Р Е Ш Е Н И Е
№ 1909 23.07.2019 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХI граждански състав
На дванадесети юли
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Моника Яханаджиян
при секретар Жасмина Славова,
като изслуша докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №6585/2018 г., за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, подадена
чрез пълномощник – адв.Д.Ф., адрес на кантора и за получаване на съдебни книжа,
призовки и съобщения в гр.С., против ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от А.С.,
с искане съдът да прогласи нищожността на сключения между страните Договор за
кредит от 15.01.2018 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищцата недължимо
изплатените от нея неустойка в размер на 197,86 лева и платената без правно
основание възнаградителна лихва в размер на 20,20 лева.
Твърди
се в исковата молба, че на 15.01.2018 г. страните са сключили договор за
кредит, по силата на който в собственост на ищцата са били предоставени от
ответника средства в рамер на 400,00 лева при фиксиран лихвен процент по заема
24 %, годишен процент на разходите – 26,85 %, срок за погасяване на заема 4
месеца и с месечна погасителна вноска вразмер на 105,05 лева. Ищцата признава,
че е усвоила изцяло заемния ресурс и е погасила задължение в размер на 618,06
лева, като счита, че не дължи договорна лихва и неустойка по причина, че
сключеният с ответинка договор е нищожен, а аргументите за това са, че клаузата
за договорна лихва накърнява договорното равноправие между страните,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност при
договоряне, а клаузата за неустойка е загубила присъщата си обезщетителна
функция доколкото по размер е половината от заетата сума и по този начин
определена е в противоречие с Директива 2008/48 , транспонирана в ЗКП.
Предвид
на подробно изложени в исковата молба аргументи се иска прогласяване
нищожността на целия договор и осъждане на ответника да заплати на ищцата
недължимо платената от нея неустойка в размер на 197,86 лева и платената без
правно основание възнаградителна лихва в размер на 20,20 лева.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание ищцата не се явява и представлява.
В
срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не се е възползвало от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ответното дружество не се представлява, представя становище,
вх.№23153/30.05.2019 г., в което излага твърдения, че към момента на
предявяване на иска ищцата е погасила главницата от 400 лева, поради което и по
силата на сключения договор същата не дължи лихви и неустойки, поради което и
счита иска за недопустим поради липса на правен интерес. Ангажира
доказателства.
Правното
основание на предявените искове е по чл.26 и чл.55 от ЗЗД.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между
страните не се спори за наличето на сключен помежду им на 15.01.2018 г. договор
за кредит, по който ответикът е кредитор, а ищцата кредитополучател. Същият е
приет като писмено доказателство по делото, а от съдържанието му се установяват
следните договорени между страните клаузи, а именно: кредиторът предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 400 лева за срок от четири
месеца при 24 % фиксирана лихва, ГПР 26,85 %, обща сума за погасяване 420,20
лева. Съгласно §1 и §5 от договора, ако кредитополучателят върне изцяло кредита
в срок до 21 дни от предоставянето му, същият не дължи лихва и неустойка.
Между
страните не се спори и по това, че сумата е изцяло усвоена от ищцата, както и
че е върната от нея на 02.02.2018 г., за което има издадена разписка за
извършено плащане №2000000144611289, приета като доказателство по делото.
По
делото е изготвена от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението
на която се установява, че размерът не възнаградителната лихва по кредита за
целия срок на договора при договорения ГЛП от 24 % възлиза на сумата от 20,20
лева, докато същият, изчислен при ГЛП от 10 % (размера на законната лихва),
възлиза на сумата от 8,36 лева. Видно от заключението е и това, че с договора
за паричен заем страните, в §7, страните са договорили и обезщетителна
неустойка в размер на 197,86 лева, която изчислена в проценти спрямо
договорения кредит възлиза на 49,47 %.
При така установените по делото факти, съдът достига до
следните правни изводи:
Облигационната връзка
между страните в настоящето производство във връзка със сключеният помежду им
на 15.01.2018 г., в писмена форма договор за кредит, не е спорен по делото
факт.
Изхождайки
от предмета на договора – предоставяне на кредит, както и на страните по него –
юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, ответникът – физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, поради което и има качеството на потребител, то при решаване на
настоящия спор с оглед на въведените от ищцата твърдения за нищожност и
противоречие с императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, приложение следва да
намерят правилата на действащия ЗПК и в частност нормата на чл.22, съгласно
която когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в този случай нормата на чл.23 предвиджда връщане само
чистата стойност на кредита.
С
оглед на събрания по делото писмен доказателствен материал – разписка за
извършено от ищцата плащане №2000000144611289/02.02.2019 г. и издадена от
ответника референция, съгласно които ищцата е върнала в срока по §1 и 5 чистата
стойност на кредита и ответникът не претендира от нея връщане на неустойка в
размер на 197,86 лева и възнаградителна лихва в размер на 20,20 лева, за които
няма данни да са платени от ищцата, то исковете по чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, адрес за получаване на съдебни книжа, призовки и
съобщения в гр.С., чрез адв.Ф.,*** против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от А.С., за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за кредит от 15.01.2018 г. и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата недължимо изплатените от нея
неустойка в размер на 197,86 лева и платената без правно основание
възнаградителна лихва в размер на 20,20 лева, като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.