Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр.
Габрово, 05.07.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно
заседание, проведено на седми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова, като разгледа докладваното
от съдията РАЧЕВ адм. д. № 22 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба, вх. № СДА-01-252/
15.02.2022 г. по описа на Административен съд – Габрово, подадена от Д.Р.М.,
ЕГН **********, чрез адв. В. П. ***, посочен и като съдебен адрес.
С жалбата се оспорва Заповед № 76, издадена
на 24.11.2021 г. от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на
основане чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между
жалбоподателката и АЗ към МТСП, с искане за отмяната ѝ.
В жалбата се твърди, че заповедта е
издадена по повод молба за освобождаване, която Д.М. е изготвила под натиск. По
време, когато е била в платен годишен отпуск, е била „привикана“ на работното си
място и заставена да подаде молбата. След това Р. депозирала друга молба, с
която обяснява причините за първоначалното си искане и го оттегля. Счита, че не
са спазени законовите предпоставки за прекратяване на служебното ѝ правоотношение,
тъй като не била уведомена от изпълнителния директор на агенцията дали се приема
предложението в изискуемия 10-дневен срок.
В съдебно заседание за
жалбоподателката Д.М., редовно призована, се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. Подробни съображения за основателността
ѝ изтъква в представени писмени бележки, вх. № СДА-01-1100/ 17.06.2022 г.
Претендират се разноски.
За ответната страна – Изпълнителен
директор на Агенция по заетостта, редовно призован, в открито съдебно заседание
се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.
Прави искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна, тъй като заповедта
била законосъобразна, правилна и издадена от компетентен орган. Съображенията
си по същество на спора излага в допълнително представени писмени бележки, вх.
№ СДА-01-1036/ 10.06.2022 г. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
I.
По допустимостта на жалбата
Предмет на оспорване е заповед № 76/ 24.11.2021
г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на
основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между
Д.М. като директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово /ДБТ-Габрово/ и Агенция
по заетостта (АЗ) към Министерство на труда и социалната политика,
представлявана от изпълнителен директор /ИД/ като орган по назначаване.
Процедурата
се развива като административно производство с издаване на административен акт,
който притежава всички
характеристики на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаване с административен акт,
който се издава в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване,
дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 15 от
Устройствения правилник на Агенция по заетостта, държавните служители на
агенцията се назначават и освобождават от длъжност от Изпълнителния директор. Оспорената
заповед е издадена именно от ИД на АЗ по отношение на М. като държавен служител
и по реда на ЗДСл, поради което съдът приема, че същата е издадена от
компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган по
назначаване. Административният
акт е в писмена форма, съдържа визираните в приложимата правна норма
реквизити и засяга правната сфера на Д.М..
Обжалваната заповед № 76/ 24.11.2021 г. е връчена на адресата на 25.01.2022 г., видно от констативен протокол,
рег. № 373/25.01.2021 г., съставен от нотариус, рег. № 369 на Нотариалната
камара /л.22/. Жалбата против заповедта е
подадена по реда на АПК – чрез органа, автор на акта, до Административен съд –
Габрово на 08.02.2022 г., видно от пощенски плик с клеймо /л.3/, тоест в
рамките на законния 14-дневен срок. Заведена е с вх. № 10-00-479/10.02.2022 г.
и изпратена до АСГ с писмо, вх. № СДА-01-252/ 15.02.2022 г.
По изложените
съображения, настоящият състав счита, че е налице годен за обжалване
индивидуален административен акт, жалбата срещу него е подадена в срок, от страна,
имаща правен интерес от оспорването, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
II.
По основателността
1. Фактите
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Първоначално, като държавен служител Д.М. е била
назначена със заповед № 352/ 03.10.2005 г. на ИД на АЗ на длъжността началник
на сектор в Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово. Последвало е преназначаване на
длъжностите главен експерт в ДБТ – Габрово и началник на отдел в ДБТ – Габрово,
съответно със заповеди № 186/ 23.06.2006 г. и № 4/ 11.01.2016 г. на ИД на АЗ.
Длъжността директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово тя заема от
09.10.2020 г., когато е преназначена със заповед № 347/ 09.10.2020 г. на ИД на
АЗ. Изброените длъжности се заемат по служебно правоотношение съгласно
Класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС
№ 129/ 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., а до тази дата –
съгласно Единен класификатор на длъжностите в администрацията, отм. ДВ, бр. 49
от 29.06.2012 г.
На 22.11.2021 г. Д.М. е подала молба до Изпълнителния
директор на АЗ за освобождаване от длъжността директор на Дирекция „Бюро по
труда" – Габрово, заведена с рег. № 30-04-02-6899. Впоследствие, тя
оттегля молбата си за напускане чрез заявление до ИД на АЗ, рег. №
30-04-02-73081/ 14.12.2021 г. Междувременно, органът по назначаване е издал
оспорената в настоящото производство заповед за прекратяване на
правоотношението на основане чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл – по взаимно
съгласие.
Посочените
обстоятелства не са спорни между страните и се доказват от всички приети по
делото доказателства.
Спорен
между страните по делото е въпросът дали е постигнато взаимно съгласие за
прекратяване на съществувалото между тях служебно правоотношение, при спазване
на материалните и процесуалните правни норми на Закона за държавния служител, при
изследването на който, съдът обосновава следните правни съждения:
2.
Правни изводи.
Разпоредбата
на чл. 103, ал. 1, т. 1 от
ЗДСл предвижда, че служебното правоотношение се
прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, като страната,
към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му. В случай, че страната, до която е отправено предложението,
не изпълни това си задължение, се счита, че предложението не е прието.
Цитираната
норма съдържа две предпоставки, които трябва да се осъществят кумулативно –
предложение от едната страна, което изисква от другата да вземе отношение по отправеното
предложение чрез уведомяване, разбирано като изпращане на писмен отговор. Последиците
от неизпълнение на второто условие законодателят свързва с презумпция за
неприемане на предложението.
Двете
насрещни волеизявления трябва да бъдат писмено изразени, за да е несъмнено, че
съвпадат по съдържание и отразяват действителната воля на страните за
прекратяване на възникналото между тях правоотношение. Липсата на която и да е
от тях е достатъчна да обоснове извода, че не е постигнато взаимно съгласие.
С така
разписаната процедура законодателят дава правна сигурност на служебното
правоотношение, а въвеждането на преклузивен 10-дневен срок за отговор от
получилата предложението страна, в пълна степен гарантира на страната,
отправила предложението, възможност за защита и евентуално предприемане на
последващи действия според конкретната ситуация.
В
разглеждания случай и по силата на цитираната правна норма изпълнителният директор на Агенция по
заетостта е бил длъжен да вземе отношение по направеното от М. предложение и в
нормативно установения 10-дневен срок писмено да я уведоми дали го приема. Този
срок, изчислен съгласно правилата на ГПК, започва да тече от деня, следващ дата
на постъпване на предложението – 22.11.2021 г., тоест началният му момент е
23.11.2021 г., а крайната дата, на която изтича, е 02.12.2021 г. От страна на
ответника не се ангажираха никакви доказателства, а и не се твърди, че в
рамките на така изчисления срок органът по назначаване е уведомил по някакъв
начин служителката, че приема отправеното от нея предложение.
Законодателят
приравнява липсата на уведомление за приемане на предложението за прекратяване
на едно служебно правоотношение на отказ за приемането му, поради което съдът
счита, че правният ефект на отказа е настъпил на дата 03.12.2021 г. С изтичане
на срока за отговор и при положение, че не е изпълнено условието за писмено уведомяване,
по законова презумпция предложението се счита за неприето. От този момент органът
по назначаване не може да прекрати служебното правоотношение по взаимно
съгласие, тъй като такова не е било постигнато. Независимо, че в рамките на
същия период органът е издал заповед за прекратяване на правоотношението, тя не
е породила правни последици, тъй като фактическият състав на приложимата правна
норма не е бил довършен – липсва уведомяване
като самостоятелна и съществена част от процедурата, преди да бъде издаден
административен акт – заповедта за прекратяване като краен правен резултат по
същество.
В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВАС – Решение №
14943 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм.д. № 10276/2020 г., V о. /„…. Издаването на заповед за прекратяване
на служебното правоотношение не може да замести приемането на предложението, а
в конкретния случай дори липсва и уведомление в десетдневния срок до служителя,
че предложението му е прието….“/, както Решение № 14733 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9940/2020 г., V о. и
Решение № 4986
от 28.04.2020 г. на ВАС по адм.д. № 14679/2019 г., V о.
На следващо място, съдът счита, че при издаване на обжалвания
административен акт е нарушен принципът, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК,
съгласно който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
за да достигне до този извод, съдебният състав излага следните съображения:
За да е налице валидно взаимно съгласие на две страни за прекратяване на
съществуващо между тях служебно правоотношение, те трябват да имат действително
желание, собствена и свободно изразена воля и две насрещни волеизявления, които
съвпадат по съдържание.
За
произнасянето по нейното предложение М. е узнала едва с връчване на заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение, от което следва несъмнен извод,
че оттеглянето на молбата е направено преди момента на узнаване за издаване на
оспорения акт. В случая, по направеното предложение е
взето отношение само чрез поставяне на резолюция "Да!" и подпис върху
заявлението, но ответникът не ангажира доказателства относно това кой е авторът
на тази резолюция и на коя дата е била поставена. Също така няма данни
жалбоподателката да е уведомена по някакъв начин за тази резолюция, още повече,
че тя не е пребивавала към този момент в сградата на ДБТ – Габрово, нито в АЗ,
за да се предположи, че е възможно уведомяване. Нещо повече – видно от писмо на
АЗ до ТП на НОИ – Ловеч /л.47/ М. е отправила писмено запитване с дата 23.12.2021
г. по каква причина не са били приети представени от нея болнични листи за
временна неработоспособност, което също сочи за незнанието ѝ относно
издадената заповед за прекратяване. В тази връзка, ответникът е представил по
делото писмени обяснения на служители от ДБТ – Габрово /л. 52-55/, в които те
обясняват причините за отказ от входиране на болничните листове, за което обаче
е било устно информирано трето лице – С.Ю., но не и самата Д.М.. Представено по делото е единствено
писмо, изх. № 20-04-868 от 30.11.2021 г, адресирано до М. и подписано от
директора на дирекция РСЗ – Ловеч /л. 43/, в което тя се уведомява, че
болничните листи не се приемат, тъй като правоотношението ѝ вече било
прекратено. Не се ангажират никакви доказателства, че същото
е получено от адресата чрез известие за доставяне от пощенска или куриерска
служба или по друг подходящ начин.
В показанията си свидетелят А. твърди, че на 24.11.2021 г. е провел
телефонен разговор с М., при който я е уведомил, че директорът
е одобрил молбата ѝ и по този повод се намира в Габрово, за да ѝ
връчи документите за прекратяване на правоотношението. Но законът изисква преди
тяхното изготвяне и връчване, служителят да бъде писмено уведомен за одобряване
на молбата. Възраженията на процесуалния представител на ответника, че за
връчване на оспорената заповед са използвани всички възможни начини за
уведомяване на лицето, съдът намира за неотносими. В същия смисъл е и установената
съдебна практика на Върховния административен съд - Решение № 14733 от
27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2020 г., V о. /“... Причините за
неуведомяването са ирелевантни, както защото заповедта трябва да бъде издадена
след приемане на предложението, така и защото уведомяването е част от
фактическия състав по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл…“/.
При
изясняване на спорния въпрос относно наличието на взаимно съгласие, следва да
се отбележи също, че в подадената молба за
освобождаване М. не сочи нито правното основание, на което тя иска да бъде
освободена, нито предлага дата, считано от която това да се случи. Органът по
назначаване е издал заповедта на избрано от него законово основание и с определена
персонално от него дата на прекратяване. По отношение на тези два елемента – правно
основание и начална дата съдът счита, че също не е постигнато съгласие,
доколкото отправящата предложението страна изобщо не сочи такива, а те са
определени едностранно от органа по назначаване. Фактът, че между страните не е
било постигнато взаимно съгласие се потвърждава категорично и от последващите
действия на М. – оспорване на заповедта по съдебен ред с искане за отмяната
ѝ. В този смисъл Решение № 11328 от
05.10.2010 г. на ВАС по адм.д. № 862/2010 г.: “... Подписването на заповедта удостоверява единствено, че тя е получена от адресата. Подаването на
жалба против нея в законния срок обаче несъмнено сочи, че той не е съгласен със
съдържанието й. ...”.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК в
тежест на административния орган е да установи, както изпълнението на
законовите изисквания при издаване на административния акт, така и съществуването
на фактическите основания, посочени в него. След като административният орган
посочва като причина за прекратяване на служебното правоотношение взаимно
съгласие между страните, то предвид доводите на жалбоподателя, в тежест на
ответника – автор на оспорения акт е да докаже, че е изпълнил законовото
изискване да уведоми държавния служител при приемане на предложението, както и
да докаже, че между страните действително е постигнато взаимно съгласие и то в
момент преди издаване на заповедта за прекратяване. В производството по делото
не беше реализирано такова доказване от ответната страна.
По изложените по-горе мотиви,
настоящият съдебен състав намира, че Заповед № 76/24.11.2021 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по заетостта е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, но в разрез с относими материалноправни
разпоредби и с целта на закона, поради което приема жалбата за основателна, а
оспореният с нея административен акт за незаконосъобразен, подлежащ на отмяна.
III.
Относно претендираните разноски
С оглед резултата от делото и на
основание чл. 143 от АПК следва да бъде изцяло уважена като основателна и
доказана претенцията за заплащане на направените от жалбоподателката разноски
за производството пред настоящата съдебна инстанция, предвид представените
документи, удостоверяващи извършването им, в общ размер на 410.- лева, от които
10.- лева държавна такса и заплатено възнаграждение за адвокат по договор за
правна защита и съдействие № 55/ 01.03.2022 г. в размер на 400.- лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд
– Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед №
76, издадена на 24.11.2021 г. от изпълнителния директор на Агенция по
заетостта, с която на основане чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение между Д.Р.М. с ЕГН ********** и Агенция по заетостта
при МТСП.
ОСЪЖДА Агенция
по заетостта, с адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на Д.Р.М.,
ЕГН **********, направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер
на общо 410.- /четиристотин и десет/ лева, съставляващи 400.- /четиристотин/
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10.- /десет/ лева внесена
държавна такса.
Настоящото
съдебно решение подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд –
Габрово пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен от
съобщаването му.
Препис от настоящото да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: