Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 804 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.144 СК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Б.И.А.,*** против Д.Н.А.,
ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила споразумение
по чл.50 от СК по гр,д. №1028/17 г. на РС-Плевен,
бракът между родителите на ищцата-И.Б.А. и Д.Н.А. е прекратен с развод. Твърди,
че със сьщото решение ответницата е осъдена да
заплаща на ***сестра на ищцата И.ежемесечна издръжка в размер на 115 лв,,като родителските права върху нея са предоставени за
упражняване от ***им. Твърди, че тъй като по време на бракоразводното дело
ищцата вече била ***, не й била присъдена издръжка. Твърди, че е студентка в втори
курс във ***на ***, редовна форма на обучение. Твърди, че бащата на ищцата
изключително трудно поема сам разходите на ищцата като студентка-за
наем,семестриални такси,храна,облекло,обучение. Счита,че майка ѝ също
следва да ѝ помага. Моли, ответницата да бъде осъдена да заплаща на
ищцата сумата от 250 лв. месечно, считано от датата на подаване на ИМ до
навършването на 25-годишна възраст-12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Претендира направените деловодни разноски.
Назначеният
особен представител на отвтеницата, в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, в който че предявената искова претенция е
допустима,но неоснователна. Оспорва иска по основание и размер. Излага
съображения, че съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс, родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишиа
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. За разлика от издръжката по чл.143, ал.1 от Семейния
кодекс, която има задължителен характер, издръжката по чл.144 от Семейния
кодекс няма задължителен характер, а същата е обусловена от това пълнолетното
дете да не' може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени
затруднения. Твърди, че видно от приложеното към делото заверено копие на
решение № 778/05.05,20Пгодина, постановено по гражданско дело № 1028/2017
година на Районен съд - Плевен - II граждански състав, ответницата Д.Н.А., ЕГН **********
заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева за ***И.И.А.,ЕГН
**********. Твърди, че дохода, който реализира предполагаемо не е висок и
изплащането на издръжка в размер на 250 лева би и създало особени затруднения.
Счита,че не са налице условията на чл.144 от Семейния кодекс за присъждане на
издръжка на навършило пълнолетие дете. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни .доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено .следното от фактическа страна:
Видно от приложените по
делото удостоверение за раждане по акт за раждане № 76/16.01.1997г. родители на
ищцата Б.И.А. са Д.Н.А. и И.Б.А..
Установява се от Уверение
№ **********/07.11.2017г., Б.А. е записана във втори курс, редовно обучение
през учебната 2017/2018г. в специалност Етнология, ***, ***.
Видно от Заповед №
82/30.09.2017г. е прекратено трудовото правоотношение на Д.Н. А.с ***считано от
30.09.2017г.
От справка №
4762/20.03.2018г. се установява, че към датата на издаване на справката, Д.Н. А.няма
регистрирано в НАП действащо трудово правоотношение.
От Удостоверение за
родствени връзки № 990419/27.04.2018г. се установява, че Д. А.има две деца-
ищцата Б.А., както и детето И.И.А., което е родено
2005г., който факт се установява и от Решение № 778/05.05.2017г.,
постановено по гр.д.№ 1028/2017г. по описа на РС-Плевен.
Видно от Удостоверение №
МДТ-1624/04.05.2018г. на Община-Плевен, липсват декларирани от Д. А.недвижими
имоти, както и МПС.
От показанията на св. И.А.-***на
ищцата, които съдът кредитира като логични и в съответствие с останалите,
събрани по делото доказателства, се установява, че Б.А. е студент, редовно
обучение в Пловдив и ежемесечните й нужди от издръжка са в размер на 400 лв.,
които включват квартира, храна, пътуване, дрехи, а семестриалната такса за
обучение е в размер на 300,00 лв. Средства за издръжка се осигуряват от
свидетеля, който осигурява и издръжката на другото дете, на което са родители
заедно с ответницата- И.. Майката не осигурява издръжка и на двете деца след
раздялата на родителите. Ответницата от 2017г. живее и работи в Англия. Майката
не поддържа връзка с децата, а към свидетеля отправя обиди по телефона. Отишла
е да работи в Англия заедно с нейна приятелка. Съдът не дава вяра на
показанията на св.Андреев, в частта, в която той заявява, че ответницата
получава над 1000 британски лири месечна заплата, тъй като в тази си част той
изразява собствени предположения, посочва, че не е сигурен, същевременно е
заинтересован от изхода на делото като ***на ищцата и в тази си част
показанията му не са подкрепени от други доказателства по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 144
от Семейния
кодекс. За да възникне
правото на издръжка на пълнолетни учащи се, е необходимо да са налице следните
предпоставки: лицето да е пълнолетно; невъзможност да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си; да учи редовно в средно, полувисше или
висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20 г.
възраст за обучение в средно и на 25 г. възраст - при обучение в полувисше или
висше учебно заведение, както и даването на издръжка да не съставлява за
даващия я особено затруднение.
Издръжката
по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази,
дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е
безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат
сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване
на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени
затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е
трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че
дължи издръжка по чл. 144
СК. Както е изяснено в
Р-199/17.05.2011 г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290
ГПК, родителят отговаря по
чл. 144
СК тогава, когато
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество
е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал.
2 и 3 СК, защото задължението за
издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот,
необходими за развитието им. Поради това, дори наличието на лично имущество от
детето, не освобождава родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема
предвид само при определяне на размера й. Безусловността на тази
отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да
се грижат за издръжката си. Изключението е за тези,
които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук
законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на
търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато
родителят обективно няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка
по чл. 144
СК за пълнолетното си
учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в
работоспособна възраст./ Решение № 305 от 07.06.2011 г. по
гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд/
От представените и описани по-горе писмени доказателства се установява, а
и не се оспорва обстоятелството, че ищцата е *** и учи редовно за учебната 2017/2018
г.във висше учебно заведение. Не се установи по делото ищцата да разполага с недвижимо имущество и МПС, както
не се установи по делото, тя да получава доходи от стипендия или други, от
които да може да се самоиздържа.
По делото беше указано на ищцата
по делото, че носи доказателствената тежест да
установи получаваните от ответницата доходи и възможността на ответницата да им
заплаща търсената издръжка в претендирания размер. По
делото останаха недоказани тези факти. За трудовата заетост на ответницата,
както и за реализираните от нея доходи не бяха ангажирани писмени
доказателства. От гласните доказателствени средства- показанията на св. И.А.
също не се установи при условията на пълно и главно доказване, дали към
настоящия момент ответницата работи и какви доходи реализира, както и дали
реализираните от нея доходи позволяват тя да заплаща на ищцата претендираната издръжка без особени затруднения. Макар
свидетеля да посочи, че ответницата работи в Англия и реализира над 1000
британски лири месечно, тази информация е неподкрепена от никакви други
доказателства по делото, а св.Андреев е заинтересован от изхода на делото като ***на
ищцата. Не е спорно между страните, че ответницата има задължение да издържа безусловно непълнолетното си дете И..
Това задължение за издръжка следва да бъде съобразено при преценката на
възможността на ответницата да заплаща търсената издръжка без особени
затруднения. Не се установи ответницата да разполага и с недвижимо имущество
и/или МПС, от които да реализира доход, който да й позволи да дава издръжка на ищеца.
Установи се, че ищцата е в
трудоспособна възраст, без заболявания и може да полага труд, като реализира
доходи. Трудоспособността на ответницата, обаче не следва да бъде вземана като
обстоятелство имащо отношение към възможността да осигурява издръжка по реда на
чл. 144
СК. Както стана ясно, в
случая от значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя,
а не възможността му да реализира такива. Поради изложеното съдът намира, че за ответницата по делото съществува особено затруднение да осигури издръжка по чл. 144
СК за пълнолетното си учащо
дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в
работоспособна възраст. Съобразно гореизложеното, съдът намира, че предявения
иск е неоснователен и недоказани и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По делото не е направено искане
и няма данни ответницата да е направила деловодни
разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.
Направените разноски за особен
представител на ответницата, тъй като ищеца е освободен от заплащането им на осн. чл.83, ал.1, т.2 ГПК, следва да
останат за сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.И.А.,*** против Д.Н.А.,
ЕГН**********,***, иск с правно основание
чл.144 СК за заплащане на 250 лв. месечна издръжка,
считано от датата на подаване на исковата молба /02.02.2018г./ до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок, считано от 01.06.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: