Определение по дело №2000/2015 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№……………..

 

                                                     Гр. София, 31.07.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АТАНАС МАДЖЕВ

 

При участието на секретаря Милена Кюркчиева като разгледа т.д. № 2000 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            Подадени са възражения срещу списъците на приети и неприети предявени вземания заявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявени в ТР на 26.01.2018 г. и 16.02.2018 г., спрямо длъжник  - „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./, като всички възражения бяха разгледани в открито съдебно заседание.

            1/ По възражение с вх.№ 129823/1114701.02.2018г., подадено от „Б.Т.И.“ АД, ЕИК ********, срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД,  предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 18.01.2018 г. и обявен в търговския регистър на 26.01.2018 г., в частта му, с която от синдика не са приети вземанията, предявени от търговско дружество - „Б.Т.И.“ АД, съставляващи както следва : сумата от 21 513 720,99 лв. – главница по Договор за заем № Б-ДУН-ТЦИМ-080.13/08.01.2013 г. и Анекс към него от 21.01.2013 г., сключен между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, впоследствие прехвърлено в полза на „Б.Т.И.“ АД с договор за цесия от 10.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 6 334 338,65 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /21 513 720,99 лв./, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 179 639,57 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /21 513 720,99 лв./, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 01.12.2017 г.; сумата от 29 336 892,27 лв. – главница по Договор за заем № Б-ДУН-ТЦ-141.14/25.03.2014 г., сключен между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, впоследствие прехвърлено в полза на „Б.Т.И.“ АД с договор за цесия от 10.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 8 637 734,53 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /29 336 892,27 лв./, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 244 963,05 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /29 336 892,27 лв./, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 01.12.2017 г. Възразилият кредитор намира изводите на синдика, с които е мотивирал отнасянето на посочените вземания към списъка на неприетите такива, за неправилни, като в подкрепа на позицията си сочи доказателства за които поддържа, че имат функцията на такива установяващи реалното предоставяне в полза на заемателя – несъстоятелното дружество на сумите очертани по двата договора за заем от страна на заемодателя - „Д.“ АД.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно становище от 15.02.2018 г. по възражението, като намира същото за основателно. Посочва, че при подаване на молбата за предявяване на вземанията си кредиторът не е представил необходимите писмени доказателства, от които да се установи, че сумите по двата договора за заем, сключени между „Д.“ АД и "Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./", са реално предоставени в полза на заемателя. С оглед реалния характер на договора за заем предаването на заемната сума съставлява основен елемент от фактическия му състав и обуславя възникването на задължението на заемателя да върне предоставената му сума, както и да заплаща лихва, съответна на периода на ползването на предоставения му заем и договорения й размер. Доколкото обаче такива доказателства се представят едва с възражението на кредитора срещу списъка на неприетите вземания, както и с оглед отсъствието на доказателства, от които да се установява, че предявените в производството по несъстоятелност вземания са погасени чрез плащане или на друго основание, синдикът намира, че същите следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания при титуляр - „Б.Т.И.“ АД.

Длъжникът не изразява становище по формулираното възражение.

Съдът, като взе предвид доводите на кредитора в упражненото от него  възражение, изготвения списък на приетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства във фазата на разглеждане на възражението, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 26.01.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията предявени от „Б.Т.И.“ АД, както следва : сумата от          21 513 720,99 лв. – главница по Договор за заем № Б-ДУН-ТЦИМ-080.13/08.01.2013 г. и Анекс към него от 21.01.2013 г., сключен между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, впоследствие прехвърлено в полза на „Б.Т.И.“ АД с договор за цесия от 10.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 6 334 338,65 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /21 513 720,99 лв./, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 179 639,57 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /21 513 720,99 лв./, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 01.12.2017 г.; сумата от 29 336 892,27 лв. – главница по Договор за заем № Б-ДУН-ТЦ-141.14/25.03.2014 г., сключен между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, впоследствие прехвърлено в полза на „Б.Т.И.“ АД с договор за цесия от 10.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 8 637 734,53 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /29 336 892,27 лв./, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 244 963,05 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /29 336 892,27 лв./, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 01.12.2017 г., са отнесени от синдика в списъка на неприетите такива.

Съдът по несъстоятелността намира, че възражението на кредитора „Б.Т.И.“ АД от дата – 01.02.2018 г. е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

Търговско дружество - „Б.Т.И.“ АД основава кредиторовото си качество спрямо длъжника – „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД при твърдения, че е придобил съществуващите в полза на „Д.“ АД парични вземания, произтичащи от Договор за заем № Б-ДУН-ТЦИМ-080.13/08.01.2013 г. и Анекс към него от 21.01.2013 г., както и от Договор за заем № Б-ДУН-ТЦ-141.14/25.03.2014 г. Следователно за да се приеме, че посоченото дружество е носител на предявените в производството по несъстоятелност вземания е необходимо от негова страна да се проведе пълно и главно доказване в подкрепа  реализацията на няколко юридически факта, а И.нно : че между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД са сключени цитираните два договора за заем, в т.ч. и предаването в полза на заемателя на сумите, предмет на заемното правоотношение породено от всеки един договор, че е настъпила изискуемостта на задълженията за връщане на предоставения заем. Наред с това кредиторът носи тежестта да докаже факта, че валидно е придобил въз основа на цесия, сключен с „Д.“ АД, така възникналите парични вземания. От представените от кредитора доказателства се установява, че на 08.01.2013 г. между „Д.“ АД и „ТЦ-И.“ АД е сключен договор за заем, изменен с анекс от 21.01.2013 г., по С.та на който дружеството „Д.“ АД в качеството му на заемодател е отпуснало в полза на „ТЦ-И.“ АД заем в размер на сумата от 11 000 000 евро. Фактът на реалното предоставяне на заемната сума се установява от съвкупната преценка на ангажираните от възразилия кредитор писмени доказателства /част още с молбата за предявяване, а друга част с упражненото възражение/, а И.нно – договор за заем от 08.01.2013 г., преводно нареждане от същата дата, и най-вече анекс сключен на 21.01.2013 г. към договора за заем. Вярно е, че в основанието за извършения на 08.01.2013 г. превод в банковия документ е вписано единствено изявлението, че сумата предмет на превода от 11 000 000 евро се превежда в полза на „ТЦ-И.“ АД във връзка с договор, като отсъства посочване на неговия вид и дата на сключване, което изолира възможността да се приеме, че това плащане е предприето в изпълнение на ангажирания от кредитора договор за заем, с който е дадено съгласие за отпускане на такъв от „Д.“ АД в полза на „ТЦ-И.“ АД. Предприетото обаче впоследствие от страни допълнение на облигационната връзка под формата на сключен анекс от 21.01.2013 г. и уговарянето на производно задължение за заплащане на такса за отпуснатия заем в размер на 110 000 евро мотивира настоящия състав да приеме, че изпълнението на задължението реално да се отпусне посочения в договора от 21.01.2013 г. заем е осъществено от адресата му, което е предизвикало и възникването на насрещното такова за връщане на дадената в заем сума в съответствие с уговореното, а И.нно – в срок до 15.02.2014 г. По отношение на втория представен по делото договор за заем от 25.03.2014 г., сключен между „Д.“ АД и „ТЦ-И.“ АД, обаче съдът по несъстоятелността намира, че не би могъл да формира заключение за възникване на заемно правоотношение между тези две дружества, доколкото кредиторът не е представил доказателства, от които да се установява, че посочената в договора сума в размер на 15 000 000 евро е била действително предоставена на заемателя. Аргумент за обратното не  следва пряко и от представеното по делото преводно нареждане от 25.03.2014 г., доколкото изписаното основание за извършения в полза на „ТЦ-И.“ АД паричен превод се изчерпва с това да се обяви, че същият се извършва „по договор“, без в банковия документ да се инкорпорират каквито и да е било други данни, индивидуализиращи конкретния договор създаващ основанието за заплащане на сумата. Този превод с оглед търговското качество на субектите по него е възможно да съставлява изпълнение на облигационно задължение по редица различни договорни източници, по които страните да са се обвързали и да си дължат изпълнение. Ето защо събраните доказателства не позволяват да се заключи недвусмислено, че този паричният превод е извършен И.нно с оглед предоставянето на уговорената заемна сума, а както се посочи реалното предоставяне на сумата е съществен елемент от фактическия състав по сключването на заемната сделка и отсъствието на този елемент елиминира извод за пораждането на правоотношение договор за заем от 25.03.2014 г., което да обвързва несъстоятелното дружество с облигационно задължение за връщане на сочената от „Б.Т.И.“ АД заемна сума в размер от 15 000 000 евро.  

 С оглед на изложеното съдът приема за установено, че към датата на сключване на договора за цесия от 10.12.2014 г. цедента „Д.“ е бил титуляр единствено на вземане в размер на сумата от 11 000 000 евро, представляващо размера на главницата по договора за заем от 08.01.2013 г., допълнен с анекс от 21.01.2013 г., като вземането му към „ТЦ-И.“ АД за главница по договор за заем от 25.03.2014 г. не се доказва в пределите на настоящото производството. Същевременно анализът на договора за прехвърляне на вземане от 10.12.2014 г., от който „Б.Т.И.“ АД извежда придобиването на вземането навежда на позитивен извод за формирана от всяка от страните воля за сключване на транслираща съществуващо парично вземане сделка от един кредитор в полза на друг за сумата от 10 120 000 евро, представляващо главница по договор за заем от 08.01.2013 г., допълнен с анекс от 21.01.2013 г. Облигационният резултат от една такава сделка, е че „Б.Т.И.“ АД е придобило соченото вземане за сумата от 10 120 000 евро, по което адресат е  „ТЦ-И.“ АД /н./. Във връзка с релевантния въпрос за надлежното обвързване на длъжника с осъществената цесионна сделка трябва да се има предвид, че от представеното към молбата за предявяване на вземанията уведомление с изх. № 2872/11.12.2014 г., получено от „ТЦ-И.“ АД /н./  на 12.12.2014 г. се констатира, че длъжникът е бил надлежно известен за извършеното транслиране на вземането, като това е направено от стария кредитор и ясно е разкрит новия правен субект станал титуляр на вземането, в чиято полза „ТЦ-И.“ АД /н./ следва да изпълнява занапред. В този контекст, считано от датата - 12.12.2014 г. „Б.Т.И.“ АД установява да е придобил легитимацията на кредитор по отношение на „ТЦ-И.“ АД /н./ за прехвърлените му вземания 08.01.2013 г., допълнен с анекс от 21.01.2013 г. Предвид на това, че по делото липсват данни ориентирани в насока, че длъжникът е погасил задълженията си заплащане на главица, то за процесния период, а И.нно – след 10.12.2014 г., същият е бил в забава по отношение изпълнение на това си парично задължение, което пък е породило в правната му сфера и ново производно задължение за заплащането на законна лихва за забава. Вземайки предвид размерът на главницата, върху която е начислена лихвата за забава, както и периодите, за които същата е предявена, съдът изчислява обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 120 000 евро, както следва : сумата от 5 827 702,35 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,6 лв. /, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г., и сумата от 165 271,55 лева – лихва за забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,60 лв. /, начислена за периода от 01.11.2014 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника/  до 01.12.2017 г. /датата на предявяване на вземанията от кредитора в откритото производство по несъстоятелност/.  

Предвид дадените отговори по разглежданото възражение съдът стига до обобщението, че същото е частично основателно. По отношение на вземането за главница по Договор за заем № Б-ДУН-ТЦИМ-080.13/08.01.2013 г. и Анекс към него от 21.01.2013 г., сключен между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, впоследствие прехвърлено в полза на „Б.Т.И.“ АД с договор за цесия от 10.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане, възражението следва да бъде уважено за сумата до 19 702 999,60 лв., като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 21 513 720,99 лв. същото следва да бъде оставено без уважение. По отношение на вземането за лихва за забава в плащането на главницата /21 513 720,99 лв./, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г., възражението следва да бъде уважено в предел до сумата от 5 827 702,35 лв., представляващо лихва за забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,6 лв. /, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г., като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 6 334 338,65 лв., същото следва да бъде оставено без уважение. В частта, отнасяща се до вземането за лихва за забава в плащането на главницата /21 513 720,99 лв./, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 01.12.2017 г., възражението следва да бъде уважено за сумата до 165 271,55 лв., представляващо лихва за забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,60 лв./, начислена за периода от 01.11.2014 г. до 01.12.2017 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 179 639,57 лв. същото следва да бъде оставено без уважение. Посоченото разрешение се отнася и до заявените от възразилия кредитор вземания за главница и лихви, предявени като произтичащи от Договор за заем № Б-ДУН-ТЦ-141.14/25.03.2014 г., доколкото не бе успешно установен в неговата съвкупност фактическия състав за възникване на заемното правоотношение с подобен договорен източник.

Предвид изложеното вземанията за главница и лихва в размерите очертани по-горе, произтичащи от Договор за заем № Б-ДУН-ТЦИМ-080.13/08.01.2013 г. и Анекс към него от 21.01.2013 г., придобити от „Б.Т.И.“ АД по С.та на договор за цесия от 10.12.2014 г. следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания изготвен от синдика по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, като реда им на удовлетворение следва да бъде определен, като такъв на вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ относно главницата и лихвите начислени до момента на постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ относно вземанията за лихви начислени след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В останалата му част упражненото от  „Б.Т.И.“ АД възражение, като неоснователно следва да се остави без уважение от съда по несъстоятелността с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ.       

2./ По възражение с вх. № 14800/01.02.2018 г., подадено от  „П.А.Д.„ЦКБ-С.““ АД, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо кредитора Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на "Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./" АД,  предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 18.01.2018 г. и обявен в търговския регистър на 26.01.2018 г., относно частта, отнасяща се до реда на удовлетворяване на приетите вземанията на кредитора, произтичащи от качеството му на облигационер по облигационна емисия с ISIN код **********в общ размер на сумата от 1 757 239,52 лв., а И.нно: сумата от  1 232 172,90 лв. – главница по облигациите, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 29.11.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 261 278,16 лв. – законна лихва за забава върху главния дълг /1 232 172,90 лв./ за периода от 29.09.2015 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 9 583,57 лв. – законна лихва за забава върху главния дълг /1 232 172,90 лв./ за периода от 01.11.2017 г. до 28.11.2017 г.; сумата от 98 573,83 лв. – купонна лихва по облигационната емисия с падеж 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 29.11.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 30 914,12 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /98 573,83 лв./ за периода от 29.09.2014 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 766,69 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /98 573,83 лв./ за периода от 01.11.2017 г. 28.11.2017 г.; сумата от 101 613,19 лв. – купонна лихва по облигационната емисия с падеж 29.09.2015 г.; 21 546,73 лв. - законна лихва за забава върху купонната лихва /101 613,19 лв./ за периода от 29.09.2014 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 790,33 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /101 613,19 лв./ за периода от 01.11.2017 г. 28.11.2017 г. Кредиторът счита, че предявените от него вземания правилно са включени в списъка с приетите вземания като обезпечени с първа по ред договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 29.10.2009 г. за учредяване на договорна ипотека № 61, том 3, рег. № 9733, дело № 401 от 2009 г. по описа на нотариус Г.Й.-Д., рег. № 343 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписванията – гр. София с вх. рег. № 47223 от 29.10.2009 г., акт № 82, том XXVII, дело № 29702/2009 г., както и с първи по ред особен залог върху вземания по реда на ЗОЗ в полза на „О.“ АД, в качеството ѝ на довереник на облигационерите за обезпечаване на вземанията, произтичащи от облигационната емисия, съгласно договор за особен залог върху вземания от 02.10.2009 г. към договор за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ от 25.09.2009 г., вписан в ЦРОЗ с първоначално вписване № 2009100701273, подновен с рег. № 2014100102360, като възразява срещу непосочването в списъка на приетите вземания на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, произтичаща от посочените обезпечения.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 16.02.2018 г. по възражението, в което се солидаризира със съображенията на кредитора относно привилегията, с която се ползват вземанията му, включени в списъка с приетите такива, съответно за произтичащия от това ред за удовлетворяването им в производството по несъстоятелност, като посочва, че невписването на това обстоятелство в списъка с приетите вземания се дължи технически пропуск, като същия може да бъде преодолян чрез коригирането на тази грешка в рамките на настоящото производство.

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 26.01.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията на Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, предявени в качеството му на облигационер по облигационна емисия с ISIN код **********в общ размер на сумата от 1 757 239,52 лв., както следва: сумата от 1 232 172,90 лв. – главница по облигациите, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 29.11.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 261 278,16 лв. – законна лихва за забава върху главния дълг /1 232 172,90 лв./ за периода от 29.09.2015 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 9 583,57 лв. – законна лихва за забава върху главния дълг /1 232 172,90 лв./ за периода от 01.11.2017 г. до 28.11.2017 г.; сумата от 98 573,83 лв. – купонна лихва по облигационната емисия с падеж 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 29.11.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 30 914,12 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /98 573,83 лв./ за периода от 29.09.2014 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 766,69 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /98 573,83 лв./ за периода от 01.11.2017 г. 28.11.2017 г.; сумата от 101 613,19 лв. – купонна лихва по облигационната емисия с падеж 29.09.2015 г.; 21 546,73 лв. - законна лихва за забава върху купонната лихва /101 613,19 лв./ за периода от 29.09.2014 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 790,33 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /101 613,19 лв./ за периода от 01.11.2017 г. 28.11.2017 г., са включени от синдика в списъка на приетите такива.

Съдът намира, че възражението на кредитора Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, подадено от  „П.А.Д.„ЦКБ-С.““ АД, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо кредитора, е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Предявените от „П.А.Д.„ЦКБ-С.““ АД, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо кредитора Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“ вземания в общ размер на сумата от 1 757 239,52 лв., както следва: сумата от 1 232 172,90 лв. – главница по облигациите, ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 29.11.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 261 278,16 лв. – законна лихва за забава върху главния дълг /1 232 172,90 лв./ за периода от 29.09.2015 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 9 583,57 лв. – законна лихва за забава върху главния дълг /1 232 172,90 лв./ за периода от 01.11.2017 г. до 28.11.2017 г.; сумата от 98 573,83 лв. – купонна лихва по облигационната емисия с падеж 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху това вземане, считано от 29.11.2017 г. /момента на предявяването му в производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 30 914,12 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /98 573,83 лв./ за периода от 29.09.2014 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 766,69 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /98 573,83 лв./ за периода от 01.11.2017 г. 28.11.2017 г.; сумата от 101 613,19 лв. – купонна лихва по облигационната емисия с падеж 29.09.2015 г.; 21 546,73 лв. - законна лихва за забава върху купонната лихва /101 613,19 лв./ за периода от 29.09.2014 г. до 31.10.2017 г.; сумата от 790,33 лв. – законна лихва за забава върху купонната лихва /101 613,19 лв./ за периода от 01.11.2017 г. 28.11.2017 г. са включени от синдика в списъка на приетите вземания като обезпечени с първа по ред договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 29.10.2009 г. за учредяване на договорна ипотека № 61, том 3, рег. № 9733, дело № 401 от 2009 г. по описа на нотариус Г.Й.-Д., рег. № 343 в регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписванията – гр. София с вх. рег. № 47223 от 29.10.2009 г., акт № 82, том XXVII, дело № 29702/2009 г., както и с първи по ред особен залог върху вземания по реда на ЗОЗ в полза на „О.“ АД, в качеството ѝ на довереник на облигационерите за обезпечаване на вземанията, произтичащи от облигационната емисия, съгласно договор за особен залог върху вземания от 02.10.2009 г. към договор за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ от 25.09.2009 г., вписан в ЦРОЗ с първоначално вписване № 2009100701273, подновен с рег. № 2014100102360. Доколкото списъкът не е оспорен в тази част съдът е обвързан от възприетото от синдика що се отнася до обезпеченията на приетите вземания. Нормата на чл. 722, ал. 1 ТЗ има императивен характер, доколкото определя законоустановения ред за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на несъстоятелността, който изключва общия ред на привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения на частни и публични вземания. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията, обезпечени със залог или ипотека, както и със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози се ползват с първа по ред специална привилегия по отношение на сумите, получени при реализацията съответните обезпечения. От изложеното следва, че вземанията на Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, включени в списъка на синдика с приетите вземания, доколкото са обезпечени с ипотека върху недвижимо имущество на длъжника , както и особен залог върху вземания, при удовлетворяването им в производството по несъстоятелност се ползват с привилегията визирана в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при постъпления, получени при реализацията на тези обезпечения. Предвид на това, че в изготвения от синдика списък на приетите вземания не е упоменат реда за удовлетворяване на включените в него такава имащи за титуляр Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, същият следва да бъде коригиран като в съдържанието му бъде отбелязано, че вземанията на кредитора - Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, обезпечени с ипотека и особен залог, се ползват с ред на удовлетворение по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

3./ По възражение с вх. № 15646/02.02.2018 г., подадено от „К. И.“ Лтд. срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД,  предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 18.01.2018 г. и обявен в търговския регистър на 26.01.2018 г., относно частта, с която не са приети вземанията, предявени от „К. И.“ Лтд., съставляващи както следва : сумата от 4 050 250,50 лв. – разноски за правна защита, дължими на основание чл. 11 от Рамково споразумение, обективиращо суапова сделка, сключена на 05.09.2012 г. между „К. И.“ Лтд. и „ТЦ-И.“ АД; сумата от 235 635,82 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /4 050 250,50 лв./, дължима на основание пар. 6 от Потвърждението на суаповата сделка от 05.09.2012 г., представляващ неразделна част от нея, начислена за периода от 01.11.207 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 36 755,39 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /4 050 250,50 лв./, дължима на основание пар. 6 от Потвърждението на суаповата сделка от 05.09.2012 г., представляващ неразделна част от нея, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Кредиторът възразява срещу съображенията на синдика да не включи предявените от него вземания в списъка на приетите такива поради липсата на доказателства за формиране на размера им, както и поради обстоятелството, че в молбата за предявяване на вземанията не са посочени конкретните права на кредитора по суаповата сделка във връзка с чиято юридическа защита са извършени заявяваните за приемане разноски. Акцентира върху това, че извършените от негова страна разноски за юридически консултации са акумулирани по повод на предприетата защита по образуваното по искане на длъжника - ТЦ-И.“ АД срещу него международно арбитражно дело с № 21441/MHM пред Арбитражния съд към Международната търговска камара.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 19.02.2018 г. по възражението като намира същото за неоснователно. Счита, че основанието на претендираното вземане за разноски, на което кредиторът се позовава във възражението му, а И.нно – арб. д. № 21441/MHM, се отличава от първоначално посоченото в молбата за предявяване на вземанията. Посочва, че определянето на размера и присъждането на разноските, извършени по повод защита в съдебно или в арбитражно производство, се извършва единствено от органа, който разглежда делото и то в рамките на съответното производство.

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Съдът, като взе предвид упражненото възражение, списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното: По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 26.01.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията на възразилия кредитор - „К. И.“ Лтд., както следва : сумата от 4 050 250,50 лв. – разноски за правна защита, дължими на основание чл. 11 от Рамково споразумение, в което е обективирана суапова сделка, сключена на 05.09.2012 г. между „К. И.“ Лтд. и „ТЦ-И.“ АД; сумата от 235 635,82 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /4 050 250,50 лв./, дължима на основание пар. 6 от Потвърждението на суаповата сделка от 05.09.2012 г., представляващ неразделна част от нея, начислена за периода от 01.11.207 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 36 755,39 лв. – лихва за забава в плащането на главницата /4 050 250,50 лв./, дължима на основание пар. 6 от Потвърждението на суаповата сделка от 05.09.2012 г., представляващ неразделна част от нея, начислена за периода от 02.11.2017 г. до 04.12.2017 г., са отнесени от синдика в списъка на неприетите такива.

Съдът намира, че възражението на кредитора „К. И.“ Лтд. от дата – 02.02.2018 г. е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

От събраните в производството писмени доказателства се установява, че на 05.09.2012 г. оспорващият кредитор „К. И.“ Лтд. е встъпил в договорни отношения с длъжника „ТЦ-И.“ АД, като това е станало посредством сключването на суапова сделка за превръщане на дълг в дружествен К., обективирана в подписани между страните Рамково споразумения и писмено потвърждание на суаповата сделка. В чл. 5, б. „а“, пар. vii. от Рамковото споразумение е предвидено, че в случай, че срещу някоя от страните бъде образувано производство по несъстоятелност, то тази страна се счита за неизправна по договора за суапова сделка. Съгласно чл. 11 от Рамковото споразумение неизправната страна, при поискване, дължи възстановяване и обезщетение за всички разумни разноски, включително, но не само адвокатски хонорари, разноски по принудително изпълнение и гербови налози (данъци), направени от другата страна във връзка с принудително изпълнение и защита на нейните права по Рамковото споразумение или който и да е документ за кредитна подкрепа, сключен от неизправната страна, или във връзка с предсрочното прекратяване на сделката, включително, но не само разноските по събиране на вземания. С решение от 01.11.2017 г. по гр.д. № 2000/2015 г. по описа на СГС по отношение на „ТЦ-И.“ АД е открито производство по несъстоятелност, в резултат на което дружеството автоматично е придобило качеството на неизправна страна по смисъла на чл. 5, б. „а“, пар. vii. от Рамковото споразумение спрямо оспорващия кредитор. Това означава, че  всяко в хипотезата, че „К. И.“ Лтд., в качеството му на насрещна и изправна страна по суаповата сделката, е извършил разходи за защита на правата си по нея, предизвикани от констатираната неизправност на „ТЦ-И.“ АД, то същите следва да му бъдат възстановени от неизправната страна, тогава когато те попадат в приложното поле на чл. 11 от Рамковото споразумение. От прегледа на съдържанието на представените в производството 20 на брой фактури, издадени от адвокатско дружество „У.Е.К.“ с посочено като задължено лице в тях „К. И.“ Лтд., се установява, че в тежест на цитираното дружество са били начислени задължения за предоставени нему правни услуги в общ размер на сумата от 1 531 428,40 евро, от които 930 313,17 евро – разходи за професионални правни услуги, предоставени от адвокатско дружество „У.Е.К.“ в периода от м. март 2015 г. до м. октомври 2017 г., включително, и 501 115,23 евро – разходи за правна защита, предоставена от адвокатско дружество „У.Е.К.“ във връзка с арбитраж на TRS. В производството са представени още шест фактури, издадени от Адвокатско дружество „С.И Ц.“ с посочено като задължено лице в тях дружеството - „ВТБ К.“ Плс., от чието съдържание пък става ясно, че в тежест на „ВТБ К.“ Плс. са били начислени за заплащане парични задължения за предоставени правни услуги в общ размер на сумата от 89 350,30 евро, като в четири от фактурите, установяващи задължения на стойност от       54 162,38 евро, е указано, че правните услуги са се състояли в консултации по българското право във връзка с искове, предявени пред Арбитражния съд към Международната търговска камара. При така изяснените в описаните фактури основания на възпроизведените с тях задължения за заплащане на правни услуги обаче не се установява един значим за изследваните вземания юридически факт, а И.нно същите да са били поети по повод защита на правата на „К. И.“ Лтд. по договора за суапова сделка от 05.09.2012 г., произтичащи от констатираната неизправност на „ТЦ-И.“ АД. В този смисъл не се установява, че разходите за правна помощ начислени в тежест на „К. И.“ Лтд. попадат в приложното поле на чл. 11 от Рамковото споразумение, което единствено може да обуслови ангажирането на отговорността на „ТЦ-И.“ АД за тяхното репариране в качеството й на насрещна неизправна страна по сделката. Що се касае до разходите, извършени по повод арбитражното дело водено между несъстоятелния длъжник и възразилия кредитор, то трябва да се подчертае, че доколкото производството по този арбитражен спор все още не е приключило с окончателен акт по същество няма как да се приеме, че кредитора е легитимиран да получи извършените във връзка с него разноски. Това е така, защото отговорността за заплащането на съдебни разноски всякога е обусловена от  изхода на производството в рамките на което същите са направени, и доколкото разрешаването на спора не е приключило с негативен за „ТЦ-И.“ АД съдебен акт, то отсъстват и  основания да се заключи, че предявените под формата на вземания разноски трябва да бъдат възложени в тежест на несъстоятелното дружество. Предвид това, че вземането за обезщетение за забава уговорено в пар. 6 от Потвърждението на суаповата сделка, всякога е предпоставено от наличието на изискуемо и необслужено главно вземане, то и по отношение на него трябва да се констатира, че липса основание за дължимост. При изложените съображения преценката на синдика да не включи в списъка на приетите вземания така предявените разходи, извършени от „К. И.“ Лтд. във връзка със защита на правата му по суаповата сделка от 05.09.2012 г., е правилна и кореспондираща на представените му доказателства, с оглед на което тези отречени от синдика вземания не подлежат на трансфериране в списъка на приетите вземания, каквото е желанието на кредитора, а напротив същите трябва да останат в списъка на неприетите такива, а възражението на „К. И.“ Лтд. да бъде оставено без уважение.

4./ По възражение с вх. № 15705/02.02.2018 г., подадено от „О.Б.Б.“ АД срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД,  предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 18.01.2018 г. и обявен в търговския регистър на 26.01.2018 г., относно частта, с която не е прието вземане, което е предявено от „О.Б.Б.“ АД и съставлява сумата в размер от 3 500 лв., която е преведена под формата на предплатени разноски за провеждане производството по несъстоятелност.  Кредиторът възразява срещу съображенията на синдика да не включи така описаното и предявено от него вземане в списъка на приетите такива, и обратно да го отнесе в списъка на неприетите такива. Застъпва виждането, че привнесените разноски в размер на сумата от 3500 лв., които са предназначени да задоволят необходимостта от покриване на текущите разходи в производството по несъстоятелност, всъщност имат характеристиката на разноски по несъстоятелността по чл. 723 ТЗ и се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, поради което те трябва да бъдат предявени от носителя им в производството по предявяване на вземания спрямо длъжника и да бъдат включени в изготвяния списък на приетите вземания.  Воден от тези си разбирания Б.та-кредитор включила и това си вземане при упражняван на правата си по предявяване в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, а невключвайки го в списъка на приетите вземания синдикът е допуснал порочност, която следва да се изправи чрез съответната промяна в списъците, като съдът трансферира това вземане от списъка на неприетите такива в този на приетите и одобри последния. В подкрепа на искането си кредиторът добавя, че е ангажирал към молбата си за предявяване на вземането доказателства, че е предплатил цитираните разноски в размер на сумата от 3500 лв.

Синдикът – А.М. е депозирала писмено становище от 16.02.2018 г. по възражението като намира същото за неоснователно. Тя се позовава на това, че сумата от 3 500 лв. действително е заплатена от възразилата Б., като начални разноски за да се развие производството по несъстоятелност спрямо дружеството-длъжник, но се противопоставя на това, че така извършеното плащане попада в приложното поле на разноските визирани в нормата на чл. 723 ТЗ. Позицията на синдика е, че този разход подлежи на възстановяване на участника в производството, който го е направил, но по един различен ред, а И.нно този осигурен в нормата на чл. 632 а ТЗ, като за него не се изисква нарочно предявяване и включване в изготвяните списъци на приетите вземания в производството, вкл. за възстановяването му не е необходимо изготвянето на сметка за разпределение и включването му в нея. Единствената необходима предпоставка е в масата на несъстоятелността да постъпят средства достатъчни за възстановяване на привнесените разноски и съдът по несъстоятелността да даде изрично разрешение това да бъде направено от синдика. В обобщение се сочи, че така предприетото възражение е неоснователно и сезирания с него съд трябва да го остави без уважение.     

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Съдът, като взе предвид упражненото възражение, списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното: По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 26.01.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като едно от предявените вземания от „О.Б.Б.“ АД, а И.нно това възлизащо на сумата в размер от 3500 лв. преведена от Б.та под формата на предплатени разноски за провеждане производството по несъстоятелност е отнесено от синдика в списъка на неприетите такива.

Съдът намира, че възражението на кредитора „О.Б.Б.“ АД от дата – 02.02.2018 г. е упражнено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Оспорващият кредитор основава качеството си на такъв за сумата в размер от 3 500 лв., като настоява, че притежава подобна легитимация произтичаща от обстоятелството, че е заплатил цитираната сума, като предплащане на първоначални разноски за обслужване на производството по несъстоятелност провеждано спрямо длъжника и те по естеството си попадат в приложното поле на визираните такива в чл. 723 ТЗ. Разпоредбата на чл. 632а ТЗ създава една особена привилегия за кредитора, предоставил авансово разноски за нуждите на откритото и протичащо производството по несъстоятелност, уреждайки,  че тези разходи подлежат на възстановяване, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Употребеното от законодателя изразно средство "възстановяване", а не изплащане, както е в чл. 722 ТЗ, дава означение в подкрепа да се тълкува, че това предоставяне на суми по естеството си има  временен характер, а при отпадане на нуждата от това за самоиздържащото се производство по несъстоятелност, и при набиране на достатъчно парични средства в масата, тези суми трябва да бъдат върнати обратно на кредитора, без да е необходимо заявяването им по реда на предявяване на вземания в несъстоятелността и съставянето на сметка за разпределение. Трайно формираната съдебна практика по въпроса относно естеството и начина на удовлетворяване на вземането на кредитор спрямо масата за предплатените за нуждите на развитието на производството по несъстоятелност разноски, изразена напрИ.р в определение № 849 от 10.04.2013 г. на Софийския апелативен съд по т.д. № 1215/2013 г., определение № 635 от 8.10.2013 г. на Апелативен съд Варна по в.ч.т.д. № 670/2013 г., определение № 445 от 8.07.2016 г. на Апелативен съд Варна по в.ч.т.д. № 353/2016 г., определение № 443 от 15.09.2016 г. на Апелативен съд Пловдив по в.ч.т.д. № 580/2016 г., приема, че предплатените разноски не са равнозначни на разноски по смисъла на чл. 723 ТЗ и не се удовлетворяват по реда на чл. 720 и сл. ТЗ, не се включват в сметка за разпределение, а платилото ги лице има право да ги получи в момента, в който в масата има достатъчно средства за покриването им, като задължение на съда по несъстоятелността е да извърши тази проверка във всеки конкретен случай. Идеята е намалилият имуществото си кредитор, предплащайки разноски в общ интерес, да бъде гарантиран за връщането им, с преимущество спрямо всички останали кредитори на несъстоятелността, дори и привилегированите, без нужда да неговото удовлетворяване да се обременява чрез изготвяне на сметка за разпределение пропорционално, а винаги първи и изцяло, при наличието на достатъчно постъпление в масата. В контекста на изложеното даденото разрешение от синдика в производството по приемане на предявените вземания е напълно вярно, като същия правилно е отклонил искането на Б.та да включи това й вземане в списъка с приетите такива, като е мотивирал разбирането, че сумата от 3 500 лв. подлежи на възстановяване на кредитора по реда на чл. 632а ТЗ, които изключва удовлетворяването му по правилата на чл. 722, ал. 1 ТЗ наред с групата на всички останали кредитори разполагащи с вземания от всякакво естество и източници. За пълнота е необходимо да се добави, че въпреки отнасянето на това вземане в списъка на неприетите такива, то с това процесуално действие по никакъв начин не се накърнява възможността на Б.та-кредитор да получи удовлетворяване по реда на чл. 632 а ТЗ, а напротив гарантира приложението на този ред. Мотивиран от посочените съображения съдът по несъстоятелността достига до решаващия извод, че разглежданото възражение с предмет обсъжданото вземане е неоснователно и следва да се остави без уважение с настоящия съдебен акт.  

5/ По възражение с вх. № 15904/05.02.2018 г., подадено от „И.П.С.“ АД – в несъстоятелност /за краткост „ИПС“ АД /н//, срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД,  предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен на 18.01.2018 г. и обявен в търговския регистър на 26.01.2018 г., относно частта, с която не са приети вземанията, предявени от „ИПС“ АД /н/ , съставляващи както следва : сумата от 69 886 487,91 лв. – главница по договор за заем от 16.04.2013 г. и 20 на брой анекса към него, сключен между „ИПС“ АД /н/ и „ТЦ-И.“ АД, и сумата от 36 090 770,06 лв. – лихва върху главницата по договора за заем. Кредиторът възразява срещу съображенията на синдика да не включи предявените от него вземания в списъка на приетите такива поради непредставянето на доказателства за реалното отпускане на заемните суми от страна на заемодателя. Счита, че такива доказателства не са необходими, доколкото размерът на задълженията на „ТЦ-И.“ АД към „ИПС“ АД /н/ е установен в сключено между тях на 22.09.2014 г. споразумение за прихващане.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно писмено становище от 19.02.2018 г. по възражението като намира същото за неоснователно. Поддържа съображенията си, че с оглед реалния характер на договора за заем непредставянето на доказателства за действителното предоставяне на заемната сума в полза на заемателя не позволява да бъде направен извод за съществуване на заемно правоотношение между страните, съответно за възникване на задължение за връщане на заетата сума, както и за заплащане на лихва за периода, в който е било предоставено ползването ѝ. Счита, че представеното от кредитора споразумение за прихващане от 22.09.2014 г. не следва да се тълкува като признание за действително превеждане на претендираните суми.  Допълнителен аргумент за невключване на предявеното от кредитора вземане за лихва  е това, че е налице непосочването на характера ѝ – възнаградителна или за забава, както и периода, за който същата е начислена.

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Съдът, като взе предвид упражненото възражение, списъка на неприетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 26.01.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като вземанията на „ИПС“ АД /н/, както следва : сумата от 69 886 487,91 лв. – главница по договор за заем от 16.04.2013 г. и 20 на брой анекси към него, сключен между „ИПС“ АД /н/ и „ТЦ-И.“ АД, и сумата от 36 090 770,06 лв. – лихва върху главницата по договора за заем, са включени от синдика в списъка на неприетите такива.

Съдът намира, че възражението на кредитора „ИПС“ АД /н/ от дата – 05.02.2018 г. е подадено в срок, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Оспорващият кредитор „ИПС“ АД /н/ провежда доказване в насока да е материално легитимиран носител на парични вземания спрямо длъжника „ТЦ-И.“ АД. Видно е, че „ИПС“ АД /н/, в качеството му на заемодател, е встъпил с длъжника - „ТЦ-И.“ АД в заемно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е сключен договор за заем от 16.04.2013 г. променен с  20 на брой анекси към него. От съдържанието на визираните съглашения се установява, че първоначално „ИПС“ АД /н/ е приел да предостави в заем на „ТЦ-И.“ АД сумата от 8 500 000 лв., чийто размер впоследствие е бил увеличаван многократно посредством деветнадесет от общо двадесетте допълнителни споразумения към първоначалния договор за заем, срещу което заемателят се е задължил да върне заетата сума заедно с уговорена договорна лихва в размер от 12,25 % годишно. С последното допълнително споразумение – това от 15.04.2014 г., страните са продължили крайния срок за връщане на предоставените в заем средства с една година, считано от 16.04.2014 г., от което следва, че съшият изтича на 16.04.2015 г. Характерно за договора за заем е, че са касае за сделка от вида на реалните, т.е. за да се звърши успешно фактическия ѝ състав наред с постигането между страните на просто съгласие за заемане на дадена парична сума е необходимо същата да бъде действително предадена на заемателя. Представените от кредитора доказателства действително не установяват пряко факта на плащането на уговорените между страните суми в полза на заемателя. По делото обаче е приобщено споразумение от 22.09.2014 г за прихващане, сключено между „ИПС“ АД /н/ и „ТЦ-И.“ АД, като в него  наред с материалната компенсация  страните са изразили съгласие по отношение на дължимия след извършване на прихващането размер на остатъка от задълженията на „ТЦ-И.“ АД към „ИПС“ АД /н/, а И.нно – 77 633 268,14 лв., представляващи главница по съществуващото между тях заемно правоотношение. Доколкото в тази си част споразумението от 22.09.2014 г. разкрива характеристиките на договор за спогодба, то валидното учредяване на заемното правоотношение между страните се установява по несъмнен начин, защото една от функциите на договора за спогодба е постигането на установителен ефект върху вече възникнали между тях материални правоотношения и тяхното текущо съдържание. Едновременно с това не се наблюдава след споразумението от 22.09.2014 г. по глвницата да са извършвани плащания от адресата на задължението за връщане на непогасения отсатък от дадената му в заем сума, което означава, че претендираната сума в размер на 69 886 487,91 лв. е съществуващо и изискуемо парично вземане с носител - „ИПС“ АД /н/. При изложените съображения възражението на кредитора следва да се приеме за основателно в частта, отнасяща се до вземането за главница, като списъка на приетите вземания, изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да се допълни, като в него бъде включено и вземането на „ИПС“ АД /н/ за главница по договор за заем от 16.04.2013 г. и 20 на брой анекси към него, възлизащо на сумата от 69 886 487,91 лв.

Що се отнася до предявеното от страна на „ИПС“ АД /н/ вземане за лихва върху главницата от 69 886 487,91 лв. по делото се установява, че към датата на сключване на споразумението за прихващане от 22.09.2013 г. всички задължения на „ТЦ-И.“ АД за лихва, произтичащи от сключения с „ИПС“ АД /н/ договор за заем и анексите към него, са погасени. Доколкото крайният срок за връщане на заемната сума е изтекъл на 16.04.2015 г. и по делото не се установява заемателят да е извършвал каквито и да е погашения по главницата до тази дата, то размерът на уговорената в чл. 3, ал. 2 от договора за заем възнаградителна лихва, начислена върху остатъка от главницата равна на 69 886 487,91 лв. за периода от 22.09.2014 г. до 16.04.2015 г., възлиза на сумата от 4 752 281,12 лв. След настъпването на изискуемостта на задължението за връщане на главница по заема е преустановено начисляването на уговорената възнаградителна лихва, като с оглед срочния характер на задължението заемателят е изпаднал в забава считано от 17.04.2015 г., от която дата в негова тежест е започнала да се начислява уговорената в чл. 14 от договора за заем неустойка за забава в размер на 22,25 % годишно, като за периода до 31.10.2017 г. – датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „ТЦ-И.“ АД, нейният размер възлиза на сумата от 39 120 902,39 лв. При изложените съображения възражението на кредитора, отнасящо се до частта, с която предявеното от него вземане за лихва в общ размер на сумата от 36 090 770,06 лв. е отнесено в списъка с неприетите вземания, съдът приема, че същото е основателно, като списъка на приетите вземания, изготвен по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да се допълни, като в него бъде включено и вземането за сумата от 4 752 281,12 лв. – възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 2 от договор за заем от 16.04.2013 г., начислена върху главницата от 69 886 487,91 лв. за периода от 22.09.2014 г. до 16.04.2015 г., както и това за сумата от 31 338 488,94 лв. – неустойка за забава в плащането на главницата от 69 868 487,91 лв., начислена за периода от 17.04.2015 г. до 31.10.2017 г.

6./ По възражение с вх. № 30397/23.02.2018 г. /по пощата/, подадено от кредитора „П.К.“ ЕООД срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.02.2018 г. и обявен в търговския регистър на 16.02.2018 г., досежно частта му, с която от синдика не са приети негови вземания, както следва : сумата от 1 084 981,29 лв. – главница по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.Ф.“ ЕООД и „ТЦ-И.“ АД, впоследствие прехвърлена в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия от 06.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. /датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 1 262 736,52 лв. – възнаградителна лихва по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.Ф.“ ЕООД, впоследствие прехвърлена в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия от 06.10.2014 г.; сумата от 188 905,60 лв. – възнаградителна лихва по договор за заем от 17.06.2013 г., начислена за периода от 06.10.2014 г. – 18.06.2016 г.; сумата от 300 970,80 лв. – неустойка за забава в плащането на главницата по договор за заем от 17.06.2013 г., начислена за периода от 19.06.2016 г. до 01.11.2017 г. Възразилият кредитор оспорва съображенията на синдика, с които е мотивирано отнасянето на посочените вземания към списъка на неприетите. Във връзка с необходимостта от установяване на реалното предоставяне на сумата по договора за заем на заемателя кредиторът прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Синдикът – А.М. е депозирала подробно становище от 07.03.2018 г. по възражението, като намира същото за недопустимо, евентуално – за неоснователно. Посочва, че тъй като списъкът на допълнително предявените неприети вземания е обявен в търговския регистър на 16.02.2018 г., седемдневният срок за предявяване на възражения срещу него е изтекъл на 23.02.2018 г. Счита, че макар и пощенското клеймо върху плика от писмото, с което е предявено възражението, да е нечетливо и да не позволява датата на изпращането му да се установи безпротиворечиво, доколкото писмото е пристигнало в съда едва на 02.03.2018 г., изпращането му на дата - 23.02.2018 г. е изключено. Що се отнася до становището му по основателността на възражението синдикът намира същото за недоказано, доколкото не се установява уговореният заем да е бил действително предоставен на заемателя.

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 16.02.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, допълнително предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като вземанията на „П.К.“ ЕООД, както следва : сумата от 1 084 981,29 лв. – главница по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.Ф.“ ЕООД, впоследствие прехвърлена в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия от 06.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. /датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане; сумата от 1 262 736,52 лв. – възнаградителна лихва по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.Ф.“ ЕООД, впоследствие прехвърлена в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия от 06.10.2014 г.; сумата от 188 905,60 лв. – възнаградителна лихва по договор за заем от 17.06.2013 г., начислена за периода от 06.10.2014 г. – 18.06.2016 г.; сумата от 300 970,80 лв. – неустойка за забава в плащането на главницата по договор за заем от 17.06.2013 г., начислена за периода от 19.06.2016 г. до 01.11.2017 г., са отнесени от синдика в изготвения от него допълнителен списък на неприетите вземания под т. 1.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „П.К.“ ЕООД е подадено в срок – на 23.02.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е частично основателно.

„П.К.“ ЕООД основава качеството си на кредитор спрямо длъжника – „ТЦ-И.“ АД при твърдение, че е придобил съществуващите в полза на „К.Ф.“ ЕООД парични вземания, произтичащи от договор за заем от 17.06.2013 г. Поради това за да се приеме, че посоченото дружество е носител на предявените в производството по несъстоятелност вземания, е необходимо от негова страна да бъде установено, че между „К.Ф.“ ЕООД и „ТЦ-И.“ АД е сключен договор за заем, включително предоставянето в полза на заемателя на уговорената сумата, предмет на заемното правоотношение, както и че изискуемостта на задължението за връщане на предоставения му заем е настъпила. От събрания по делото доказателствен материал, се установява, че между „К.Ф.“ ЕООД и „ТЦ-И.“ АД е сключен договор за заем, по С.та на който „ТЦ-И.“ АД е получило в заем сумата от 18 756 642,50 лв. Фактът на реалното предоставяне на заемната сума се установява от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че в периода от 17.06.2013 г. до 09.07.2013 г. „К.Ф.“ ЕООД е превел в полза на „ТЦ-И.“ АД сумата от общо 18 756 642,50 лв., като от записванията, извършени в счетоводните книги на „К.Ф.“ ЕООД, се потвърждава, че дебитните операции са извършени И.нно с цел предоставяне на уговорения заем. Разкрива се и това, че в срок до 17.06.2013 г. заемателя - „ТЦ-И.“ АД е осъществило връщане на част от предоставения нему заем в пределите на сумата от 17 675 969,47 лв., в резултат на което формирания непогасеният остатък от главницата е бил сведен до размер равен на сумата от 1 080 673,03 лв. В чл. 3, ал. 1 от договора за заем страните са предвидили, че срещу предоставения му заем „ТЦ-И.“ АД се обременява да заплаща възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 10,25 %, като за периода от 17.06.2013 г. до 06.10.2014 г. размерът дължимата лихва по заема възлиза на сумата от 1 262 900,88 лв., по отношение на която не се установява да са извършвани погашения. С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че към датата на сключване на договора за цесия от 06.10.2014 г. цедентът „К.Ф.“ ЕООД е бил титуляр на вземане за главница срещу „ТЦ-И.“ АД по сключения между тях договор за заем в размер на сумата от 1 080 673,03 лв., както и за възнаградителна лихва в размер на сумата от 1 262 900,88 лв., начислена за периода от 17.06.2013 г. до 06.10.2014 г. Анализът на договора за прехвърляне на вземане от 06.10.2014 г. сочи на формирана между страните воля за прехвърляне на вземанията на „К.Ф.“ ЕООД за главница и възнаградителна лихва по сключения с „ТЦ-И.“ АД договор за заем от 17.06.2013 г., възлизащи съответно в размер на сумата от 1 084 981,29 лв. за главницата и на сумата от 1 262 736,52 лв. С оглед установените по делото размери на задълженията на „ТЦ-И.“ АД към „К.Ф.“ ЕООД по договора за заем към момента на сключването на договора за прехвърляне на вземания, се консолидира извод, че по отношение на главницата същият е произвел целения транслативен ефект единствено до размера на сумата от 1 080 673,03 лв., а вземането за възнаградителна лихва е било прехвърлено в полза на цесионера „П.К.“ ЕООД за пълната му стойност, уговорена в договора за прехвърляне на вземания, а И.нно – за сумата от 1 262 736,52 лв. От представената към молбата за предявяване на вземанията нотариална покана носеща рег. № 2564/2014 г., т. 1, № 96 на нотариус Б. Налбанатова, с рег. № 142 в НК, с район на действие СГС, се установява, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, считано от 05.11.2014 г. и това е направено от стария кредитор, каквото е изискването заложено в чл. 99 ЗЗД. В този контекст следва да се приеме, че от тази дата „П.К.“ ЕООД е придобило качеството на кредитор на „ТЦ-И.“ АД за прехвърлените в негова полза вземания в отношенията си с него. Размерът на възнаградителната лихва, начислена в тежест на заемателя за периода след прехвърляне на правата по договора за заем в полза на „П.К.“ ЕООД – 06.10.2014 г., до настъпването на крайния срок за връщане на сумата по главницата – 18.06.2016 г., възлиза на сумата от 183 714,41 лв. Доколкото не се установява длъжникът да е погасил задължението си за заплащане на главница на падежа, той е изпаднал в забава, с което в негова тежест е започнало начисляването на предвидената в чл. 9 от договора за заем неустойка в размер на 20,25% годишно, като в периода от 19.06.2016 г. до 01.11.2017 г. нейният размер се изчислява на сумата от 296 584,70 лв.

Предвид дадените отговори по разглежданото възражение съдът намира, че същото е частично основателно. По отношение на вземането за главница по договор за заем от 17.06.2013 г., сключен между „К.Ф.“ ЕООД и „ТЦ-И.“ АД, впоследствие прехвърлена в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия от 06.10.2014 г., възражението следва да бъде уважено за сумата от 1 080 673,03 лв., като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 1 084 981,29 лв. същото следва да бъде оставено без уважение. Върху главницата от 1 080 673,03 лв. следва да бъде приета за дължима и законна лихва за забава, считано от 01.11.2017 г. /датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ до окончателното му изплащане. По отношение на вземането за възнаградителна лихва, начислена за периода от 18.06.2013 г. до 05.10.2014 г., възражението следва да бъде уважено изцяло, за пълния размер на предявената сума от 1 262 736,52 лв. В частта, отнасяща се до вземането за възнаградителна лихва върху главницата /1 080 673,03 лв./, начислена за периода от  06.10.2014 г. до 18.06.2016 г., възражението следва да бъде уважено за сумата от 183 714,41 лв., като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер 188 905,60 лв. същото следва да бъде оставено без уважение. По отношение на вземането неустойка за забава в плащането на главницата /1 080 673,03 лв./, начислена за периода от 19.06.2016 г. до 01.11.2017 г., възражението следва да бъде уважено за сумата от 296 584,70 лв., като за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 300 970,80 лв. същото следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното и констатираните вземания на оспорващия длъжник, съдът по несъстоятелността следва да внесе изменение в списъка на приетите вземания изготвен по реда на чл. 688, ал 1 ТЗ, като включи установените, като съществуващи в правната сфера на „П.К.“ ЕООД такива, респективно да остави без уважение възражението за частите от вземания, чието същесвуване не се доказа в проведеното производство.

7./ По възражение с вх. № 26704/21.02.2018 г. /депозирано по пощата/, подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.02.2018 г. и обявен в търговския регистър на 16.02.2018 г., досежно частта му, с която по отношение на включеното в списъка вземане в размер на сумата от 389,42 лв. е прието да се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, вместо с такъв по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Кредиторът се позовава, че цитираната сума произтича от направата на разноски от негова страна в хода на индивидуално провеждано принудително производство по събиране на публични вземания водено по реда на ДОПК. Реалното извършване на тази категория разноски се потвърждавало от приобщената към молбата за предявяване сметка за изплатени суми съставна по смисъла на чл. 45, чл 4 ЗДДФЛ придружена с платежно нареждане датиращо от 18.12.2017 г. Касаело се до вземане за разнски, което е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник, като за такива вземания се подчертава, че законодателя е предвидл различна от приетата от синдика порденост за удовлетворяване, а И.нно такава по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. По тези съображения от оспорващия кредитор се иска внасяне на промяна в списъка на приетите вземания при възприемане на право на удовлетвряоване за сумата от  389,42 лв. имаща за носител НАП с по предена порденост за удовлетврояване /722, ал. 1, т. 7 ТЗ/.    

Синдикът – А.М. е депозирала подробно становище от 07.03.2018 г. по възражението, като намира същото за неоснователно. Продължав да отрича оспорващия кредитор да разполага с право на по предпочитително удовлетворяване от това уредено в чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, като се мотивира с аргумент, че според нормата на чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ, дори за разноските направени от кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност са отнесени, като категория вземания подлежащи на удовлетвровяне по реда на чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. В този ред на разсъждения и на още по-голямо основание разноските на кредитор, които същия прави извън универсалното производство по несъстоятелност в пределите на други паралелно течащи производства насочени към събиране на признат паричен дълг не следва д изпреварват разноските, които даден кредитор прави за да се ползват всички кредитори на масата. Предвид това синдикът обобщава, че изводът му да отнесе сумата от  389,42 лв. при поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 трябва да бъде споделен, защото това е правилния подход.

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър на 16.02.2018 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, допълнително предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като вземане на кредиотор НАП възлизащо в размер на сумата от 389,42 лв. е прието да се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – Национална агенция за приходите е подадено в срок – на 23.02.2018 г., от легитимирана страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е изцяло неоснователно.

Националната агенция за приходите извежда легитимацията си на кредитор относно вземането възлизащо на сумата от 389,42 лв. при твърдения, че това съствлява направен от този правен субект разход за посигане удовлетворяването на дължими нему публични вземания с адресат несъстоятелния длъжник в рамките на протичащо индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК и към момент след откриване на производството по несъстоятелност – 01.11.2017 г. Спорният върпос е концентиран върху това, при кои ред на удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1 ТЗ следва да попадне така цитираното вземане, като ноистеля му настоява това да е реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Посоченият ред на удовлетворяване визира вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Важно е да се отбележи, че тези разноски се изчерпват до такива свързани с продължаване на дейността на длъжника, респективно към тях категорично не могат да бъдат отнсени вземанията за разноски, които даден кредитор е направил стремейки се да постигне удовлетворение на съществуващото негово вземане в пределите на провеждано индивидуално принудително изпълнение, било то и такова по реда на ДОПК. Законодателят е дал изрично разрешение по въпроса за разноските акумулирани от даден кредитор в производството по несъстоятелност и то фигурира в нормата на чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ -  разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б. Тези разноски се удовлетворяват от попълнената маса на несъстоятелността в изрично посочения ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. Вярно е, че разноските сочени от кредитора НАП не са такива направени от него в предлите на производството по несъстоятелност, но няма спор, че се касае до разноски, чиято направа преследва постигане удовлетворяването на негово кредиторовото вземане и те следва да се приравнят И.нно на вземанията уредени от законодателя, като такива подлежащи на удовлетворяване по ред очертан в чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

Ръководен от споменатите правни съображения съдът по несъстоятелността сезраин с възражението от НАП изцяло се солидаризира с отрицателния извод даден от синдика за промяна в реда на удовлетворяване на изследваното вземане, като счита за правилна преценката на синдика, то да бъде отнесено с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ. С оглед на това възражението подлежи на оставяне без уважение.   

8./ По възражение с вх. № 30907/02.03.2018 г., подадено от кредитора „О.Б.Б.“ АД срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.02.2018 г. и обявен в търговския регистър на 16.02.2018 г., досежно частта му, с която от синдика са приети предявени вземания от кредитор – НАП, вкл. под т. 2 от списъка с ред на удовлетврояване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ за сумите, както следва : 912 157 41 лв. – главница по публични вземания и сумата от 148 035,69 лв. – начислени лихви върху главницата. Позоваването на оспорващия кредитор е фокусирано върху това, че цитираните суми са погасени, поради изтичането на петгодишишен давностен срок, считано от момента на възникването им в рамките на които не е осъществено тяхното събиране от страна на носителя им.  Добавено е и това, че върху погасените по давност главни вземания за публично задължения не е възможно да се породи вземане за лихва. Ръководен от това си съображение кредитора е поискал посочените вземания с титуляр НАП да бъдат изключени от списъка на приетите и допълнително предявени такива оповестен от синдика на 16.02.2018 г.   

Синдикът – А.М. е депозирала писмено становище, в което най-напред е възразено, че обсъжданото възражение предприето от „О.“ АД е просрочено и като такова процесуалния резултат следва да се състой в оставянето му без разглеждане от сезирания с него съд. Ако все пак се приеме, че възражението е упражнено в рамките на установения от ТЗ срок, то се навеждат доводи за неоговата неоснователност. Сочи се, че материално легитимиран носител на правото да се направи възражение за изтекла погасителна давност върху дадено парично задължение е единствено длъжника адресат на същото, но не и друг негов кредитор. Това е така, защото възражението за погасителна давност е лично средсво за защита предоставено в правната сфера на длъжника и само той може да реши, дали да се възползва от него. Подобна възможност не е преодставена на кредитор целящ да елиминира вземането на конкуриращ го кредитор. Ето защо се иска възражението да бъде отхвърлено по същество. 

Длъжникът не изразява становище по направеното възражение.

Разглеждайки допустимостта на упражненото от „О.Б.Б.“ АД възражение с вх. № 30907/02.03.2018 г. настоящия съдебен състав констатира, че същото е просрочено. Според нормата на чл л. 689 ТЗ „синдикът представя за обявяване в търговския регистър списъците и финансовите отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.“. Това си задължение по отношение на изготвените от синдика списъци за приетите и неприети вземания предявени от кредиторите в срока по чл. 688 ТЗ е изъплнено от синдика – М. на 16.02.2018 г., когато по партидата на „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./  е извършено обявяване под № 20180216092827, считано от този момент за недоволните кредитори и за длъжника се поражда процесуалното право да оспорят списъците и включените в тях вземания, като по смисъла на чл. 690, ал. 1 ТЗ това право се упражнява посредством подаването на  писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл. 689. Сиреч срокът за подаване на възражение от недоволните кредитори по отношение на обявените списъци на приети и неприети вземнаия предявени в сроковете по чл. 688 ТЗ се простира до 23.02.2018 г. включително. Анализът на подаденото от „О.Б.Б.“ АД възражение с вх. № 30907/02.03.2018 г. показва, че то е упражнено пред съда по несъстоятелността към момент след изтичане на установения в закона 1-семдмичен срок, а И.нно подадено е на 02.03.2018 г., при изтекъл срок за това на 23.02.2018 г. Подаденото извън срока възражение следва да се квалифицира, като недопустимо, а порцесуалния резултат е неговото оставяне без разглеждане от съда.

След разглеждане на всички упражнени от кредиторите възражения и постановяване на акт по всяко от тях, съдът намира, че следва да бъдат одобрени списъците на приетите вземания изготвени от синдика по смисъла на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ спрямо длъжника – „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ със съответните допълнения, корекции и изменения. Освен това е необходимо да бъде насрочено и Събрание на кредиторите с дневен ред по смисъла на чл. 677, т. 3 и т.8 от ТЗ, а И.нно за избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждение за същия, дококолкото първо събрание на кредиторите не е провеждано, поради пречката на чл. 669, ал. 3, т. 2 ТЗ и на основание чл. 669, ал. 4 ТЗ определения от съда временен синдик продължава да упражнява правомощията си до избирането на постоянен такъв от събранието на кредиторите след обобряването на списъка по чл. 692 ТЗ. В денвния ред на свикваното събрание следва да се включат и точкки съврзани с въпросите отнасящи се до реда и начина по осребряване на имуществотото попадащо в обхвата на масата на несъстоятелността, метода и условията на оценка на имуществото, както и избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ обявен от синдика в ТР при АВ на 26.01.2018 г., по възражение с вх. № 14775/01.02.2018г., подадено от „Б.Т.И.“ АД, ЕИК ********, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора – „Б.Т.И.“ АД с  молба от 01.12.2017 г., съставляващи, както следва : сумата в размер от 19 702 999,60 лв. /равностойност на 10 120 000 евро/, което вземане произтича от сключени договор за заем № Б-ДУН-ТЦИМ-080.13/08.01.2013 г. и Анекс към него от 21.01.2013 г. между „Д.“ АД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, което вземане впоследствие е прехвърлено от първоначалния му носител – „Д.“ АД в полза на „Б.Т.И.“ АД с договор за цесия сключен на  10.12.2014 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 5 827 702,35 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,60 лв. /, начислена за периода от 10.12.2014 г. до 01.11.2017 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 165 271,55 лв., представляващо лихва за забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,60 лв./, начислена за периода от 01.11.2014 г. до 01.12.2017 г.  - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, сумата равна на законната лихва за допусната забава в плащането на главницата /10 120 000 евро с левова равностойност – 19 792 999,60 лв./, начислена за периода от 02.12.2017 г. до окончателното й изплащане - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „Б.Т.И.“ АД възражение с вх. № 14775/01.02.2018г. в останалата му част.

ДОПУСКА корекция в Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника - „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./, които е обявен от синдика в ТР при АВ на 26.01.2018 г. по възражение с вх. № 14800/01.02.2018 г., подадено от „П.А.Д.„ЦКБ-С.““ АД, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо кредитора - Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, в частта му отнасяща се до предявените и приети вземания на Д.П.Ф.„ЦКБ-С.“, които са посочени в т. 4 от списъка, като допълва, че тези вземания се ползват с ред на удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 15646/02.02.2018 г. подадено от кредитора – „К. И. Л.“, дружество с ограничена отговорност учредено и съществуващо съгласно законите на Гърнзи, с рег.  № 55375 срещу Списъка на неприетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ обявен от синдика в ТР при АВ на 26.01.2018 г. в частта му по т. 8, с която предявените от „К. И. Л.“ с негова молба от 04.12.2017 г. са отнесени от синдика в посочения списък на неприетите вземания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 15705/02.02.2018 г. подадено от кредитора – „О.Б.Б.“ АД, ЕИК******** срещу Списъка на неприетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ обявен от синдика в ТР при АВ на 26.01.2018 г. в частта му по т. 6, с която предявените от „О.Б.Б.“ АД с молба от 01.12.2017 г. са отнесени от синдика в посочения списък на неприетите вземания.   

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ обявен от синдика в ТР при АВ на 26.01.2018 г., по възражение с вх. № 15904/02.02.2018г., подадено от „И.П.С.“ АД –в несъстоятелност, ЕИК ********, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора – „И.П.С.“ АД –в несъстоятелност с молба от 01.12.2017 г., съставляващи, както следва : сумата в размер от 69 886 487,91 лв., представляваща невърнат остатък от предоставен паричен заем по договор за заем от 16.04.2013 г., изменен и допълнен с 20 броя анекси и допълнителни споразумения подписани в периода от 23.04.2013 г. до 15.04.2014 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 4 752 281,12 лв., представляваща възнаградителна лихва уговорена съобразно чл. 3, ал. 2 от договор за заем сключен на 16.04.2013 г., начислена върху непогасения остатък от заетата сума  /69 886 487,91 лв./ за периода от 22.09.2014 г. до 16.04.2015 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от               31 338 488,94 лв., представляваща неустойка за забава уговорена съобразно чл. 14 от договор за заем сключен на 16.04.2013 г. начислена върху непогасения остатък от заетата сума  /69 868 487,91 лв./, за периода от 17.04.2015 г. до 31.10.2017 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал.1 от ТЗ  Списъка на приетите  предявени вземания по чл. 685 от ТЗ, изготвен от синдика на „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./, обявен на 26.01.2018 г. в ТР при АВ под № 20180126085233 по партидата на „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ с гореописаните допълнения, корекции и изменения.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ обявен от синдика в ТР при АВ на 16.02.2018 г., по възражение с вх. № 30397/23.02.2018г., подадено от „П.К.“ ЕООД, ЕИК ********, като ВКЛЮЧВА в същия предявените такива от кредитора – „П.К.“ ЕООД, ЕИК ******** с  молба от 22.01.2018 г., съставляващи, както следва : сумата в размер от 1 080 673,03 лв., което вземане произтича от сключени договор за заем от 17.06.2013 г. между „К.Ф.“ ЕООД и „Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-И./“ АД, което вземане впоследствие е прехвърлено от първоначалния му носител – „К.Ф.“ ЕООД в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия сключен на  06.10.2014 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от              1 262 736,52 лв., представляваща възнаградителна лихва уговорена съобразно чл. 3, ал. 1 от договор за заем сключен на 17.06.2013 г., начислена върху непогасения остатък от заетата сума  /1 080 673,03 лв./ за периода от 18.06.2013 г. до 05.10.2014 г., което вземане впоследствие е прехвърлено от първоначалния му носител – „К.Ф.“ ЕООД в полза на „П.К.“ ЕООД с договор за цесия сключен на  06.10.2014 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 183 714,41 лв., представляваща възнаградителна лихва уговорена съобразно чл. 3, ал. 1 от договор за заем сключен на 17.06.2013 г., начислена върху непогасения остатък от заетата сума  /1 080 673,03 лв./ за периода от 06.10.2014 г. до 18.06.2016 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 296 584,70 лв., представляваща неустойка за забава уговорена съобразно чл. 9 от договор за заем сключен на 17.06.2013 г. начислена върху непогасения остатък от заетата сума  /1 080 673,03 лв./, за периода от 19.06.2016 г. до 01.11.2017 г. - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата равна на законната лихва за допусната забава в плащането на главницата /1 080 673,03 лв./, начислена за периода от 02.11.2017 г. до окончателното й изплащане - при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „П.К.“ ЕООД възражение с вх. № 30397/23.02.2018г. в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 26704/23.02.2018 г. подадено от кредитора – Национална агенция за приходите срещу Списъка на приетите предявени в срока по чл. 688 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ обявен от синдика в ТР при АВ на 16.02.2018 г. в частта му, с която включеното в списъка вземане с носител Национална агенция за приходите - в размер на сумата от 389,42 лв. е прието да се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради просрочие възражение с вх. № 30907/02.03.2018г., подадено от кредитора – „О.Б.Б.“ АД срещу Списъка на приетите вземания на кредиторите на „ТЦ-И.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, изготвен на 09.02.2018 г. и обявен в търговския регистър на 16.02.2018 г., досежно частта му, с която от синдика са приети предявени вземания от кредитор – НАП, вкл. под т. 2 от списъка с ред на удовлетврояване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ за сумите, както следва : 912 157 41 лв. – главница по публични вземания и сумата от 148 035,69 лв. – начислени лихви върху главницата.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал.1 от ТЗ  Списъка на приетите  предявени вземания по чл. 688 от ТЗ, изготвен от синдика на „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./, обявен на 16.02.2018 г. в ТР при АВ под № 20180216092827 по партидата на „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./ с гореописаните изменения.

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „Н.Ц.– И.ПО М.- /ТЦ-И./“ АД /н./, ЕИК ******** с дневен ред по чл.677, ал.1, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а И.нно : 1./ избор на постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно възнаграждение; 2./ определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника; 3./ метода и условията на оценка на имуществото; 4./ избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 27.08.2018г. в 13,30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”********, в заседателната зала, където провежда заседанията си  VІ-2 състав.

Да се извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на списъците и насрочване на Събранието на кредиторите, като се изпрати препис от същото и покана, за да се публикува.

Да се изпрати препис от определението и на синдика. Указва на синдика в срок 3-дни преди свиканото събрание да представи по делото списък на кредиторите с приети вземания и процентно съотношение на вземането на всеки кредитор спрямо общия размер на приетите вземания.

В частта, с която упражненото възражение от кредитора – „О.“ АД против обявения списъцък на предявените приети вземания изготвен по реда на чл. 688 ТЗ е оставено без разглеждане настоящото определение подлежи на обжалване в 1-седмичен срок, считано от обявяването му в ТР при АВ с частна жалба пред Софийския апелативен съд.  

В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в Търговския регистър.

 

                                              

 

                                                                                   СЪДИЯ: