Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2019 г.
гр.
Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито
заседание на девети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина Матушева
като разгледа докладваното съдия Пенчева
гражданско дело № 331 по описа на
съда за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
135,
ал. 1 ЗЗД от Д.Х.Д. и Д.Г.Д. ***, чрез адв.Т.Д. и адв. Д.Н.-АК Бургас,
против Ц.А.К. и Б.Ц.К. за обявяване на относително недействителна
по отношение на ищците, до размера на
½ идеална част от прехвърлените
права, сключената между ответниците разпоредителна сделка от 03.07.2014
г., обективирана в нотариален акт № 32, том II, рег. № 2831, нот. дело № 231/2014 г. на нот. С.
Даскалов, с която Ц.К., заедно със съпругата си прехвърлят на Б.Ц.К./техен син/
следния свой недвижим имот: източната половина от четириетажна масивна жилищна
сграда, състояща се от сутерен с площ 73 кв. м., състоящ се от гараж и други
помещения, приземен етаж на площ 73 кв. м., първи жилищен етаж на площ 146 кв.
м. и мансарден етаж на площ 73 кв. м., заедно със североизточния надземен гараж
с площ 37 кв. м., заедно с дворното място, с площ от 374 кв. м., съставляващо
ПИ 6911 и ПИ 7272, в кв. 2 по плана на гр. Велинград, за които имоти е отреден
УПИ ХI,
с площ 374 кв. м., при съседи от двете страни-улица, УПИ XII-7272 и VI-5934, в което е построена
източната половина на сградата, заедно с източния вход и стълбище, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на
строеж върху УПИ XII-6911,
7272 по отношение на първия жилищен етаж на сградата, съгласно описанието в нотариален
акт № 32, том II,
рег. № 2831, нот. дело № 231/2014 г. на
нот. С. Даскалов и които имоти, съгласно КККР на гр. Велинград одобрена със
заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, съставляват ПИ с идентификатор
№ 10450.503.1277 в гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Христо Ясенов“ № 38, вид
на територията-урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 379 кв.
м., ведно с построената в поземления имот източна половина от четириетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 10450.503.1277.1, брой на етажи-4,
застроена площ 196 кв. м., ведно с правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10450.503.1191 в гр. Велинград, обл.
Пазарджик, ул. „Христо Ясенов“ № 38, вид на територията-урбанизиран, ниско
застрояване /до 10 м./, с площ от 421 кв. м., за първи жилищен етаж от жилищна
сграда с идентификатор № 10450.503.1191.1, брой етажи-4, застроена площ 198 кв.
м., срещу
задължението на Б.Ц.К. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите пожизнено, като си запазват заедно и поотделно
пожизнено ограничено вещно право на ползване върху прехвърлените недвижими
имоти.
Твърди се, че ищците са кредитори на Ц.К.
за вземания за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от непозволено
увреждане в резултат на причинената от виновното поведение на ответника смърт
на сина на ищците на 14.05.2014 г. Стойността на вземанията възлиза в размер на
100 000 лв. неимуществени и 2 000 лв. имуществени вреди за всеки от тях,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на непозволеното
увреждане, признати с влязло в сила на 31.05.2018 г. Решение по в. гр. д. №
133/2017 г. на Апелативен съд Бургас.
Твърди се, че качеството кредитори са
придобили на 14.05.2014 г.-датата на
смъртта на сина им, вземанията са установени с по основание и размер, същите са
действителни и не са погасени по давност или прекратени на друго основание.
На 03.07.2014 г., около месец и
половина след проявление на фактическия състав на непозволеното увреждане, Ц.К.,
заедно със съпругата си, прехвърлили на сина си Б.К. срещу задължение за
издръжка и гледане правото на собственост върху горепосочените имоти, като си
запазили правото на ползване. Релевират се доводи, че сделката е сключена
единствено с цел увреждане интересите на ищците от реализиране на гражданската
отговорност спрямо делингвента К., тъй като от осъществяване на деянието на
14.05.2014 г., той е знаел за увреждането, че с атакуваната сделка се
препятства възможността им да се удовлетворят от имуществото на длъжника, което
се намалява. Сочи се знание и у
третото лице за увреждащата сделка понеже е син на ответника прехвърлител.
Ответниците Ц.К. и Б.К., чрез адв.Ч.,
възразяват срещу основателността на иска. Оспорват качеството на кредитори на
ищците към момента на прехвърлителната сделка.
Ответникът Ц.К. възразява към този момент
спрямо него да възникнало вземане, породено от непозволено увреждане, с доводи,
че до предаването му на съд е считал себе си невинен. В тази връзка и не е
знаел, че процесната сделка уврежда ищците. Заявява, че до момента на внасяне
на обвинителния акт в съда не е споделял със съпругата си или със сина- втория
ответник за инцидента.
Ответникът Б.К. възразява, че сделката е
увреждаща за интересите на ищците. Възразява, че у него е налице знание за
увреждане, тъй като от 2010 г. живее и работи в Англия, прибирал се е в
България само през летните отпуски и не е запознат с правопораждащия деликтната
отговорност на баща му факт. Разбрал е за проблемите на баща си едва през 2015
г., когато е предаден на съд. Счита, че като трето лице, на него не са му станали
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на ищците към датата на
атакуваната сделка. Заявява, че същата
не е сключена единствено, за да увреди техните интереси, а е планувана шест
месеца по-рано, вследствие традиционни за българското семейство уговорки между
членовете на неговото семейство.
Съобразно релевираните от страните твърдения и
възражение и като прецени отделно и в съвкупност представените доказателства,
съдът намира следното:
Искът
по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка/или друго правно действие/, с
която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е
увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са
знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди
възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да
увреди кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение
на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане. За да е основателен искът, в хипотезата на сключена възмездна сделка,
за увреждането следва да е знаело и третото лице, като знанието се предполага,
ако третото лице е сред попадащите в родствения кръг на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Кредитор
по иска е всяко лице, за което е възникнало спрямо длъжника парично или
непарично вземане, което не погасено или прекратено, като не е необходимо същото
да е ликвидно и изискуемо. Правото на
кредитора по чл.135 ЗЗД не се предпоставя от установяване на вземането с влязло
в сила решение. Такова качество е налице от момента на възникване на задължение
на едно лице към друго, при проявление на определен юридически факт, например
получаването на дадена в заем сума, непозволено увреждане, получаване на нещо
без основание и пр.
От представените доказателства по делото
се установи, че ищците са кредитори по отношение на ответника Ц.К. на парични
вземания за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане резултат
от настъпилата през м. май 2014 г. смърт на сина им Е.Д. Д.. Вземането на
ищците е признато с влязло в сила на 31.05.2018 г. Решение № 98/30.10.2017 г. по
в. гр. д. № 133/2017 г. на Апелативен съд Бургас. Установи се от приложения
препис от Присъда № 92/04.05.2015 г. на Окръжен съд Бургас, че смъртта е
причинена в резултат на поведението на ответника Ц.К. по време на извършвана от
двамата работа по строеж на дървен навес. От представения нотариален акт № 32,
том II,
рег. № 2831, нот. Дело № 231/2014 г. се установи също, че атакувана сделка е
сключена след смъртта на сина на ищците.
Спорно е имат ли качеството кредитори
ищците към момента на сключването й, т.е. възникнало ли е вземането за
непозволено увреждане към този момент, или такова възниква едва след като
делингвента бъде предаден на съд.
Качеството кредитори на вземане за
непозволено увреждане ищците придобиват в резултат настъпилата от поведението
на ответника Ц.К. смърт на техния син и на датата, на която е настъпила.
Смъртта на Е.Д. Д. е обстоятелството, причинило имуществени и неимуществени
вреди в тяхната правна сфера. Съгласно
чл. 114 ЗЗД вземането за непозволено
увреждане възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент то става и
изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД. В случая деецът е
известен още при извършването на деянието, причинило смъртта и не е необходимо
то или авторството му да се установяват
по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността за
вземането тече от момента на
извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява
престъпния му характер /в този смисъл т.2 от ТР № 5 от 05.04.2006 г. по тълк.
дела № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл правноирелевантно е че първият
ответник е считал себе си за невиновен до предаването му на съд. Ищците, претърпели непозволено увреждане, в
резултат на причинената от К. смърт на техния син, придобиват качеството
кредитори от момента, в който длъжникът е извършил увреждането. От този момент
възниква и качеството на длъжник по отношение на делигвента. От момента на
увреждането за ищците се поражда субективното право на обезщетение, т.е. за тях
възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо тях увреждащите
го актове на длъжника /решение 311/16.04.2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. ВКС, IVг.о./.
Предпоставка за основателността на иска е
да е сключена от длъжника сделка с трето лице, която е увреждаща за интересите
на кредиторите. За увреждането се
изисква знание на длъжника и третото лице, когато сделката е възмездна, а
когато третото лице е сред кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието се
предполага.
Увреждащото действие е съзнавано от
длъжника и от третото лице, когато те знаят, че съществуват други права, които
сделката уврежда, като намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане. Съобразно приетото по-горе
разрешение за момента на възникване на вземането и основанието, от което се
поражда, следва да се счита, че длъжникът е знаел за него към момента на
сключване на сделката.
Тезата на ответника делингвент, че не е
знаел за увреждането остана неподкрепена
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От свидетелските
показания на В.С., се установи, че Ц.К.
го е информирал за станала през м. май
злополука със смъртен случай, няколко дни след като се е случил
инцидента. Предвид че К. е присъствал по времето и на мястото на злополуката не
може да се приеме, че не е знаел за нея.
Макар и свидетелят да посочва за година на злополуката 2013 г., вероятно
в случая се има предвид 2014 г., предвид че останалите обективни обстоятелства
съвпадат, а и ответникът не твърди да е имало друг подобен случай. Следователно
не може да се счита, че към момента на извършване на процесната сделка между
ответниците, длъжникът по деликтното вземане не е знаел за него. Както се посочи
без значение в случая са субективните убеждения, че не се счита за виновен до
предаването му на съд, тъй като пораждането на вземането за непозволено
увреждане не е предпоставено от наличието на образувано наказателно
производство.
По отношение на третото лице, с което
длъжникът е договарял знанието за увреждане се предполага, с оглед родствената
му връзка длъжника и презумпцията на чл.135, ал. 2 ГПК.
Недоказани останаха възраженията на
ответниците за липсата на знание у Б.К. за задължението на баща му спрямо
ищците. Представените писмени и гласни доказателства не оборват по категоричен
начин установеното в закона предположение. От обстоятелството, че третото лице
живее от дълги години в Англия и че си идва рядко, предимно през лятото, не
следва да се счита за безспорно установена, липсата на знание за възникнало
задължение за неговия баща праводател. Обичайната житейска ситуация е, че в
случаи като тези както длъжникът, така и договарялият с него негов близък обикновено
знаят за увреждането. Свидетелите заявяват, че между родителите и сина им са
съществували отношения на привързаност, били са задружно семейство. Макар и да
са бил далече един от друг са поддържали
комуникация по телефон и вайбър. Б.К. е
бил в България месец след инцидента, видно от положения подпис на нотариалния
акт за прехвърлителната сделка. Както заяви свидетелят Стаев, след инцидента,
когато му е съобщил за него К. е бил притеснен, а след това здравословното му
състояние е било съпроводено с вдигане на високо кръвно. Нелогично е притеснението на Ц.К. от случилото
се да изчезне до времето на пристигането на сина му в България през лятото на
2014 г. или той да го прикрие до степен, че да не бъде забелязано от него. По
показанията на свидетеля Стаев за отношенията в семейството се предполага
взаимна заинтересованост от проблемите между родители и деца. От свидетелските показания не се установи
категорично незнание за съществуващото увреждане у третото лице. Свидетелят
Стаев заявява, че Б. е разбрал от баща си за проблемите му едва през 2015 г.,
но това не означава със сигурност, че не е получил информация по-рано от друг
източник. Предвид, че в случая прехвърлител и преобретател са в близки родствени
отношения, при които е обичайно да проявяват взаимна заинтересованост един към
друг, не може да се счита, че Б.К. не е знаел за непозволеното увреждане. По
тези съображения не следва да се счита, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
оборена.
Сключената на 03.07.2014 г. сделка е
увреждаща за ищците, предвид че с преминаването на имущественото благо в
патримониума на третото лице ще се затрудни принудителното осъществяване
правата на кредиторите. Според свидетелите, прехвърлителите нямат друго
недвижимо имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземанията на
ищците. Дълго време са били безработни, включително към момента на възникване на деликта. Дори
да се приеме, че имотът, с който се е разпоредил длъжникът единственото жилище, което е несеквестируемо,
сделката отново следва да се счита за увреждаща. Аргументите за това са, че
увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез
извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с
единственото си несеквестируемо жилище уврежда кредитора, тъй като вследствие
на разпоредителната сделка той изразява воля, че това жилище не му е нужно и се
лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което по отношение на него тя
отпада /в този см.- решение № 782/10 от 17.03.2011 г. по гр.д. № 1236/2009 г.,
ІV г.о., решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ІV г.о./
Че сделката е сключена, за да увреди
интересите на кредиторите, личи от нейния вид и съдържание. Договорът за
издръжка и гледане предполага срещу
прехвърляното право на собственост върху недвижим имот, преобретателят да
престира грижи и издръжка в натура на прехвърлителите ежедневно и непрекъснато, в обем да бъдат
задоволени нуждите им от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Тези грижи и даването
на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат
предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези
условия е сключен договорът. В случая обаче, се установи, че договорът е
сключен с лице, което по това време и по настоящем живее далече от
прехвърлителите, към момента на сключването й не е имал намерение да се завръща в България, посещавал
е родителите си един-два пъти годишно за около 20 дни и не е ясно
как е следвало да изпълнява поетите грижи. Няма данни да ги е възложил на трето
лице, нито такава възможност е предвидена в договора. Финансовото подпомагане на родителите от
страна на техния син, не обосновава категоричен извод за изпълнение на задължението,
предвид, че показанията на свидетелите са общи и неконкретизирани като период
от време. Видно от съдържанието на самия договор и от свидетелските показания
прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имотите по сделката и
продължават да живеят в тях, което сочи на намерение, чрез разпореждане с
конкретното имуществено право единствено да се намали общото обезпечение на
кредиторите. Макар и сделката да е
проектирана преди възникване на задължението за Ц.К., обстоятелството, че е сключена след като то
вече е възникнало, за него той е знаел и с разпореждането с имота се лишава от свое имущество, обосновава извод,
че процесната сделка създава трудности за удовлетворение на кредиторите.
С оглед гореизложеното съдът намира за
установени материалноправните предпоставки за основателността на иска, поради
което счита, че същият следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора и на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК на ищците Д.Х.Д. и Д.Г.Д. следва да се присъдят сторените в
производството разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лв./, чието плащане
в брой е удостоверено с представеното по делото пълномощно.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на Д.Х.Д., с ЕГН:********** и Д.Г.Д.,
с ЕГН: ********** ***, до размера на ½ идеална част от прехвърлените права,
сключения на 03.07.2017 г. договор за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 32, том II, рег. № 2831, нот. дело № 231/2014 г. на нот. С.
Даскалов, с който Ц.А.К. с ЕГН: ********** и Т.Б.К. с ЕГН: **********
прехвърлят на Б.Ц.К., с ЕГН: ********** следния свой недвижим имот: източната
половина от четириетажна масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен с площ
73 кв. м., състоящ се от гараж и други помещения, приземен етаж на площ 73 кв.
в., първи жилищен етаж на площ 146 кв. м. и мансарден етаж на площ 73 кв. м.,
заедно със североизточния надземен гараж с площ 37 кв. м., заедно с дворното
място, с площ от 374 кв. м., съставляващо ПИ 6911 и ПИ 7272, в кв. 2 по плана
на гр. Велинград, за които имоти е отреден УПИ ХI, с площ 374 кв. м., при съседи от
двете страни-улица, УПИ XII-7272
и VI-5934, в което е построена
източната половина на сградата, заедно с източния вход и стълбище, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на
строеж върху УПИ XII-6911,
7272 по отношение на първия жилищен етаж на сградата, съгласно описанието в
нотариален акт № 32, том II,
рег. № 2831, нот. дело № 231/2014 г. на
нот. С. Даскалов и които имоти, съгласно КККР на гр. Велинград одобрена със
заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, съставляват ПИ с идентификатор
№ 10450.503.1277 в гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Христо Ясенов“ № 38, вид
на територията-урбанизирана, ниско застрояване /до 10 м./, с площ от 379 кв.
м., ведно с построената в поземления имот източна половина от четириетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № 10450.503.1277.1, брой на етажи-4,
застроена площ 196 кв. м., ведно с правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10450.503.1191 в гр. Велинград,
обл. Пазарджик, ул. „Христо Ясенов“ № 38, вид на територията-урбанизиран, ниско
застрояване /до 10 м./, с площ от 421 кв. м., за първи жилищен етаж от жилищна
сграда с идентификатор № 10450.503.1191.1, брой етажи-4, застроена площ 198 кв.
м., срещу задължението на Б.Ц.К. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите пожизнено, като си запазват заедно и поотделно пожизнено
ограничено вещно право на ползване върху прехвърлените недвижими имоти.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.А.К., ЕГН: ********** и Б.Ц.К., ЕГН: ********** ***,
да заплатят на Д.Х.Д. и Д.Г.Д. разноски в производството пред настоящата
инстанция в размер на 1 000 лв. /хиляда лв./.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева