Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Плевен, 23.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ

                                                                        ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

 

при секретаря Велислава Трифонова и с участието на прокурора Анна Баракова като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова ВАНД № 580 по описа на съда за 2020г. и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по реда на ХХІ от НПК.

С решение на РС-Плевен № 407 от 22.07.2020г. постановено по анд № 729/2020г. обвиняемия А.С.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144а, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. С решението, с оглед изхода на делото направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемото лице.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от обвиняемия А.С.М. с искане за намаляване размера на определената глоба. Твърди, че при определяне размера на административната санкция, първоинстанционният съд не е преценил правилно смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, тъй като от показанията на свидетелите по делото се установявало, че в действителност е имал връзка с пострадалата Е.Х..

В съдебно заседание жалбата се поддържа защитника на обв.М. - адв.А.А. на посочените в нея основания.

Представителят на ОП-Плевен счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че с оглед събраните по делото доказателства – настоятелността на обвиняемия, че действията му са възбудили основателен страх у пострдалата, както и възрастта и -непълнолетна, определената на обвиняемия глоба не следва да бъде намалена до минималния размер предвиден в закона.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, взе предвид становището на страните, доказателствата по делото и  провери изцяло правилността на обжалваното решение, направи следните изводи:

От събраните пред районния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

През пролетта на 2018 година пострадалата Е.Х. била на 16 години, живеела в гр. Славяново заедно с родителите си и била ученичка в СУ „***“ в гр. Плевен. По същото време се запознала с обвиняемия А.М.. Отношенията им станА.близки и започнали да излизат заедно. Обвиняемият М. започнал да ѝ налага определени ограничения и забрани, относно косата, срещи с приятелки, да не носи определени дрехи. По тези причини Е.Х. решила да преустанови контактите си с М.. Той обаче, не приел раздялата. Започнал системно да ѝ осъществява психически тормоз, чрез поведение със заплашителен характер, изразяващо се в навлизане в нежелана комуникация, за да я убеди отново да бъдат заедно.Това предизвикало страх у пострадалата Е.Х. за живота и здравето ѝ.

Така, след раздялата им, на 22.03.2019 година обвиняемият М. причакал на автобусната спирка в центъра на гр. Славяново свид. Е.Х., за да осъществи комуникация с нея. Когато последната го забелязала, веднага се обадила на леля си - свидетелката П.Ю., която бързо се отзовала. Възникнал скандал, при който обвиняемият обиждал и заплашвал свид.Ю., като в същото време я полял с водата от шишето, което носел със себе си. Ю. и Х.се отдалечили от него, а М. се отправил към дома на свидетелката Ю.. Викайки и заплашвайки, разбил входната врата на къщата, след което си тръгнал.

През лятната ваканция на 2019 година, свид. Е.Х. не пребивавала постоянно в гр. Славяново, а посетила сестрите си в гр. Пловдив и гр. Благоевград. По време на престоя ѝ там получавала позвънявания от непознати за нея телефонни номера, за които била убедена, че се използват от обвиняемия М.. Малко преди започване на учебната година, свидетелката се прибрала в гр. Славяново. На 17.09.2019 година тя се отправила към автобусната спирка на центъра на града, за да отиде на училище. Качила се в междуградски автобус       по направление гр. Славяново – гр. Плевен. На следващата спирка в гр. Славяново се качил и обвиняемият М., който целял да срещне свид.Х.и да осъществи комуникация с нея. Започнал да дърпа чантата ѝ, и да ѝ нарежда: „Ела да поговорим“. След като свидетелката отказала, тъй като тя не желаела да разговаря с него, М. заплашил, че ще вдигне автобуса във въздуха. Хванал я за ръката,  издърпал я на друга седалка, държал се грубо. В този момент Х.получила обаждане от баща си – свидетеля Ш.Х.. Тя му съобщила за случващото се в автобуса, поради което обвиняемият М. още на следващата спирка напуснал превозното средство. Няколко дни след това, обвиняемият М. отишъл до СУ „***“ гр. Плевен, където учела свидетелката Е.Х.. Изчакал я, за да я срещне и да говори с нея. През голямото междучасие момичето излязло навън, но след като го видяла се върнала обратно в сградата и позвънило на баща си, който по-късно отишъл да я прибере.

На 18.11.2019 година, около обед, Е.Х. била сама в дома си. Обвиняемият М. прескочил оградата и започнал настоятелно да чука на вратата. След като я заплашил, че ако не отвори, ще счупи входната врата, която била стъклена, тя била принудена да го допусне вътре. Обвиняемият започнал да я убеждава да бъдат отново заедно, въпреки нежеланието ѝ. В този момент се прибрал бащата на момичето – свид.Ш.Х.и последвала словесна разпра и физическа саморазправа. Свидетелката Е.Х. се обадила на полицейския служител, обслужващ техния район. Преди пристигането на служителите на реда, обвиняемият М. заявил, че не го е страх от полиция и от съд, а малко след като полицейски екип дошъл, той прескочил оградата и се отдалечил. Системните нежелани контакти станали повод за подаване на сигнал и образуване на досъдебно производство.

По делото не се спори, че обвиняемия М. и пострадалата Е.Х. са имали връзка, както и че тя е била прекратена от пострадалата, нито , че обвиняемия М. е преследвал Х.и е навлязъл в нежелани контакти с нея и предприел заплашително поведение,  с цел да я принуди да подновят връзката си. В жалбата се излагат единствено доводи за несправедливост на определеното на обвиняемия наказание.

Въззивният съд не споделя изложеното в жалбата на обвиняемия М., че при постановяване на решението, първоинстанционния съд не е съобразил фактите по делото, и че е имал връзка с пострадалата Е.Х..

 

При определяне размера на глобата, наложена на обв.М., първоиностанционния съд е установил превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, които изводи се споделят и от настоящата инстанция. Като такива, следва да се приемат високата степен на обществена опасност на деянието, което е извършил, което определя и обвиняемия като личност със завишена степен на обществена опасност, проявените от М. настойчивост при преследване на целта му, агресивност, дързост, нахалство, наглост, упражненото психическо насилие върху непълнолетно лице с неукрепнала психика и недостатъчна зрялост в един продължителен период от време, липсата на разкаяние и съжаление за извършеното. Смекчаващи отговорността на М. обстоятелства са единствено възрастта му и процесуалното му поведение по време на наказателното производство. При така установените многобройни отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че определената на М. глоба в размер към средния, предвиден в закона - 3000 лева е правилно и законосъобразно определена.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че жалбата на обвиняемия А. М. е  неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  № 407 от  22.07.2020г., постановено по анд № 729/2020г. на РС-Плевен като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ :