Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- .40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на адв.Лазар Базлянков, процесуален представител на Адем Феим Шабан от гр.Кърджали против решение по НАХД № 379/2005 година на Кърджалийския районен съд. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като са нарушени материалния закон и процесуалните правила, и същото е необосновано. Съдът направил неточни изводи, които не кореспондирали с доказателствата по делото. В нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН съставеният АУАН не бил предявен на нарушителя и не бил подписан от него. В нарушение на чл.58 от ЗАНН Наказателното постановление не било връчено срещу подпис на нарушителя. Обектът, в който била извършена проверката неправилно бил описан като охраняем паркинг и автомивка. Той функционирал само като охраняем паркинг и нямало автомивка. Монтиран бил един маркуч, на който клиентите на паркинга сами можели да освежат автомобилите си, като по време на проверката този маркуч не е бил ползван. Описаното в акта и в НП нарушение не било извършено, тъй като визираното лице “работещо без сключен трудов договор” – Баръш Байрям Сюлейман бил инвалид /без дясна китка/ и напълно нетрудоспособен. По време на проверката бил на гости при приятеля си Ридван Алиев, който работел като охрана на паркинга и нямал нищо общо с проверявания обект. Декларацията от името на Баръш Байрям била написана от проверяващия орган, подписана след натиск от негова страна, и нямала никаква доказателствена стойност. Тези обстоятелства били установени в съдебно заседание от разпитаните свидетели Емил Белев, Ерхан Алиев и Ридван Алиев и неправилно били игнорирани от съда. По изложените по-горе съображения касаторът моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение на РС – Кърджали, ведно с Наказателно постановление № 0151/07.04.2005 г. на Директора на Д”ОИТ”-Кърджали. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че районният съд правилно е съобразил както писмените, така и устните доказателства по делото и постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От посочените в жалбата касационни основания за обжалване на решението на районния съд е обосновано само едно, а именно неправилност на съдебното решение поради необоснованост, което представлява неотносимост на събраните по делото доказателства към направените фактически изводи на съда. Последното именно следва да бъде обсъдено от касационния съд на основание чл. 39 от ЗВАС. Районният съд е събрал всички относими и поискани от страните доказателства за преценка на законосъобразността на наказателното постановление, предмет на разглеждане в производството пред него, като с решението си е потвърдил обжалваното НП, с което на жалбодателя в качеството му на работодател – ЕТ”Адем Шабан” – с.Биволяне му е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. За да потвърди НП, съдът е приел, че е доказано по несъмнен начин, че лицето Баръш Байрям Сюлейман е бил допуснат да работи като мияч на автомобили в обект, стопанисван от ЕТ”Адем Шабан” без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. Първоинстанционният съд не е констатирал допуснати от страна на наказаващия орган съществени нарушения на процесуалните правила и е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно. Така постановеното решеÝие на районния съд не е необосновано, тъй като от доказателствата по делото се установяват факти и се налагат изводи, каквито именно е направил районния съд. Установява се, че на 17.01.2005 година в 17.00 часа в обект – охраняем паркинг и автомивка, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, до бл.32, който обект е на ЕТ“Адем Шабан”, с.Биволяне, общ.Момчилград, била извършена проверка от инспектори при Д”ОИТ” гр. Кърджали. От разпита на свидетелите Чирпанлиев, Тюрдиев и Лафчиева, и тримата инспектори в Д”ОИТ” се установява, че по време на проверката, Баръш Сюлейман и още едно момче са работили на автомивката, като единият миел с воден пистолет един автомобил, а другият почиствал с прохосмукачка. И двете лица заявили, че работят без да имат сключен писмен трудов договор, като Сюлейман подписал декларация за това обстоятелство. Съставеният по-късно АУАН бил връчен на нарушителя при отказ. Правилно районният съд не е дал вяра на показанията на св.Алиев дадени в съдебно заседание, че на 17.01.2005 г . нито той, нито Баръш са миели автомобили, а са пиели кафе, като Алиев чакал брат си, който работел на автомивката, тъй като тези показания са в противоречие с показанията на проверяващите инспектори, както и се опровергават от подписаната от Баръш Сюлейман декларация, за която не се установи да му е указван какъвто и да е натиск от страна на проверяващите при подписването й, както се твърди в жалбата. Тази декларация представлява частен документ и отразените в нея обстоятелства имат доказателствена стойност, предвид, че същите се подкрепят и от събраните и обсъдени по-горе и други доказателства т.е. същите не са изолирани. Показанията на проверяващите инспектори не се опровергават, както се твърди в касационната жалба и от показанията на свидетелите Емил Белев и Ридван Алиев, тъй като същите не са присъствали, както самите те заявяват на извършената проверка т.е. не са били очевидци какво точно е извършвал Баръш Сюлейман по време на проверката, поради което и показанията им относно описаното нарушение се явяват ирелевантни. В същото време тези свидетели установяват, че на паркинга има и автомивка, на която се мият автомобилите на тези хора, които са абонати на паркинга. Или показанията им в тази им част потвърждават, а не опровергават твърдението в жалбата, че в проверявания обект нямало автомивка. Не почива на събраните по делото доказателства и твърдението, че Баръш Сюлейман е инвалид и напълно нетрудоспособен, поради което и не можел да извършва вменяваната му трудова дейност. Пълната нетрудоспособност следва да се установи със съответни писмени документи – експертно решение на ТЕЛК или друго медицинско удостоверение, каквито документи по делото не са представяни, а не с твърдения на свидетели, както е в настоящия случай. При тези доказателства обоснован е изводът на районния съд, че по делото е установено по несъмнен начин, че въпросното лице е полагало труд в обект на ЕТ“Адем Шабан” без сключен трудов договор с търговеца - работодател, съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ към момента на извършване на проверката, което представлява административно нарушение и подлежи на административно наказание съобразно чл. 414, ал.3 от КТ. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно съдебно решение, като същото е обосновано, предвид че направените фактически изводи съответстват на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното по-горе и съгласно правомощията на настоящата инстанция, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, съдът следва да остави в сила обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно. Водим от изложеното и на основание чл.40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 391/20.07.2005г., постановено по НАХД № 379/2005г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
|