Р Е Ш
Е Н И Е №
260448
гр.Пловдив, 27. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 1583/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 и чл.6 ал.4 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУОТССР/.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, ул. “Любен
Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р.И.Д., против Решение № 949/16.03.2020г. на Районен съд – Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 18849/2019г., с което е признато за
установено в отношенията им, че Г.Л.А., ЕГН – **********, е работила на длъжност „**** *“, в ЕТ „Ю* – П***“ – гр. К** /заличен като търговец/, в периода 06.01.1992 г. – 30.05.1992 г. на пълно работно време; както и е осъден НОИ, ТП – Пловдив, да й заплати сумата от 300 лв. за
направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с
което да се отхвърлят изцяло предявените искове, ведно със законните последици
за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Г.Л. А., ЕГН – **********, чрез адв. И.Д.И., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Г.Л.А. против Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Пловдив, е заведена искова
молба, с която посочва, че ответникът не е зачел осигурителния й стаж за
процесния период с мотива, че не е представила документ за редовно оформен
осигурителен стаж за същия период. Изтъква, че в този
период ищцата да е работила на длъжност „*****“, като от
представеното удостоверение от ТП на НОИ – Стара Загора било видно, че
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на ЕТ „Ю* – ***“ не са приети.
Към исковата молба прилага заверени копия от трудова книжка № 356, изд. на
17.12.1977г.- от стр.1 до стр.5 и от стр.10 до стр.25, Разпореждане № **********
за определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, Удостоверение с
изх.№ 684/30.09.2019г., изд. от Окръжен съд – Стара Загора, в уверение на това,
че с Решение № 3654/18.12.1995г. е вписано заличаване на ЕТ“Ю* –***“ и
Удостоверение № 1/01.10.2019г., изд. от ТП на НОИ – Стара Загора, в уверение на
това, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на ЕТ“Ю* –***“ – гр.К., не са приети в ТП на НОИ,
сектор ОА, гр.Стара Загора.
Ответникът Национален
осигурителен институт, Териториално поделение – Пловдив, депозира в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който се
оспорва иска като недопустим, респ. като неоснователен, тъй като в
представената от ищцата трудова книжка липсвал служебен печат.
Прилага
заверено копие на пенсионна преписка на Г.Л.А..
В първото
съдебно заседание на 18.02.2020г. е разпитана като свидетел А. А. М., която е
работила като *** „****“ при ЕТ „Ю* – ****“ от края на 1991 г.
до м.юни, 1992г. Представила е за констатация пред съда трудова книжка в
оригинал.
Районният съд, за да уважи предявения иск, излага
основни съображения, че от представената в заверен
препис трудова книжка на ищцата и от извършената от съда в съдебно заседание
констатация от трудовата книжка на същата, представена в оригинал, се е установило, че в книжката са налице отбелязвания, за това, че за
посочения период – 06.01.1992 г. – 30.05.1992 г., ищцата е работила в ЕТ „Ю. – ****“ – гр. К., на длъжността „****“. За периода е налице надлежно отбелязване в трудовата книжка, на стр. 14 от
същата е поставен кръгъл печат на фирмата, а на стр. 15 под посочване на
периода, през който ищцата е работила в ЕТ „Ю. – **“ – гр. К. с цифри и думи, са положени подписи на гл.
счетоводител и на работодателя. Съгласно член 6, ал. 1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на ТПО - продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника към датата на прекратяване, се записва с цифри и думи и
се подписва от гл. счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата
му. Районният съд аргументира, че нередовното
оформяне на трудовата книжка съгласно изискванията на действащото
законодателство към момента на съставянето, обаче, не изключва нейната
доказателствена сила, понеже законът е предвидил тя да бъде ценена като начало
на писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия стаж. Предвид и на обстоятелството, че съгласно показанията на свидетелката А. А.
М., ищцата е работила, заедно с нея, през процесния период, като е заемала
длъжността „****“ на пълно работно време – 8 часа, Районният е приел, че искът е допустим и разгледан по
същество е доказан. От представената по делото трудова книжка на ищцата е
документ по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред, установяващ вероятността на трудовия стаж на
ищцата в процесния период. Същата има всички предвидени реквизити с изключение
на печат на едноличния търговец – работодател, удостоверяващ положения стаж.
С
въззивната жалба на Национален
осигурителен институт, Териториално поделение – Пловдив, се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и намира същото за неправилно и
необосновано.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основното
възражение на жалбоподателя е, че не са изпълнени изискванията на чл.5 от
ЗУОТССР, поради което предявеният се явява недопустим, тъй като не е ясно дали
цялата фирмена документация е била унищожена. Цитира приложеното по преписката
Писмо с вх.№ 1030-15-2205#2/12.08.2019г., с което Директора на ТП на НОИ ги е
уведомил, че от наследниците е получено уведомление с вх.№ 1029-23-1062#4/20.05.2019 г., че след
смъртта на П. П. неговата дъщеря е открила множество документи в избеното
помещение в дома му, които били мухлясали от наводнение в помещението. На
следващо място въвежда възражение, че от приложените документи и разпита на
свидетелката не може да бъде направен обоснован извод, че е съществувало
валидно трудово правоотношение между Г.Л.А. и ЕТ „Ю** – **“ за
процесния период 06.01.1992г. – 30.05.1992г. От приложеното заверено копие на
трудова книжка на стр.15 има правоъгълен
печат, в който е вписана продължителността
на стажа с начална /на която личи поправка/ и крайна дата, положени са
подписите на гл. счетоводител и президент, но няма печат на фирмата. Нещо
повече, съгласно представената трудова книжка /стр.12- 13/ за периода
14.07.1991г. – 14.01.1992г. Г.Л.А. е била без работа и същият този период е зачетен
на жалбоподателката за осигурителен стаж при преценката за правото на пенсия
съгласно опис на осигурителен стаж към приложената пенсионна преписка.
Въззивната
инстанция намира, че са преклудирани възраженията за подправяне на трудовата книжка, на стр.15, относно
датата 06.01.1992г. и за дублирането на част от периода
06.01.1992г. – 14.01.1992г., тъй като същите изобщо не са били заявени пред
Районния съд и се въвеждат за първи път с въззивната жалба, поради което се
явяват недопустими и не следва да се разглеждат. Приетото писмено доказателство
– трудова книжка не е била оспорена от ответника поради подправяне на част от съдържанието й, поради което и е била преценявана
като „начало на писмено доказателство“ и е обсъждана наред с другите приобщени
доказателства по делото.
По отношение на възражението за недопустимост,
същото е неоснователно, тъй като при условията на чл.6 ал.4 от ЗУОТССР е допустимо разпитването като
свидетел на лице, което притежава писмено доказателство относно това, че е
работило или изпълнявало длъжност при същия работодател през периода през който
е положен претендираният стаж. В конкретния случай св. А. А. М. е представила за констатация трудовата си книжка в оригинал на
съда досежно обстоятелството, че е работила от края на 1991 г. до м.юни, 1992г.
при същия работодател на по-горе описаната длъжност. Показанията са правилно
кредитирани от Районния съд. Няма данни да има запазена служебна документация
от фирмата, а относно намерените от наследниците множество документи, явно те не могат да бъдат приобщавани като
доказателства, поради това, че са фактически унищожени поради мухлясване от
станало наводнение в избеното помещение, където ги бил оставил техният наследодател.
Решението
се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят Териториално поделение – Пловдив, ще следва да бъде осъден да заплати на Г.Л.А., сумата
в размер на 300 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Обжалваемост.
Решението
подлежи на касационно обжалване по арг. на противното на чл.280 ал.3 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 949/16.03.2020г. на Районен съд – Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 18849/2019г.
Осъжда Териториално поделение – Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, ул. “Любен
Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р.И.Д., да заплати на Г.Л.А.,
ЕГН – **********, сумата в размер на 300
лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1583/2010г.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател :
Членове :