Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Плевен, 17.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 12.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдия
НИКОЛОВА гражданско дело №4743 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „***” АД, със седалище и адрес на управление:*** ***, ЕИК ***, представлявано от ***, гражданин на ***,
личен номер *** и ***, гражданин на ***, личен номер ***, чрез адв. П.И., личен
номер в САК ***, преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „***“ peг. на осн чл.
52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г. БУЛСТАТ *** на основание пълномощно с peг.
№***/23.10.2018г.. на Нотариус ***, вписан в РНК под № ***, район на действие -
района на PC София и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес ***;
тел. *** против И.Г.И., ЕГН **********, с ИТН ***, с адрес: ***, в
която се твърди следното : „Ч.Е.Б.” АД се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Ч.Е.Б. АД, общоизвестни и публикувани
в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 07.10.2018 г. до 8.03.2019г. От своя страна ответникът, не е изпълнила
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури.
Ищецът „Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е
доставяло на И.Г.И., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в ***,
с ИТН *** ел.енергия за периода от 07.10.2018 г. до 08.03.2019г., за което е
издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура № *** от 15.11.2018г. на стойност 46.02 (четиридесет
и шест лв. и две ст) лева за периода 07.10.2018-06.11.2018
2. Фактура № *** от 14.12.2018г. на стойност 74.74 (седемдесет
и четири лв. и седемдесет и четири ст.) лева за периода 07.11.2018 - 07.12.2018
3. Фактура № *** от 16.01.2019г. на стойност 73.74 (седемдесет
и три лв. и седемдесет и четири ст.) лева за периода 08.12.2018 - 07.01.2019
4. Фактура № *** от 14.02.2019г. на стойност 52.26 (петдесет и
два лв. и двадесет и шест ст.) лева за периода 08.01.2019 - 06.02.2019
5. Фактура № *** от 16.03.2019г. на стойност 55.73 (петдесет и
пет лв. и седемдесет и три ст.) лева за периода 07.02.2019 - 08.03.2019
Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ап.8 от Общите
условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити
интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в Районен съд PC Плевен, по което е образувано ч.гр.дело
2484/2019г. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде
Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора. С подаването на
възражение от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се
обезсилва, а присъдените с нея вземания следва да бъдат установени със сила на
присъдено нещо в настоящото производство, за да може същата да релевира
търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на нея да бъде
издаден изпълнителен лист за процесиите вземания. Настоящата искова молба се
подава в тази връзка и следва да се има предвид, че същата представлява
доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл.415 ал.1 ГПК и
следователно за ищеца е налице задължение само да довнесе дължимата държавна
такса и следователно съгласно чл.422 ал.1 от ГПК за момент на предявяване на
настоящата следва да бъде приета датата на подаване на Заявлението с
произтичащите от това законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По
всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство ищецът има право и е
начислил на лихвата за процесния период, както следва:
1. 1.54 (един лв. и петдесет и четири ст.) лева за периода от
11.12.2018 - 10.04.2019г. за фактура № ***.
2. 1.93 (един лв. и деветдесет и три ст.) лева за периода от
08.01.2019 - 10.04.2019г. за фактура № ***.
3. 1.27 (един лв. и двадесет и седем ст.) лева за периода от
09.02.2019 - 10.04.2019г. за фактура № ***.
4. 0.42 (четиридесет и две ст.) лева за периода от 12.03.2019 -
10.04.2019г. за фактура № ***.
5. 0.03 (три ст.) лева за периода от 09.04.2019 - 10.04.2019г.
за фактура № ***.
Общата стойност на
непогасения паричен дълг на И.Г.И., с ЕГН **********, възлиза към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 302.49лв. -
главница по неплатени фактури - 5.19 лева законна лихва за забава, считано от
11.12.2018 г. до 10.04.2019г.
Така посочените вземания са присъдени в издадената Заповед за
изпълнение, но тъй като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез
подаването на възражение, се прави искане същите да бъдат установени със сила
на пресъдено нещо с настоящото производство. Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че
длъжникът И.Г.И., ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в ***, ИТН ***
по издадената Заповед за изпълнение дължи на „Ч.Е.Б.” АД следните суми:
• Сумата от 302.49 (триста и два лв. и четиридесет и девет ст.)
лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
07.10.2018 г. до 08.03.2019.;
• Сумата от 5.19 (пет лв. и деветнадесет ст.) лева - законна
лихва за забава, считано от 11.12.2018 г. до 10.04.2019г., съгласно приложената
по делото справка за възникнали задължения;
• Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата;
Претендират се разноски
за образуване на Заповедното производство по чл 410 ГПК в размер на 83.00 лева, както и разноски за образуване на
настоящото производство в размер на 162.00 лв., както и допълнителни предстоящи
разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство
ще бъде представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Прави се искане на основание чл.238 ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, което предвид развоя на
делото е неоснователно.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено становище.
В о.с.з. ответницата се явява и заявява, че имотът, за който е начислена
като дължима ел. енергията и лихвата за
забава не е нейна собственост и е продаден отдавна на трето лице. Заявява, че
партидата е била записана на нейно име, но няма представя защо продължава и
понастоящем да получава фактури от ищеца
за дължими суми.
Съдът, като взе представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д. №2484/2019год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 18.04.2019год.
въз основа на подадено заявление от ищеца против ответницата, на основание
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, предмет на
установяване в настоящото производство. Видно от отразеното в заповедта за това от какво произтича
вземането на ищеца, се обосновава извод, че вземането – предмет на заповедното
производство и вземането – предмет на настоящото исково производство е
идентично по основание и по размер.
Искът на основание чл.422 от ГПК е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим. По
същество е неоснователен поради следното:
В о.с.з. ответницата представя доказателства
за това, че процесният електрифициран недвижим имот, находящ се в ***е бил
собственост до 15.12.2016год. на *** и ***-нотариален акт за придобиване право
на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка – л.86 от делото
Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба от 15.12.2016год. е, че
собствениците *** и *** са го продали на ***. Заповедното производство е
образувано на 18.04.2019год. срещу ответницата, която не е собственик нито към този
момент, нито преди това на процесния
имот, поради което искът следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Ответницата не е представила доказателства за направени от нея по делото
разноски и няма искане за присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” АД, със
седалище и адрес на управление:*** ***,
ЕИК ***, чрез адв. П.И.,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „***“, със съдебен адрес ***; тел. *** против И.Г.И.,
ЕГН **********, с ИТН ***, с адрес: ***, иск на основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, ответницата да дължи
на ищеца следните суми : 302,49 лева - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 07.10.2018 г. до 08.03.2019г.; 5,19лева -
законна лихва за забава, считано от 11.12.2018 г. до 10.04.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2484/2019год. по описа на Плевенски
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: