№ 1766
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110210281 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, пл.“България“
№1, Административна сграда на НДК, ет.11, представлявано от Г.Б.Й., Т.Р.П.
и М.Ш., против наказателно постановление №РД-10-15/07.07.2022 г.,
издадено от председател на СЕМ, с което на основание чл.218, ал.7 от ЗЗ, във
вр. с чл.127, ал.2 и чл.129, ал.1 от ЗРТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева, за нарушение на чл.55, ал.1 Закона за здравето.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Навежда доводи, че процесното НП е издадено в нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него не е направено точно описание на всички
обстоятелства, при които е било извършено нарушението. Твърди, че е
налице разминаване между посоченото време на извършване на нарушението
и пресъздадения разговор, доколкото е пропуснат разговора между двамата
участници след 21:23:22 часа, когато участничката задава въпрос към ергена
1
дали е научил „други турски думи“, което обстоятелство отчита като
съществено за определяне на сцената от 21:22:28 часа до 21:23:22 часа, като
търговско послание или като част от сюжета, именно защото обосновава
целта на неколкократното споменаване на думите, използвани като марка на
турска ракия, при това в повечето случаи неправилно – да бъдат запомнени
единствено като думи „нова ракия“, а не като марка спиртна напитка;
запознаване на ергена с част от света на участничката като акцент в
сюжетната линия, реализирано чрез множество изразни средства и похвати,
един от които е използването на майчиния й език.
Навежда доводи, че процесното НП съдържа заключения, които
затрудняват идентифицирането на вмененото нарушение, доколкото от една
страна в него се твърди, че сцената представлява нарушаване на забраната за
пряка реклама на алкохолни напитки – на чл.55, ал.1 от ЗЗ, а от друга страна –
че същата има белезите на реклама по чл.74, ал.1 от ЗРТ, която не е
обозначена като такава, което би било нарушение на забраната за скрита
реклама по чл.75, ал.1 от ЗРТ. Позовава се и на разпоредбата на чл.74, ал.4 от
ЗРТ за определяне на настоящия случай, като продуктово позициониране.
Навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон.
Позовава се даденото легално определение на понятието „пряка реклама“ в
параграф 1, т.19 от ДР на ЗЗ и разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗ, които се
явяват специални по отношение на ЗРТ, поради което фактическия състав на
вмененото нарушение е осъществен единствено, ако е налице пряка реклама
на спиртна напитка, а в случая описаното нарушение съдържа само един от
изведените елементи, а именно: търговска марка на спиртна напитка. Твърди,
че другите описани елементи: слагане на лед, държане на чаша, наздраве,
дегустация, не представляват търговско съобщение и не цели популяризиране
на консумацията на спиртни напитки, доколкото те са част от сцена,
развиваща се между двама участници в предаване, в ресторант, където се
осъществяват описаните по-горе действия.
Оспорва, че описаните кадри в процесното НП са пряка реклама,
доколкото не е налице първата предпоставка от дефиницията за пряка
реклама в ЗЗ – да представлява търговско съобщение/послание/препоръка,
липсва и заплащане към доставчика на медийни услуги за излъчване на
рекламата и такива доказателства не са ангажирани от АНО.
2
Навежда доводи, че не е налице и втората предпоставка от дефиницията
за пряка реклама в ЗЗ – да се цели популяризиране, тъй като кадрите не са
заснети целенасочено с рекламна цел, а определянето на целта на дадено
аудиовизуално произведение или на част от него е субективен факт, при
установяването на който се изследва евентуалния ефект на конкретната сцена,
връзката й със сюжета на цялото предаване, намерението на създателите и др.,
с оглед цялостния контекст. В тази връзка сочи, че целта на кадрите е да се
покаже различна култура, към която принадлежи участничката, която от своя
страна я споделя с ергена. Оспорва като невярно твърдението в АУАН, че
зрителите получават и конкретни препоръки и напътствия относно
правилната консумация на високоалкохолна спиртна напитка, а именно: че тя
обичайно се пие с много лед в чашата, доколкото от разговора става ясно
единствено, че участничката предпочита доста лед. Сочи, че всички
сравнения на напитката и определянето й като анасонова, не представляват
реклама, тъй като не се споменават търговски марки на традиционни за
балканските държави напитки – узо, мастика, анасонова ракия.
Отчита като правилно отразена в процесното НП констатация, че
кадрите се възприемат по-скоро като дегустация, запознаване с традиционна
турска напитка, което не е еквивалент на консумация, и не би могло да се
възприема като насърчаване на консумацията й, доколкото участниците не
обсъждат нейното алкохолно съдържание, какви са съставките, въздействието
върху тях, поради което счита, че не е налице и другата предпоставка, за да е
налице пряка реклама, а именно: липсва консумация.
Навежда доводи, че елементи от конкретната сцена в случая биха могли
да отговарят на изискванията за излъчване на непряка реклама, посочени в
чл.55, ал.2 от ЗЗ. В подкрепа на това твърдение прилага към жалбата нарочна
справка от 26.07.2021 г., че 93% от аудиторията на процесния епизод са лица
над 18-годишна възраст, каквато е възрастовата характеристика на
аудиторията на предаването като цяло. С оглед на горното счита за изпълнено
и предвиденото условие в Общите стандарти за спиртните напитки, приети от
НСС.
Допълнително излага в заключение, че споменаването на търговската
марка на високоалкохолна напитка е творческо решение, целящо да обслужи
нуждите на предаването и не може да се разглежда като пряка реклама по
3
смисъла на ЗЗ.
Прави изрично възражение, че настоящия случай представлява
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото на дружеството не е
налагана санкция на това основание, нарушението не е общественоопасно и с
нисък интензитет застрашава обществените отношения, като не са отчетени
от АНО смекчаващите обстоятелства.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.М. Б., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания.
Допълнително навежда доводи, че актосъставителят възпроизвежда
фактическата обстановка на база собственото си субективно възприятие и
усещане, доколкото няколко пъти заявил, че търговската марка на турската
ракия е посочена около десет пъти, а в процесното НП е посочена само три
пъти. Сочи, че излъченото коментиране на анасонова напитка не представлява
нито реклама, нито продуктово позициониране, доколкото в нормативната
уредба не се предвижда забрана в аудиовизуални произведения да присъства
спиртна напитка, нито неговата употреба, когато това е част от сюжета, за
какъвто счита настоящия случай.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: председателя на СЕМ,
чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.В. П.,
след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди
процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Оспорва всички направени възражения в жалбата. Навежда доводи, че
Е. действително се запознава със света и културата на участничката, но това
не следва да става посредством консумация на спиртна напитка и нейното
неколкократно изговаряне в ефир.
Оспорва и направеното възражение относно наличие на продуктово
позициониране, тъй като в конкретния случай не е налице само включването
или споменаването на продукта в предаването, а допълнително се изтъкват
неговите положителни качества, подплатено с реплики между участниците
като например – харесва ли ти; много е яко; какво ли; иракли; ираклъ и др.
Оспорва направеното възражение, че излъченият материал не цели
4
популяризиране на спиртната напитка, доколкото в предаването се акцентира
специално върху турската анасонова напитка с марка „Й.Р.“, като зрителите
получават конкретни насоки и препоръки как се пие, например – с много лед
в чашата. Счита, че описаното аудиовизуално съдържание отговаря на
дефиницията за пряка реклама на спиртна напитка по смисъла на ЗЗ, тъй като
кадрите, в които участниците отиват до заледените чаши имат за цел
привличане и заостряне на вниманието именно към тази марка, предлагана на
пазара – анасонова ракия.
Оспорва направеното възражение, че конкретния случай е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Навежда доводи, че нарушението не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност, дори напротив, програмата „БТВ“ е с
национален териториален обхват, което позволява нейното съдържание да
достигне до неограничен брой зрители на територията на страната.
Допълнително сочи, че в световен мащаб се цели ограничаване консумацията
на алкохол и спиртни напитки, предвид вредното им въздействие върху
човешкото здраве, поради което законодателят е приел, че пряката реклама на
спиртни напитки е абсолютно забранена, а непряката реклама би могла да се
извърши в часовия диапазон, между 22:00 часа до 06:00 часа, а в случая
търговското съобщение е излъчено в една от най-популярните търговски
програми и би могло да бъде възприето дори от детска аудитория.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 25.07.2022 г., а
жалбата срещу него е изведена от жалбоподателя на 08.08.2022 г. и постъпила
в деловодството на АНО на 09.08.2022 г., т.е. в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от
датата на връчване, поради което жалбата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
5
При извършен на 04.05.2022 г., в административната сграда на СЕМ,
мониторинг от ИСМ на СЕМ на телевизионна програма „БТВ“, създавана и
предоставяна за разпространение от доставчика на медийни услуги „Б.М.Г.“
ЕАД, старши инспектор в СЕМ – В. Н. М., констатирал, че на 28.04.2022 г.,
от 20:57:00 часа до 22:35:16 часа, по телевизионна програма „БТВ“ е излъчен
епизод на предаването „Е.“, в рамките на което двама от участниците – „Е.“
В.С. и фотомоделът Д.Х., посещават изискан турски ресторант в етно стил,
където те дегустират, оценяват специфичния аромат и обсъждат качествата и
вкусовите особености на поднесената им турска анасонова ракия с търговка
марка „Й.Р.“. От проведения разговор между участниците в часовия интервал
от 21:22:28 часа до 21:23:28 часа, контролният орган извел извод, че се
акцентира специално и многократно върху марката, както и на качествата на
спиртната напитка анасонова турска ракия с търговка марка „Й.Р.“, като
зрителите получавали и конкретни препоръки и напътствия относно
правилната й консумация, а именно, че „тя обичайно се пие с много лед в
чашата“, съобщава се, че вкусът й е „нещо като мастика“, както и че тя си е
„абсолютно като узо“.
С оглед на горните констатации и като взел предвид обстоятелството,
че по време на въпросния разговор между двамата участници в процесното
предаване и излъчените кадри в близък план с дегустацията от тях на
поднесената им в ресторанта спиртна напитка „Й.Р.“, не са обозначени със
знак за наличие на пряка реклама, но на практика целят представяне,
изтъкване, популяризиране на наименование и конкретна търговска марка на
високоалкохолна спритна напитка, доколкото акцентирането върху
наименованието на търговската марка се явява и основна част от рекламата за
даден производител, контролният орган извел извод, че излъченото аудио-
визуално съдържание носи белезите на търговско съобщение по смисъла на
чл.74, ал.1 от ЗРТ, тъй като процесната сцена с многократните повторения в
ефир на търговската марка „Й.Р.“ и неколкократното показване в съвсем
близък план на заледените чаши с тази спиртна напитка, от която отпиват
участниците в предаването „Е.“, играе ролята на послание, което силно
въздейства на зрителите с цел привличане на тяхното внимание и интерес,
именно към тази предлагана на пазара марка анасонова ракия, както и че
определено цели насърчаване на нейната консумация, а освен това във
въпросната сцена с дгустацията на напитката, се дава и висока оценка на
6
спиртната напитка „Й.Р.“, като тя е формулирана от „ергена“ В.С. по следния
начин: „О, много е яко“. Контролният орган извел извод, че разпространеното
процесно аудио-визуално съдържание представлява и пряка реклама на
спиртни напитки, за която в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗ се съдържа
императивна забрана.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършения
мониторинг, компетентно длъжностно лице В. Н. М. – , заемащ длъжността:
старши инспектор в СЕМ, в присъствието на двама свидетели при
установяване на нарушението, съставил АУАН №НД-01-12/15.06.2022 г.,
против „Б.М.Г.“ ЕАД, в качеството му на търговски доставчик на медийни
услуги, за това, че с разпространението на 28.04.2022 г., в часовия пояс от
21:22:28 часа до 21:23:28 часа, на пряка реклама на спиртна напитка „Й.Р.“ с
алкохолно съдържание 45%, по телевизионна програма „БТВ“, с което е
нарушил забраната да се излъчва пряка реклама на спиртни напитки, с което е
нарушена разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗ.
АУАН е изпратен и връчен на жалбоподателя на 20.06.2022 г., а на
28.06.2022 г., пред наказващия орган постъпили по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН и в законоустановения срок, писмени възражения от жалбоподателя,
против направените в АУАН констатации, в които навел аналогични на
посочените в жалбата аргументи, против неговата законосъобразност.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – председател на СЕМ, издал процесното НП, против
жалбоподателя, с което на основание чл.218, ал.7 от ЗЗ, във вр. с чл.127, ал.2
и чл.129, ал.1 от ЗРТ, му наложил муществена санкция в размер на 5000 лева,
за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЗ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля М., които са изцяло в подкрепа на направените в АУАН
констатации, а последните от своя страна намират опора в представените по
делото писмени доказателства; от приобщените по делото писмени
доказателства: процесните АУАН и НП; Решение №РД-05-35/21.04.2022 г. на
председател на СЕМ; Заповед №РД-13-16/28.04.2022 г. на председател на
СЕМ; покана за съставяне на АУАН; писмени възражения по реда на чл.44,
ал.1 от ЗАНН; справка за регистрирана търговска марка от ЕПЕУ при ПВ на
7
РБългария; известия за доставяне на АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи, съгласно представените един брой решение за избор на председател
на СЕМ и един брой заповед за възлагане компетентност на актосъставителя
да съставя АУАН на доставчици на медийни услуги, в изпълнение на
делегираните правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в давностните срокове по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП отговарят на изискванията на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И двата акта съдържат описание на
нарушението, включително мястото и времето на тяхното извършване, а
обстоятелствата при извършването са точно и ясно конкретизирани, за да
може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно
нарушение. Налице и изискуемото от закона съответствие между
фактическото описание на нарушенията и тяхната правна квалификация.
Правилно е приложен и материалния закон.
Не се спори между страните, че напитката „Й.Р.“ представлява
„алкохолна напитка“ по смисъла на параграф 1, т.17 и т.18 от ДР на ЗЗ, към
които посочената разпоредба приравнява и спиртните напитки,
представляващи течности, предназначени за консумация, съдържащи най-
малко 15 обемни процента алкохол, както и установеното чрез справка в
интернет сайта на производителя, че анасоновата спиртна напитка „Й.Р.“ е с
алкохолно съдържание 45 %, а същата е представена като „балансирана
хармония от прясно и стафидирало грозде“ и като „анасонова напитка номер
едно в света“, с уточнението, че се прави от „внимателно подбрано прясно и
изсушено грозде от Турция“, че се произвежда от 1937 г., ведно със
съобщение в сайта на производителя, че „Й.Р.“ постига съвършенство, като
добавя висококачествен анасон към мъстта, която се получава от добре
балансиран микс от стафидирало и прясно грозде. Съгласно разпоредбата на
8
чл.121, ал.3 от ЗЗ, анасоновите спиртни напитки са една от категориите
спиртни напитки.
Спорният по делото въпрос касае дали описаните в процесното НП
кадри от излъченото предаване в посочения часови диапазон, представлява
пряка реклама на спиртна напитка, за която в разпоредбата на чл.55, ал.1 от
ЗЗ се съдържа императивна забрана. Съгласно дадената легална дефиниция на
понятието „пряка реклама“ в разпоредбата на параграф 1, т.19 от ДР на ЗЗ,
под пряка реклама се разбира всяка форма на търговско послание, съобщение
или препоръка, която цели популяризирането на алкохолните напитки и/или
консумацията им, чрез използване на самите напитки или на действия,
свързани с тяхното консумиране, производство и разпространение. В
процесния случай, описаното в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП аудиовизуално-съдържание на излъченото предаване, представлява
„пряка реклама“ по смисъла на параграф 1, т.19 от ДР на ЗЗ, доколкото е
налице търговско послание/препоръка, което цели популяризирането на
конкретна спиртна анасонова напитка „Й.Р.“. Тази извод следва от факта, че в
проведения разговор между участниците се използва именно наименованието
и марката на алкохолната напитка, като последните извършват и конкретни
действия, свързани с нейното консумиране. В излъченото предаване
несъмнено се акцентира специално върху турската анасонова напитка с марка
„Й.Р.“, а зрителите получават конкретни насоки и препоръки как се пие,
например – с много лед в чашата. То отговаря на дефиницията за пряка
реклама на спиртна напитка по смисъла на ЗЗ, тъй като кадрите, в които е
описано как участниците отиват до заледените чаши имат за цел привличане
и заостряне на вниманието, именно към тази марка, предлагана на пазара –
анасонова ракия.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗРТ, реклама е форма на
търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или
радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел
осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие или
физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или
професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки или услуги,
включително недвижима собственост, или на права и задължения, или да
съдейства за популяризирането на кауза или идея, или да предизвика друг
9
ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че в процесният откъс от
предаването се показва консумацията на конкретната спиртна напитка и се
обсъждат нейните качества, начина на консумиране, като освен това
участниците неколкократно повтарят марката „Й.Р.“. Видно от извършената в
ПВ на РБългария справка, марката „Й.Р.“ е регистрирана като защитена марка
на 20.05.2010 г. именно, като алкохолна напитка. Действията на двамата
участници в предаването и отделянето на специално внимание именно на тази
напитка, по време на тяхната среща, привличат вниманието на зрителите, още
повече, че „Е.“, след дегустацията й, изразява силно положителна реакция
към нейния вкус. Показването на конкретна напитка в предаване, което
безспорно има значителна аудитория и се радва на голяма популярност сред
зрителите на програмата води до препоръка към зрителите, целяща
популяризирането на тази алкохолна напитка. С оглед на горното, съдът
намира за правилни изводите на АНО, че излъченото аудио-видео
съдържание носи белезите на търговско съобщение по смисъла на чл.74, ал.1
от ЗРТ, съответно на пряка реклама на спитна напитка, което разпоредбата на
чл.55, ал.1 от ЗЗ забранява, а релевираните възражения от жалбоподателя в
тази насока, се явяват напълно неоснователни.
Не е налице продуктово позициониране по смисъла на чл.74, ал.4 от
ЗРТ, в какъвто смисъл са релевирани възражения в жалбата, доколкото в
излъченият материал не е налице само споменаването на конкретния продукт,
а допълнително се изтъкват негвите положителни качества, подплатено с
реплики между участниците, като например: „Харасва ли ти?“, „О, много е
яко!“, „Какво пих“, „Иракъ“ или „иракли, нямам никаква представа вече“,
„Води се турска ракия, но си е абсолютно като узо“.
Не е налице не пряка реклама по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗ, в какъвто
смисъл са релевирани възражения в жалбата. Не пряка реклама би могла да се
извърши преди 22:00 часа, а конкретното предаване е излъчено в по-ранен час
и представлява пряка реклама на спиртна напитка, която може да се
възприеме и от лица, ненавършили 18-годишна възраст.
Разпоредбата на чл.218, ал.7 от ЗЗ, вменява на радио и телевизионни
оператори, какъвто е жалбоподателят, в качеството на доставчик на медийни
услуги, отговорността по чл.55, ал.1 от ЗЗ. В тази връзка, съдът намира, че за
10
жалбоподателя е съществувало и съществува задължение да не нарушава
императивната забрана за излъчване на пряка реклама на спиртна напитка.
Задължението за съблюдаване на забраната включва в себе си и преценката,
която е задължен да прави доставчикът на медийни услуги относно
съдържанието на пусканите от него в ефир предавания. В тази връзка съдът
намира, че жалбоподателят е следвало и е можело да направи преценката
дали излъченото съставлява търговско съобщение и дали то попада в кръга на
забранените такива. Като не е направил такава и е допуснал излъчването на
такова, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение от обективна
страна. Жалбоподателят е юридическо лице и носи обективна, безвиновна
отговорност за извършеното нарушение, поради което въпросът за
субективната страна не е предмет на обсъждане. Наложената на
жалбоподателя имуществена санкция от 5000 лева е в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.7 от ЗЗ, и е в абсолютен размер, поради което не
подлежи на преценка въпросът за нейното намаляване.
Не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Значимостта на защитените обществени отношения с въвеждането на
императивна забрана за пряка реклама на спиртни напитки, а именно: с цел
да се ограничи консумацията на алкохол и спиртни напитки, предвид
вредното им въздействия върху човешкото здраве, извършеното нарушение
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, дори и да е извършено за
първи път от жалбоподателя. Нарушението е извършено в предаване,
излъчено в национален ефир, и по конкретно в програма на „БТВ“, която
безспорно е с национален териториален обхват, а последното от своя страна
позволява нейното съдържание да достигне до неограничен брой зрители на
територията на страната, включително и от детска аудитория, с оглед часовия
диапазон на излъченото предаване. Ето защо, като не е приложил посочената
разпоредба, административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния закон и е издал правилен и законосъобразен санкционен акт,
който следва да бъде изцяло потвърден.
По разноските:
Страните имат право на разноски в настоящото производство по реда на
АПК, съгласно чл.63д от ЗАНН. С оглед изхода на делото, право на
11
присъждане на на разноски има ответната страна в лицето на АНО. Такова
изрично искане, обаче, от надлежно упълномощения процесуален
представител на ответната страна, не е направено, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №РД-10-
15/07.07.2022 г., издадено от председател на СЕМ, с което на „Б.М.Г.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“,
пл.“България“ №1, Административна сграда на НДК, ет.11, представлявано от
Г.Б.Й., Т.Р.П. и М.Ш., на основание чл.218, ал.7 от ЗЗ, във вр. с чл.127, ал.2 и
чл.129, ал.1 от ЗРТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева,
за нарушение на чл.55, ал.1 Закона за здравето, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, посочени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12