Решение по дело №76/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 94
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20205210200076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.....

2020 година, гр. Велинград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Донка Табакова

като разгледа докладваното от съдия Пенчева а. н. дело № 76 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е по чл. 59  и сл. ЗАНН

 

Образувано е по жалба на „Петрол“ АД срещу Наказателно постановление  № 13-001776 от 08.01.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 416, ал.5 КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 КТ,  е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че в качеството си на работодател  по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание по т. 39 от Протокол № ФАПР 1912001/02.05.2019г.,със срок на изпълнение 30.05.2019г., а именно да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на П.Й.А. и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгл. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда-нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.  

Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради   нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в акта за установяване на административното нарушение не се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Липсва изложение фактическите и правни основания за издаване на акта. При формиране на решаващите си изводи административнонаказващият орган не е взел предвид и не е обсъдил направените против акта за установяване на нарушението възражения. Не са преценени всестранно и в пълнота представените от жалбоподателя доказателства и липсват изложени мотиви при обсъждането им. По същество, счита изводите за реализиран състав на нарушение за необосновани. Излага подробни съображения в тази насока.
Оспорва законосъобразността на акта, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на акта, като счита, че не са налице предпоставките за съставянето му по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, както и че същият не е надлежно връчен.

           Евентуално счита, че са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай.

           В депозирано писмено становище, преди с съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Великова-САК поддържа жалбата. 

 Ответникът по жалбата, чрез юрисконсулт Шотева, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претиндира разноски.

  Жалбата е подадена в законоустановения срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 13.01.2020 г./по пощата/, а жалбата е подадена на 20.01.2020г. и от в РС Пазарджик и е изпратена по подсъдност на РС Велинград, от лице, което има правен интерес поради което е процесуално допустима.

           От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 По повод на постъпил сигнал в ДИТ – Пазарджик за неизплатени трудови възнаграждения на служители в Бензиностанция Петрол-5211, в гр. Велинград, стопанисвана от „Петрол“ АД, служителите на ДИТ Пазарджик-главен инспектор Ф.А. и старши инспектор Г.М., на 10.04.2019г.  извършили проверка в обекта на контрол.  При проверката констатирали, че след извършена вътрешноведомствена ревизия в бензиностанцията и установени липси в размер на 11 415, 79 лв.,  от страна на работодателя били извършени удръжки от трудовите възнаграждения  за месеците февруари и март на служителите И.Т.К., М. Р.Г., Н.Т.К., П.Й.А., С.И.К., Д.В.Х., А.И.К., В. Д. П.. В резултат на извършените удръжки и формираната нулева разлика, на служителите не били изплащани трудови възнаграждения за месеците февруари и март 2019г. От работодателя били изискани необходимите документи за извършване на проверка за правомерността на извършените удръжки от заплатите.  След проучване и запознаване с представените от „Петрол“ АД документи, са издадени задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 КТ, обективирани в  Протокол ФАРП № 19120018/02.05.2019г., с които с т. 39 работодателят е задължен да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на П.Й.А. и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ, със срок на изпълнение 30.05.2019г. 

Не са представени доказателства за датата на връчване на протокола с предписанията, но не се оспорва от жалбоподателя, че същите са му надлежно връчени.

 На 31.05.2019г. в „Инспекцията по труда“ е получено  Уведомление от „Петрол“ АД, с което е изложено становище, че счита предписанието по т. 39 от Протокола за изпълнено, предвид че размерът на дължимата сума на работника за трудово възнаграждение се формира на база извършените изчисления за отработените дни /основно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения/ след направените от работодателя удръжки, включително и със съгласието на работника, а в случая работниците доброволно са се съгласили от заплатите им да се удържа сума за възстановяване на причинените на работодателя вреди, поради което за съответните месеци трудово възнаграждение не се дължи. В подкрепа на становището са представени декларации от служителите, че приемат вредата в изчисления при ревизията размер и се съгласяват възстановяването й да стане чрез удържане на суми от дължимото от работодателя трудово възнаграждение, до пълното възстановяване на сумата, както и заявления на част от служителите, че не желаят да им бъдат превеждани в изпълнение на предписанията на инспекцията по труда вече удържаните суми, с които е намален размерът на задължението им за установената на 12.03.2019г. липса. Представен е и погасителен план за удържане от трудовото възнаграждение на служители от ТО 5211 Велинград, от което е видно, че на всеки служител е определена сума, която следва да изплати в изпълнени на задължението му да възстанови вредите на работодателя, както и размера на месечната погасителна вноска.

     След запознаване със становището и приложените към него документи,служителите на ДИТ приели, че дадените с Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г. задължителни предписания към работодателя не са изпълнени и до дружеството жалбоподател е изпратена покана да се яви на 29.08.2019г., в 10,00 часа в сградата на ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН, с предупреждение, че при неявяване ще се приложи чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Поканата е връчена по пощата с препоръчана пратка и е получена от жалбоподателя на 20.08.2019г.

       В указания срок не се е явил законен или упълномощен представител на „Петрол“ АД.

       На 30.09.2019г. /датата, посочена в представения по делото АУАН в оригинал/ главен инспектор Ф.А., в присъствието на свидетеля Г.М. е съставил АУАН № 13-001776, за това, че „Петрол“ АД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнени предписание по т. 39 от Протокол № ФАРП 1912001/02.05.2019г., а именно: „Работодателят да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на  60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март на П.Й.А., но не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ.

       За дата на извършване на нарушението, актосъставителят е приел 31.05.2019г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на даденото задължителното предписание. Същата дата е възприета и за дата на установяване на нарушението, когато е получено Уведомление вх. № 19068418/31.05.2019г. от „Петрол“ АД. В акта са изложени мотиви, че съобразно съдържанието на приложеното Уведомление не следва да се счита, че работодателят е гарантирал изплащането на дължимото на Петър Аврамов, работник в бензиностанция, обект на Петрол АД- 5211, гр. Велинград, трудово възнаграждение. Прието е, че деянието съставлява нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. 

       На 16.09.2019г. в ДИТ Пазарджик е постъпило възражение от жалбоподателя срещу съставяне на акта, с доводи, идентични като изложените в жалбата.

      Въз основа на АУАН № 13-001776 от 30.09.2019г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

   Съдът установи фактическата обстановка въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира. Разпитани в съдебно заседание служителите на ТД Инспекция по труда Пазарджик- актосъставителят главен инспектор Ф.А. и старши инспектор Г.М. установяват по безспорен и непротиворечив начин обективните признаци от състава на нарушението-време и място на извършването и установяването му, обстоятелствата, при които е извършено и органите които са го установили. Показаният на свидетелите се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.  

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правни страна:

          Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3,  чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г.

        При извършената служебна проверка съдът констатира в хода на производството при съставяне на АУАН и наказателното постановление   допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление.

       Законосъобразността на административнонаказателното производство изисква АУАН, с който започва, да се състави в присъствието на нарушителя. По този начин се гарантира правото му на участие в производството по ангажиране на неговата отговорност и свързаната с това възможност да прави възражения, да сочи и представя доказателства, като израз на правото му на защита. Само по изключение, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие.

        От представените по делото доказателства се установява, че покана за съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена датата мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата е била своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа на лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се оспорва от жалбоподателя. На посочената в поканата дата и час представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са съществували предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. В случая обаче, видно от посочената в АУАН дата, същият е съставен на 30.09.2019г., т.е. повече от месец, след като нарушителят е уведомен за датата на съставянето му, като не се представиха доказателства за тази дата на жалбоподателя да е изпращана покана. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя на дата, различна от тази, за която е уведомен, и то дълго време след това, без да е известен за нея, нарушават правото му на лично участие в производството и правото му на защита. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН са императивни и гарантират правото на  привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае за обвинението, да възрази и да представи доказателства за установяване на обективната истина по случая. С отправената покана за явяване лицето узнава за това, че ще му бъде повдигнато обвинение за извършено деяние, което се субсумира под състава на определено административно нарушение и за което са събрани необходимите и достатъчни доказателства, че е извършено от него. От тогава възниква и правото му на защита по обвинението, което може да упражни по всяко време на производството.  Съставянето на АУАН един месец след датата, за която нарушителят е бил поканен, в негово отсъствие без за новата дата да е уведомен, нарушава правото му на лично участие в производството и правото да се защити срещу обвинението. Неспазването на императивните разпоредба на чл. 40, ал. 2 ЗАНН е съществено процесуално нарушение,   обосноваващо отмяна на обжалвания акт.

        На следващо място, като основание за издаване на оспореното наказателно постановление наказващият орган е посочил АУАН № 13-001776 от 30.08.2019г., т.е дата, различна от тази по съставения за конкретното нарушение акт. Констатираното разминаване в датите  създава неяснота относно правното основание, с което е ангажирана отговорността на нарушителя, който е възпрепятстван да разбере за броя на повдигнатите обвинения и срещу отразените в кой акт констатации да се защитава.

         Датата на съставяне на АУАН е важен негов реквизит, с оглед   спазване на императивните изисквания на чл. 34, ал. 1 ЗАНН да се състави в предвидените от закона срокове. Административнонаказателното производство започва с акта за установяване на административно нарушение, когато същият е издаден в законоустановените срокове. С него се повдига административното обвинение, предпоставка за ангажиране на отговорността на лице за извършено нарушение на установения ред на държавното управление. В производството по обжалване на наказателното постановление съдът следи служебно за спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, като при нарушаването им обжалваният акт следва да се отмени дори при безспорно доказано нарушение. Неточното посочване на датата на съставяне на АУАН в него и в наказателното постановление препятства съдебния контрол за законосъобразност, поради създадената неяснота относно датата на привличане на лицето в качеството нарушител.

        Действително от представените по делото възражения от жалбоподателя с дата 16.09.2019г. и показанията на свидетелите може да се предполага, че посочената като дата на съставяне на АУАН № 13-001776 се дължи да техническа грешка, но в случая този порок не може да се санира. Недопустимо е в хода на съдебното производство съдът чрез  фактически установявания- гласни доказателства или  чрез тълкуване на волята на актосъставителя с позоваване на писмени такива, да поправя допуснатите в хода административнонаказателното производство нарушения, доколкото не съществува процесуална възможност съдържанието на акта да бъде допълвано или поправяно след издаването му от който и да е орган.  Така допуснатите нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, предвид съществения им характер.

       По тези съображения, съдът счита, че са налице самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление, без да се разглеждат материалноправните основания за неговата законосъобразност.   

       Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

       

      Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Велинград 

 

                                               Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯВА  Наказателно постановление  № 13-001776 от 08.01.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „Петрол” АД, ЕИК ********* е наложена на основание чл.416, ал. 5 от Кодекса на труда,  във връзка с чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

 

    Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пазарджик

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева