№ 36
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260333 от 31 декември 2021г. по гр. д. № 287/2021г.
Окръжен съд - София, ГО, 5 състав е отхвърлил предявения от С. Н. И. иск с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Р. М. К. да му
заплати сумата 26 186 лв. по силата на договор за заем; осъдил Р. М. К. да
заплати на С. Н. И. сумата 26186 лв., получена от нея при начална липса на
основание; осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата 2 547,44 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ответницата Р. М. К. срещу решението по гр. д. № 287/2021г. на СОС, ГО,
V състав в осъдителната му част. С доводи за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение като резултат на материалния закон – чл. 55, ал.
1 ЗЗД – при недоказано получаване на суми, евентуално необсъдено
възражение за изпълнение на нравствен дълг, иска отмяна на решението и
вместо това отхвърляне на уважения иск.
Насрещната страна С. Н. И. е подал отговор на въззивната жалба, с
1
който е оспорил основателността й.
За да постанови решението, предмет на инстанционен контрол, СОС,
след като е отхвърлил иска за връщане на заета сума поради недоказано
сключване на договор за заем между страните, е приел, че по делото е
установено, че ответницата е получила сумата 26 186 лв. съгласно
представените банкови извлечения от сметка и не е доказала основание за
получаването й, вкл. издръжка на семейството на страните.
Софийски апелативен съд в рамките на правомощията си на въззивна
инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС), като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към
тези оплаквания доказателства и доводите на ответника по жалбата, приема за
установено следното:
Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и
допустимо – разгледан е евентуален иск за връщане на даденото (чл. 55, ал. 1
ЗЗД). Решението е неправилно – косвен резултат от решаващата дейност на
въззивния съд.
Предявен е иск за връщане на даденото – на сумата в общ размер на 26
186 лв. (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), предмет на обжалваното решение, постановено по
евентуалния иск, предмет и на въззивното производство. Доводите на
жалбоподателката, касаещи иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, който
е отхвърлен, и решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от
ищеца, са неотносими към спорния предмет на делото във въззивното
производство и не подлежат на обсъждане.
Ищецът С. И. поддържа, че е бил в близки отношения с ответницата Р.
К. през периода 2012 – 26.11.2019г., когато тя и децата й извършили
противозаконни действия срещу него, предмет на досъдебно производство, в
резултат от които бил в тежко здравословно състояние. Ответницата го
убедила да й помогне за погасяването на кредит и за други нейни финансови
нужди като й предостави заем, и той й превел 26 186 лв., от общо преведени
й 46 746 лв., по три нейни банкови сметки с основание за превод „захранване
на сметка“, „превод“, „трансфер“ и др. Измежду преводите били следните
преводи на суми: - на 28.04.2016г. - 500 лв. с вписано основание „Трансфер“; -
на 16.06.2016г. - 700 лв. с вписано основание „Захранване“; - на 21.06.2016 г.
2
– 2 600.00 лв. с вписано основание „Захранване на сметка“; - на 12.07.2016г. –
5 100.00 лв. с вписано основание „Превод“; - на 12.07.2016г. - още 12 676.00
лв. с вписано основание „Захранване на сметка“; - на 12.07.2016г. още 1 000.
00 лв. с вписано основание „Прехвърляне по нареждане на влогодателя“; - на
25.08.2016г. – 2 600.00 лв. с вписано основание „Захранване на сметка“; - на
03.11.2016г. – 1 010. 00 лв. с вписано основание „Захранване на сметка“.
Превеждал по сметките на ответницата и други суми през 2016г., както и през
2017 и 2018г., чието връщане обаче не претендира в настоящото
производство. Ответницата обещала, че при заделяне на средства ще върне
преведените й суми, което не сторила. Евентуално ищецът иска от съда да
приеме, че ответницата е получила сумите без основание за получаването и
задържането им. В молба от 19.05.2021г. ищецът е уточнил, че иска
ответницата да бъде осъдена да му върне посочената сума като заета сума, а
евентуално като получена без основание.
В срока за отговор на исковата молба от името на ответницата Р. К. е
подаден по електронна поща отговор на исковата молба чрез посочен адвокат,
за когото няма данни да е с учредена представителна власт. Предоставен е
едноседмичен срок на ответницата да подпише отговора на исковата молба,
като е указана и неблагоприятната правна последица при бездействие (чл.
101, ал. 3 ГПК). Съобщение за даването на този срок за отстраняване на
нередовността на процесуалното действие е връчено на ответницата на
02.07.2021г. Преди това, по пощата, след изтичане на срока за подаване на
исковата молба, – на 30.06.2021г. е подаден отново отговор на исковата молба
с печатен текст, неносещ подписа на ответницата, чието име – Р. К. – само е
посочено без изявлението да е финализирано от саморъчен подпис. В дадения
срок ответницата не е подписала подадения от нейно име отговор на исковата
молба, подаден по електронна поща. В съдебно заседание представителят й по
пълномощие поддържа, че ответницата не е сметнала за необходимо да
подпише отговора след като го е изпратила лично с обратна разписка. Тази
теза се поддържа и във въззивната жалба. Отговорът, изпратен по пощата,
освен че е неподписан, е подаден след изтичане на срока за отговор, поради
което не се взема предвид от съда (чл. 64, ал. 1 ГПК).
В откритото заседание пред първоинстанционния съд ответницата,
чрез представителя си, релевира довод, че приложените от ищеца банкови
извлечения не са редовен банков документ, тъй като не съдържат подпис и
3
печат и не могат да се приемат като доказателство за внасяне на суми по
сметки. Не е направила доказателствени искания. Възражението, направено в
съдебно заседание, че дори и да е получавала парични средства от ищеца, с
когото са живели на семейни начала, те са били за издръжката на
семейството, е преклудирано (чл. 133 ГПК).
В открито заседание пред въззивния съд жалбоподателката, с оглед
неизясняване на фактическата обстановка по делото, е направила искане за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на 2 свидетели за установяване
на обстоятелствата, че страните са живели на семейни начала и, че
прехвърлените по нейна сметка средства са подадени обратно на ръка към
насрещната страна – ищецът, който се е занимавал с хазарт и е избягвал запор
върху сметките си. Въззивният съд остави без уважение искането, направено
за първи път в съдебно заседание, поради липса на предпоставки от
хипотезиса на нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Следва да се подчертае и, че
касае се за доказателства, отнасящи се до възражение (че сумите са върнати
обратно), което не е релевирано в рамките на срока за отговор на исковата
молба, т. е. то е преклудирано и за доказване на основателността му е
недопустимо събиране на доказателства и като резултат заобикаляне на
ефекта на преклузията по чл. 133 ГПК. Навеждането на нови факти в
писмената защита, депозирана пред въззивния съд, която обективира това,
което страната е изложила устно пред съда в устните състезания, също е
недопустимо.
По съществото на спора с оглед оплакванията във въззивната жалба и
насрещните доводи на ищеца:
По делото са представени от ищеца извлечения от банкова сметка, по
която той е титуляр, окомплектовани на л. 5 – 10 от делото, които са
относими към спора, с чието разрешаване съдът е сезиран. От тях е
установено следното движение на суми от сметката с посочен получател
ответницата по посочена сметка: - на 28.04.2016г. - 500 лв. с вписано
основание „Трансфер“,а вляво името на ищеца; - на 16.06.2016г. - 700 лв. с
вписано основание „Захранване“; - на 21.06.2016г. – 2 600.00 лв. с вписано
основание „Захранване на сметка“, а вдясно името на ищеца; - на 12.07.2016г.
– 5 100.00 лв. с вписано основание „Превод“; - на 12.07.2016г. - 12 676.00 лв. с
вписано основание „Захранване на сметка“;-на 12.07.2016г. 1000 лв. с
4
вписано основание „Прех. по нар на вл -ля“, като срещу този текст вляво е
записано името на ищеца; - на 25.08.2016 г. – 2 600.00 лв. с вписано
основание „Захранване на сметка“; - на 03.11.2016г. – 1 010.00 лв. с вписано
основание „Захранване на сметка“.
При така приетото да установено, от правна страна се налагат
следните изводи:
По иск за връщане на даденото в тежест на ищеца е да докаже
единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание
е получил даденото.Основанието в областта на неоснователното обогатяване
е наличието на валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето,
което получава нещо. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД – първоначална липса
на основание, на която на практика се позовава ищецът, е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендирано от
него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е нищожно.
В разглеждания случай ответницата – жалбоподател във въззивното
производство е оспорила, че дължи връщане на търсената от нея сума.
Релевира като относими към уважения евентуален иск доводи, че не е
доказано, че ищецът й е дал сумите, формиращи исковата сума, а като
евентуално поддържа възражение за изпълнен нравствен дълг по издръжка на
семейството им с ищеца, с когото е живяла на семейни начала.
В отговора на въззивната жалба ищецът поддържа, че възраженията на
ответницата срещу иска са преклудирани и при доказано с банковите
извлечения превеждане на суми по нейни сметки тя е следвало да докаже
основанието за тези преводи.
Възражението, основано на факти, осъществили се преди срока за
отговор на исковата молба, въпреки признанието на ищеца, че с ответницата
са били в близки отношения в периода 2012 – 2019г., действително е
преклудирано и не подлежи на разглеждане (чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2 ГПК).
Ето защо, въззивният съд не разглежда и не приема като основание на
престацията, в предмета на делото, съзнателното изпълнение на нравствен
дълг (чл. 55, ал. 2 ЗЗД). Параметрите на делото са очертани след доклада по
делото и ответникът не може пред въззивната инстанция, пред която не могат
да се твърдят нови обстоятелства (чл. 266 ГПК), да си служи с нови защитни
5
възражения, основани на факти, посочени в исковата молба, при положение
че възраженията му се преклудират с изтичане на срока за отговор.
Допустимо е, в израз на недоволството си от обжалвания акт, да навежда свои
доводи (изводи) относно доказателствената стойност на документи,
съставляващи доказателства по делото. В случая фактът на предаване на
сумата, чието връщане се търси с разглеждания иск, подлежи на доказване от
ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), тъй като той не е бил обявен за безспорен между
страните. В защитата си срещу иска ответницата - жалбоподател във
въззивното производство е оспорила доказателствената стойност на
представените от ищеца извлечения от сметка. Тя поддържа, противно на
приетото в обжалваното решение, че тези извлечения не са годни да
установяват, че спорните суми реално са преведени по нейни сметки.
Заверените от представителя по пълномощие на ищеца извлечения от сметка
на ищеца отразяват движението по тази сметка, без да има изискване същите
да се придружени с подпис и печат на банката, и в случая не са оспорени
вписванията по движението по сметката. Заверката от адвоката не променя
съдържанието на документа и доказателствената му сила, а се отнася към
доказателствената сила на преписа от документа (чл. 32 ЗА). Доколкото
обсъжданите извлечения не представляват официален свидетелстващ
документ, удостоверяващ получаването на сумите, наредени от титуляра на
сметката, съдът не може да приеме въз основа само на тях, че сметките на
ответницата са заверени със съответните суми (чл. 75, ал. 3 ЗЗД; чл. 305 ТЗ).
Следователно с представените по делото банкови извлечения от банковата
сметка на ищеца не е доказано получаване на суми от ответницата (не се
касае за извлечение от нейните сметки, удостоверяващи постъпването на
съответните суми, - във връзка с такива извлечения е постановена практиката,
цитирана в обжалваното решение). Ето защо и в приложение на последиците
от доказателствената тежест, указана от първоинстанционния съд, съдът
отнася недоказаният факт във вреда на носещия тежестта на доказване (чл.
154, ал. 1 ГПК) – на ищеца. Той не е поискал събиране на доказателства за
установяване на посочения факт на получаване на сумите (без съдът да е
адресат на задължение по чл. 146, ал. 2 ГПК да съобщава каква е
доказателствената сила на приложените извлечения и доказват ли твърдения
факт на плащане, т. е., че представените доказателства не са достатъчни за
установяване на твърденията), поради което приема, че евентуалният иск,
6
основан на плащане по банков път на сума в общ размер на 26 186 лв. по
сметки на ответницата, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, САС прие, че доводите във въззивната жалба относно
недоказаност на факта на получаване на сумите от ответницата са
основателни. Обжалваното решение като неправилно подлежи на отмяна, а
вместо това искът на отхвърляне. При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, разноски се присъждат в полза на ответницата – 500 лв.
платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за
процесуално представителство в открито заседание (половината от
възнаграждението, доколкото не е подаден отговор) и 1 700 лв. – платено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260333 от 31 декември 2021г. по гр. д. № 287/2021г. на
Окръжен съд - София, ГО, 5 състав, постановено по евентуалния иск, по който
ответницата е осъдена и са възложени и разноски в нейна тежест, и вместо
това:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. И., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. М. К., ЕГН **********, да му
върне сумата 26 186 лв.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на Р. М. К., ЕГН **********, сумата 2 200 лв. - разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7