Р Е Ш Е Н И Е

449/12.10.2018г. гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесети септември 2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2037/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Факридинов О. *** срещу Наказателно постановление №347856-F392734/16.07.2018г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, с което на лицето била наложена имуществена санкция в размер на 50,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.180а, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита, че размерът на наложеното наказание е неправилно завишен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да измени обжалваното наказателно постановление, като намали размера на наложената санкция.

Компетентен да разгледа жалбата е Районен съд-Шумен. Според константната съдебна практика отговорността за деяние, осъществено във формата на бездействие възниква там, където е трябвало да се извърши дължимото действие (Решение №36/1999г. на ВКС, І н.о.). Доколкото действията по начисляването на данъка върху добавената стойност приключват с подаването на справка- декларация по чл.125 от ЗДДС, а същевременно процесното неизпълнение на задължение се изразява в бездействие, съдът намира, че мястото на нарушението е гр.Шумен, където се намира компетентният офис на ТД на НАП, пред който е следвало да бъде подадена съответната СД.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил регистриран като земеделски производител и извършвал дейност по производство и търговия с непреработена земеделска продукция с място на управление на дейността-с.Наум, обл.Шумен. На 07.04.2018г. от „Агро 2“ ООД-гр.Шумен била издадена данъчна фактура с №2838 за извършена облагаема доставка на слънчоглед на стойност 3047,00 лева, с получател на стоката-ЗП Д.О.. Дължимият данък върху добавената стойност в размер на 609.40 лева бил отразен от Фахрединов в издадения от него Протокол 01/07.04.2018г. Протоколът обаче не бил посочен в дневника за продажби за данъчен период 01.04.18г.-30.04.18г., като ДДС за процесната доставка не бил включен при определяне на резултата и не бил отразен в Справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период. Данъкът бил начислен едва през данъчен период 01.05.2018г.-31.05.2018г. През м.май 2018г. от С.Й.Г.- инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на жалбоподателя, по време на която изложените обстоятелства били установени. Въз основа тези констатации на 03.07.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на земеделския производител за това, че като данъчно задължено лице не е изпълнил  задълженията си по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС да начисли дължимия данък върху добавената стойност за извършена облагаема доставка за  данъчен период 01.04.2018г.-30.04.2018г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 16.07.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.О. била наложена имуществена санкция в размер на 50.00 лева за извършено неизпълнение на задължение по чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката С.Й.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Като лице, извършващо независима икономическа дейност,  земеделският производител Д.О. се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС. От приложените по делото писмени доказателства (в т.ч. и процесната фактура) е видно, че лицето е регистрирано по реда на чл.94 и сл. от ЗДДС и е получило съответен идентификационен номер за целите на ДДС. Според разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Понятието „облагаема доставка” е дефинирано в чл.12, ал.1 от ЗДДС, според който облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. От своя страна разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС задължава всяко регистрирано лице да начисли съответния данък върху добавената стойност, когато същият е станал изискуем, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката- декларация по чл.125 за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.  В случая жалбоподателят е вписан като получател по фактура за извършена услуга, явяваща се облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, при което за него е възникнало задължение да начисли ДДС, когато същият е станал изискуем.  Моментът на възникване на данъчното събитие (т.е.-доставката на стоки или услуги, според ал.1 на цитираната норма) се определя от разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, според която данъчното събитие  възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По силата на чл.25, ал.6 от с.з. на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. В случая данъчното събитие е настъпило на 07.04.2018г., когато е издадена и процесната фактура. При това положение санкционираното лице е следвало да начисли данък върху добавената стойност за извършената облагаема доставка през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, а именно- м.април 2018г. Доколкото това безспорно не е направено, съдът приема, че действително е налице нарушение на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, извършено от жалбоподателя- обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице.

Независимо от изложеното, при извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, а с участието на ненадлежен представител. Действително, по делото е приложено пълномощно, с което представителят е овластен да извършва определени действия, свързани с дейността на земеделския производител. Упълномощеното лице обаче не би следвало да бъде допуснато до участие в производството по съставяне на акта като пълномощник на жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Нито посочената норма, нито друга такава от ЗАНН предвиждат възможност за съставянето на АУАН в присъствието на упълномощен представител, вместо на санкционираното лице. За разлика от юридическите лица, които по силата на закона се представляват от определени физически лица-техни представители и които биха могли да упълномощят другиго да участва в административнонаказателното производство, съставянето на акт за нарушение, извършено от физическо лице, следва да се извърши само в присъствието на нарушителя, но не и на негов пълномощник. Такава възможност не е предвидена и в НПК, който по силата на чл.84 от ЗАНН следва да намери приложение в някои неуредени изрично случаи. Производството по съставянето на акта не е сред тези хипотези, но дори и по аналогия да се приложат разпоредбите на кодекса за процесуалното представителство на подлежащото на санкция лице, то следва да се напомни, че процесуален представител може да бъде само лице, упражняващо адвокатска професия, съпруг, възходящ или низходящ на санкционирания, но не и, както е в случая, лице за което няма данни да притежава някое от посочените качества. В тази насока е и практиката на съдилищата. В Решение № 67 от 22.06.2005 г. на РС - Девин по н. а. х. д. № 19/2005 г. изрично се приема, че не е допустимо разширително тълкуване, т. е. че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Това разбиране е възприето и в Решение № 12 от 22.01.2010 г. на АдмС - Смолян по к. н. а. х. д. № 148/2009 г., в което се посочва също, че дори да се приеме, че пълномощникът в присъствието на който е съставен акта е бил упълномощен да представлява, предава и получава документи, това упълномощаване има характера на общо такова. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН, могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в определен състав на административно нарушение. Предвид нормативната уредба на производството по съставяне на АУАН и трайната съдебна практика по прилагането й съдът приема за незаконосъобразно допускането на пълномощник до участие в административнонаказателно производство, насочено срещу физическо лице, тъй като такава процесуална възможност не съществува. Изложеното становище на настоящия състав е споделено и от ШАС в решението по КАНД№244/15г. При това положение съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като актът незаконосъобразно е бил съставен в негово отсъствие. Актосъставителят е следвало да откаже да допусне участието на пълномощника в административнонаказателното производство, както и да разясни на нарушителя невъзможността да бъде представляван при съставянето на акта от упълномощено лице. В практиката си ШАС последователно третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това. Описаният порок е довел до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на посоченото основание.

Отделно от изложеното, съдът констатира, че на жалбоподателя е било наложено наказание имуществена санкция. Наказание имуществена санкция обаче се налага на юридически лица и еднолични търговци. Жалбоподателят, макар и регистриран като земеделски производител, не се явява нито юридическо лице, нито едноличен търговец. Поради това по силата на чл.13 от ЗАНН единственото допустимо наказание за извършено от него нарушение е наказанието глоба, но не и имуществена санкция, каквато според чл.83, ал.1 от ЗАНН може да бъде налагана на юридически лица и еднолични търговци. Като е наложил на физическо лице административно наказание имуществена санкция, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, а и на общите разпоредби на чл.13 и чл.83 от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на ШАС- в решението по КАНД№313/2017г. се приема изрично, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на физическо лице, в това му качество, чрез налагане на имуществена санкция, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертава се, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби, а и наказанието глоба се налага за извършено административно нарушение- деяние, извършено виновно, докато имуществена санкция се предвижда за неизпълнение на задължение към държавата, отговорността за която е обективна /безвиновна/ . В цитираното решение се посочва също, че този порок е твърде съществен и не би могло да бъде счетен само за техническа грешка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №347856-F392734/16.07.2018г.  на директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, с което на Д. Факридинов О. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 180а, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 50,00 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: