РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Благоевград, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101112 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН
********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. ***** против Б. К. Е., ЕГН
**********, Е. Б. Е., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. *****, и Е. К. ****, ЕГН
**********, от гр. ****.
Ищците са предявили срещу ответниците иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, с който иска да се
извърши разпределение ползването на поземлен имот, мазе и таван, подробно
индивидуализирани в исковата молба, които имоти са съсобствени между тях и ответниците.
Съгласно разпореждане на съда от 08.06.2023г. и с цел изпълнение на процедурата по чл.
131 ГПК, до ответниците Б. К. Е., Е. Б. Е. и Е. К. ****, на визираните от ищците адреси, е
било изпратено за връчване съобщение, ведно с препис от: цитираното разпореждане,
исковата молба и нейните приложения.
Препис от горепосочените книжа били връчени на ответницата Е. К. **** на 13.06.2023г. В
контекста на горното, едномесечният срок за депозиране на писмен отговор на исковата
молба от ответницата Е. К. ****, изчислен по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, е изтекъл на
13.07.2023г. (присъствен ден – четвъртък). До изтичането на визирания срок ответницата Е.
К. **** не е била депозирала отговор на исковата молба. Същата е депозирала такъв на
19.07.2023г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и
на основание чл. 64, ал. 1 ГПК не се взема предвид.
По отношение на другите ответни страни Б. К. Е. и Е. Б. Е. съдът констатира, че
последните са получили препис от исковата молба и от приложенията към нея на
19.06.2023г. В законоустановения едномесечен срок ответниците Б. К. Е. и Е. Б. Е., чрез
пълномощника си адв. Р. К. са депозирали отговор на исковата молба, в който освен доводи
срещу основателността на ищцовите претенции, се излагат и съображения, касаещи
допустимостта на исковете. Според ответниците последните се свеждат до това, че не е
налице пасивна процесуалноправна легитимация по отношение на ответника Е. Б. Е., тъй
като същият преди образуване на настоящето дело е бил прехвърлил притежаването ид.ч. от
процесните вещи на трето лице - М. Б. Е..
С разпореждане № 1476/21.07.2023г. доводите на ответниците за нередовност на исковата
1
молба са били приети за основателни, поради което по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК на ищците
са били дадени съответни указания.
По повод изпълнението на указанията от ищците е била депозирана поправена искова
молба, която бил насочена и срещу нов ответник, а именно М. Б. Е.. В тази връзка ищците
не са насочили иска си спрямо от един от първоначалните ответници - Е. Б. Е.. В настоящия
случай ищците на практика са се отказали от иска си срещу ответника Е. Б. Е., като са го
насочили срещу нов ответник на негово място - М. Б. Е..
Поради тази причина с влязло в сила определение 1360/09.09.2023г. производството по
отношение на ответника Е. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** е било прекратено. С
това определение е бил конституиран нов ответник, а именно М. Б. Е., ЕГН **********, от
гр. *****.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК по отношение на ответника М. Б. Е., като в
рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил, като се изразява
позиция, че предявеният е недопустим и неоснователен.
В хода на процеса, на 11.03.2024г. ответникът Б. К. Е. е депозирал искова молба срещу
ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М., с която е предявил положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на общо 10/14 ид.ч. от процесния УПИ.
По тази искова молба било образувано гражданско дело №558/2024 година по описа на
Районен съд – Благоевград.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.03.2024г. на
основание чл. 213 ГПК е съединено производството по гражданско дело №1112/2023 година
по описа на Районен съд - Благоевград и производството по гражданско дело №558/2024
година по описа на Районен съд - Благоевград, като е постановено производството да
продължи под №1112/2023 година по описа на Районен съд - Благоевград.
Била е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК по съединения иск за собственост по чл.
124, ал. 1 ГПК. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е бил депозиран отговор на исковата
молба от ответниците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. (ищци по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС).
Ищците твърдят, че с ответниците били съсобственици на поземлен имот, мазе и таван,
подробно индивидуализирани в исковата молба. Сочат, че поземленият имот представлявал
дворно място, в което имало изградена двуетажна масивна жилищна сграда, в която
притежавали първия жилищен етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от мазето и съответните идеални части
от тавана, а ответниците притежавали втория етаж. Поддържат, че притежавали общо 11/14
ид. част от процесното дворно място и общо 1/2 ид.ч. от мазето и тавана, които
представлявали общи части на сградата. Заявяват, че не могли да се споразумеели с
ответниците доброволно за разпределение на ползването на дворното място, както и
относно ползването на мазето и тавана, като общи части към сградата. По отношение на
съединения за съвместно разглеждане установителен иск за собственост на ответника Б. К.
Е. изразяват позиция за неговата недопустимост и неоснователност. В тази връзка заявяват,
че в нито един момент Б. К. Е. не е бил упражнявал самостоятелно и необезпокоявано
фактическа власт върху процесния имот или части от него.
Ответниците смятат предявения иск за неоснователен. В тази връзка излагат подробни
доводи, че ищците са изградили незаконни постройки в дворното място. Смятат, че било
недопустимо искането за разпределение на правото на ползване на дворното място, при
условие че върху процесния имот ищците са били изградили незаконни постройки, които не
са премахнати и пречат на останалите съсобственици на имота. По отношение на
съединения за съвместно разглеждане установителен иск на Б. К. Е. обосновават теза, че
същият е допустим и основателен. В тази връзка ищецът по него Б. К. Е. твърди, че е
собственик на 10/14 ид.ч. от процесния недвижим имот, а именно: Дворно място,
представляващо УПИ, пл. № 606, в кв. 89 по плана на гр. Симитли, целият с площ от 206
кв.м. Заявява, че е придобил 7/14 ид. части от имота на основание давностно владение,
установено през 1981г. и продължащо и понастоящем; 1/14 ид. бил придобил на основание
2
договор за продажба от 08.04.2016г.; 1/14 ид. част бил придобил на основание договор за
продажба от 20.07.2023г. и 1/14 ид. част на основание констативен нотариален акт от
14.08.2000г. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху сочените ид.ч. на
горепосочените основания, като в тази връзка излага подробни доводи.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 124, ал. 1
ГПК:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани лица и
са депозирани са пред компетентния съд.
Следва изрично да се подчертае, че доводите на ответниците по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за
недопустимост на този иск, поради това че в процесния имот ищците са били изградили
незаконни постройки, не могат да бъдат споделени. В тази връзка наличието на незаконни
постройки върху процесния поземлен имот не представлява процесуална пречка за
предявяване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, като предметът на този иск е осъществяване на
съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
ползването на общата вещ. Трябва да се изтъкне, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
съставляващо спорна съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в
съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение,
включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство.
Приетият за съвместно разглеждане положителен установителен иск за собственост на Б.
К. Е. също е допустим. В тази връзка не могат да бъдат споделени оплакванията на
ответниците по него за недопустимост на иска, свързана с това, че ищецът няма правен
интерес от него, тъй като не било налице спорно право, което да се нуждаело от защита по
този иск. По този повод е нужно да се изтъкне, че безспорно е прието в теорията и съдебната
практика, че страните по производството и неговият предмет и обемът на дължимата защита
и съдействие се определят от търсещия защита /арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК/. В този смисъл
процесуалната легитимация се определя от направените от страните фактически твърдения –
за ищеца в исковата молба, а за ответника – в отговора на исковата молба. В настоящия
случай твърдението в исковата молба на Б. К. Е. е, че притежава общо 10/14 ид.ч. от
процесното дворно място. Както с исковата си молба по чл. 32, ал. 2 ЗС, така и с отговора на
исковата молба по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. изрично са
заявили други квоти относно процесното дворно място, като са е оспорили твърдението на
ищеца, че притежава 10/14 ид.ч. от имота. При това положение се налага изводът, че ищецът
Б. К. Е. има правен интерес от предявения от него положителен установителен иск за
собственост. Следва да се отбележи, че правният интерес се преценява конкретно с оглед
естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор.
Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта или на
определена идеална част от нея, и ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост.
2. Относно основателността на предявените искове:
Процедурата, уредена от законодателя в чл. 32, ал. 2 ЗС, представлява осъществяване на
спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по повод ползването на
обща вещ.
При разрешаване на спора между съсобствениците се съобразяват техните права,
направените подобрения, фактическото състояние на имота и предназначението му. Като
съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.
Горните принципни положения са утвърдени в практиката на ВКС - вж. Решение № 164 от
11.07.2014г. по гр. д. № 247/2014г., I г.о.; Решение № 71 от 19.04.2011г. по гр. д. № 727/2010г.,
II г.о.; Решение № 309 от 24.10.2012г. по гр. д. № 226/2012г., I г.о. и Решение № 409 от
26.05.2009г. по гр. д. № 224/2009г.
3
В настоящия случай са спорни квотите, които ищците и ответниците притежават от
съсобствения имот, както и от мазето и тавана на изградената в него двуетажна жилищна
сграда. В тази връзка съдът съобрази следното:
Ищците по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. са внучки на дядо си и
баба си по бащина линия ***** Е..
Деца на ***** Е. са **** (който е баща на ищците), ***** (леля на ищците, съответно
сестра на ответника Б. К. Е.-разпитана като свидетелка по делото), *****, ответницата Е. К.
П., ***** и ответника Б. К. Е. (който е чичо на ищците).
От представения по делото препис от нотариален акт № 79, том 2, дело № 407/1981 г. на
БлРС се установява, че ***** Е. са дарили на сина си ответника Б. К. Е. втория жилищен
етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в собствения им поземлен имот, а именно
процесното дворно място, представляващо УПИ, пл. № 606, в кв. 89 по плана на гр.
Симитли.
Става ясно, че впоследствие с нотариален акт № 47, том 1, рег. № 4327, дело № 177/2000 г.
от 11.08.2000 г. на нотариус *****, рег. № 242 в НК, с район на действие РС – Благоевград,
вписан в Служба по вписванията Благоевград като акт № 19, том II от 14.08.2000г.,
ответникът Б. К. Е., неговият баща ****** Е., неговият брат ****, и неговите сестри *****,
*****, Е. К. П. и ***** са признати за собственици на основание давностно владение на
процесното дворно място, ведно с мазето, първия етаж и 1/2 ид.ч. от общото подпокривно
пространство от двуетажната масивна жилищна сграда, построена върху парцела, при
дялове: ****** Е. – 8/14 ид.ч., **** – 1/14 ид.ч., Б. К. Е. – 1/14 ид.ч., ***** – 1/14 ид.ч.,
***** – 1/14 ид.ч., Е. К. П. – 1/14 ид.ч., и ***** – 1/14 ид.ч.
Установява се по делото, че на 16.09.2000г. ****** Е. лично и като пълномощник на децата
си Б. К. Е., *****, *****, Е. К. П. и ***** са дарили на **** притежаваните от тях идеални
части (****** Е. – 8/14 ид.ч., а на останалите – по 1/14 ид.ч.) от първия етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, построена в процесния имот, като извършената сделка е
обективирана в нотариален акт № 13, том 3, рег. № 7695, дело № 498/2000 г. на нотариус
*****, рег. № 241 в НК, с район на действие РС – Благоевград, вписан в Служба по
вписванията Благоевград като акт № 43, том 4, дело № 864/2000г.
Става ясно, че с нотариален акт № 158, том 8, рег. № 22403, дело № 1467/2008 г. от
29.12.2008 г. на нотариус *****, рег. № 241 в НК, с район на действие РС – Благоевград,
вписан като акт № 88, том XVI, дело № 15854, партидна книга том 16334 от 29.12.2008 г. на
Службата по вписвания Благоевград, ****** Е., ***** и ***** продали на ****, първият от
тях – 8/14 ид.ч., а останалите двама – по 1/14 ид.ч. от процесното УПИ – VI, пл. № 606, кв.
89 по регулационния план на гр. Симитли, целият с площ от 206 кв.м. при съседи: улица,
УПИ VII-1261, УПИ ХХХХIII-1390 и УПИ V-1261, ведно с мазето на двуетажната масивна
жилищна сграда, построена в гореописания имот.
Установява се по делото, че Б. К. Е. е предявил искове с правни основания чл. 26, ал. 1 и 2
ЗЗД срещу ****** Е., ****, *****, *****, *****, Е. К. П. и ***** М. за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 29.12.2008г. Във връзка с тези искове е
било образувано гр.д. № 987/2011г. по описа на РС-Благоевград. По това гр.д. № 987/2011г.
по описа на РС-Благоевград е било постановено влязло в сила решение, с което исковете на
Б. К. Е. срещу ****** Е., ****, *****, *****, *****, Е. К. П. и ***** М. за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 29.12.2008г. са отхвърлени. В рамките на
това производство Б. К. Е. е бил признат по отношение на брат му ****, съпругата на брат
му ***** ***** М., баща му ****** Е. и сестрите му *****, *****, ***** и Е. К. П., че на
основание дарение е собственик на втория жилищен етаж ведно с 1/2 ид. ч. от мазето на
двуетажната жилищна сграда, построена в процесния УПИ.
От представеното копие на нотариален акт № 22, том 1, рег. № 397, дело № 21/2013г. от
12.03.2013г. на нотариус ****, рег. № 499 в НК, с район на действие РС – Благоевград, се
установява, че **** заедно със съпругата му ***** М. дарили на ищците и техни дъщери Ж.
4
Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. 11/14 ид.ч. от процесното УПИ, ведно с целия първи етаж от
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и ведно с 1/2 ид.ч. от мазето и
тавана.
Става ясно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том I, дело
№52/08.04.2016г., нотариус *****, че ***** е продала на брат си Б. К. Е. 1/14 ид.ч. от
процесния УПИ.
Установява се, че впоследствие с нотариален акт № 172, том 1, рег. № 2569, дело №
153/2016г. от 07.10.2016г. на нотариус *****, че ответникът Б. К. Е. заедно със съпругата си
**** Е. (разпитана като свидетелка по делото) е продал на сина си Е. Б. Е. втория етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда. В този нотариален акт е било отразено, че Б. Е. и
**** Е. продават на сина си Е. Е. и 18/28 ид.ч. от мазето и тавана на двуетажната масивна
жилищна сграда.
Става ясно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том I, дело
№147/20.09.2022г., нотариус *****, че Е. Б. Е. е продал на ответницата М. Б. Е. втория етаж
от двуетажната масивна жилищна сграда, ведно с 18/28 ид.ч. от мазето и тавана на
двуетажната масивна жилищна сграда.
От представените копия от влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 6636/2019 г. по
описа на съшия съд и от решение, постановено по адм. дело №616/2018г. по описа на АС
Благоевград става ясно, че в процесния УПИ ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. са
изградили незаконно незаконен строеж „пристройка“ към съществуващата двуетажна
жилищна сграда. Според цитираните решения се отхвърля жалбата на ищците против
заповед № 315/31.05.2017г. на кмета на Община гр. Симитли, с която е било наредено да се
премахне този незаконен строеж „пристройка“ към сградата.
Установява се по делото, че в хода на процеса на 20.07.2023г. ответницата Е. К. П. е
продала на ответника и неин брат Б. К. Е. 1/14 ид.ч. от процесното дворно място, като
сделката е обективирана в нотариален акт № 180, том 1, рег. № 2593, дело № 169/2023г. от
20.07.2023г. на нотариус *****.
По делото се установява, че ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. и ответника и техен чичо Б.
К. Е. са в силно влошени отношения по повод споровете относно дворното място и
изградената в него двуетажна жилищна сграда. Освен гореизброените производства между
тези страни е водено и дело по предявен иск по чл. 109 ЗС, а именно гр.д. № 1196/2013г. по
описа на РС-Благоевград, по което е бил издаден на 27.03.2015г. ИЛ, с който ответникът Б.
К. Е. е бил осъден да премахне незаконно извършени от него строителства и преустройства в
процесния УПИ и изградената в него двуетажна жилищна сграда. Става ясно, че въз основа
на този ИЛ е било образувано и изп.д. № 189/2023г. по опис на ЧСИ *****.
От приетото копие на копие на Нотариален акт № 130 от 24.11.2023г., том II, рег. № 4384,
дело № 317/2023г., описа на нотариус ***** става ясно, че в хода на процеса ***** (леля на
ищците, съответно сестра на ответника Б. К. Е.-разпитана като свидетелка по делото),
ответницата Е. К. П., *****, Деян ******* са прехвърлили на ответницата М. Б. Е. 3/14 ид.
части от мазето и 3/28 ид. части от тавана на процесната двуетажна жилищна сграда.
С цел да докаже, че е придобил 7/14 ид.ч. от спорното дворно място в резултат на
давностно владение ищецът по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК Б. К. Е. е ангажирал гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелките ***** /леля на ищците, съответно
сестра на ответника Б. К. Е./ и **** Е. /съпруга на ищеца Б. К. Е. /, от които не може да се
направи еднозначен и категоричен извод за основателност на твърдението на ищеца за
придобиване на 7/14 ид.ч. от имота по давност.
Свидетелката ***** заявява, че брат й Б. Е. живеел в град *****, като той живеел на
втория жилищен етаж от изградената в имота къща. Поддържа, че знаела, че брат й Б.
притежавал двор, който бил заграден. През 1990г. се родили децата на Б., като той теглил
пари. Можело да се кажело, че Б. заградил целия имот, направил мръсен канал. Б. заградил
парцела, когато му се родили децата. Дворът бил разделен на две от много отдавна, като се
5
знаело много отдавна, че дясната част от самия двор била на Б.. Сочи, че дворът се заградил
когато се строила стената. Тогава се разделило всичко, но то се знаело, че по средата имало
такава ограда. След това Б. си садил градинка. Имал кочина. Дворът се разделил още от брат
й Б. и от баща им, защото през 2000 година на брат й ***** му прехвърлили само първия
етаж. Тази свидетелка не може да каже годината, кога се изградила оградата от Б.. Спомня
си, че през 1990г, Б. теглил пари и заградил всичко – и от дясно, и от долу, и канала
направил. Не може да кажела каква била квадратурата на имота, която заградил Б.. Знаела,
че дворът бил заграден наполовина, но не можела да кажа каква била квадратурата. Не
знаела никой да се бил противопоставял на Б., когато изградил оградата. Самата ограда,
която разграничавала имота на две половини била изградена от бетон, ограничено било с
бетон. Спомня си, че Б. имал прасе, садял си градинка. В дясната страна на парцела Б.
гледал прасе и садял градинка. Заявява, че Б. винаги бил в дясната страна на двора. В тази
част, която била на Б., в дясно имало лозница. Към момента Б. си ползвал същата тази част,
която бил заградил. Сочи, че имала още четири сестри, освен двамата й братя Б. и *****.
Поддържа, че някъде между 1992г.-1993г. напуснала къщата, в която живеели братята й Б. и
*****. Живеела през една улица, деляла ги една улица, живеела от долната страна.
Споровете между братята и сестрите започнали през 2008г., когато прехвърлила на брат й
*****. Оттогава не била в добри отношения с *****, защото я бил излъгал. Поддържа, че Б.
придобил етажа, в който живеел може би през 1980г., като това било много отдавна. Знаела,
че брат й ***** придобил етажа, в който живеел през 2000г. През 2000г. ***** ги е събрал
всички по този повод. Тази свидетелка сочи, че имала дял от парцела, върху който била
построена сградата и мазето. Заявява, че не била имала нотариален акт за парцела и мазето.
Освен нея, останалите сестри, братята й, всички имали дял от парцела и от мазето. Баща й,
****, също имал дял от парцела и от мазето. Сестрите й, брат й Б., и свидетелката
прехвърлили през 2008г. на ***** да направил врата, да излизал баща им на двора. През
2017 година баща й починал и тогава била ходила последно при брат й Б..
Втората свидетелка **** Е. заявява, че се омъжила за Б. през 1987г. Първоначално живеели
при родителите на съпруга й в град *****. Живеели в мазето. След като се оженили
изтеглили пари, започнали стената и тогава разделили половината парцел, който се
притежавал от Б.. Направили бетонова, ниска стена и мрежа. Имали кочина. Гледали си
градинка. Поддържа, че причината, за да се заградила половината от имота, била, че Б. се
разбрал с родителите му да си заградил това място, за да си го ползвал за каквото си искал.
Тази част от имота Б. я ползвал и до ден днешен – така както било заградено от години. Тази
свидетелка заявява, че Б. и брат му ***** сега не били в добри отношения, откакто почнали
делата помежду им. След като си развалили отношенията, ***** и неговите деца не били
имали претенции към тази половина от имота, която Б. бил заградил. Излага, че всички
знаели, майка му и баща му също, че Б. бил собственик на половината двор. Знаело се, че
тази част от имота я ползвали съпруга й Б. и свидетелката. Сигурно били ги чували малко
родителите на Б. да казвали, че тази част от имота била на Б.. Присъствала била на такива
разговори, от родителите на Б., да говорили, че тази половина от имота била на съпруга й Б..
Сочи, че от 1988г. до днес тази половина част от дворното място си я ползвали те –
свидетелката **** Е. и съпруга й Б. Е.. Никой друг не ползвал тази част от двора. Поддържа,
че другата половина от двора била собственост на всички. Когато Б. почнал да заграждал,
парцелът бил собственост на бащата на Б.. Бащата на Б. си ползвал останалата половина от
парцела. Другата половина от парцела я ползвали те – свидетелката **** Е. и съпруга й Б.
Е.. Не можела да кажела дали бащата на Б. му бил прехвърлил нещо от парцела с документ.
Другите деца не били получавали нито дялове от парцела, нито били получавали пари за
този парцел. Този дял, който бил на бащата на Б., пак бил за всички. Така са се били
разбрали с другите. Знаела, че след като разделил дворното място половината парцел бил на
Б., а другата половина на майката и на бащата на съпруга й. Б. оградил целия парцел и след
това половината се разделила. От дясната страна на парцела се намирала тази част от имота,
6
която била на Б.. Старите го разделили – половината парцел бил на Б., половината на
старите. Просто така бащата и сина си го разделили, със съгласието на родителя. Родителите
казали къде да се сложела мрежата, която да разделяла парцела. Това го казали родителите
на Б.. Парцелът го ползвали за градина, имали кочина. Но сега кочината се бутнала, защото
се водило дело. След делото Съдът се разпоредил да се махнела кочината и незаконните
строежи, които имали. Имали стълбище, което се блъснало, блъснала се била верандата,
имали нещо като кухничка, която също се махнала. Блъснало се всичко, което било
построено незаконно. Не знаела, че бащата на Б. и сестрите му били прехвърлили част имота
на *****.
По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на
свидетелите и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в
съдебната практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018
г., І г.о. на ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да
обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки
свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските
показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и
правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само
преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от
свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските
показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като
се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността
на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти
или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
В тази светлина съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелките, в
частта им относно разположението и адреса на процесния имот, през годините са водени
множество дела главно между двамата братя ***** ***** и Б. Е. във връзка процесното
дворно място и изградената в него двуетажна жилищна сграда, че отношенията между
семействата на двамата братя ***** ***** и Б. Е. са силно влошени във връзка с тези
спорове, както и че в част от имота Б. Е. имали кочина, която била премахната, като намира
същите за достоверни, непротиворечиви и основани на лични впечатления. В тази им част
показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните писмени доказателства.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелките ***** и **** Е., в частта
им относно това, че дворът бил разделен на две от много отдавна, като се знаело много
отдавна, че дясната част от самия двор била на Б. Е., че Б. се разбрал с родителите му да си
заградил половината дворно място, за да си го ползвал за каквото си искал, че ***** ***** и
неговите деца не били имали претенции към тази половина от имота, която Б. бил заградил,
че всички знаели, майка му и баща му също, че Б. Е. бил собственик на половината от
7
дворното място. Това е така, защото в тази им част показанията на свидетелите се
опровергават от събраните писмени доказателства, както и от житейската логика. В тази
връзка следва да се изтъкне, че съгласно нотариален акт № 47, том 1, рег. № 4327, дело №
177/2000 г. от 11.08.2000 г. на нотариус *****, рег. № 242 в НК, с район на действие РС –
Благоевград, вписан в Служба по вписванията Благоевград като акт № 19, том II от
14.08.2000г. на основание давностно владение бащата на двамата братя ***** ***** и Б. Е. -
****** Е. е бил признат за собственик на най-голямата част от процесния УПИ, а именно на
8/14 ид.ч., като на останалите 6/14 ид.ч. е било посочено, че са собственици неговите деца
***** *****, Б. Е., *****, *****, Е. К. П. и *****, като всеки е от тях е имал по 1/12 ид.ч. от
имота. Наличието на този констативен нотариален акт е в пряко противоречие с твърдението
в исковата молба на ищеца Б. Е., че още през 1981г. по съгласие на родителите му бил
установил давностно владение върху половината от двора. Ако това е било така, то тогава
няма да има логика през 2000г. да се издаде горепосоченият констативен нотариален акт, с
който Б. Е. е бил признат за собственик на само 1/14 ид.ч. от процесното дворно място. В
тази връзка дори Б. Е. да е имал кочина в част от двора и да е гледал зеленчуци в част от
двора от 1981г. това не означава, че упражнявал давностно владение върху половината от
имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Това е така, защото с констативния нотариален акт от
11.08.2000г. Б. Е. е признал, че съсобственици на дворното място са и неговият баща **** Е.,
брат му ***** ***** и сестрите му *****, Е. П. и *****. С този акт за собственост
нотариусът изрично е удостоверил, че Б. Е. е собственик на основание давностно владение
само на 1/12 ид.ч. от имота. Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на
владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана
фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният
елемент на владението –упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането,
като от значение една фактическа власт да се определи като владение е субективният
елемент на своене на вещта. Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната
фактическа власт. Според ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. презумпцията на
чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато
съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. По делото не са събрани
доказателства, въз основа на които да се заключи, че след 2000г. Б. Е. да е извършвал
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее
техните идеални части за себе си. Нещо повече. Установи се по делото, че на 29.12.2008г.
част от съсобствениците на процесното дворно място, а именно **** Е., ***** и ***** са
продали на съсобственика си ***** ***** собствените им общо 9/14 ид.ч. от процесния
УПИ.
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че ищецът Б. Е. е придобил по давност 7/14 ид.ч. от спорния имот.
Доказване от такъв порядък в разглеждания случай липсва.
От анализа на приобщените горепосочените писмени и гласни доказателства по делото
следва изводът, че ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. и ответникът Б. К. Е. са
съсобственици на процесния УПИ при следните квоти, а именно 11/14 ид.част общо за
ищците и 3/14 ид.ч. за ответника Б. Е.. Ответницата Е. **** не притежава ид.ч. от имота, тъй
като е прехвърлила в хода на процеса нейната 1/14 ид.ч. от имота на брат си ответника Б. Е..
8
Ето защо искът по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу ответницата Е. **** следва да се отхвърли, тъй
като същата не притежава право на собственост от процесния УПИ.
При това положение предявеният от ищеца Б. Е. положителен установителен иск е
частично основателен, като следва да се признае са установено за ответниците по него, че
ищецът Б. Е. е собственик само за 3/14 ид.ч. от процесния УПИ, като за останалите 7/14 ид.ч.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на квотите на съсобственост на мазето и тавана следва да се съобрази
следното:
С оглед приетия по делото доказателствен материал се налага изводът, че процесните мазе
и таван от двуетажната жилищна сграда са общи части на тази сграда. Това е така, защото
сградата, в която се намира процесните мазе и таван, представлява етажна собственост, тъй
като отделните етажи са собственост на различни лица. Както стана ясно от изложението по-
горе ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. са собственици на първия етаж. Ответницата М. Б.
Е. е собственик на втория етаж. Съгласно чл.38, ал.1 ЗС, зимникът и таванът представляват
общи части на сградата и следват главната вещ. Още от самото си първоначално
построяване жилищната сграда е била двуетажна, с мазе и таван. Оттук при възникналата
етажна собственост припадащите се към отделните етажи идеални части от общите части на
сградата са били по 1/2 ид.ч. При това положение следва изводът, че ищците Ж. Л. М., З. Л.
М. и М. Л. М. и ответницата М. Б. Е. са съсобственици на процесните мазе и таван при
равни квоти, а именно 1/2 ид.част общо за ищците и 1/2 ид.ч. за ответницата М. Б. Е..
С оглед съобразяване на горепосочените квоти трябва да се извърши и разпределението на
ползването на поземления имот, мазето и тавана от процесната двуетажна жилищна сграда.
В тази връзка съдът взе предвид изготвените по делото основно и две допълнителни
заключения по основна и две допълнителну съдебно-технически експертизи (съответно л.
188 - л. 216 от делото, л. 254 - л. 267 от делото и л. л. 289 - л. 293 от делото).
От заключенията на вещото лице, и направените от него уточнения в откритите съдебни
заседания, проведени на 21.10.2024г., 09.12.2024г., и на 06.03.2025г. се установява, че
процесното дворно място е с обща площ по регулационен план е 235 кв.м., а по измервания
на място по ограда и подпорни стени площта е 283 кв.м. Застроената площ на жилищната
сграда е 78 кв.м. Площта на мазе (ползващо се от ответника Б. Е.) е 16 кв.м., а площта на
мазето, ползващо се от ищците Ж. и М. М. е 15 кв.м. Теренът е силно пресечен. Установява
се, че строителни книжа (проекти) има само за основната жилищна сграда, останалите
постройки са мазета под земята, стоманобетонова плоча, изградена между подпорна стена и
жилищна сграда, служеща за достъп (вход) за сградата, изградени стълби за преодоляване на
различните нива (стълби от улицата до плочата), навес, представляващ едноскатен покрив от
дървени греди, дъсчена обшивка и битумна хидроизолация с посипка, направени отвори, под
формата на врати за достъп до мазетата. Жилищната сграда по одобрени архитектурни
проекти частично не отговаря на изградената на място сграда. Терасите на жилищните
етажи са приобщени към жилищната част, а на приземният етаж мазетата частично не
отговарят на проекта (има разминаване на вратите и преградни стени, който не са
изградени). Вещото лице е установило, че общите части неделими части на процесния УПИ
са 138 кв.м., от които 78 кв. м. - застроена площ на жилищна сграда, площ под тераса — 5
кв.м., прилежащ терен за обслужване на сградата и достъп по подземните мазета,
разположени в дъното на дворното място - 55 кв.м. Свободната и делима площ е 145 кв.м.
Вещото лице е изготвило 3 варианта за разпределение на процесния УПИ, като са взети
предвид дяловете на страните съотнесени към общата площ и съществуващите постройки.
Разпределението на процесния имот следва да се извърши по вариант трети от изготвената
основна съдебно-техническа експертиза. Този вариант е показан графически съгласно
приложението към тази основна съдебно-техническа експертизата (Приложение № 4, л. 210
от делото). Този вариант съответства на правата на съсобствениците и отчита извършеното
в имота застрояване. Трябва още веднъж да се подчертае, че този вариант отчита в
9
максимално възможна степен правата на страните в съсобствеността. Съдът намира за най-
целесъобразен този вариант, защото при него се постига пълно зачитане на съществуващото
фактическо положение и за ползване от страните на всички построени от тях сгради и
постройки, както законните, така незаконните.
По отношение на мазето се установява, че за него по проект има 4 на брой помещения,
като всяко едно е със самостоятелен вход. На място две от мазетата (мазе № 3 и мазе № 4) са
обединени. Общата площ на мазето е 45,30 кв.м. Вещото лице е изготвило 4 варианта за
разпределение на мазето. Съдът намира, че разпределението на 4-те броя помещения в
мазето следва да се извърши по вариант втори от изготвената втора допълнителна
експертиза. Този вариант е показан графически съгласно Приложение № 7д към втората
допълнителна експертиза (л. 292 от делото). Съдът намира за най-целесъобразен този
вариант, защото това разпределение на правото на ползване на помещенията в мазето е най-
близко до идеалните части, които всяка една от страните притежава.
Съдът намира, че разпределението на таванското помещение следва да се извърши по
вариант 3 от изготвената основна експертиза. Този вариант е показан графически съгласно
Приложение № 10 към основната експертизата (л. 216 от делото). При това положение
разпределението на ползването на таванското помещение следва да се осъществи по следния
начин: дял първи от тавана съгласно това приложение ще ползва ответницата М. Б. Е., а дял
втори ще ползват ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М.. Съдът намира за най-целесъобразен
този вариант, защото това разпределение на правото на ползване на тавана е най-близко до
идеалните части, които всяка една от страните притежава.
В заключение, относно иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, следва да се посочи, че при
разпределението на общата вещ е необходимо да се създаде възможност за безконфликтно
по-нататъшно ползване на същата от съсобствениците й. Същевременно обаче особено
важно е да се подчертае, че съдът е длъжен да се съобразява с правата на всеки съсобственик
да си служи с общата вещ, с оглед нейното предназначение, като уреждането на влошените
личностни взаимоотношения между съсобствениците не е крайна цел на анализирания
правен институт (вж. изрично в този смисъл Решение № 146 от 6.02.2008г.на ВКС, V г.о.).
3. Относно разноските.
В принципен план в производство по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения
се разпределят според правата в съсобствеността /в този смисъл Решение № 275 от
30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г., II г. о. на ВКС/.
Ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. имат общо 11/14 ид. част от имота. Ответникът Б. К.
Е. има общо останалата 3/14 ид.ч.
Ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. имат общо 1/2 ид. част от мазето и тавана.
Ответницата М. Б. Е. има останалата 1/2 ид.ч.
Разноските за държавна такса и възнаграждения за вещото лице по съдебно-техническите
експертизи са в общ размер от 2230 лв., от които 80 лв. държавна такса и 2150 лв.
възнаграждения за вещото лице по съдебно-техническите експертизи. От заплатените
възнаграждения на вещите лица следва да се изключат възнагражденията, заплатени от
ответника Б. К. Е. и ответницата М. Б. Е. за разпределение на имота, мазето и тавана във
връзка със сочените от тях други квоти на съсобственост, а именно общо 500 лв. При това
10
положение разноските за държавна такса и възнаграждения за вещото лице по съдебно-
техническите експертизи по иска по чл. 32, ал. 1 ЗС са в общ размер от 1730 лв. С оглед
квотите в съсобствената вещ ищците следва да понесат разноски в размер на общо 1349,40
лв., а ответниците следва да понесат разноски в общ размер на 380,60 лв. Възнагражденията
на вещото лице за назначени от съда технически експертизи са в общ размер на 1650 лв.
Следователно ищците дължат на вещото лице възнаграждение от 1287 лв. До датата на
постановяване на настоящето решение разноските за заплатени възнаграждения за
назначените от съда технически експертизи, направени от ищците в производството са в
размер на 900 лв. Ответниците Б. К. Е. и М. Б. Е. до датата на постановяване на настоящето
решение са направили разноски за възнаграждения за назначени от съда технически
експертизи в общ размер от 750 лв. Част от надвнесената от ответниците Б. К. Е. и М. Б. Е.
сума в размер на 369,40 лв. ще се приспадне от дължимата се от тях държавна такса за
разглеждане на иск в размер на 10 лв. Остатъкът от 359,40 лв. следва да се разпредели
между страните, като ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците Б. К. Е. и М. Б. Е. сумата от общо 359,40 лв.
Определената от съда на основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК и във вр. с чл. 3 от Тарифа за
държавните такси държавна такса за разглеждането на иска в размер на 80 лв. е внесена
изцяло от ищците Ж. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М.. Тези направени от ищците, разноски в
производството в размер на 80 лв. следва да се разпределят между страните, като
ответниците Б. К. Е. и М. Б. Е. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от
общо 10 лв., която е определена след приспадане на внесените от ответниците 369,40 лв.
повече за възнаграждението на вещото лице по назначените и приетите технически
експертизи.
По отношение на разгледания съединен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК (с оглед
неговата частична основателност) всяка една от страните по него има право на разноски.
Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответниците. На
ищеца Б. К. Е. следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно уважената
част от иска, претендираните и доказани разноски в размер на 705 лв. На ответниците Ж. Л.
М., З. Л. М. и М. Л. М. следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в
размер на 560 лв. (съобразно отхвърлената част от иска).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответниците Ж. Л. М., ЕГН
**********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр.
*****, че ищецът Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** е собственик, на следните
основания, а именно на 1/14 ид. част, придобита на основание покупко продажба от *****
по силата на нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 58, том.1, рег.№ 926,
дело № 52 от 2016 год. по описа на Нотариус *****, Рег.№ 493 по описа на Нотариалната
камара на Р България, вписан при АВ, СВ при PC Благоевград Вх. Per. № 1473 от 08.04.2016
год., акт. № 87, том.У, дело 533/2016 год; на 1/14 ид.част, придобита от Е. К. **** на
основание нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 180, том.1, рег.№ 2593,
дело 169 от 2023 год. по описа на Нотариус *****, Рег.№ 493 по описа на Нотариалната
камара на Р България, вписан при АВ, СВ при PC Благоевград Вх. Рег.№ 4148 от 20.07.2023
год., акт. №167, том. XV, дело 2019/2023 год., имотна партида 85767, както и на 1/14 ид.
част от процесния недвижим имот съгласно нотариален акт- констативен №47, том.1, рег.№
4327, дело № 177/2000 год. по описа на Нотариус *****, Нотариус Рег.№ 242 по описа на
Нотариалната камара на Р България, вписан при АВ, СВ при Районен съд Благоевград под
№19, том.Н, от 14.082000г., или общо на 3/14 ид.ч., от следния недвижим имот: Дворното
11
място, представляващо УПИ VI, пл.№606 в кв. 89 по плана на град Симитли, целият с площ
от 206.00 кв.м., с адрес: гр. *****, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 10/14 ид.ч., с който се претендира да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик, на основание давностно владение,
установено през 1981г. и продължаващо и понастоящем на 7/14 ид.ч. от описания имот.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М.,
ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. ***** и Б. К. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ет. 2, ползването на дворното място, съставляващо УПИ
VI, пл.№606 в кв. 89 по плана на град Симитли, целият с площ от 206.00 кв.м., с адрес: гр.
***** съобразно варианта от заключението на назначената основна съдебно-техническа
експертиза, по начина отразен на СКИЦАТА на лист 210 от делото към заключението
на вещото лице инж. И., представляваща неразделна част от настоящото решение, а
именно: ищците Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН
**********, всичките с адрес: гр. ***** да ползват площ от 91 кв.м., означена на скицата
със син цвят, ответникът Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ет. 2 да ползва площ
от 25 кв.м., означена на скицата със червен цвят, като за общо ползване на съсобствениците
остава площта от 84 кв.м., означена на скицата със зелен цвят.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М.,
ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. ***** и М. Б. Е., ЕГН
**********, от гр. ***** ползването на четири броя помещения в мазето в двуетажната
жилищна сграда, построена в УПИ VI (шести), пл.№ 606 (шестстотин и шест), кв.89
(осемдесет и девет) по регулационния план на гр.Симитли, одобрен със заповед № 893/1963
г. и заповед № 901/1987 г., целият с площ от 206 кв.м, съобразно вариант № 7д от
заключението на назначената втора допълнителна съдебно-техническа експертиза, по
начина отразен на СКИЦАТА на лист 292 от делото към заключението на вещото лице
инж. И., представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците Ж.
Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с
адрес: гр. *****, ще ползват дял I съгласно Приложение № 7д към втората допълнителна
експертиза, означен на скицата със син цвят, ответницата М. Б. Е., ЕГН **********, от гр.
***** ще ползва дял II съгласно Приложение № 7д към втората допълнителна експертиза,
означен на скицата със зелен цвят.
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М.,
ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. ***** и М. Б. Е., ЕГН
**********, от гр. ***** ползването на таванското помещение в двуетажната жилищна
сграда, построена в УПИ VI (шести), пл.№ 606 (шестстотин и шест), кв.89 (осемдесет и
девет) по регулационния план на гр.Симитли, одобрен със заповед № 893/1963 г. и заповед
№ 901/1987 г., целият с площ от 206 кв.м, съобразно варианта от заключението на
назначената основна съдебно-техническа експертиза, по начина отразен на СКИЦАТА
на лист 216 от делото към заключението на вещото лице инж. И., представляваща
неразделна част от настоящото решение, а именно: ищците Ж. Л. М., ЕГН **********, З.
Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр. *****, ще
ползват дял II съгласно Приложение № 10 към основната експертиза, ответницата М. Б. Е.,
ЕГН **********, от гр. ***** ще ползва дял I съгласно Приложение № 10 към основната
експертиза.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН
**********, всичките с адрес: гр. ***** по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу Е. К. ****, ЕГН
**********, от гр. **** за разпределение на ползването на дворното място, съставляващо
УПИ VI, пл.№606 в кв. 89 по плана на град Симитли, целият с площ от 206.00 кв.м., с адрес:
гр. *****.
ОСЪЖДА Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН
**********, всичките с адрес: гр. ***** и Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ет. 2
12
да заплатят на Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ап. 3 сумата от 705 лв.
/седемстотин и пет лева/ - разноски за производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ап. 3 да заплати на Ж. Л. М., ЕГН
**********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН **********, всичките с адрес: гр.
***** и Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ет. 2 сумата от 560 лв. /петстотин и
шестдесет лева/ - разноски за производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН
**********, всичките с адрес: гр. ***** и Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ет. 2
да заплатят на Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ет. 2 и М. Б. Е., ЕГН
**********, от гр. ***** сумата от 359,40 лв. /триста петдесет и девет лева и
четиридесет стотинки/ - разноски за производството по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ет. 2 и М. Б. Е., ЕГН **********, от
гр. ***** да заплатят на Ж. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М.,
ЕГН **********, всичките с адрес: гр. ***** и Б. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
ет. 2 сумата от 10 лв. /десет лева/ - разноски за производството по иска по чл. 32, ал. 2
ЗС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на
страните по делото, пред Окръжен съд - гр. Благоевград. Като жалбата се подава чрез
Районен съд - гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13