№ 334
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205429 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-006361/07.07.2021
год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Р. КР. Й., с ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева
за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага доводи за отмяна на обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява. Представлява се от процесуалния му представител
адв.П., който поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. В молба-становище прави искане за потвърждаване на НП и
оставяне на жалбата без уважение като неоснователна.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при
евентуално уважаване на жалбата.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
На 15.06.2021 г. срещу жалбоподателят Р. КР. Й. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, бланков №
398390/15.06.2021 год. за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП, за това, че на
15.06.2021 в 18:35 часа на бул.“Шести септември“ № 223А, при излизане от
крайпътна територия /паркинг на м-н „Бриколаж“/, находящ се на бул.“Шести
септември“ 223А, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Ситроен Ц4“
с рег.№ ********, не пропуска движещия се по бул.“Шести септември“ от
дясно на ляво велосипедист С. А. Ц. и реализира ПТП с пострадал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 200
лв. на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение
на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз
основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля П. М.
П. /актосъставител/, както и от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира като обективни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Въз основа на събрания доказателствен материал и с оглед установената
фактическа обстановка в хода на настоящото производство, съдът намира за
доказано неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението му като
водач, съгласно чл.37, ал.3 от ЗДвП. Въпреки това, съдът намира, че
разглежданото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи
съществено правото на защита на санкционираното лице. Такова процесуално
нарушение е липсата на яснота и прецизност при описване на приетото от
актосъставителя и наказващия орган нарушение на правилата за движение по
пътищата и обстоятелствата по неговото извършване. В изложената в акта и
възприета в НП фактическа обстановка е посочено, че жалбоподателят при
излизане от крайпътна територия /паркинг на магазин „Бриколаж“/ не е
пропуснал движещия се по бул.“Шести септември“ от дясно на ляво
2
велосипедист и реализира ПТП с пострадал. Така описано обаче деянието не
дава категорична и еднозначна информация къде точно се е движил другият
участник в ПТП /велосипедистът/ - на пътното платно или на тротоара, както
и спрямо кого от двамата участници са приели актосъставителя и АНО е
дясно и ляво. Неяснотата от отношение на тези обстоятелства, които са от
значение за установяване на действителната фактическа обстановка по
вмененото нарушение, не е била отстранена от наказващият орган, който е
възприел в цялост описаното в акта нарушение. Едва в съдебно заседание при
събирането на доказателства, стана ясно от показанията на актосъставителя,
че спрямо водачът „от дясно на ляво на него идва велосипедистът“
„велосипедистът идва от дясната страна по тротоара“. Именно изясняването
им в съдебна фаза, дава основание на съда да се произнесе по същество на
разглеждания казус. Тези обстоятелства обаче следва да бъдат описани
изначално още при съставяне на АУАН, с който се дава началото на
административнонаказателното производство, като при предявяване и
запознаване със съдържанието на акта, на нарушителят се гарантира
възможността да се защити по фактическите основания и правната
квалификация на нарушението. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, същите индивидуализират
пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен
начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.
Съобразно изложените правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е
опорочена поради допуснати нарушения на процесуалните правила,
съществено засегнали правото на защита на наказаното лице и поставили го в
невъзможност да разбере, в какво конкретно нарушение е обвинено. Тези
констатации на съда са достатъчни за обосноваване отмяната на издадения
санкционен акт като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена до
3
приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се
представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3 от
Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 300 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на
възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на
решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в
минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-1030-006361/07.07.2021
год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Р. КР. Й., с ЕГН ********** на основание
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лева
за нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на адв.С.Ж. П., вписан в АК-
Пловдив сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4