№ 446
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214780 по описа за 2021 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на подадена жалба от В. АНГ. Ш. от гр. София, чрез
адв. Ант. Т. срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-
019720/30.09.2021 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено следното административно наказание: на основание
чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 (дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно,
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
процесуални нарушения, както и твърди, че липсват елементите на
извършеното от него нарушение. Претендира направените от него по делото
разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явява упълномощен от него
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения,
1
съществени противоречия между описаното в акта и НП и заявеното от
свидетелите.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. След приключване на съдебното заседание са депозирани
в регистратурата на съда писмени бележки от процесуален представител на
наказващия орган, с приложено пълномощно от същия, в които се развиват
съображения по същество и се претендира юрисконсултско възнаграждение,
както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се моли то да бъде намалено.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Жалбоподателят В. АНГ. Ш. бил на 10.09.2021 г. в гр. София.
Жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 325 И“, с ДК № -------- на
същата дата, като около 22:00 ч. се намирал в гр. София, по ул. „Г.С.Т.“, с
посока на движение към бул.„Т.К.“ и на Т-образното кръстовище, където е
заведение „Б.“, започнал да извършва т. нар. „дрифт“, а именно автомобила
потеглил рязко, след което бил изваден извън сцепление, завил наляво, после
занесъл първо надясно, а после на ляво. В това време полицейските
служители, застъпили нощна смяна С. и Т., стоейки си като първа кола на
светофара в полицейски автомобил на бул. „Т.К.“ с посока към ул. „С.Т.“,
станали свидетели на извършваните действия от водача, а именно т. нар.
„дрифт“, без да използва пътищата по предназначение. Имало възмутени
граждани, които наблюдавали действията на водача. Задната част на
автомобила била приведена в неконтролируемо състояние, движела се наляво,
надясно, камшично движение. След като застигнали автомобила управляван
от водача полицейските служители го спрели.
На 10.09.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 21:53
часа в гр. София по ул. „Г.С.Т.“ с посока на движение от ул. „Л.“ към бул.
„Т.К.“, при управление на лек автомобил „БМВ 325 И“, с ДК № -------- на
кръстовището на ул. „Т.К.“ използвапътища, отворени за обществено
ползване за други цели – привежда автомобила в неконтрилируемо състояние
(резки движения на задната част на МПС-то на ляво и дясно), с което е
осъществил нарушение с правна квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
2
Разпитани в качеството на свидетели актосъставителя С. и вписания като
свидетел по акта очевидец Т. излагат детайлно фактите от предмета на
доказване, а именно начина на установяване на административното
нарушение, индивидуализират автомобила мястото, пътната обстановка и
водача, както и че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил
срещуположно на посоката на движение на автопратула и са го възприели
относно действията, които е осъществявал.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор М. ЕМ. СТ.. В същия не са вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР – главен
инспектор Даниела Димитрова Дескова, назначена на длъжност началник на
03 сектор „Административно-наказателна дейност“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
Съдът е взел впредвид събраните по делото доказателства: заповед на
министъра на вътрешните работи, както и изцяло кредитира показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. и Т., които намира за
пълни, логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка,
тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, предвид липсата на доказателства за
връчване на НП се приема, че жалбата е в срок, но разгледана по същество
същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП
е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
3
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо
и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми
от ЗДвП.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради нарушаване на
процесуалните норми.
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а
именно показанията на свидетелите С. и Т., които съда цени се потвърди
изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка.
С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия. Действително понятието „дрифт“ няма своя легална
дефиниция. По делото обаче не са представени доказателства подкрепящи
тезата на жалбоподателя, нито пък подобни възражения са излагани от негова
страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително
писмено възражение. От друга страна свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие
от страна на жалбоподателя, изразяващо се във форсиране на двигателя,
превъртане на задните колела неконтролируемо на ляво и на дясно, поднасяне
на задната част на автомобила. Ето защо е правилен изводът на наказващия
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Именно с
оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел
нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки я с
драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за
4
съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига
крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ,
боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка
или по друг начин, с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.
С оглед изложеното, съдът намира, че АНО е достигнал до правилен
извод, че жалбоподателя следва да носи административно-наказателна
отговорност, като му е наложил и съответните наказания, които са фиксирани
по размер и които отговарят на тежестта и характера на извършеното
нарушение.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно
наказание, а именно глоба в предвидения в закона размер от 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, вид и размер,
предвидени в санкционната норма на чл.175А, ал.1, предл.III от ЗДвП.
Същите не могат да бъдат намалявани, тъй като размерът им е фиксиран.
С така наложените наказания по административен ред за всяко едно от
нарушенията, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Не се претендират разноски от наказващият орган до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по
същите. Поискани са такива в писмената защита, която е депозирана след
приключване на съдебното заседание и то няколко часа след предвидения час
за начален такъв, видно от регистрационния му номер и поставеното
отбелязване на регистратурата на съда, НО. Предвид което не са поискани в
изискуемото процесуално време, а именно до приключване на устните
състезания по делото, както е посочено в закона и не следва произнасяне по
5
същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
019720/30.09.2021 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6