№ 12908
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110132521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № 166317/13.06.2023 г., уточнена
с писмена молба вх. № 239766/28.08.2023 г., на „.......... ЕАД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. .........., срещу Р. К.......... А., ЕГН **********, с адрес: .......... с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 1./ 246,12 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............., с абонатен № ................. 2./ 26,01 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една
главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.06.2022 г., до
окончателното плащане, 3./ 44,33 лева – мораторна лихва върху първата главница за
периода 15.09.2020 г. – 10.05.2023 г., и 4./ 5,88 лева – мораторна лихва върху втората
главница за периода 15.06.2020 г. – 10.05.2023 г.
В исковата молба и уточнението към нея се навеждат фактически твърдения, че
ответникът, в качеството на собственик на процесния топлоснабдения имот, придобит по
наследство от починалата К. С. А., е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди
по смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия /ОУ/, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че
през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период ОУ. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната ТЕ в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в ОУ падеж.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
1
молба от ответника Р. К.......... А., чрез адвокат Б. Л.. Навеждат се твърдения за извършено
извънсъдебно плащане на претендираните главници за доставена ТЕ и цена на услуга за
дялово разпределение, с оглед на което се прави признание на иска по реда на чл. 237 ГПК
досежно тези искови претенции. Оспорва се основателността на претенциите за мораторни
лихви при изложени доводи, че плащането на главниците е било извършено в 7-дневен срок
от връчване на покана за плащането им – а именно от връчване на исковата молба, поради
което се моли исковете по чл. 86 ЗЗД да бъдат отхвърлени и да не бъдат възлагани в тежест
на ответника разноски поради недаване повод за водене на делото.
Третото лице – помагач на ищеца ..............“ ООД не изразява становище по исковите
претенции.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото не е спорно, че К. С. А., ЕГН **********, е била титуляр
на правото на собственост на процесния имот – изводи за което настоящият състав прави и
въз основа на представените и приети писмени доказателства, вкл. списък на собствениците
на самостоятелни обекти в жилищната сграда, находяща се в гр. ......... където за апартамент
............ е вписана именно К. С. А. и срещу чието име е положен саморъчен подпис,
неоспорен по делото.
Видно от Препис – извлечение от акт за смърт /л. 78/ и Удостоверение за наследници
изх. № РЛЦ23-ВК-1176/23.08.2023 г., издадено от Столична община – район „Лозенец“ /л.
37/, К. С. А., ЕГН **********, е починала на 08.07.2018 г., като тя е оставила за свой
единствен наследник по закон Р. К.......... А. – неин син и ответник в настоящото исково
производство. С оглед на така настъпилото наследствено правоприемство, Р. К.......... А. е
придобил правото на собственост върху исковия имот – обстоятелство, което не се оспорва
по делото, а напротив, изрично се признава в писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК и в
проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание.
С оглед изявленията на страните и процесуалното поведение на ответника, с проекта
на доклад, обективиран в Определение № 44924/14.12.2023 г. и обявен за окончателен без
възражения на страните в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените главни
вземания по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а именно: наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ между страните досежно
конкретно индивидуализирания в исковата молба топлоснабден имот – апартамент ............,
находящ се в гр. ......... вх. 1, ет. 2, с абонатен № 203747, количеството на реално доставената
до него по договора ТЕ за процесния период и размера на нейната цена; предоставяне на
услугата дялово разпределение през процесния период, вземането за чиято цена в
претендирания размер е възникнало в патримониума на ищеца.
С отговора на исковата молба са представени като писмени доказателства по делото 2
броя платежни нареждания от 23.10.2023 г., видно от които на посочената дата са
извършени следните плащания: 1./ плащане на сума в размер на 246,12 лева с основание на
превода „главница ТЕ м.04.2020 до м.04.20.22“, наредител Р. К.......... А. и получател „..........
ЕАД; 2./ плащане на сума в размер на 26,01 лева с основание на превода „глав. Дял. Разпр.
м.05/2020 до м.09/2021“, наредител Р. К.......... А. и получател „.......... ЕАД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 31.01.2024 г. ищцовото
дружество, чрез юрисконсулт Мартин Първанов, признава получаване на сумите по
платежни нареждания от 23.10.2023 г., като уточнява, че с извършените от длъжника
плащания са погасени вземанията му в следната поредност: съдебни разноски, мораторни
лихви, законна лихва, изцяло главница за дялово разпределение и частично главница за
доставена топлинна енергия, като непогасена е останала сума в размер на 166,60 лева –
главница за доставена топлинна енергия.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
3
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от
общо събрание на етажната собственост от 16.02.2001 г., списък към него и договор от
12.03.2001 г. е, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. ......... са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – ..............“
ООД /с предходно наименование .............. ...........“ ООД/.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 44924/14.12.2023 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от
фактическите състави на предявените главни искове са отделени като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване. Така, в хода на процеса между страните не се
спори, че през исковия период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. те са били обвързани от
договор за продажба на ТЕ за битови нужди за процесния топлоснабден имот – апартамент
............, находящ се в гр. ......... вх. 1, ет. 2, за който при ищцовото дружество е открита
партида с абонатен № 203747. Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е
доставил ТЕ за имота в количество на стойност, съответна на начислената цена на
потреблението в размер от 246,12 лева, както и че е извършвал дялово разпределение
съобразно нормативните изисквания, цената на която услуга възлиза на сумата в размер на
26,01 лева.
С оглед горното съдът намира главните искови претенции за доказани по основание и
размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.......... ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М......." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
4
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва
след изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или
от 15 септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването
на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за заявените вземания за цена
на топлинна енергия за процесния период не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
исковия период възлиза на претендирания такъв от 44,33 лева.
Съдът намира за неоснователни доводите в писмения отговор на исковата молба за
недължимост на обезщетение за забава върху главницата за доставена ТЕ поради това, че
плащането на главницата е било извършено в 7-дневен срок от връчване на покана за
плащането , което според ответника е исковата молба по настоящото гражданско дело. В
тази насока, като съобрази обстоятелството, че вземанията за главница за доставена ТЕ се
претендират за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., съдът намира за необосновани
твърденията на ответната страна за недължимост на вземанията за мораторна лихва, като
такива, претендирани от него като наследник на починалия длъжник. Исковите претенции,
предмет на разглеждане в настоящото исково произовдство, са насочени срещу Р. К.......... А.
за негови лични задължения, възникнали за него в качеството му на собственик на
процесния имот – придобиването на титулярството на правото на собственост, както се
установява от приетите по делото доказателства, е настъпило с откриването на наследството
на К. С. А., починала на 08.07.2018 г., т. е. далеч преди исковия период, начинаещ от м.
04.2020 г., поради това и при липса на наведени в процеса твърдения, а също и представени
доказателства за извършени след 08.07.2018 г. разпоредителни действия с правото на
собственост върху топлоснабдения имот, съдът приема, че именно Р. К.......... А., в
качеството на изключителен собственик на топлоснабдения жилищен имот, е потребител на
ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същият има качеството на
„битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е и страна по валидно
облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет доставка на ТЕ,
респективно за същия при изложените вече по-горе мотиви не е било необходимо отправяне
на изрична покана за плащане на задълженията му за доставена топлинна енергия преди
датата на завеждане на делото.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковта молба в съда и касаеща процесния
5
период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за цена
на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията за главници единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представените по
делото 2 броя платежни нареждания от 23.10.2023 г., по сметка на ищцовото дружество е
била платена сумата в общ размер на 272,13 лева /246,12 + 26,01/, като е посочено, че
плащането е извършено в погашение на задължения за главница за доставена ТЕ в
процесния период м.04.2020 г. до м.04.20.22 г. и за главница за услуга дялово разпределение
в процесния период м.05.2020 г. до м.09.2021 г. Така извършеното плащане съдът цени като
признание по смисъла на чл. 175 ГПК за дължимостта на сумите за главници и техния
размер към датата на плащането. Ищецът не оспорва получено плащане в общ размер на
сумата 272,13 лева, но оспорва начина на погашение на претендираните суми с извършеното
от ответника плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД „ Този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно“. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба „Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата“.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 272,13 лева, съдът съобрази
мотивите на т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
приетото цитираното ТР условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76,
ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка
между страните за реда на погасяване на задълженията и АКО са налице условията по
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения,
всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение
между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
ЗАКОННА. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за
главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата
и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2
ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна
давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна
давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор
НЕ е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение;
да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да
извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме
изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.
6
Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях
са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът
не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед горните принципни правни положения и предвид конкретиката на
разглеждания казус настоящият съдебен състав намира следното: предмет исковите
претенции са две главни еднородни /парични/ задължения на ответника към ищцовото
дружество – за цената на доставена ТЕ и за цената на извършената услуга дялово
разпределение. Извършеното от ищеца плащане в общ размер на 272,13 лева не погасява в
цялост главните вземания, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
13.06.2022 г. до датата на плащане, и ведно с претендираната мораторна лихва върху всяко
едно главно вземане. Следователно извършеното плащане е недостатъчно за погасяване на
всички задължения. Между страните не се установява наличие на изрична уговорка относно
реда за погасяване на задълженията, различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото
клаузата на чл. 33, ал. 6 от приложимите ОУ не предвижда нещо различно. Ето защо съдът
приема, че приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
От приетите по делото 2 броя платежни нареждания се установява, че със същите
ответникът изявява воля за погасяване на претендираните главници за ТЕ и цена на услуга
за дялово разпределение, като от процесуалното му поведение по делото става ясно, че
същият счита, че с тези плащания погасява изцяло задълженията си към ищцовото
дружество, доколкото вземанията за мораторна лихва и за законна лихва от датата на
исковата молба до датата на извършените плащания са недължими. Както се посочи по-горе
съдът намира така извършените плащания в общ размер на 272,13 лева за недостатъчни за
погасяване в цялост на исковите претенции. Същевременно въз основа на платежните
документи и процесуалните изявления на ответната страна не може да бъде формиран извод
за упражнено от негова страна право на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД измежду двете
главни задължения, които има към ищеца – главница за доставена ТЕ и главница за услуга
дялово разпределение. Поради това съдът намира, че погасяването следва да се извърши по
реда, установен в разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му
размер за по-обременително задължение съдът счита, че следва да бъде прието това за
цената на доставена ТЕ. Доколкото това задължение е лихвоносно, а изпълнението не е
достатъчно да го погаси изцяло като съвкупност от главница и лихви, то за ищеца в
действителност е възникнало правото да приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая обаче той го е
приложил неправилно, като е прихванал от частичното изпълнение вземане за съдебни
разноски, за които обаче не се прилагат правилата за поредност на погасяване на
задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото съдебните разноски не са ликвидни и не
подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото. Настоящият състав на
съда намира, че погасяването на задълженията за доставена ТЕ и лихви върху нея /законната
лихва от ИМ и мораторната лихва/ следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
при съобразяване размера на мораторната лихва за периода преди подаване на исковата
молба и на размера на законната лихва от датата на исковата молба до датите на
плащанията, който определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на
законната лихва, възлиза на сумата от общо 82,59 лева /в т. ч. законната лихва за периода от
13.06.2022 г. до датата на плащане – 23.10.2023 г., и мораторната лихва от 44,33, лева/.
Следователно с плащането на сумата от 272,13 лева са погасени следните вземания на
ищеца: 44,33 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2021 г. върху
стойността на топлинната енергия; 38,26 лева – законна лихва върху същата главница за
периода от 13.06.2022 г. до 23.10.2023 г.; 189,54 лева – главница. Следователно непогасена
остава главница за цена на доставена ТЕ в размер на 56,58 лева, както и вземанията за
7
цената на услугата дялово разпределение в размер на 26,01 лева, доколкото извършеното
плащане поради неговата недостатъчност няма погасителен ефект по отношение на това
главно вземане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни – ищецът върху
уважената част от исковете и върху отхвърлената такава поради погасяване чрез
извършеното плащане в хода на съдебния процес. Доколкото плащане на част от
задълженията по делото е извършено от ответника след съдебното предявяване на
вземанията, то той следва да понесе отговорността за направените от ищцовото дружество
разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и държавна такса, чийто общ
размер с оглед изхода на делото възлиза на сумата от 196,35 лева.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а
именно за отхвърления иск за мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за
дялово разпределение. В случая същият претендира разноски в полза на Адвокатко
дружество „М...............“ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като такива следва да се присъдят в
размер на 8,76 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К.......... А., ЕГН ********** , с адрес: .......... ДА ЗАПЛАТИ на „..........
ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата в размер на 56,58 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ............., с
абонатен № ................. както и сумата в размер на 26,01 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. –
30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 13.06.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за стойността на
доставената топлинна енергия за разликата над сумата от 56,58 лева до пълния предявен
размер от 246,12 лева, или за сумата от 189,54 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......... ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. .........., срещу Р. К.......... А., ЕГН ********** , с адрес: .......... осъдителни
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Р. К.......... А., ЕГН
**********, да заплати на „.......... ЕАД, ЕИК .........., сумата в размер на 44,33 лева –
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
10.05.2023 г., както и сумата в размер на 5,88 лева – мораторна лихва върху втората
главница за периода 15.06.2020 г. – 10.05.2023 г.
ОСЪЖДА Р. К.......... А., ЕГН ********** , с адрес: .......... ДА ЗАПЛАТИ на „..........
ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК, сумата в общ размер на 196,35 лева – разноски в производството по гр. д. №
3252/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „.......... ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ..........,
ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „М...............“, БУЛСТАТ ............ , на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 8,76 лева с
вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена на Р. К.......... А., ЕГН **********,
безплатна правна помощ в производството по гр. д. № 3252/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
„.......... ЕАД – ..............“ ООД
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9