Присъда по дело №226/2023 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 226/2023 по описа Районен съд –
Велики Преслав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Шумен обвинителен акт против Б.Р.И. с
ЕГН ********** за това, че за времето 19/20.02.2023г. в гр. ******
противозаконно повредил чужда движима вещ — лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Пасат" с per, № ******, собственост на Е.Д.И. от гр.
******, ползван от В.С.В. от гр. ******, като причинената имуществена вреда
е на стойност 1415, 20лв - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
XXVII от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ШРП поддържа възведеното против подс. И. обвинение, като счита, че
същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по
отношение размера на наказанието заявява, че същият следва да бъде
определен от около 6 месеца и съотв.редуциран на осн.чл.58а от НК. Визира в
случая и наличните предпоставки за приложението на чл.66 от НК.
Подс. Б. И. участва в производството лично и с назначен служебен
защитник – адв.В.К.. В хода на съдебното следствие подс. И. прави
самопризнания, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление за
постъпката си.
Защитникът на подс. И. - адв. К. не оспорва изложените в обвинителния
акт факти, като изтъква, че по отношение наказанието за извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, следва същото да бъде наложено в
предвидения от закона минимум, с приложението на чл.66 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
През 2022г.сСв. Е.И. от гр. ****** придобила лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Пасат" с per. № ******. Същата предоставила
автомобила на сина си - св. К.К., като го упълномощила да управлява и да се
разпорежда с МПС-то. През месец февруари 2023г. св. К. продал л.а. на св.
В.В. от гр. ******, без да сключат писмен договор, като двамата се уговорили
по-късно да извършат покупко-продажбата му по надлежния ред.
На 19.02.2023г. св. В. паркирал ползвания от него лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с per. № ****** в гр. ****** на ул.******, пред дома на
своя тъст. Сутринта на 20.02.2023г. св. В. получил обаждане от св. О., който
му съобщил, че автомобилът е без задна регистрационна табела и е повреден
чрез надиране с остър предмет. Св. В. своевременно отишъл при автомобила
1

и установил, че същият бил с множество драскотини по вратите, по калниците
и по капака на автомобила. Имало и издълбани в боята надписи „Р+К=Л" и
„Р+К", предвид и което подал сигнал в РУ - Велики Преслав.
Подс. Б. И., който живеел в гр. ******, имал негативно отношение към
св. К., тъй като от края на 2022г., същият се разделил с жената с която живеел
на семейни начала и която заживяла съвместно със св. К., за който знаел, че
ползвал лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № ******. В
неустановен час в периода от 18.00 ч. на 19.02.2023г. до около 8,30 - 9,00 часа
на 20.02.2023г., подс. И. минал случайно по ул. „******" в гр. ****** и пред
дом ******, където видял, че бил паркиран лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат" с per. № ******. Виждайки го, като знаел, че автомобилът се ползва от
св. К., същият решил да го повреди, както и направил – с остър предмет,
простъргал многократно автомобила по протежението на неговите калници и
врати, преден и заден капак, като на места се образували и вдлъбнатини.
Същия изписал с него и инициалите на бившата му съжителка и на св. К.К., а
именно "Р+К=Л". Подс.И. премахнал и задната регистрационна табела на
автомобила, след което заедно с острия предмет, по негови твърдения – нож,
ги изхвърлил. При установяването на подс.И. като извършител, същият дал
подробни обяснения за случая пред св. Ж. - полицейски служител при РУ-
Велики Преслав, след което предал с протокол за доброволно предаване и
регистрационната табела, на автомобила с номер ******.
В хода на разследването бил извършен оглед на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат" с per. № ****** и изготвена автотехническа експертиза,
видно от заключението на която, стойността на настъпилата щета на същия
към 20.02.2023г. е в общ размер на 1415,20лв.
Описаната фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ШРП, съдът прие за
установена, като се позова на направените самопризнания на подс.И. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показания на св.В., св.И., св.К. и св.Ж., самопризнания на
подсъдимия; извършения оглед на местопроизшествие и автотехническа
експертиза, от останалите писмените доказателства – протокол за доброволно
предавене, справки и др..
Позовавайки се на направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, които са
непротиворечиви и последователни, съдът приема за установени
обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че същите,
обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите правни изводи и приема, че подсъдимият Б.Р.И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК.
От обективна страна по делото безспорно се установява, че
подсъдимият с остър предмет е осъществил такова въздействие върху
лаковото покритие на лекия автомобил „Фолксваген" модел „Пасат" с per, №
******, така че временно не е могъл да служат съобразно нормалното си
предназначение.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
2

пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Той е съзнавал,
че се касае за чужда вещ – автомобил, и че с действията си така въздейства
върху него, в резултат на което същия става временно негоден за
обикновеното им им предназначение, че действа в разрез с установения
обществен ред, защитаващ правото на собственост, като е желаел
настъпването на резултата.
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до 5 години. При индивидуализиране на наказанието,
съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства – конкретиката
свързана с начина на извършване на деянието, мотивите за същото. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете изразено
съжаление, чистото му съдебно минало, трудовата ангажираност, младата
възраст на подсъдимия, стойността на нанесената щета. При определяне на
наказанието за така извършеното престъпление съдът съобрази превеса в
случая на смекчаващи вината на подс.И. обстоятелства. Същите обаче съдът
не намери за многобройни или налично изключитело такова, които да
доведат до приложение на чл.55 от НК. Не може да се направи извод, че и
най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явявало
прекомерно репресивно съобразно данните за деянието и дееца. Наказание,
определено в по- нисък размер от приетото от съда не би постигнало целите,
визирани в чл.36 от НК и не би спомогнало за превъзпитанието на
подсъдимия и подготовката му за съобразен с обществените норми живот.
Ето защо на подсъдимия И., съдът определи наказание в съответствие с
разпоредбите на чл.54 и чл.36 от НК, в размер от четири месеца „Лишаване
от свобода“. На основание чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното
наказание с една трета, като наложи наказание в размер на минималния такъв
от три месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът намери и че са налице предпоставки за приложение на чл.66, ал.1
от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода под три години
и лицето е неосъждано към момента на извършване на деянието. Според съда
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание
ефективно. Самият факт на осъждането, под страх, че при ново престъпление
в изпитателния срок отложеното наказание лишаване от свобода ще бъде
изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства предупредително и възпитателно
върху подс. И. и да се мотивират очаквания за постигане на целените промени
в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави. Като взе предвид
всички обстоятелства, свързани с личността на дееца, съдът намери, че
напълно достатъчен за подс. И. е изпитателен срок от три години.
Настоящият съд счита, че така наложеното на подс.И. наказание в този
си вид и размер, в максимална степен би изпълнило целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на подсъдимият направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 163,80 лв. в полза на ОД на МВР-Шумен.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	17
Дата:	2 ноември 2023 г. (в сила от 18 ноември 2023 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20233610200226
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 август 2023 г.

Присъда по дело №226/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите