Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9137 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата К.Г.А. и ищецът А.И.А., действащ чрез законния си
представител П.Ж..М., поддържат твърдение, че са претърпели значителни
неимуществени вреди, вследствие настъпването на смъртта на малолетното дете К. Л.Н.,
в следствие на ПТП на 07.07.2013г. на път II-76. Споменатото пътно- транспортно произшествие било причинено поради
виновното противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ *******А.И.А., който поради
нарушение на правилата за движение - навлязъл внезапно в пътната лента за
движение на насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес Актрос 2544 Л“ с
рег. № РВ ******който бил управляван от И.К.К.и така е реализирал челен удар с
него. Противоправният характер на поведението на водача А. било вече установено,
чрез влязла в сила Присъда №1 от 12.01.2015г., постановена по НОХД 218/2014г.
по описа на Окръжен съд Ямбол, чиито правни последици били обвързващи за
разрешаването на повдигнатия правен спор. Макар да не били родители на
починалото дете, двамата ищци били легитимирани да получат от ответника
застрахователно обецщетение, поради това, че били засегнати и прекъснати
изключително близките отношения на всеки от тях със загиналото дете.
Значителният обем на неимуществените вреди, които понесла ищцата К.А. бил
обусловен от факта, че поради дългогодишните грижи, които бабата полагала
своята внучка, по времето, докато родителите на малолетната К. живеели в
чужбина - между двете били изградени особено близки отношения на емоционална и
социална свързаност. Ищецът А.А., който бил първи братовчед на загиналата К.
също бил в много близка емоционална и социална връзка с нея, доколкото двамата
с нея живеели заедно в едно домакинство, под грижите да баба им К. (ищцата).
Така А. се грижел за К. като за по-малка сестра и активно помагал на баба си К.
в отглеждането на К.. Позовавайки се на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение от 21.06.2018г. по Тълкувателно дело №1/2016 на ОСНГТК на
ВКС, относно кръга на лицата, които са легитимирани да претендират обезщетение
за неимуществени вреди при настъпване смъртта на техен близък - ищците
претендират за осъждане на ответното дружество, да заплати на всеки от тях застрахователно
обезщетение в размер на сумата от по 150 000 лева, заедно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на настъпването на вредоносния резултат,
на 07.07.2013г. до деня на окончателното изплащане на присъдената сума на
обезщетението. При очаквания от тях благоприятен изход на спора, ищците
претендират за осъждане на ответника да им заплати и сумата на направените
съдебни разноски.
Предявените по исков ред претенции на ищеца са оспорени
от „З.К.О.- Клон България“ КЧТ. Без
да оспорва твърденията за настъпването на посоченото в исковата молба ПТП,
участието на водача на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ *******в него и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ответникът оспорва осъществяването
на предпоставките, обуславящи възникване на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение на ищците. В тази насока, ответникът оспорва
надлежната активна материална легитимация на всеки от ищците, като се посочва,
че родствената им връзка с пострадалото лице е по съребрена линия и като се
позовава на задължителната практика на съдилищата в споменатата насока.
Релевира доводи основани на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Независимо от релевираните доводи, ответникът
оспорва обема на вредоносния резултат, съответно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като навежда доводи за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение. С оглед очаквания изход от процеса,
претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда № 1/12.01.2015г.
по НОХД №218/2014 г. по описа на Ямболски окръжен съд, влязла в сила
на 28.01.2015г., мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на
настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 07.07.2013г. по
път ІІ-76 км.2, 800 водачът на МПС лек автомобил „Фиат Брава“ с
рег.№ *******– А.И.А. нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2
от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил настъпването на ПТП и смъртта
на К. Л.Н..
Съдържанието на
приети като доказателства /на стр.
17-21
от делото/ Удостоверение за раждане на К. Л.Н. изд. от Община Пловдив,
Удостоверение за раждане на А.И.А.,*** и Удостоверение за наследници на К. Л.Н.,
изд. о Община Пловдив установяват
твърденията на ищците за родствената им връзка по съребрена линия със
загиналата на 07.07.2013г. К. Л.Н.. Споменатите документи мотивират извод и за
възрастта на пострадалата, като посочват рождената й дата на 18.08.2011г.
Служебно
извършената от съда справка в публичния регистър
на Гаранционен фонд установява факта, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с
покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фиат Брава“ с
рег.№ *******от ответното дружество.
В
дадените пред делегирания съд показания, свидетелката С.К.Я.заявава, че познава
двамата ищци, както и загиналото при ПТП дете К. Н.. К., която не била
навършила две години към момента на настъпване на пътния инцидент. Според
свидетелката, малолетната К. живеела в дома на баба си К., тъй като от
тримесечна възраст, родителите й пребивавали постоянно в чужбина и били
поверили на К. грижите за отглеждането на малолетното дете. К. била наречена на
името на баба си и това способствало за още по- голямата привързаност на бабата
към внучката. А. бил братовчед на К. и също живеел под грижите на баба си К., в
едно домакинство с К., а при това й помагал и участвал в грижите по
отглеждането й. Свидетелката узнала за трагичния инцидент, докато самата тя
пребивавала в чужбина. Когато се завърнала в страната и се срещнала с К.,
свидетелката останала с впечатление, че последната е силно травмирана
психологически, защото страдала от загубата на внучката си. Във всяка стая от
дома й имало снимка на загиналата при пътния инцидент нейна внучка, а самата К.
била склонна да купува и подарява на други деца дрехи и храна, каквито считала
че биха харесали на загиналата нейна внучка, като казвала: „Все едно К. го е
взела..“. Във всеки разговор, К. споменавала загиналата си внучка и цялото й
поведение изразявало тъга и болка от трагичното събитие. Според същата
свидетелка, ищецът А. бил силно привързан към братовчедка си К., като
демонстрирал, че я чувства като сестра.
След трагичния инцидент, той посещавал психолог и често се разстройвал,
дори в училище. Самият А. имал брат и сестра, но споделял, че братовчедка му
много му липсвала, понеже били отрасли заедно.
В дадените пред
делегирания съд показания, свидетелката Д.Х.К.заявява, че познава двамата ищци
и загиналото дете К.. Според впечатленията на свидетелката, К. и А. живеели при
баба си К., тъй като заетостта и отсъствието на родителите им налагали бабата
на децата да се грижи за тях. Малко след раждането на К., родителите й я
оставили на баба й и заминали на работа в чужбина. А. се грижел за братовчедка
си К. и я наричал „моята сестричка“. А. преживял много емоционално смъртта на К.,
бил силно разстроен и посещавал психолог. К. много тъгувала за загиналата си
внучка, поставяла нейни снимки из цялото жилище и пазела играчките й. В
социалното си поведения била силно повлияна от емоционалната загуба и дори проявявала
склонност да купува и да подарява дрехи и храна на деца, които са връстници на
загинала нейна внучка. След инцидента животът на двамата ищци се променил
значително, тъй като се променил в негативна насока целия им емоционален статус
и социалните им контакти.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови
претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на
предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищеца
застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.
Влязлата в сила
Присъда № 1/12.01.2015г. по НОХД №218/2014 г. по описа на
Ямболски окръжен съд, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане
на гражданските последици от деянието мотивира извод за наличие на непозволено
увреждане, изразяващо се в смъртта на пострадалата К. Л.Н..
Съдът приема за установено
твърдението на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Фиат
Брава“ с рег.№ *******и ответното дружество.
За да се произнесе по основателността на предявения иск - на първо място
съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна
материална легитимация у ищеца.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление
№5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Реализирането на възможността за изплащане на
застрахователно обезщетение в тази хипотеза е допустимо в изключителни случаи,
при успешното доказване на факта на изградена особено близка и трайна житейска
връзка, между починалото лице и ищеца и при настъпването на значителни морални
болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето.
След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания), настоящият състав на съда приема, че всеки от
двамата ищци попада в кръга от лицата, които са материално легитимирани да
търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалата
К. Н. - в рамките на посоченото от Тълкувателно решение №1/2016г. от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС изключение.
От съдържанието на свидетелските показания, които съдът кредитира, независимо
от възможната заинтересованост на свидетелите, се установява, че между всеки от
двамата ищци и загиналата К. е съществувала силна емоционална привързаност.
Ищцата К. А. трайно е полагала грижи за внучката си К., живеейки с нея в
едно домакинство. Житейски утвърдените и традиционни за българското общество
семейни традиции, при които внучката К. (загиналото при ПТП дете) е била
наречена точно на името на баба си К. (ищцата) очевидно са способствали за
задълбочаване на емоционалната привързаност между двете.
Ищецът А.А. също е поддържал много близък социален контакт с братовчедка си
К., тъй като често е живял в домакинството на баба си К., която се е грижила както
за отглеждането на К., така и на А..
Доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално
свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност
- то при събраните в хода на настоящото производство доказателства трябва да се
приеме, че ответникът дължи на всеки от двамата ищци изплащане на
застрахователно обезщетение.
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно
произшествие, реализирано поради противоправните действия на водача Х.А.Я., и
настъпването на смъртта на С.К.се потвърждава в достатъчна степен от постановената
Присъда № 1/12.01.2015г. по НОХД №218/2014 г. по описа на Ямболски окръжен съд.
В тази насока,
исковете са доказани по основание, т.е. всеки от двамата ищци е легитимиран да
получи от ответника застрахователно обезщетение за установените в хода на
процеса неимуществени вреди, причинени вследствие от загубата на малолетната К..
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения
(доказан) техен размер. Вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик, с когото според
свидетелските показания, всеки от двамата ищци е поддържал непрекъснат контакт
и изявена емоционална близост. При определяне на справедливия размер на
платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори,
сред които на първо място са
установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на всеки
от ищците.
Загубата на
социални и емоционални връзки за ищеца е твърде значителна като обем и характер
на негативните последици. Кредитирайки показанията на разпитаните свидетели - съдът
оценява тази загуба като изключително тежка.
При обсъждането
на обема на претърпените неимуществени вреди от ищците, настоящият състав на
съда намира за неоснователни доводите на ответника, за липсата на изградена
емоционална връзка между починалото при пътния инцидент малолетно дете и ищеца.
Наличието на по- близки по степен роднини,
каквито са възходящите /родителите на детето/ не изключват възможността, ищците
също да са понесли значителни неимуществени вреди, чието обезщетяване да могат
да претендират.
При
установяването на характера и обема на претърпените неимуществени вредоносни
последици на първо място следва да бъдат отчетени съществуващата трайна житейска и емоционална връзка
между починалото малолетно дете и всеки един от ищците, както и факта на настъпване
на значителни морални болки и страдания от загубата, с продължително проявление
във времето и едва след това - степента на родствена връзка между ищеца и
починалото лице. Фактът на успешно приключили искови производства, които са водени
от други близки на пострадалата, е ирелевантен за изясняването на предмета на
настоящия спор и при определяне на характера и обема на претърпените вредоносни
последици от ищеца.
Социално- икономическите
условия в страната, които създават отправен критерий за социалните измерения на
понятието за справедливост, определят втория основен критерий, с който следва
да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне
на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката,
но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не
е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Настоящата
искова претенция е предявена на 06.07.2018г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл.
493а, ал. 4 от КЗ, като при това е по-благоприятна за ищеца и регламентира
онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно
посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е
било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно
материално легитимирано - да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки
и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Според
този по- нов и приложим към спора закон, размерът на застрахователното
обезщетение следва да се определи
съгласно критериите, които ще бъдат възприети от все още неприет
подзаконов нормативен акт - Методика.
В конкретния
случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и
Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
07.12.2018 г.). Съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018
г.) е определен максимален размер от 5 000 лева. Това нормативно
установено изискване, за максималния размер на обезщетението е задължително за правоприлагащите
органи, какъвто е съда. Съдът не може да игнорира волята на законодателя,
защото е длъжен да прилага действащите закони точно и еднакво спрямо всички.
Уместно е да се отбележи, че правосъдието е дейност по прилагане на закона, а
не на субективните виждания на конкретния съдия.
При така
изложените съображения, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както
и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за
справедливо да присъди обезщетение в най- високо допустимия размер от по
5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на малолетната
К. Л.Н..
За разликата
над посочените суми на застрахователно обезщетение от по 5 000 лева за
неимуществени вреди от загубата на посоченото лице и до пълния размер на
претенцията – искът следва да бъде отхвърлен.
На настоящия
състав на съда е известно и споделяното от някои съдилища (към момента
сравнително по- слабо застъпено в съдебната практика) становище, за
неприложимост на установеното чрез § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ ограничение в
размера на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност за автомобилистите“. Това становище, което няма как да бъде
споделено, се основава на съдебната практика на Съда на ЕС, която е установена
в редица преюдициални заключения
-Решение от 14.09.2000г. по дело Mendes Fereira и Delgado Correia, C-348/98, т.40;
Определение от 24.07.2003г. по дело Messejana Viegas, С-166/02, т.20; Решение по дело С-300/10, т.30-31;
Решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12) В тези свои актове, Съдът на ЕС
приема, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни
превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътно-транспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените размери в
член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Действително,
националните съдилища на държавите членки на ЕС са обвързани от задължителния
характер на постановените преюдициални заключения на Съда на ЕС във връзка с
тълкуване на общностното право, но особено внимание в случаи като настоящия
заслужава фактът, че в обхванатите от чл. 493а, ал.4 от КЗ особени хипотези по
принцип - пострадалите лица не са членове на семейството на увреденото лице, а
попадат в категорията на други близки родственици на увреденото лице. В конкретния случай, това са
родственици по съребрена линия.
Ето защо, в
конкретния случай не е налице противоречие между вътрешноправната норма, поместена в
нормативен източник § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ от една страна и общностна норма,
поместена във вторичен източник на правото на ЕС – Директива 84/5.
В хипотезите на
§ 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по
справедливост, но следвайки ограничения за тези особени случаи максимален лимит
от 5 000 лева, тъй не е налице противоречие с приложимото европейско
право.
Размерът на определеното
обезщетение е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на
застрахователните обезщетения към 2013г., когато е настъпил вредоносния
резултат и е определен към пределно допустимия от закона максимален размер.
По претенциите
за присъждане на законната лихва върху претендираната сума на обезщетението;
Ищецът е
предявил искова претенция за присъждане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение, начислена за периода от датата на увреждането - 07.07.2013г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума.
На основание
чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва, изчислена върху присъдения
размер на обезщетението, за срок от три години преди датата на предявяване на
иска, т.е. от 07.07.2013г. до окончателното плащане на присъдената сума.
По претенциите на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има право да получи от
ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но е
бил освободен от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика не е понесъл такива.
Доколкото при
разглеждането на делото не бяха представени нито доказателства за извършено
плащане на адвокатско възнаграждение към упълномощения от ищците адвокат, нито
за изрична уговорка между ищците и адвоката, за предоставяне на безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата - съдът приема, че в
настоящия процес не следва присъжда съдебни разноски на ищците за процесуално
представителство от адвокат.
Ответникът също е легитимиран да получи направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. Ответникът по принцип има
право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.
Обстоятелството, че ищците са освободени от задължението да внесат държавна
такса и съдебни разноски за събиране на доказателства не означава, че са
освободени и от задължението да понесат процесуална отговорност за разноските
на другата страна в процеса. Съдът намира, че на ответната страна следва да
бъдат присъдени сторените съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, които възлизат общо на 350 лв.
Дължимата
държавна такса, от чието внасяне ищците са били освободени при условията на чл.
83, ал.1, т.4 от ГПК - следва да бъде внесена от ответника по сметката на съда.
Тази сума възлиза общо на 400 лева и ответникът следва да бъде осъден да я
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.О.- Клон България“ КЧТ с ЕИК ********и седалище- гр. София, бул. „********, да заплати на
К.Г.А., с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв. Д.А. ***, на основание
чл.226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Фиат
Брава“ с рег.№ ********, за причинените неимуществени
вреди, поради смъртта на К. Л.Н. при ПТП на 07.07.2013г., заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 07.07.2013г. до деня на
окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск за главница в
частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 150 000
лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***.
ОСЪЖДА „З.К.О.- Клон България“ КЧТ с ЕИК ********и седалище- гр. София, бул. „********, да заплати на
А.И.А., с ЕГН: **********, действащ чрез законен
представител П.Ж..М. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. Д.А. ***, на основание
чл.226 от КЗ /отм./ – сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил
„Фиат Брава“ с рег.№ ********, за причинените
неимуществени вреди, поради смъртта на К. Л.Н. при ПТП на 07.07.2013г., заедно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 07.07.2013г. до
деня на окончателното плащане на присъденото застрахователно обезщетение, като отхвърля предявения иск за главница в
частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 150 000
лева.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeните суми, по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***.
ОСЪЖДА К.Г.А. и А.И.А., да заплатят на „З.К.О.- Клон България“ КЧТ, на основание чл.
78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК - сумата от 350 лева (триста и петдесет
лева) представляващи съдебни разноски за процесуално представителство пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.О.- Клон България“ КЧТ с ЕИК ********и седалище- гр. София, бул. „******** да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК – сумата от 400 лева (четиристотин
лева), представляваща съдебни
разноски и държавни такси в производството пред Софийски градски съд, от
заплащането на които ищците са освободени.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да
бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: