Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 279/2019г.
Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по исковата молба на К.Д.Т. чрез адв.П.Г. относно обезщетение в
общ размер на 300 лева срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи /ОД на МВР/ гр.Търговище за
имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение в
производството по НАХД №1025/2014г. по описа на Търговищкия районен съд /ТРС/. Твърди
се, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка последица от поведението на
ответника, предвид отмяната на електронен фиш серия К №0827389/05.03.2014г.,
издадено от органи на ОД на МВР – гр.Търговище, с който К.Т. е бил наказан с
глоба от 100 лева за нарушение правилата за движение. Иска
присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Ответната страна, посочена в исковата молба е Областна дирекция на
МВР гр.Търговище, в писмен отговор с вх.№3395/25.02.2019г. намира искът за
неоснователен и иска да бъде отхвърлен. Смята, че непосочване в адвокатското
пълномощно на номера на административно-наказателното дело, свързано с
обжалване на процесния електронен фиш, по което е договорено процесуално
представителство не установява причинно-следствена връзка между платеното
адвокатско възнаграждение и действията на ответника. Признава, че решение
№398/27.11.2014г. на ТРС по НАХД №1025/2014г., с което е бил отменен електронен
фиш серия
К №0827389/05.03.2014г., не е било обжалвано и е влязло в законна сила на
18.12.2014г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура смята, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена. В хода на производството по
обжалване на електронния фиш, наказаното лице е ангажирало адвокат и е
заплатило възнаграждение за процесуалното му представителство.
При
проверката за редовност и допустимост, съдът установи, че исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От приложените от ищеца и ответника доказателства и тези събрани по делото, както
и предвид изявленията на страните и техните процесуални представители, ХІХ
състав на Варненски административен съд,
намира за установено следното от фактическа страна:
Искът
с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществена
вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
във връзка с оспорване на електронен фиш серия К №0827389/05.03.2014г.,
издадено от органи на ОД на МВР – гр.Търговище,
отменен с решение №398/27.11.2018г., постановено по НАХД №1025/2014г. по
описа на ТРС, влязло в законна сила на 18.12.2014г., поради необжалване.
Съгласно
Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълкувателно дело №2/2014г. по
описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, електронния фиш е в следствие на административна дейност на
държавни или общински органи, поради което
искането за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалването му подлежи на разглеждане по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В хода на настоящото дело, съдът изиска НАХД
№1025/2014г. на ТРС и установи, че в
производството по обжалване на процесния електронен фиш, жалбоподателят К.Д.Т. е представил договор за правна помощ и
съдействие, сключен с адвокат П.Ч.Г., в
който е отразено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът
намира за неоснователно оплакването на ответника относно липсата на вписване на
номера на делото, във връзка с което е бил сключен договора с адв.Г..
Достатъчно е посочването на съда, пред който трябва да се осъществи
процесуалното представителство. На датата, на която електронният фиш е бил съобщен на наказаното
лице - 15.10.2014г. е бил подписан договора
между него и адв.Г., като въззивната
жалба е била подадена чрез пълномощника
на 20.10.2014г. От това съвпадение между датите може да се направи обоснования
извод, че адвокатското пълномощно касае обжалването на електронен
фиш серия К №0827389/05.03.2014г., издадено от органи на ОД на МВР –
гр.Търговище, във връзка с което е било образувано административно-наказателно
дело №1025/2014г. по описа на Търговищкия районен съд.
По отношение основателността на претендираното
обезщетение, съдът излага следните съображения:
На основание чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От
цитираната разпоредба следва: за
да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда.
Действително,
отмененият електронен фиш сам по себе си не е достатъчно условие за ангажиране
на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването на вреди
като последица само поради факта на отмяна
на даден електронен фиш или наказателно постановление, в този смисъл е и
практиката на Върховния административен съд: решение №2719/25.02.2014г. по
административно дело №5729/2013г., решение №4390/31.03.2014г. по
административно дело №7731/2013г., решение №8343/19.06.2014г. по
административно дело №11204/2013г. В тежест на ищца е да докаже, че тези вреди
са причинени при или по повод
изпълнението на административна дейност на държавни
или общински органи.
Представеният
договор за правна защита и съдействие е частен документ, който съдържа изгодни
за ищеца обстоятелства, поради което не се
ползва с материална доказателствена сила,
но не е бил оспорен от ответника нито във въззивното производство, нито в настоящото дело. В самият договор изрично е
посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е било
платено към момента на сключването му. Въззивната жалба е била подадена чрез
адв.Г., в хода на производството пред Районен съд – Търговище жалбоподателят е
подал писмено становище чрез пълномощника си с вх.№11190/14.11.2014г., т.е.
осъществено е договорената правна защита и съдействие. Настъпилата имуществена
вреда е във връзка с платено адвокатско възнаграждение заради обжалване на
електронен фиш, отменен от съда като незаконосъобразен.
Поради
изложеното, ищецът доказа по категоричен
и безспорен начин настъпила имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от
упълномощаването на адвокат, който да го представлява и защитава в цитираното съдебно
производство пред Районен съд гр.Търговище. С оглед на изложеното, исковата му
претенция се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото,
ищецът има право да му бъдат присъдени и сторените в това съдебно
производство разноски, представляващи:
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно приложеното
адвокатско пълномощно в полза на адв.П.Г. и държавна такса в размер на 25 лева. Видно е, че
исковата молба и молба с вх.№4618/15.03.2019г. са съставени от адв.Г., т.е.
осъществена е от него договорената правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с
чл.203 ал.1 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
гр.Търговище да заплати на К.Д.Т. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 300
лева за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение по
НАХД №1025/2014г. по описа на Търговищкия районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
гр.Търговище да заплати на К.Д.Т. с ЕГН **********
съдебни разноски в общ размер от 325 лева.
Решението може да се оспори
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: