нищожност на договора и
ги прави необходими другари по него. Обстоятелството, че двете страни по договора са
страни по спора за неговата нищожност, ги прави надлежни страни и в исковото
производство, като имат качеството на типични страни. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ГПК,
всяка страна по спора има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен
акт, който има значение за нейните права и интереси, като изпълнението на това
задължение от съда е гаранция за установения в закона принцип за състезателно начало
на гражданския процес. Всяка от страните по договора разполага със самостоятелно
право на защита по предявения иск за нищожност, което не може да бъде упражнено от
другата страна по него, тъй като в случая не е предвидено процесуално застъпничество
2
или субституция. Изложеното налага конституирането на двете страни по договора
като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита
по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за
нищожност на договора всяка от страните по него осъществява защитата си с цел да
запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от
правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в
производството по иска за прогласяване на нищожността на договора, всяка от
страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде
осъществена от насрещната страна по договора. Евентуалното уважаване на иска за
нищожност би довело до невъзникване на породените от него права на страните, т. е.
би се отразило на техния патримониум. Тази самостоятелност на произтеклите от
договора материални права на страните, наред с обстоятелството, че същите са страни
по оспорваното правоотношение, налага участието им като страни в производството по
предявения от третото лице иск за нищожност на договора. Защитата на материалните
права се осъществява чрез защитата по иска за нищожност и запазването на правната
връзка, от която произтичат тези права. Ищецът по този иск не може да предяви
претенцията си само по отношение на една от страните по договора, като избира коя да
е тя, защото така се създава възможност да бъде избрана страна, която няма голям
интерес от запазване на договора, или пък, също както и ищецът, желае отпадане на
неговите последици. В последния случай другата страна по договора може да се окаже
обвързана от съдебно решение за прогласяване на нищожността на договора и
отпадането на неговите последици, постановено в симулативен процес. Когато искът за
нищожност на договора бъде предявен само срещу една от страните по договора, тя
може да прехвърли правата си на трето лице в хода на производството. В този случай
приложение намира чл. 226, ал. 3 от ГПК и при определени предпоставки това трето
лице няма да бъде обвързано от силата на присъдено нещо на постановеното по спора
решение. Такава обвързаност обаче ще настъпи по отношение на неучаствалата в
производството страна по договора, без тя да е могла ефективно да защити правата си.
Това обстоятелство, заедно с възможността на ищеца да избере срещу кого да предяви
иска си, създава опция за злоупотреба с права във вреда на неучаствалата в
производството страна. За да се избегне подобна неприятна ситуация, ВКС заключава,
че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по
предявен от трето лице иск за нищожност на договора.
Въпросите на необходимото другарство са били предмет на разглеждане и обсъждане в
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Красимир Влахов и Емилия Василева, като в т. 6 на същото е
посочено, че при необходимото другарство, поради естеството на спорното
правоотношение или по разпореждане на закона, съдебното решение трябва да бъде
еднакво по отношение на всички другари. Поради това необходимите другари имат
3
гарантирано от закона участие в процеса, като дори и да не са участвали в
първоинстанционното производство, имат право на жалба срещу първоинстанционното
решение. Това другарство е два вида: факултативно и задължително. Задължителното
другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който
участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото
предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е
задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на
изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба,
за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.
129 от ГПК.
В конкретния случай Окръжен съд Благоевград процедира именно според
предписаното с двете горецитирани задължителни тълкувателни решения, като остави
исковата молба без движение и указа на ищците да насочат първата си претенция и
спрямо другата страна по договора за заем, чиято нищожност желаят да бъде
прогласена - „А.-Т...“ Е.. Това не се направи от ищците в рамките на предвидения в
ГПК срок за коригиране на посочената нередовност. В създалата се ситуация искът за
прогласяване на нищожността на договора за заем от 18.05.2009 г. се явява
недопустим, понеже не е предявен срещу всички другари, участието на които в
производството е задължително, и делото трябва да бъде прекратено по отношение на
тази претенция. Втората претенция е предявена при условията на евентуалност - да се
разгледа, ако се уважи първата. Тъй като първият иск в казуса няма да бъде разгледан
поради изложените по-горе съображения, не са налице предпоставките за
разглеждането и на втория. Съдебното производство по него също подлежи на
прекратяване, т. е. налага се делото да бъде прекратено изцяло.
В този ред на мисли съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 5671 от 02.05.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 468 от 2023 г. на Окръжен съд
Благоевград, образувано по исковете, предявени от К. Л. С., ЕГН **********, адрес гр.
С., ул. „Р. Ж.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, и К. С. С., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „Р.
Ж.“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, срещу Ц. Е. Е., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Г.“ № *,
с които се претендира да бъде прогласена нищожността на договор за заем от
18.05.2009 г., сключен между Ц. Е. Е. и „А.-Т...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Р...“ № *, ет. *, ап. *, представлявано от Г. Д. Ч., за сумата от 61
100 евро, като абсолютно симулативен, както и да бъде признато за установено, че
учреденото от К. Л. С. и К. С. С., в полза на Ц. Е. Е., ипотечно право, въз основа на
4
договор за учредяване на ипотека, сключен под формата на нотариален акт № *, том *,
peг. № *, нотариално дело № * от 2009 г. на нотариус В. А., върху недвижими имоти,
намиращи се на ул. „Ч.“ № * в гр. С., не съществува, поради нищожност на същия
договор, обезпечаващ изпълнението на паричното задължение на „А.-Т...“ Е. по
договора за заем от 18.05.2009 г., в размер на 61 100 евро.
На К. и К. С.и, чрез адвокат Д. Е. или адвокат М. С., техни процесуални представители
и съдебни адресати, да се връчи копие на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в едноседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд С.,
с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5