Р Е Ш Е
Н И Е
№ 89
град Шумен, 15.07.2015 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. К. като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №579 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. София, р-н „Витоша”, ул. „...” №260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д., със съдебен адрес ***, р-н „Триадица”, ул. „...” №10Б, бл.4, ет.5 против 1).„Кис – 06” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, ул. „...” №8, ап.14, представлявано от управителя К.С.С., 2).К.С.С., ЕГН-**********,*** и С.К.С., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК. В ИМ се излага следната фактическа обстановка: въз основа на заявление на банката ищец е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №1460/2014 г. по описа на ШРС против тримата ответници в настоящото производство, в качеството им на длъжници. Тримата ответници били подали възражение против заповедта, с оглед на което за банката е възникнал правен интерес за завеждане на настоящият иск. Сочи се, че дружеството – ответник е ползвало банков кредит по Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” №BL16249/30.04.2008 г., отпуснат от „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД кредитът бил с разрешен размер от 120 000 лв. и срок за погасяване 180 месеца. С Анекс №1 от 07.12.2009 г. и Анекс №2 от 22.03.2012 г. страните са предоговорили условията по кредита, като са въведени два периода на облекчено погасяване на кредита с обща продължителност от 36 месеца и солидарно с кредитополучателят са се задължили другите двама ответници. Съобразно предвиденото в чл.2 от анекс №1 и чл.2, ал.1 от Анекс №2 банката била преоформила сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването и към редовната главница по кредита. (Така се формирала по-голяма главница от първоначално отпуснатата.) кредитополучателят преустановил плащанията на 21.10.2013 г., като намира, че от тази дата кредитополучателят изпаднал в забава. След като били направени просрочия по пет вноски дължими за периода от 21.10.2013 г. до 21.02.2014 г. на основание чл.26, б. „г” и чл.27, б. „в” от договора на длъжниците било съобщено с уведомителни писма, че считано от 06.03.2014 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Сочи, че уведомителните писма до дружеството ответник и К.С. са получени лично, а писмото до С.К.С. било доставено до адреса посочен в Анекс №2 и на основание чл.32 от Договора за кредит същият следва да се счита за уведомен. Предвид изложеното моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че към 26.05.2014 г. банката има срещу тях вземане в размер на 128 935.10 лв. – главница за периода от 06.03.2014 г. до 26.05.2014 г., сумата от 9 347.21 лв. – договорни лихви за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв. – дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2014 г. до окончателното им изплащане. Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Сочи, че след датата на иницииране на заповедното производство е извършена доброволна продажба на едно от обезпеченията по кредита – АПАРТАМЕНТ №14, на 5 етаж, в ... – 1, гр. Шумен, бул. „...” №8, кв.138, заедно с избено помещение №4 с полезна площ от 9.52 кв. м. и постъпили плащания по сметка на взискателя са останали непогасени задължения в размер на 81 410.83 лв. и присъдена договорна лихва от 9 347.21 лв., ведно с дължими законни лихви върху главницата до окончателното и изплащане.
По делото са постъпили два писмени отговора – първият е от „Кис – 06” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, а вторият от другите двама ответника - К.С.С. и С.К.С.. И в двата отговора е посочено, че искът е частично недопустим. Сочи се, че сумата от 57 000 лв. е била платена доброволно преди завеждане на ИМ по иска с основание чл.422 от ГПК. Сочи се, че това е станало след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Въпреки това намира, че с оглед постановеното в т.9 от ТР по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС това обстоятелство следва да бъде взето предвид при произнасянето на съда и подобна претенция следва да бъде приета за недопустима. И в двата отговора се твърди, че платената сума от 57 000 лв., представлява погасена главница, тъй като това се явява най-обременителното задължение. И в двата отговора се сочи, че така предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че не е настъпила неговата предсрочна изискуемост. И в двата отговора се сочи, че не отговаря на истината твърдението в ИМ, че длъжника е бил уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем през месец март 2014 г. Твърди се, че в това време страните са били в преговори за предоговаряне на условията по кредита като не е ставало дума за обявяването му за предсрочно изискуем.
В отговора на „Кис – 06” ООД се сочи, че не е имало никакви данни, че ищеца ще обявява кредита за предсрочно изискуем, а преговорите между страните за новирането на задълженията по кредита, евентуално с нов анекс са довели до търсене на още гаранции за кредитора, чрез поръчителство от страна на съпругата на ответника К.С.. Във връзка с настояване от страна на кредитора К.С. предприел действия, с които целял да удовлетвори част от задълженията си по кредита – продал жилището си като това станало напълно доброволно без знание за това, че банката предприема действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и постъпки за принудително изпълнение. Сумата от продажбата в размер на 57 000 лв. била преведена на кредитора на 28.07.2014 г. сочи, че с оглед обстоятелството, че дружеството ответник е регистрирано на адреса на продаденото жилище – то същото не можа да бъде редовно призовано там. Сочи, че не са налице условията за прогласяване на предсрочна изискуемост на кредита и банката е заблудила, че кредитът ще е редовен след постъпването на сумата от продажбата на жилището. Сочи, че погасената сума е по-голяма от изтеглената, както и че претендираната като главница сума е по-голяма от отпуснатата от кредитополучателят. Дружеството ответник моли да бъде прекратено производството в частта за заплатената преди завеждането на настоящото производство сума от 57 000 лв. моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена в останалата част. Моли ищецът да бъде осъден да заплати на дружеството ответник и направените от последното разноски.
Освен изложеното по-горе, което е общо като твърдение за двата подадени отговора на ИМ, в отговора на ответниците К.С.С. и С.К.С. се сочат и следните факти и обстоятелства: на първо място твърди се, че няма редовно уведомяване за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита поради обстоятелството, че уведомяването при хипотезата на чл.418, ал.3 от ГПК изисква авторството на самия длъжник. По този въпрос се позовава на практика, включително и на т.18 от ТР по ТД №4/2013 на ОСГТК на ВКС. С оглед на предходното счита, че не е била прогласена предсрочната изискуемост на кредита. Намира, че договорите за встъпване в дълг, сключени от двамата ответници – физически лица с банката са недействително поради измама и умишлено въвеждане в заблуждение. Твърди се, че те са станали съдлъжници при подписването на вторият анекс, като им е обяснено, че те следва да подпишат договора в качеството си на съдружници в дружеството, а не като съдлъжници. Намира, че за да има встъпване в дълг следва да има безспорно установен размер на дълга. Сочи, че в настоящият случай според нормата на чл.2, ал.1 от Договора размерът на дълга не е бил изрично определен. Дадената възможност с посоченият текст да бъде посочен друг размер на дълга, който ще се установи с представяне на длъжниците на погасителен план, не било в изпълнение на изискването на чл.101 от ЗЗД и предвид обстоятелството, че на двамата ответници не бил представен такъв погасителен план. Твърди, че индикативният размер на дълга – 120 671.61 лв. е формиран при неясни критерии предвид това, че отпуснатият кредит е 120 000 лв. Ответниците – физически лица сочат, че предоставянето на погасителен план по договора за кредит е съществен елемент от договорните задължения по договор за кредит и твърдят, че такъв не е бил получен от дружеството кредитополучател при сключване на първоначалният договор, но не е бил представен и на никой от ответниците към момента на сключване на анексите. Ответниците правят възражение за погасяване по давност на начислени неустойки за периода от 2008 г. – май 2011 г. Намират, че претенцията е неоснователна по размер, тъй като се претендират общо 138 379.80 лв., от които 128 935.10 лв. главница, която е повече от приетата за индикативна главница от 120 671. 61 лв. С оглед изложеното ответниците К.С. и С.С. молят производството да бъде прекратено в частта за сумата от 57 000 лв. – главница, а в останалата част до пълният предявен размер или в неговата цялост искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Молят да бъде осъден ищецът да им заплати направените разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба (ДИМ) на основание чл.372 от ТЗ. В последната се сочи, че ответника не оспорва плащането на сумата от 57 000 лв., което е извършено преди завеждане на ИМ, но след подаването на заявлеинето. Все пак твърди, че производстовто по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е особено исково производство, което е във връзка с преди това протекло заповедно производство ето защо намира, че претенцията по установителният иск по чл.422 от ГПК следва да съдържа петитума на претенцията, отразена в заявлението от заповедното производство. Намира, че предвид постановеното в т.9 от ТР по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът и на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да вземе предвид фактите след подаването на иска, като сочи, че в случая на иск по чл.422 от ГПК и след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди обаче, че плащането е извършено след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че с уведомление от 17.03.2014 г. управителят на дружеството кредитополучател лично е получил уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От името на всички ответници е постъпил писмен отговор на ДИМ, в който се поддържат изцяло възраженията и фактическите твърдения направени от ответниците с техните отговори на ИМ. Поддържа се искането за прекратяване на производството му по отношение на сумата от 57 000 лв. Твърди се, че с тази сума е погасена главница, а не лихви или такси и разноски, тъй като съобразно чл.76, ал.1 от ЗЗД се погасява най-обременителното задължение, а то е главницата.
В последното по делото съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Преди заседанието в деловодството на съда е постъпила молба, в която се сочи, че желае да бъде даден ход по същество. Посочва определени въпроси, които желае да бъдат зададени по отношение на явилите се свидетели, както и моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен искът, така както е предявен. Моли да му бъде даден срок за представяне на писмена защита. За ответниците С.К.С. и К.С.С. се явява адв. Г.В. от ШАК. Последната поддържа становищата изразени в писмените отговори на ИМ и ДИМ. Моли производството да бъде прекратено в частта по отношение на сумата от 57 000 лв. заплатени доброволно по договора за кредит преди образуване на исковото производство, предвид основания посочени в ТР по ТД №4/2013 г. намира, че не е доказана предсрочната изискуемост по договора за кредит намира, че с представената обратна разписка не може да бъде доказано уведомяване на длъжника. Сочи, че за подобни случаи има практика на Апелативен съд – Варна. Сочи, че договора за встъпване в дълг от страна на физическите лица е унищожаем, тъй като последните са умишлено въведени в заблуждение, че подписват анекса като съдружници, а не като съдлъжници. Твърди, че не е налице представен на лицата погасителен план към договора за кредит. Намира, че размерът на задължението е определена по неясни правила. Твърди, че кредитополучателят е надвнесълсумата от 32 980 лв. От страна на ответника „Кис – 06” ООД не е участвал представител в съдебно заседание.
Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответниците „Кис – 06” ООД, К.С.С. и С.К.С. дължат на от „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. София към 26.05.2014 г. сумата от 128 935.10 лв. – главница за периода от 06.03.2014 г. до 26.05.2014 г., сумата от 9 347.21 лв. – договорни лихви за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв. – дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2014 г. до окончателното им изплащане. Производството е предпоставено от преди това протекло производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на производството, че ищецът в качеството си на заявител на 27.05.2014 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 1460/2014 г. по описа на ШРС. Със заявлението е поискано да бъдат осъдени длъжниците и ответници в настоящото производство – „Кис – 06” ООД, К.С.С. и С.К.С. да бъдат осъдени да заплатят 128 935.10 евро – изискуема главница по Договор за кредит №BL16249/30.04.2008 г., сключен между кредиторът „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи” АД) и кредитополучателят „Кис – 06” ООД, 9 347.21 лева – договорна лихва за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв. – дължими такси по договора за кредит за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сторените съдебни разноски в рамките на заповедното производство от които 2767.60 лв. – държавна такса и 3 126.84 лв. адвокатски хонорар. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №866/27.05.2014 г. за исканите суми против всички длъжници. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за сумите. От страна на всички ответници, в качеството им на длъжница в заповедното производство в законовият срок – на 04.08.2014 г. са подадени възражения против издадената заповед и изпълнителен лист, с които се оспорва дължимостта на присъдените със заповедта суми. В законовият срок заявителят е подал и исковата молба по настоящото производство.
Предвид събраните в рамките на производството доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: по силата на Договор за банков кредит № BL16249/30.04.2008 г. банката ищец към онзи момент именувана „Юробанк И Еф Джи” АД, в качеството и на кредитор е предоставила на ответника „Кис – 06” ООД в качеството на кредитополучател сумата от 120 000 лева като кредит за покупка на недвижим имот – Дворно място от 1310 кв. м., представляващо УПИ ІІ, в квартал 5-Д по плана на с. ..., ведно с построената в него сграда Битовка- Овцеферма, както и за други разплащания, свързани с покупката на имота. Срокът за усвояване на кредита бил шест месеца от откриването на заемната сметка. Определена е и падежна дата на всяко от месечните задължения, доколкото се сочи, че първото плащане за погасяване на предоставеният кредит се извършва на 21-во число от месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. В чл.3, ал.1, изр.1 от договора е посочено, че кредитът се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия договор, който се подписва от страните при всяко усвояване на суми от кредита. В чл.3, ал.2 по кредитът е предвиден гратисен период от три месеца, считано от откриването на заемната сметка, в който период се дължи единствено лихва върху главницата. Лихвата по кредита представлява сбор от действащият базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка от 1.20 пункта. Посочено е, че към датата на сключван на договора БЛПМФ е 9%. По силата на договора кредитополучателят се е задължил да учреди в полза на банката ипотека върху следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №14, на пети етаж със ЗП от 81.13 кв. м., с прилежащо избено помещение №4 с полезна площ от 9.52 кв. м., построени в ...-1, в кв. 138 по плана на гр. Шумен, бул. „...” №8, подробно описан в Нот- акт №.../2005 г., съгласно Нот. Акт №.../2008 г. на Нотариус с рег. №019; МАГАЗИН с РЗП 30 кв. м., построен в жилищна сграда, намираща се на ул. „...” №1, гр. Шумен, в УПИ VІІІ-5587, в кв. 263 по плана на гр. Шумен, заедно с правото на строеж върху земята, описана по-горе, подробно описан в Нот. акт №...2007 г., съгласно Нот. акт №.../2008 г. на Нотариус с рег. №018. в договорът е уговорено, че за обезпечение на вземането на банката кредитополучателят издава в полза на банката запис на заповед, платима на предявяване, без разноски и без протест и авалирана от К.С.С., ЕГН-********** и С.К.С., ЕГН-**********. Съобразно чл.27, б. „в” е посочено, че при неизпълнение на което и да е от поетите договорни задължения от страна на кредитополучателят банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, да се удовлетвори за вземанията си по кредита от всяко от обезпеченията по свой избор. Представено е приложение към процесният договор за кредит, съставено на 21.05.2008 г., с което страните по кредита удостоверяват, че с подписването на същото на 21.05.2008 г. е открита заемната сметка по Договора. Към същото е приложен и погасителен план от същата дата – 21.05.2008 г. на 4 стр., който на всяка страница е подписан и подпечатан от банката и от дружеството кредитополучател и от който е видно, че първата дължима вноска е с падеж на 21.06.2008 г. По делото е приложен и Анекс №1 към договора за банков кредит от 17.12.2009 г. В него се сочи, че по силата на анекса се въвежда 12 месечен първоначален период след сключването му на облекчено погасяване на кредита, като за посоченият период се дължат вноски само до размер на 1 100 лв. След изтичане на посоченият срок кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски до 21.05.2023 г. впоследствие е сключен Анекс №2 към процесният договор за банков кредит от 22.03.2012 г. посоченият анекс е подписан и от физическите лица К.С.С. и С.К.С., в качеството им на съдлъжници. Съгласно чл.2, ал.1 от Анекс №2 „Страните се съгласяват, че всички дължими от кредитополучателят и съдлъжниците плащания във връзка с кредита, а именно: 1.просрочената главница по кредита; 2.всички просрочени лихви по кредита; 3.всички такси и комисионни във връзка с кредита и 4.всички дължими застрахователни премии и други разноски, съгласно договора за кредит, се преоформят служебно на датата на преоформяне чрез натрупване към редовната и непогасена част от главницата по първоначално предоставеният кредит, като общият размер на дълга по договора за кредит към датата на настоящия анекс е в размер на 120 671.61 лв.” В чл.2, ал.1, изр. посл. от анекс №2 е посочено, че страните се съгласяват, че посочването на общият размер на дълга (от 120 671.61 лв.) е индикативно и действителният му размер към датата на преоформяне ще бъде посочен в погасителният план по чл.4, ал.1 (от анекса), неразделна част от анекса. В чл.2, ал.4 от анекс №2 страните са се съгласили, че всички плащания по ал.1 (на чл.2 от анекса) се преоформят на датата на преоформяне и актуалният им размер към тази дата, като действителният общ размер на дълга по договора за кредит след договорето по чл.2, ал.1 от анекса се изчислява към тази дата. Въведен е облекчен период за погасяването на дълга с продължителност от 24 месеца. Съобразно чл.14, ал.1 от Анекс №2 към договора К.С.С. и С.К.С. встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателят „Кис – 06” ООД. В чл.14, ал.2 от Анекс №2 е записано, че съдлъжниците К.С.С. и С.К.С. заявяват, че са съгласни с всички условия на настоящият договор за банков кредит и анексите към него, от които произтичат задълженията, в които стъпват, а с алинея трета декларират, че са съгласни с всички условия на договора за кредит и всички анекси към нето, включително и новият погасителен план. Представен е погасителен план, носещ подпис и печат само за банката. Все пак в Анекс №2/22.03.2014 г. е предвиден чл.6, съобразно който кредитополучателят и съдлъжниците се задължават в десетдневен срок, считано от датата на анекса да получат в съответният финансов център на банката и подпишат изготвения нов погасителен план и да погасяват дълга по схемата, въведена в него. Неполучаването и/или неподписването на екземпляр от погасителния план не освобождава кредитополучателя/съдлъжниците от задълженията им за плащане по погасителните вноски по дълга в сроковете и размера , определени в същия. По делото са представени три покани за изпълнение и трите с изходяща дата 10.03.2014 г., адресирани към „Кис – 06” ООД, К.С.С. и С.К.С.. В тях е записано, че кредитополучателят „Кис – 06” ООД е прекратило плащанията произтичащи от договорът за банков кредит. Налице били формирани просрочия в размер общо на 5 119.99 лв., като задължението по договора за кредит. Сочи се, че изискуемата по договора редовна главница възлизала на 120 671.61 лв., а лихвите – 13 727.89 лв. длъжниците са поканени в пет дневен срок от подаването на поканата задължените лица доброволно да погасят задълженията си. Налице са данни – указания за доставка чрез куриер, че посочените писма са получени от „Кис – 06” ООД и К.С.С., като дружеството ги е получило чрез представителят си К.С., а физическото лице – лично. По съобщението адресирано до С.К.С. няма данни същото да е било получено лично.
От дружеството ответник по делото е депозирано като доказателство Удостоверение издадено от ищеца на 22.07.2014 г., от което е видно, че банката декларира, че в 7-дневен срок от постъпване на сумата от 57 000 лв. по сметка на банката ще даде съгласие за частично заличаване на учредената в нейна полза ипотека относно Апартамент №14, намиращ се в гр. Шумен, бул. „...” №8. представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижимият имот., както и Нотариален акт за продажба на недвижимият имот №....2014 г. представено е и платежно нареждане, с което на 28.07.2014 г. наредителят ... е заплатила по банков път на банката сумата от 57 000 лв.
В рамките на производството е била приета Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) която дава отговор на значими за воденото производство въпроси. Сочи се, че сумите по процесният кредит са били усвоени, както следва: 44 000 лв. на 26.05.2008 г., 10 000 лв. на 28.05.2008 г., 13 000 лв. на 24.06.2008 г., 25 000 лв. на 14.07.2008 г. и 28 000 лв. на 05.09.2008 г. Сумирани усвоените суми са точно 120 000 лв. и както е посочено в заключението няма неусвоени суми по кредита. Сумите по вноските са били удържани съобразно с договореностите между страните. Направен е анализ и обследване на сумите постъпили по сметката, от която са вземани средствата за погасяване на кредита. По нея има значително движение, но е отчетено, че голяма част от сумите са превеждани на контрахенти на дружеството и НАП, поради обстоятелството, че от посочената сметка явно са извършвани и много други разплащания, а не само тези касаещи процесният кредит. Констатира се, че за периода от момента на предоставяне на кредита до момента на изготвяне на процесната експертиза погашенията по кредита са в размер на 96 934.03 лв., от които 8 878.66 лв. – главница, 85 617.38 лв. лихви и 2 437.99 лв. такси, като остатъкът по задължението към 27.05.2014 г.е 138 380.09 лв., от които 128 935.10 лв. главница, 9 264.66 лв. редовни лихви, 82.86 лв. – наказателни лихви и 97.47 лв. – такси. С внесената преди завеждане на настоящото исково производство и след издаването на заповедта за изпълнение сума от 57 000 лв. са погасени както следва: 47 524.27 лв. главница, както и 9 475.73 лв. лихви. Размерът на задълженията по процесният кредит към момента на изготвяне на процесната ССЕ е 81 410.83 лв. главница, 9 347.52 лв. лихва, 97.47 лв. – такси. Експертизата сочи и просрочените вноски, които обхващат период считано от 21.10.2013 г. насетне, както следва: за месеците октомври, ноември и декември 2013 г., както и от януари до март 2014 г., включително. Общо внесените суми за периода на кредита възлизат на 153 934.03 лв. Експертизата сочи (в обстоятелствената си част (стр.5 – л.167 от делото)), че към кредита са капитализирани следните суми (т.е. те са добавени към главницата): сумата от 2747.88 лв., представляващи увеличение на кредита – капитализиране, направено на 21.11.2010 г. съобразно чл.3.3 от Анекс №1/07.12.2009 г., 6802.39 лв. –капитализиране, направено на 22.03.2012 г., съобразно чл.1 и чл.2 от Анекс №2/22.03.2012 г. към договора, както и 8263.49 лв., капитализиране на 21.03.2014 г., съобразно чл.2, ал.6 от Анекс №2/22.03.2012 г. Като с оглед именно на тези капитализации общият размер на главницата е нараснал до сумата от 137 813.76 лв.
В последното съдебно заседание по делото е разпитана свидетелката С.Р.С.. Последната сочи, че е съпруга на ответника С.С., а ответникът К.С. и е свекър. Свидетелката сочи, че не е знаела, че ответника С.С. (неин съпруг) е съдлъжник по кредита. Тя сочи, че е знаела, че фирмата на свекъра и К.С. е имала кредит, но не е разбрала, че същият се води и на тримата ответници като съдлъжници. Сочи, че ответниците физически лица били ходили да подписват нещо във връзка с кредита, но тя мислела, че правят това в качеството си на съдружници, но не и като встъпващи в дълг. Твърди, че ответника С.С. би споделил с нея, ако е знаел за това обстоятелство. Сочи, че последният научил за задължението си по кредита в момента, когато му била запорирана заплатата.
Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: По делото категорично се доказа, че ответниците са в облигационни отношения с банката ищец. Първият от тях – „Кис – 06” ООД в качеството си на кредитополучател е усвоил въз основа на валидно сключен договор банков кредит в общ размер на 120 000 лв. Цялата сума по кредита е била усвоена от страна на кредитополучателят. От сключените впоследствие два анекса се установява, че кредитът е бил несвоевременно обслужван, въпреки обстоятелството, че и при първоначално сключеният договор за кредит, а и с анексите са уговаряни гратисни срокове, през които длъжникът е следвало да заплаща единствено дължимата лихва, но не и главница по договора за кредит. Както може да се установи от договора и анексите с договора за кредит е даден тримесечен гратисен период, с първият анекс – едногодишен гратисен период, а с вторият анекс – двугодишен гратисен период. Съдът намира, че в тази насока са неоснователни направените от ответниците възражения по отношение на размера на изплатените задължения, които както се твърди били многократно по-високи от взетият заем, а от друга страна главницата била все една и съща и дори се увеличавала. Видно е, че всъщност кредита не е бил редовно обслужван от една страна, което би следвало да означава, че върху него са се трупали задължения не само за договорна (редовна) лихва, но и задължения за наказателна лихва. Освен това са налице и значителни гратисни периоди, общо три години и три месеца, през които не е била погасявана главница, а единствено лихва. Също така договорът практически е новиран с анекс №2, когато кредитополучателят и съдлъжниците са се съгласили да изплатят като главница сума по-голяма от първоначалната.
Записаното във вторият анекс, че към главницата се капитализира и натрупана лихва и по този начин лихвата по договора за кредит надхвърля задължението за главница по първоначално изтеглената сума за кредит, съдът не приема за неправомерно, доколкото то е скрепено с декларираната от страна на задължените лица воля. Това следва да се приеме за новиране на задължението, което става в съответствие с наличната договорна свобода предвид нормата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Подобно изменение на главницата не е извършено едностранно от банката и не е нищожно или незаконосъобразно. Съдът не намира, че включването на нови длъжници по договора за кредит в лицето на физическите лица К.С.С. и С.К.С. е неправомерно, тъй като същите не се ползват от задължението, тъй като то е изтеглено от дружеството длъжник и е ползвано от него. Както е видно от чл.14, ал.1 от Анекс №2 физическите лица К.С.С. и С.К.С. встъпват в дълга при условията на чл.101 от ЗЗД. Съобразно посоченият текст „Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.” В настоящата хипотеза явно споразумението на третите лица, встъпили в дълга е с кредитора и то е неразделна част от анекс №2, който представлява новиране на първоначалният договор за кредит от страна на кредитополучателят „Кис – 06” ООД. Както е посочено от теорията – стр. 500 от „Облигационно право. Обща част”, проф. А.К. изд. „Сиби”, 2007 г. – „Встъпването в дълг намира приложение най-често при договори за заем, когато трето лице, обикновено близък на заемателя, се съгласява по различни съображения да се задължи солидарно със стария длъжник.” Посочената разработка не сочи изрично какви може да са съображенията за встъпване в дълг, но вероятно те не могат да бъдат изчерпателно изброени, предвид възможното им житейско многообразие. Повече от явно е, че лицата встъпващи в дълг имат някакъв подтик от морално или друго естество, за да гарантират задължението на друго лице, като те лично се задължат. Съдът намира, че в конкретният случай е умозрим интереса на двете физически лица К.С.С. и С.К.С. да встъпят в дълга на юридическото лице - „Кис – 06” ООД, на което те двамата са единствени собственици на капитала. От общ размер на капитала на дружеството – 5000 лв., 4000 лв. са собственост на К.С., а 1000 лв. на С.К.С., обстоятелство, което за последно е променено на 18.03.2011 г., както може да се установи от електронният Търговски регистър. Предвид това съдът намира, че е доказано качеството на съдлъжници по договора на лицата К.С.С. и С.К.С., независимо, че то е било оспорено от ответниците. В тази насока не са основателни и възраженията, че ответниците физически лица не са знаели, че подписват анекс №2 в качеството си на съдлъжници, а са мислели, че подписват договора в качеството си на съдружници. Явно е, че юридическите лица се представляват от управителните си органи, а не от съдружниците в тях. Ето защо няма никаква законова причина С.К.С. да приподписва анекс на дружество, което не представлява.
Не се кредитират от съда показанията на свидетелката С.Р.С.. От една страна лицето е съпруга на ответника С.К.С. и както сама сочи – снаха на другият ответник - К.С.С.. Явно е, че лицето е заинтересовано от изхода на делото. От друга страна дори да бъдат кредитирани показаният на свидетелката те не установяват пряко нито една от хипотезите на нищожност или унищожаемост – например сключване на договора при грешка, измама или заплашване. Съобразно чл.14, ал.3 от анекс №2 ответниците К.С.С. и С.К.С., декларират с подписването на анекса, че са получили екземпляри, запознати са и приемат всички условия на Договора за кредит и всички анекси към него. Предвид това съдът приема, че встъпването в дълга по реда на чл.101 от ЗЗД от страна на двамата ответници – физически лица не е нищожно или унищожаемо, тъй като не страда от порок на волята, а следва да се приеме, че щом договорът носи неоспорените от ответниците подписи на същите, то те са били запознати и съгласни с условията му.
Както бе посочено по-горе експертизата е констатирала капитализации по дълга в съответствие с договорености между страните постигнати в чл.3.3 от анекс №1 по догвора, както и по чл.1 и чл.2 от анекс №2 към договора. Тези капитализации са определени съобразно договореностите между страните, с оглед на което, следва да се приеме, че тези суми се дължат. Горното е независимоот обстоятелството, че не се установи ответниците в качеството на длъжници да са получили екземпляр от погасителен план. Съдът намира, че в случая това обстоятелство не носи неблагоприятни последствия за кредитора, предвид договореността в чл.6 от анекс №2, че такъв следва да бъде изготвен в десетдневен срок от сключване на договора. Това е отлагателно условие, което не дерогира задължението на банката – кредитор да изпълни това свое задължение, присъстващо в нормата на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителският кредит (действал към момента на сключване на анекс №2). Все пак изпълнението на това законово условие е зависело от активното поведение на ответниците, които явно не са проявили инициатива да изпълнят задължението си по чл.6 от Анекс №2 и да посетят финансов център на ответника, за да получат екземпляр от погасителния план. Съдът намира, че невръчването на погасителен план в момента на сключване на договора не е съществено нарушение, което да освобождава ответниците от задълженията им предвид обстоятелството, че от една страна са налице данните, че заем е сключен, заемната сума е била усвоена, както и че е била погасявана, както след сключване на първоначалният договор, така и след сключването на анекса №2/22.03.2012 г. Видно е, че по кредита има множество погашения на значима стойност и след сключването на анекса. Подобни погашения следва да се третират и като извънсъдебно признание за задълженията.Не само това – няма данни ответниците да са искали екземпляр от погасителният план, което право им е гарантирано по смисъла на чл.11, ал.3 от Закона за потребителския кредит, както и че им е било отказано предоставянето на такъв. Напротив с оглед договореността по чл.6 от Анекс №2 следва да се приеме, че именно ответниците са били пасивна страна и независимо от договореното не са проявили инициатива да се снабдят с погасителният план съставен в съответствие с договореностите между страните.
По делото се констатира, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията на длъжниците са били претендирани, както следва: 128 935.10 лв. – главница по договора за кредити и двата анекса, 9 347.21 лв. – представляваща договорни лихви за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г. и 97.47 лв. – дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., впоследствие обаче са налични данни, както и взаимно съвпадащи твърдения на страните, които сочат, че част от задължението е било погасено междувременно, преди предявяване на исковата молба по реда на чл.422 от ГПК. С оглед прецизност съдът е дал указания на ищеца след образуване на ИМ да уточни твърденията си в последната, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и необходимостта да бъде взето предвид частичното погасяване на задължението по кредита при произнасянето на съда. Предвид това съдът намира, че приложение в случаят следва да намери т.9 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която гласи: „В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.” В настоящото производство се констатира, че частичното плащане, постъпило към банката е направено на 28.07.2014 г., като това се установява, както от обстоятелствената част на ССЕ, така и от платежно нареждане предоставено с отговора на дружеството-ответник. Към този момент обаче е налице вече заведено изпълнително производство – въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Това изпълнително дело под №20148760400640 е образувано на 14.07.2014 г., а поканата за доброволно изпълнение на задълженията и получена от „Кис – 06” ООД е връчена на 22.07.2014 г. По този начин се установява, че посоченото изпълнение е направено в срока за доброволно изпълнение на задължението. Тъй като връчването на ПДИ следва да се приеме, като част от поредицата действия насочени към удовлетворяване на взискателя, то съдът приема, че плащането е вследствие на започнало изпълнение против длъжниците. Предвид това, като се прилага т.9 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на диспозитив касаещ цялото признато със заповедта за незабавно изпълнение вземане, каквото е и направеното искане в исковата молба. В тази насока, не само предвид изложеното, е неоснователно искането на процесуалният представител на ответниците физически лица, че искането е недопустимо за сумите, които са били изплатени. Съдът приема, че подобно искане е допустимо, а евентуално може да бъде неоснователно, но с оглед изложеното следва да се приеме, че и за сумите погасени по-късно, предвид, обстоятелството, че това е станало по времето на висящо изпълнително производство, формулираният от ищеца петитум е изцяло основателен.
Не е основателно възражението направено от физическите лица ответници, че задълженията по кредита за неустойки за периода от 2008 г. – май 2011 г. са погасени по давност. Всъщност не се констатираха начислени задължения за неустойки – налице са само договорни лихви. От друга страна, както бе коментирано по горе – след сключване на Анекс №2/22.03.2012 г. е налице новиране на договора – то е извършено със знанието и съгласието на кредитополучателят, като е формирана нова главница по кредита. Тази главница и начисляваните върху нея лихви не са погасени по давност, тъй като не са изминали съответните периоди за това до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото обаче се установява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем единствено по отношение на двамата длъжници - „Кис – 06” ООД и К.С.С., тъй като само последните са били уведомени за прогласената предсрочна изискуемост. Налице е изискването да не са изпълнявани задълженията по кредита, предвидено в чл.26 от договора, което изрично се установява от ССЕ. От друга страна макар да е обявен кредита за предсрочно изискуем по делото не са представени данни, че длъжникът С.К.С. е получил подобно известие. Съобразно т.18 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.”
Предвид изложеното и доколкото падежа на цялото задължение по кредита настъпва през 2023 г. следва да се приеме, че по отношение на С.К.С. кредитът не е станал предсрочно изискуем, като претенцията в тази част следва да бъде отхвърлена, като в останалата част се явява основателна.
На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в производството разноски в общ размер на 8 095.80 лв., от които 600 лв. за назначената ССЕ, 2 813.69 лв. – платена и дължима държавна такса, и 4 681.39 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От ИМ може да се установи, че се претендира като юрисконсултско възнаграждение сумата от 5 617.67 лв., но тя е посочена с ДДС и е точно с 20 % по-голяма от тази, която се определя като минимална по Наредба №1 - 4 681.39 лв. Начисляването на ДДС в случая е неправомерно, доколкото процесуалното представителство от юрисконсулт на банката ищец не представлява доставка на стока в оборота, а е по-скоро изработено със собствени средства и за него не се дължи ДДС.
Предвид искането за присъждане на разноски по отношение на ответника С.К.С., тъй като претенцията по отношение на лицето е изцяло отхвърлена следва да бъде осъден ищецът да заплати направените от лицето разноски в размер на 5768.40 лв., от които 5618.40 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. припадащата се на ответника сума за изготвената ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК по отношение на ответниците „Кис – 06” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен, ул. „...” №8, ап.14, представлявано от управителя К.С.С. и К.С.С., ЕГН-**********,***, че последните дължат солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. София, р-н „Витоша”, ул. „...” №260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д., със съдебен адрес ***, р-н „Триадица”, ул. „...” №10Б, бл.4, ет.5 сумата от 138 379.78 лв. (сто тридесет и осем хиляди триста седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), от които 128 935.10 лв. (сто двадесет и осем хиляди деветстотин тридесет и пет лева и десет стотинки) – изискуема главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” №BL16249/30.04.2008 г., отпуснат от „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД), Анекс №1 от 07.12.2009 г. и Анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, сключени от една страна от банката като кредитор, а от друга от „Кис – 06” ООД, в качеството на кредитополучател и К.С.С., ЕГН-**********,*** в качеството му на съдлъжник встъпил като такъв с подписаният от него Анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, 9 347.21 лв. (девет хиляди триста четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки) – изискуема лихва, за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв. (деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2014 г. до окончателното им изплащане, които суми са били присъдени със заповед за незабавно изпълнение №866/27.05.2014 г. по ч. гр. д. №1460/2014 г. по описа на ШРС, ведно с присъдените в заповедното производство суми за разноски в размер на 5894.44 лв. (пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки).
ОТХВЪРЛЯ искането да бъде признато за установено на основание чл.422, ал.1, от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК по отношение на ответника С.К.С., ЕГН-**********,***, че последният дължи на на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. София сумата от 138 379.78 лв. (сто тридесет и осем хиляди триста седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), от които 128 935.10 лв. (сто двадесет и осем хиляди деветстотин тридесет и пет лева и десет стотинки) – изискуема главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” №BL16249/30.04.2008 г., отпуснат от „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД), Анекс №1 от 07.12.2009 г. и Анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, сключени от една страна от банката като кредитор, а от друга от „Кис – 06” ООД, в качеството на кредитополучател и К.С.С., ЕГН-**********,*** в качеството му на съдлъжник встъпил като такъв с подписаният от него Анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, 9 347.21 лв. (девет хиляди триста четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки) – изискуема лихва, за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв. (деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2014 г. до окончателното им изплащане, които суми са били присъдени със заповед за незабавно изпълнение №866/27.05.2014 г. по ч. гр. д. №1460/2014 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ответниците „Кис – 06” ООД, ЕИК-..., гр. Шумен и К.С.С., ЕГН-**********,*** да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. София и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство, както в размер на 8 095.80 лв. (осем хиляди и деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляващи дължима държавна такса за разгледаните искове.
ОСЪЖДА„Юробанк България” АД, ЕИК-..., гр. София да заплати на С.К.С., ЕГН-********** сторените от последния разноски в настоящото производство в размер на 5768.40 лв. (пет хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.
Окръжен съдия: