РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 13.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4141 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н.И.П. и Н.Г.С., чрез
процесуалния представител ю.к. ***, срещу Ц.К.С.
ЕГН **********, починала след депозиране на исковата молба и заместена в процеса
от своите наследници С.В.С. ЕГН **********, К.С.С. ЕГН ********** и В.С.С. ЕГН **********
и тримата с постоянен адрес *** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че всеки
един от ответниците дължи на ищеца следните суми: сума от по 1089,
27 лева – главница, договорна лихва в размер на по 375,17 лева за периода от 25.07.2016 г. до
26.09.2016 г., обезщетение за забава в размер на по 21,05 лева, за периода от
25.07.2016 г. до 05.01.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. В условията на
евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения иск, моли съда да постанови решение,
с което да осъди всеки един от ответниците в качеството им на наследници на
починалото лице на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да му заплати, получената от
кредитополучателя Ц.К.С. по договор за потребителски кредит №**********/23.12.2015
г.
сума от по 1089, 27 лева – главница, договорна лихва в размер на по 375,17
лева за периода от 25.07.2016 г. до 26.09.2016 г., обезщетение за забава в
размер на по 21,04 лева, за периода от 25.07.2016 г. до 05.01.2017 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата, считано от датата на
депозиране на исковата молба.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че на 23.12.2015 г. между страните е сключен договор
за потребителски кредит № **********, въз основа на който ищецът е предоставил
на Ц.С. сума в размер на 3000 лв. Излага се, че в чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размера на предоставения кредит - 3000 лв. Сочи се, че към отпуснатия
кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 404.93
лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит. Излага се, че същата
такса се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането - декларация. Твърди се, че предвид заявеното желание от потребителя
еднократната такса за оценка на риска в размер на 404.93 лв. е финансирана от
ищеца и е следвало да се възстанови от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. Сочи се, че съгласно чл.7. ал.2 от Договора,
потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка ***, като в случаите, когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Излага се, че в настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка
живот в размер на 374.40 лв., като така общото крайно задължение по договора
възлиза на 5429.04 лв. Твърди се, че сумата е разсрочена на 32 погасителни
месечни вноски - 31 вноски в размер на 169.66 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 169.58 лв. Излага се, че уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент е в размер на 28.36 %. Твърди се, че кредитополучателят има
задължение да върне получената сума на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.
Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
25.07.2016 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 25.07.2016 г., 25.08.2016 г., 25.09.2016 г. Сочи се, че в Договора е уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски (осн. чл. 16. ал.2 от Договор за потребителски кредит).
Твърди се, че въпреки това Ц.С. е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Излага се, че
разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски
кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да
се изпраща единствено и само на адреса за контакт, посочен в договора, като
според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и
контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Сочи се, че
доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната,
която е изпратила писмото, като в случая „Т.Б.А.Б." ЕАД разполага с писмен
документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано
именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като
постоянен адрес,***, п.к. ***. Твърди
се, че е достатъчно е изпращането на писмото да се извърши до посочения от
страната адрес, за да се счита връчването за редовно, като в тежест на страните
по договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да
уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Излага се, че
от приложена обратна разписка за доставка на пратка се установява, че длъжникът Ц.К.С. е търсена
на посочения в договора за потребителски кредит адрес, който е посочен като
постоянен, но, че пратката не е потърсена от получателя. Прави се извод, че
ищецът е предприел всички възможни действия и е уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се, че в конкретния случай
предсрочната изискуемост е настъпила на 25.09.2016 г., поради неплащането на
три поредни месечни вноски: 25.07.2016 г.; 25.08.2016 г.; 25.09.2016 г. Излага се, че след тази конкретна дата
длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на
кредитора в размер от 4393.33 лв. (3267.81 лв. главница и 1125.52 договорна
лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Поради изложеното мило съда
да уважи предявения иск по отношение на наследниците на починалия длъжник.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове, тъй
като същите са доказани по основание и размер. Претендира присъждането на
разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответниците К.С.С.
и С.В.С. не са депозирали отговор на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з. не се явяват и не се представляват.
В рамките на
предоставения му срок назначения особен представител на ответника В.С.С. е
депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Твърди, че не са
налице доказателства, че заемополучателят е
получил договорената парична сума. Счита, че претенцията
за заплащане на дължимата лихва е прекомерна, във високи размери от
установените лихвени проценти в страната, като същата бъде намалена до основния
лихвен процент за периода с добавка определената наказателна лихва за страната.
В проведеното по делото о.с.з. особеният
представител на ответника сочи, че е безспорно, че доколкото наследодателката
на ответника е направила шест плащания по кредита, то тя е признала
получаването му. Счита, че лихвата е прекомерна, не е съобразена със законните
изисквания, поради което моли да бъде намалена до 30%.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 421/2017г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 3267,81 лв., – главница; сума в размер 1125,52 лв. – договорна лихва
за периода от 25.07.2016 г. до 26.09.2016 г.; сума в размер 63,16 лв. – обезщетение за
забава за периода от 25.07.2016 г. до 05.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 19.01.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в общ размер на 475,11 лева, от
които 89,13 лв. – внесена държавна
такса и 385,98 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 252/20.01.2017
г. и изпълнителен лист, като срещу издадената заповед в срок е постъпило
възражение от длъжника.
Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по
издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор за потребителски кредит № ********** от 23.12.2015
г., сключен между страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника потребителски кредит за общо ползване в общ размер на 3779,33
лева, от които кредит в размер на 3000 лева, BANK живот агент в размер на 374,40
лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 404,93 лева. В договора,
сключен между страните е договорено, че: средствата по договора за кредит се
превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на потребителя,
открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи
дължимата за конкретната застраховка се
превежда от кредитора по сметката на съответния застраховател. Страните са
договорили както лихвения процент по договора да е в размер на 28,36% годишно, така и какъв да е погасителният план и
условията за настъпване на предсрочна изискуемост по договора за кредит, а
именно: при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни
вноски, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления, покани и др.
Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответницата е заявила, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да
бъде извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
Видно е от
представения по делото рамков договор за платежни услуги за физически лица от
23.12.2015 г., сключен между ищецът и Ц.К.С., че същите са сключили договор за
предоставяне на платежни услуги, подробно, описани в пункт І от договора.
От приложеното по
делото искане за откриване на банкова сметка ***, подписана от Ц.С., че същата
е поискала да й се открие банкова сметка.
***кларация,
подписана от наследодателя на ответниците, че същата е декларирала, че е
запозната и са й връчени Общите условия за предоставяне на платежни услуги.
Видно е от
приложеното по делото застрахователно удостоверение, че Ц.С. е сключила
застраховка с ищеца с покрити определени застрахователни събития.
Видно е от представеното по делото на л.21 Уведомление за
предсрочна изискуемост, че ищецът на
основание чл.16, т.2 от Договора е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Установява се от приложената по делото обратна разписка, че Уведомлението не е
връчено на ответницата, тъй като същата не е потърсено от получателя
От представеното по
делото удостоверение за наследници на Ц.К.С. се установява, че ответниците са
нейни наследници по закон.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява,
че на 23.12.2015 г.
ответницата е подписала искане – декларация за потребителски кредит, като на
същата дата между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №********** за
сумата от 3000 лв. В
заключението се сочи, че: съгласно чл.7.1. към сумата по кредита като
главница е прибавена, както сума в размер на 374,40 лв. по BANK
ЖИВОТ АГЕНТ, така и
сума, посочена в чл.7.1 за еднократна такса за оценка на риска в размер на
404,93 лева; че застраховката на застрахованият кредптополучател е с начална
дата 24.12.2015 г. и с
крайна дата –срокът на договора, че същата е с брутна премия от 374,40 лв,
която сума ищецът е превел на ЗК Уника. В заключението си вещото лице сочи, че
кредитът е уствоен на 23.12.2015 г., когато по сметката на ищеца са преведени
3779,33 лева. Сочи се и, че съгласно чл. 9.1. лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 28,36%,
като същата се начислява ежемесечно на база 360 дни годншно. Отчетено е и, че съгласно
чл.9.4. при просрочие потребителя дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.Установено е,
че потребителят е следвало да върне
получената сума, ведно с лихвите на 32 месечни погасителни вноски по 169,66
рева с първа вноска на 25.01.2016 г. и последна вноска на 25.08.2018 г. В
заключението на вещото лице се отбелязва, че по кредита са платени суми в общ размер на 1044,82 лева, с
която са погасени 511,52 главниц, лихва – в размер на 524,19 лева и лихва за
забава в размер на 9,11 лева. Излага се,
че кредитополучателката е изплатила вноски с падежи от 25.01.2016 г. до
25.06.2016 г., като поради непогасяване на 3 последователни месечни вноски с
падежи от 25.07.2016 г., 25.08.2016 г. и 25.09.2016 г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 26.09.2016 г. Прави се извод, че към датата на подаване на заявлението
за незабавно изпълнение в счетоводството на ищеца са отразени следните
задължения: главница — 3267,81 лв.; договорна лихва -1152,52 лв. за периода от 25.07.2016-26.09.2016
г.; Законна лихва забава към 05.01.2017 г. — 63,16 лв.за периода от 25.07.2016
г. до 26.09.2016 г. В обобщение вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на
заключението непогасените суми по договора са следните: главница — 3267,81 лв.;
договорна лихва -1125,52 лв. за периода от 25.07.2016-26.09.2016 г.; законна
лихва забава към 05.01.2017 г. - 63,16 лв. за периода от 25.07.2016 г. до 05.01.2017
г. и законна лихва от 06.01.2017 г. до 30.10.2018
г. — 603,03 лв. /изчислена върху главницата от 3267,81 лв./.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че
между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
ответниците е възникнало задължение да заплатят сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответницата,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответниците е
да докажат точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от тях положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №421/2017 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
По делото не се спори, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че длъжникът е починал в хода на процеса и е заместен по делото
от неговите наследници.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков
кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД е предоставил
на кредитополучателя банков кредит в общ
размер на 3779,33 лева, която
сума наследодателят на ответниците се е задължил да върне по установения
между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена
е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
От приобщените по делото
доказателства безспорно се установява наличието на облигационна връзка между страните,
породена от сключения между тях Договор за потребителски кредит от 23.12.2015 г., по силата на който
ищецът е превел сума в размер на 3779,33 лева по сметка, открита на С. в „ Т.Б.А.Б.“
ЕАД.
Ответниците по делото не оспорват, че наследодателя им е страна по
договора, както и, че е настъпилата по силата на
фингираното връчване, уговорено в договора предсрочна изискуемост на договора
за кредит.
Оспорва се
единствено размерът на
възнаградителната лихва. Съдът след като се запозна с
договора за кредит счита, че същият съдържа ясни и конкретни параметри относно
начина на формиране
както на размерът на кредита, вкл. главица, ВАNK живот агент и еднократна такса
оценка на риска, така и на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент. От друга страна в чл. 10 от договора е
посочено, че ГПР е 45,31 %, като е конкретизирано, че е формирана по
определения в Приложение №1 към ЗКП
начин. Към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на
максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК
/ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният
процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Касае се за
потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба и
съгласно практиката, е бил ограничен размера до три пъти размер на законовата
лихва. Към датата на сключване на договора-м. 12.2015г., законовата лихва е
била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се
явява 50,05% . Както бе посочено по- горе, съобразно уговореното в договора ГПР
/годишен процент на разходите/ е в размер на 45,31%, което е по- ниско с 4,74% от максимално допустимата лихва,
поради което и съдът намира, че в случая не е налице прекомерност при
определяне на ГПР по договора. Доколкото дължимата лихва е ясно определена и не
противоречаща на закона настоящият състав на съда приема, че направеното възражение е неоснователно
С оглед на
представените по делото доказателства съдът намира,
че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за наследодателя на ответниците
е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми, поради
което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Поради
уважаване на главния иск съдът счита, че не следва да се произнася по
евентуално предявения такъв
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на ТР 4/2013 г., ответниците, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер от 139.13
лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Настоящият
състав на съда определя, че дължимото юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство следва да е в размер на 50лвева. Същото е определено
по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно които размерът на
възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. -
до 150лв. При общ размер на разноските
от 139,13 лв., за държавна такса са дължими 89,13 лв. и 50лв - юрк.
възнаграждение. Сторените от ищеца разноски следва да бъдат разпределение между
страните съобразно наследствените им дялове, а именно по 1/3 за всеки едни от
тях.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 795,36 лв., от които 115,36 лв. заплатени държавни
такси, и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 300.00 лв., 350 лева за депозит за особен представител,
държавна такса за СУ в размер на 10 лева и и 220 лева за ССЕ. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство,
съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, по делото са проведени три о.с.з, по две от които
е присъствал представител на ищеца, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. Сторените от ищеца разноски следва да
бъдат разпределение между страните съобразно наследствените им дялове, а именно
по 1/3 за всеки едни от тях, като съдът счита, че разноските направени за
особен представител следва да бъдат възложени в тежест на лицето, което е било
представлявано от такъв по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че С.В.С. ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сума в общ размер на 1485.49
лева, от които по 1089, 27 лева – главница, договорна лихва в размер на по 375,17 лева за периода от 25.07.2016 г. до
26.09.2016 г., обезщетение за забава в размер на по 21,05 лева, за периода от
25.07.2016 г. до 05.01.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК, до окончателното плащане на вземането.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че К.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сума в общ размер на 1485.49
лева, от които по 1089, 27 лева – главница, договорна лихва в размер на по 375,17 лева за периода от 25.07.2016 г. до
26.09.2016 г., обезщетение за забава в размер на по 21,05 лева, за периода от
25.07.2016 г. до 05.01.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК, до окончателното плащане на вземането.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че В.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сума в общ размер на 1485.49
лева, от които по 1089, 27 лева – главница, договорна лихва в размер на по 375,17 лева за периода от 25.07.2016 г. до
26.09.2016 г., обезщетение за забава в размер на по 21,05 лева, за периода от
25.07.2016 г. до 05.01.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК, до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА С.В.С.
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 46,38 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 421 по описа за 2017 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 46,38 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 421 по описа за 2017 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.С.
ЕГН **********, с адрес: ***, ап.3 да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от сумата от 46,38 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 421 по описа за 2017 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 148,45 лева представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.С.
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 498, 45 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.С. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 148,45 лева представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: