Р Е Ш
Е Н И Е
№ 323/19.07.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание
на шестнадесети юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 290/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение
№ 260050/22.03.2021г., постановено по АНД № 332/20219 г., Районен съд Лом е потвърдил
наказателно постановление № 12-001450/26.06.2019 г. на директор на дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Монтана, с което на „И*** “ЕАД, със седалище и адрес на управление
***, офис № 17, представлявано от изп.директор А.К.Х., за нарушение по чл. 16,
т.1, б.“е“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, на
основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Недоволен
от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв. Ц., го обжалва като незаконосъобразно, неправилно
и необосновано. Излага доводи изложени и пред въззивния съд, твърди неправилно
приложение на материалния закон. По същество на жалбата касаторът излага
подробни съображения в подкрепа на твърденията си и моли да се отмени
обжалваното решение.
Ответникът,
представляван от юрк.Кръстева оспорва жалбата, твърди неоснователност на
същата. Претендира присъждане на разноски в производството.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да потвърди
наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касаторът е извършил
установеното с АУАН № 12-001450/17.05.2019 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 12-001450/26.06.2019 г. на директор на дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл. 16, т.1, б.“е“ от Наредба № 2 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР. При което на основание чл. 413, ал.2 КТ
е санкционирал дружеството. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата
фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, които са
обосновали извода и за размера на наложената имуществена санкция на минимума,
предвиден в правната норма.
Настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат
да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е незаконосъобразно,
т.к. съдът не е обсъдил и възприел правилно наведените доводи и събраните в
производството доказателства. Като приел, че за провеждане на инструктажа е
отговорен извършващият строителството. Обосновано и правилно при кредитиране на
събраните писмени и гласни доказателства, в мотивите си въззивния съд е приел,
че по безспорен начин е установено извършеното нарушение. Конкретно
установяване на обстоятелствата свързани с извършената проверка са установени
от въззивния съд въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р*** , А***
и П*** , чиито свидетелски показания съпоставени със събраните по делото писмени
доказателства установяват безспорно извършеното административно нарушение,
както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд. Съдът правилно е
установил всички относими към спора обстоятелства, които кореспондират със
събраните писмени доказателства.
При наличието на безспорни
доказателства, установяващи извършено нарушение, касаещо безопасните условия на
труд, т.е. живота и здравето на работниците, обосновано въззивния съд е приел,
че в случая законосъобразно административнонаказващия орган е наложил
имуществена санкция за установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.416,
ал.1 КТ ” Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.” В хода на
производството пред въззивния съд, от събраните писмени и гласни доказателства
не е доказано противното и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Въззивният съд е събрал всички допустими и относими
доказателства, въз основа на които е постановил своето мотивирано решение.
Настоящият
съдебен състав споделя изложените мотиви на въззивния съд, свързани с точната
индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща
извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо
отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената имуществена
санкция е на минимума предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на
извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и наказателното
постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно
са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на
касатора надлежно да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият
съдебен състав съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати и
правилно е приложен материалният закон. Изложените доводи относно фактическата
обстановка подробно са обсъдени от въззивния съд.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК,
че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и следва да остане в сила.
С оглед
изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5
/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско
възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на
80 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правна помощ/НЗПП/. Такова за първата инстанция не е заявено,
предвид което и не е присъдено.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 221 АПК
във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в
сила решение № 260050/22.03.2021 г., постановено по АНД № 332/2019 г. по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА „И***
“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, офис № 17, представлявано от
изп.директор А.К.Х., да заплати на Дирекция“ Инспекция по труда“ Монтана при Изпълнителна
дирекция“Главна инспекция по труда“, сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: