Решение по дело №160/2023 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е образувано по жалба на „П.“ЕООД, [ЕИК], [населено място], [община], [област], представлявано от управителя Г. Щ. срещу Акт за установяване на задължения № 2023-27-1/02.02.2023г., издаден от инспектор в отдел „МДТ“ при [община], мълчаливо потвърден от началник отдел МДТ при [община]. В жалбата се твърди, че АУЗ е обжалван и мълчаливо потвърден, с което е изчерпана възможността за атакуването му по административен ред, като според жалбоподателя същият е изцяло незаконосъобразен. Твърди се, че дружеството е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор №80371.244.256, ведно с построената в него сграда с идентификатор №80371.244.256.1 , която е в груб строеж, не е въведена в експлоатация, няма издадено разрешение за ползване и не е функционирала. Твърди се, че нормата на чл. 15 ал.1 ЗМДТ следва да се тълкува стриктно, като тя се отнася само до данък недвижими имоти, не и до такса битови отпадъци и не следва по аналогия да се начисляват и такси. Жалбоподателят сочи, че такса за сградите по чл. 15 не се дължи, тъй като това е такса за предоставена услуга, като в случая сградата не е завършена, няма разрешение за ползване и не може да бъде ползвана. Сочи се в жалбата, че според пар.1 т. 7 Д. З. таксата битови отпадъци е в резултат на жизнената дейност на хората, а в случая в процесната сграда не се генерират битови отпадъци, като начисляването на ТБО следва да е от момента на издаване на разрешение за ползване. Твърди се, че в други общини са приети текстове в Наредбите за определяне и администриране на местни такси, според които ТБО за новопостроени сгради се начислява от началото на ползването, но за община Ч. няма приети такава разпоредби. Иска се отмяна на АУЗ като незаконосъобразен, поради нарушаването на материалния закон.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се представлява от пълномощник са адв.С., САК, който поддържа жалбата. Не се оспорва факта, че обектът попада в район, в който общината извършва сметосъбиращи дейности; не се оспорва факта, че е имало мероприятия и дейности за поддържане на чистотата в района на обекта, но не и за самия обект, тъй като не е въведен в експлоатация. Твърди, че спорът не е дали за тази територия, в която се намира обекта се извършва или не сметосъбиране, а дали се дължи ТБО за обект, който не е въведен в експлоатация, в обект, в който не се извършва дейност и в който никой не живее. Твърди се, че не се оспорва размера на данъка, като той е такъв, какъвто е изчислен от общината, но този данък е недължим; не се оспорва, че за миналия период общината е извършвала услугата в района на обекта; не оспорва също, че в план-сметката са предвидени мероприятия и дейности по поддържане на чистотата на територията, на която се намира сградата. Твърди се, че данък и ТБО са недължими, това е правен въпрос и по тази причина експертни знания не са необходими.

В съдебно заседание се пледира за отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски. Излагат се подробни съображения, свързани с неправилно прилагане на чл. 15 ЗМДТ от страна на административния орган. Твърди се, че констативния протокол от 2020г. не отговаря на ЗМД и на ЗУТ, тъй като с него са констатирани предходни проверки; не е изтекъл срока по чл. 15 ал.5 ЗМДТ; не са налице предпоставките на посочената хипотеза. По отношение на ТБО, такава не се дължи, тъй като не се дължи данък; няма как услугата по почистване реално да е предоставена, тъй като обекта не се използва по предназначение.

При условия на евентуалност, се твърди, че дори хипотетично да се приеме, че се дължи данък, дружеството не би могло да изпълни това задължение, тъй като плащайки данък за 2022г., той ще бъде отнесен за предходната 2021г. Претендират се разноски.

Ответникът по жалба - инспектор в отдел Местни данъци и такси при [община], редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирана е молба от пълномощника с вх.№ 2917/26.09.23г. /л.2037/, с която се правят доказателствени искания; не се изразява становище по същество. На л.44 от делото е приложен договор за правна помощ с пълномощно.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С АУЗ по чл. 107 ал.3 ДОПК № 2023-27-1/2.02.2023г. на длъжностно лице от отдел МДТ при [община] /л.10 и сл./, на дружеството са установени задължения за данъци и ТБО към 02.02.2023г., както следва: ДНИ за 2021г. в размер на 9 090,71 лв. и лихва 1 339,17 лв.; за 2022г. ДНИ 9917,14 лв. и лихва 441,28 лв.; ТБО за 2021г. в размер на 8 969,50лв. и лихва 1321,31 лв. и ТБО за 2022г. в размер на 9784,91 лв. и лихва 435,39лв. Или общо дължим ДНИ в размер на 20788,30лв. с лихвите и общо дължима ТБО с лихвите в размер на 20511,11лв.

Актът е връчен на 14.02.2023г./в тоз и смисъл е справка от Български пощи за датата на връчване, приложена в том 8-ми от делото към молба вх.№ 2145/27.06.2023г./. Жалбата срещу акта е подадена в срок и е от 24.02.2023г., като от 25.02.2023г. тече срока по чл.146 ДОПК и той изтича на 03 март 2023г. Срокът за произнасяне по чл. 155 ДОПК изтича на 02.05.2023г. Според чл. 156 ал.4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Според ал. 5, в случаите по ал. 4 жалбата може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган. В случая, срокът за подаване на жалба изтича на 01.06.2023г. Жалбата до съда е подадена на 01.06.2023г., тоест в законоустановения срок и същата е допустима.

Със Заповед № 31/24.01.2022г. /л.17/ на кмета на [община], органът издал акта, Г. С. – инспектор МДТ в отдел Местни данъци и такси, е определена за орган по приходите по ДОПК. Според Заповед №434/1.12.2015г. /л.18/ на кмета на общината, за органи по приходите са определени 4 длъжностни лица.

С декларация по чл. 71 ЗМДТ /л.22/ от 18.10.2022г. дружеството декларира, че сграда с идентификатор №80371.224.256.1 няма да се ползва през цялата 2023г. Такава декларация е подадена и за 2022г. /л.24/.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ /л.25 и сл./ дружеството е декларирало земя и сграда в к.к.П. с площ 1283 км.м., застроена площ 1204 кв.м., на 9 етажа, от които 7 над земята, с асансьор, с търговско предназначение – хотел, с РЗП 3 110,95 кв.м., с електричество, вода и канал, представляващ база за отдих и апартаменти.

С Констативен протокол №32/ 31.01.2020г. /л.30/ на О. Ч. е констатирано, че на името на Х. Х. ООД като собственик на поземлен имот УПИ V-256- база за отдих в кв. 11 по плана на к.к.П., са издадени разрешение за строеж №91/ 2006г. и № 42/2007г., две заповеди за преустройство, пристройка и надстройка на база за отдих апартаментен тип с магазини, паркинг, ресторант и спа център и удостоверения по чл. 181 ал.2 ЗУТ от 2008Г. и от 2011г. Констатирано е, че от завършването на сградата в груб строеж – 10.11.2011г. са изминали повече от две години; няма данни сградата да е въведена в експлоатация или да има издадено разрешение за ползване; от 2018г. имота и сградата са апортирани в дружество П. ЕООД.

С удостоверение от 14.11.2011г. /л.31/ на [община], е удостоверено, че сградата е завършена в груб строеж, съгласно КП по чл. 181 ал.2 ЗУТ от дата 10.11.2011г.

Констативен протокол от 10.11.2011г. /л.32/ е приложен по делото и от него е видно, че сградата е в груб строеж и представлява монолитна стоманобетонова, скелетно-безгредова конструкция, изпълнена с вътрешни и външни носещи тухлени стени и бетонови шайби; покривът е дървен с топло и хидро изолация с битумни керемиди, поставена е ПВЦ дограма със стъклопакет, изпълнени са топлоизолация и мазилки по фасади.

По делото е приложено Заповед №413/15.10.2020г. на кмета на [община], с която са определени дейностите по предоставяне на услугите по чл. 66 ЗМДТ, които включват сметосъбиране, третиране на битови отпадъци и поддържане на чистотата, за 2021г. Сметосъбирането и сметоизвозването включва к.к.П. /л.47/ в частта, която попада в териториалния обхват на [община], за всички застроени имоти. Заповедта е публикувана, което е видно от извадката на л.49.

Такава заповед е издадена и за организиране на сметосъбирането и сметоизвозването за 2022г. - Заповед №384/02.09.2021г. /л.50/.

С решение №350/30.12.2021г. на Общински съвет Ч. е приета план – сметка за необходимите разходи по сметосъбиране и сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване и определяне такси битови отпадъци за 2022г. /л.52 и сл./.

С решение №195/30.12.2020г. /л.58 и сл./ е приета план – сметка за 2021г.

По делото са депозирани: извадка от кантарна книга за ТБО за 2021г. /л.62 и сл./ и извадка от кантарна книга за ТБО за 2022г. /л.68 и сл./.

Приложени са също така договори за 2021г. и за 2022г. за депо „Т. д.“ [населено място] за експлоатация и поддръжка на инсталациите за сепариране и компостиране на депо за твърди битови отпадъци, ведно с фактури и протокол-сметки /л.76 - 232/.

Приложен е също договор от 17.09.2020г. между общината и Г. К. ООД [населено място] като изпълнител за събиране и транспортиране на твърди битови отпадъци, ведно с фактури, както и Договор от 21.01.2021г. /л.340/ за зимно поддържане с „К.“ЕООД-[населено място], ведно с фактури, отчети и протоколи /том II/. Приложени са също по делото извадки от софтуерна програма ТРЗ и Личен състав, на ведомости за заплати на звено Чистота към [община] /том III от делото/.

Правни изводи.

Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според алинея трета на същата разпоредба, в производствата по чл. 4, ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ. По делото е представена Заповед № 31 от 24.01.2022г. /л.17/, издадената от кмета на [община], с която на осн. чл. 44 ал.1 и 2 от ЗМСМА и чл.4, ал.4 от ЗМДТ, издателят на акта – Г. С. е определена за орган по приходите. Предвид всичко изложеното съдът счита, че атакувания акт е издаден от компетентен орган.

Оспорваният АУЗД е изготвен в писмена форма и съдържа минимално изискуемите нормативни реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. В същия са посочени фактически и правни основания за издаването му - на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 ал.1-4 и чл. 9б ЗМДТ. Посочена е и декларацията по чл. 14 ЗМДТ. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по години и лихвите за просрочие към тях. За всяка от годините 2021г. и 2022г. е посочен размерът на ДНИ и ТБО, като са посочени и основанията за начисляване – чл. 10, чл. 20, чл. 21, чл. 22 и чл. 28 ЗМДТ, чл. 15 от Наредбата за местните данъци на [община].

Относно приложението на материалния закон съдът приема, че същият е нарушен и това обуславя отмяна на атакувания акт.

В чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗМДТ. Данъкът върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване и тези обстоятелства се установяват с констативен акт по чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ от служители на общината. Като установено в закона изключение, нормата следва да се тълкува стриктно. Нормите на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ са приложими след 01.01.2019 г. и в конкретния случай обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ са установени с КП № 32/31.01.2020 г. /л.30/, съставен на основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ от служители на общината. Съдът счита, че изискуемият от чл. 15 ал.5 срок не е изтекъл, поради което неправилно е установен ДНИ за 2021 и за 2022г. По делото не се установява завършването на сградата в груб строеж по изискуемия от закона начин. Удостоверение № 26-00-865/1/ от 14.11.2011 г./л.31/, издадено на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ и цитирания в него акт образец № 14 за приемане на конструкцията на сградата от 5.01.2011 г., не удостоверяват завършването й в груб строеж на 10.11.2011 г., както се сочи в удостоверението на л. 31 от делото. В тях липсват нормативно изискуемите данни, доколкото общинската администрация не е съставила протокол с необходимото съдържание в тази насока. Както се посочи по - горе, според чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ компетентността за удостоверяване на обстоятелствата по ал. 5 е на други органи, с други вид акт - констативен протокол, съставен на основание чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ, поради което неправилно приходният орган е определил задължения на дружеството за ДНИ за 2021 г. и 2022 г. /Решение №13130/ 22.12.2021г. по адм.д. 5380/21г. на ВАС/. Нормата на чл. 15 ал.5 не може да се приложи за факти и правоотношения, възникнали през 2008 г. и съответно 2011г. Видно е, че към този момент дружеството жалбоподател не е било дори собственик на имота, а става такъв едва по силата на внесена апортна вноска от 15.03.2018 г.
Недължимостта на ДНИ на основание чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените с акта задължения за ТБО за процесния имот на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, а съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Доколкото ДНИ не се дължи за процесните периоди, то незаконосъобразно с обжалвания АУЗ е определена и ТБО за 2021 г. и 2022 г. Сградата не е въведена в експлоатация, няма разрешение за ползване, ТБО се дължи за реално предоставена услуга, като битовите отпадъци по пар. 1 т. 7 ДР ЗМДТ са резултат от жизнената дейност на хората, за осъществяването на каквато дейност във обекта, документи няма. Дължимостта на ТБО е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си.

Като има предвид горното съдът счита, че поради нарушения на материалния закон и на осн.чл.146 т.4 АПК атакуваният акт следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са в размер на 3850лв. за адвокат и 50 лв. за ДТ /л.2043-л.2045/.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларации по чл. 107 ал.3 ДОПК № 2023-27-1/ 02.02.2023г. на инспектор МДТ в отдел „Местни данъци и такси“ при [община].

ОСЪЖДА О. Ч. да заплати на „П.“ ЕООД, [ЕИК], [населено място] [община], [област], представлявано от Г. Щ. разноски в размер на 3 900 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок.