Решение по дело №723/2014 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

   гр. Провадия, 30.06.2015г.

               ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА С.

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 723 описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г да бъде прието за установено по отношение на ответника А.И.М., че дължи следните суми: в размер на 1 235.98 лв. (хиляда двеста  тридесет и пет лева и 0.98 ст.), представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 31.10.2012 г., за обект с Абонатен № **********, находящ се в *************, по кл. № **********; в размер на 198.07 лева (сто деветдесет и осем лева и 0.07 ст.) мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 18.06.2014 г.; за законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по ч.гр. д. № 556/14 г. по описа на ПРС в съда – 01.07.2014 г., до окончателното погасяване на задължението и сумата от 189 лв. (сто осемдесет и девет лева), съдебно - деловодни разноски по  ч.гр. дело № 556/2014 г. по описа на ПРС. Претендира се и присъждане на разноските по настоящото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е негов клиент във връзка с продажбата на ел. енергия. По силата на договорните взаимоотношения между страните, ответникът дължи заплащане на потребената ел. енергия в определените в Общите условия срокове. Твърди, че за установяване на вземането си ищецът е депозирал в съда заявление по чл.410 от ГПК и в негова полза е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил неоснователно. Моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми за неплатена ел. енергия, лихви за забава и съдебни разноски. Претендира да бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че се намира в договорни отношения с ищцовото дружество и има качеството потребител на ел. енергия. Излага, че процесното вземане не касае заплащане на потребена енергия, а е санкция за незаконно присъединяване към мрежата и то извършено от трето лице, различно от ответника. Твърди, че е подал заявление за спиране на ел. захранването на имота и същото било спряно по надлежния ред. По – късно, след извършена проверка от служители на ищцовото дружество било установено незаконно присъединяване към ел. мрежата и бил съставен констативен протокол. Ответникът заявява, че от негова страна не е налице виновно неизпълнение на договорните му задължения към ищеца, поради което моли за отхвърляне на претенцията като неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото извлечение от сметка, към 18.06.2014г. за имот, находящ се в ************ с абонатен № ********** има неизплатено задължение за използваните ел. услуги в размер на 1235,98 лева главница и 198,07 лева лихва за периода от падежа на всяка фактура до 20.11.2012 г.

По е представена фактура № ********** от 31.10.2012 г. с падеж 20.11.2012 г., за консумираната за абонатен №  ********** ел. енергия за процесния период като общата сума, дължима по тези фактури  се равнява на 1235,98 лева за служебно начислена ел. енергия въз основа на констативен протокол № 52682/30.10.2012 г.

По делото е представена и справка за платени и неплатени фактури за клиентски номер **********.

Представени са и Общите условия на експлоатационното дружество.

В хода на процеса е проведена Съдебно - счетоводна експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Е.Т., от заключението на която се установява, че за периода от 04.05 – 30.10.2012г. до  незаплатените суми по издадена и осчетоводена 1 бр. фактура в счетоводството на «Енерго – Про Продажби» АД услуги са в размер на 1235,98 лева, а лихвите за забава върху тях за периода от падежа на фактурата до 18.06.2014г. са размер на 198,07 лева.

По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Ж. А. Б. – съсед на ответника, който заявява, че А.М. ***, единият от които се намира към болницата, а другият е съседен на този на свидетеля. Твърди, че ответникът купил имота от лице на име С., но продавачът останал да живее в този имот, а след смъртта му същият се ползва от съпругата и сина му като А.М. не е отсядал в този имот. Заявява, че в имота няма ток от три години, тъй като е спрян по инициатива на ответника.  

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 415 от ГПК за установяване по отношение на ответника дължимостта на сумата 1 235.98 лева, представляваща общ сбор на дължима главница за  консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление с абонатен № ********** за имот, находящ се в в ************ и сумата от 198,07 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от падежа на фактурата до 18.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.07.2014 г. по ч.гр. дело № 556/2014 г. по описа на ПРС. В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск е да установи, че се е намирал с ответника в облигационни отношения в посочения период, че в изпълнение на договорното си задължение е доставял на ответника елекетроенергия, чиято цена има право да получи.

Между страните не е спорен фактът, че ответникът е бил в облигационни правоотношения с експлоатационното дружество за процесния период. Възразява, че дължи претендираната главница и съответнто начислената върху нея мораторна лихва с твърдения, че издадената корекционна фактура е във връзка с невинвовно от негова страна поведение.

Основание за начисляване на процесната сума е извършена корекция въз основа на извършените констатации по  № 52682/30.10.2012 г. , издаден на основание чл.13,т. 5 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби„ АД, в чието правомощие се включва и коригиране на сметки за използване на електроенергия за минал период.

За процесния период отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.116,ал.7 от него Наредба № 6 не е предвидена възможност за извършване на едностранни корекции на ел.енергия и на сметки за минал период. С оглед на това съдът намира, че липсва законово основание санкция в подобен смисъл да бъде уговаряна в Общите условия. Поради неравноправния характер на съдържащите се в ОУ клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл.143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, същите се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП, с оглед и на което не обвързват страните и не намират приложение в техните правоотношения.

По делото липсват доказателства, които да установят по безспорен начин, че ищецът е доставил начисленото количество ел.енергия, както и че същото е реално потребено от ответника. Недоказан е и периода, за който се твърди, че проверяваното СТИ не е отчитало потребяваната ел.енергия. На изложените съображения съдът намира наведоното от ответника възражение за недължимост на сумата от 1 235.98 лева и начислената върху нея мораторна лихва за основателно и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 350 лева съобразно предствения списък с разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 350 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И: 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г иск за приемане за установено в отношенията между страните, че към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство ответникът А.И.М., ЕГН: **********,*** дължи на ищеца сумата от 1 235.98 лв. (хиляда двеста  тридесет и пет лева и 0.98 ст.), представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 31.10.2012 г., за обект с Абонатен № **********, находящ се в *****************, по кл. № **********, сумата от 198.07 лева (сто деветдесет и осем лева и 0.07 ст.) мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 18.06.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по ч.гр. д. № 556/14 г. по описа на ПРС в съда – 01.07.2014 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на А.И.М., ЕГН: **********,*** сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), сторени от ответника разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: