Р Е Ш Е Н И Е № 260011
гр.Оряхово, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 10.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№634/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Юробанк
България „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“ Околовръстен път „ №260, представлявано от Д.ш. – изпълнителен директор и
М.в. - прокурист, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „ Ч,п.и. „,
гр.София, представлявано от адв.х.х.и. от САК, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД срещу П.Н.В., ЕГН:********** *** за приемане за
установено по отношение на П.Н.В., на вземането му, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №458/24.10.2018г., издадена
по ЧГД №691/2018г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца
по договор за потребителски кредит №FL851129/20.04.2017г., сключен между
„Юробанк България „ АД и ответника, както следва:
-
сума в размер на 2632.18 лева / две хиляди
шестстотин тридесет и два лева и осемнадесет стотинки / - главница;
-
мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до
15.10.2018г. в размер на 313.19 лева / триста и тринадесет лева и деветнадесет
стотинки /;
-
такси в размер на 05.00 лева / пет лева и
нула стотинки / за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г.;
-
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на
сумата;
-
направените от кредитора разноски в
заповедното производство, възлизащи на 59.01 лева / петдесет и девет лева и
една стотинки / - държавна такса и 399.92 лева / триста деветдесет и девет лева
и деветдесет и две стотинки / - адвокатско възнаграждение;
-
разноски по настоящето исково производство;
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В
исковата молба е отразено е, че на 20.04.2017г. ответникът П.Н.В., сключил с
ищцовото дружество договор за потребителски кредит №FL851129/20.04.2017г., по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
5189.00 лева за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния
договор.
Твърди
се, че кредитополучателят е усвоил представените от банката парични средства в
размер на 5189.00 лева от разплащателна сметка IBAN:***, разкрита на името на
ответника при ищцовото дружество.Средствата били усвоени изцяло на
20.04.2017г., което било видно от банково бордеро №2651140/20.04.2017г..
Отразено
е, че съгласно чл.3 от договора за кредит, за усвоения кредит се дължи
променлива годишна лихва, определяща се като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,127%.Страните уговорили, че за
референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс – 6-месечен
СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика,
определена съгласно чл.3, ал.2 и следващите от договора.Сочи се, че към момента
на сключване на договора зо потребителски кредит референтния лихвен процент 6М
СОФИБОР е 0,323 %.Съгласно чл.3, ал.8 от договора, дължимите лихви се
начислявали от датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се
считало датата на заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно чл.2,
ал.1 от договора.
В
чл.2, ал.2 и чл.5 от договора били уговорени изрично дължимите такси и
комисионни, във връзка с процесния кредит.
Крайният
срок за погасяване на кредита бил до 20.04.2020г., а погасителните вноски
следвало да се заплащат съгласно погасителен план до 20-то число на месеца по
аргумент на чл.8 от договора.Общият брой на погасителните вноски бил 36, чийто
размер и падеж били описани в погасителен план, подписан от страните по
договора и представляващ неразделна част от него, съгласно чл.7 от договора.
Съгласно
чл.4 от договора, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите лихви, се заплащали на съответната падежна дата от съответния месец,
посочена в погасителния план.Ако падежът на погасителната вноска съвпаднел с
неприсъствен ден, същата можело да бъде направена и в първия работен ден след
падежа.
При
просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал обезщетение за времето на
забава / мораторна лихва / върху просрочените суми в размер на законната лихва
за забава, чийто размер се определял от МС.
Твърди
се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения по чл.4, чл.6, чл.7 и
чл.8, вр.чл.2, чл.3 и чл.5 от процесния договор, като не е заплатил на банката
всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж, съгласно
погасителния план към процесния договор, не е заплатил дължимите лихви /
неустойки / за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната
лихва за забава, съгласно чл.9 и не е заплатил дължимите на банката по
процесния договор такси.
Твърди
се, че на основание чл.14, вр.чл.19 от договора, поради неплащане в уговорения
срок на погасителна вноска №6 с падеж 20.10.2017г. съгласно погасителния план,
банката обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да прекратява
действието на договора с писмо изх.№6398/03.05.2018г. изпратено чрез „
Български пощи“ ЕАД до ответника, на адреса посочен в договора.Писмото било
получено на 04.05.2018г. чрез съпругата на ответника – Ивалина Василева.
Моли
се съда за присъждане на направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.В
същият ответникът признава за изтеглен кредит в размер на 5000.00 лева от
ищцовото дружество.Сочи, че през месец декември 2017г. получил кръвоизлив от
спукана язва, поради което влязъл в болница в гр.Враца.Лечението му продължило
до месец април.Твърди, че през тези месеци бил уведомил банката за
здравословното си състояние и, че не може да погаси вноските по заема, а сумата
била станала 900.00 лева.Сочи, че на 10.05.2018г. получил превод от „ Алианц
България „ АД – сумата от 2088.00 лева, след което внесъл сумата от 900.00 лева
с наказателните лихви и всичко дължимо по кредита.Твърди, че от месец май
2018г. до ноември 2019г. няма забавена вноска.
По
делото е приложено ЧГД №691/2018г. по описа на РС – Оряхово.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител.От
процесуалния представител на същото е постъпила писмена защита, с която молят
съда да уважи предявения иск.
Ответникът
се явява лично и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
По
делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Според
заключението на вещото лице на 20.04.2017г. между страните бил сключен договор
за отпускане на потребителски кредит №FL851129, по силата на който на ответника
бил отпуснат кредит в размер на 5189.00 лева.Към подписания договор имало
неразделна част – погасителен план, също подписан от страните по делото.Вещото
лице сочи, че на 20.04.2017г. ищцовото дружество превело сума в размер на
5189.00 лева по банкова сметка №BG70BPBI 7942 1057
1638 02.Съгласно
погасителния план, договореното плащане по кредита било описано по 36 броя
месечни погасителни вноски в размер на 163.68 лева, от които се погасявало
главница и договорена лихва, като плащането на кредита било на всяко 20 число
на месеца.
Ответникът
П.В. според вещото лице е погасявал кредита помесечно, както следва:
-
на 22.05.2017г. – сума в размер на 163.68 лева;
-
на 20.06.2017г. – сума в размер на 163.68 лева;
-
на 21.08.2017г. - сума в размер на 163.55 лева;
-
на 27.11.2017г. - сума в размер на 80.00 лева;
-
на 22.12.2017г. - сума в размер на 165.00 лева;
-
на 10.05.2018г. - сума в размер на 180.00 лева;
-
на 13.06.2018г. - сума в размер на 165.00 лева;
-
на 09.07.2018г. – сума в размер на 165.00 лева;
-
на 17.08.2018г. – сума в размер на 165.00 лева;
-
на 20.09.2018г. – сума в размер на 165.00 лева;
-
на 09.10.2018г. - сума в размер на 165.00 лева;
или общо е погасил сумата от 1740.91 лева.
Вещото
лице е посочило, че отразените по – горе суми по дати били извадка от
движението на банковата сметка на ответника - №BG70BPBI 7942 1057 1638 02, както и, че на 10.05.2018г. по банкова
сметка №BG BPBI 7942 1057
1638 01,
ищецът е погасил 820.00 лева, т.е. към дата 22.10.2018г. ответникът е бил
погасил сумата от 2560.91 лева.
В
експертното заключение е отразено, че към 22.10.2018г. ответникът е дължал
сумата от 2628.09 лева / 5189.00 – 2560.91 лева /.Към тази сума са му били
начислени такси в размер на 05.00 лева и законна лихва в размер на 321.56 лева,
или дължимата сума към 22.10.2018г. е била в размер на 2954.65 лева.
Посочено
е, че през 2019г. през месеците – януари, февруари, март, май, юли, август,
септември, октомври и декември са правени месечни вноски на стойност 165.00 лева
или общо през 2019г. от ответника по кредита са постъпили 1485.00 лева вноски.
Към
11.11.2019г. от сумата по кредита от месец януари до месец октомври 2019г. в
размер на 1320.00 лева били погасени както следва – 370.64 лева наказателни
лихви и 80.57 лева – част от договорната лихва.
За
покриване на главницата оставали868.79 лева, като главницата към 11.11.2019г. е
била в размер на 17.59 лева / 2628.09 лева – 868.79 лева /.Посочено е, че към
11.11.2019г. ответникът е дължал разноски по делото в размер на 646.22 лева и
законна лихва в размер на 367.98 лева, или общо задължението му към
11.11.2019г. е било в размер на 2773.50 лева.
Отразено
е още, че през 2020г., вноските за месеците януари, февруари и март, както и
вноската от месец декември 2019г., са с месечни суми от 165.00 лева или общо –
660.00 лева.
С
част от дължимите разноски по делото са погасени 600.00 лева.
Главницата
към 26.05.2020г. била в размер на 1759.30 лева, 21.22 лева –разноски по делото
и законна лихва, или общо сумата е в размер на 2095.16 лева.
Уточнено
е в заключението, че законната лихва се е изчислявала ежедневно след забавяне
на плащането.
В
заключение вещото лице сочи, че на 20.04.2017г., по банкова сметка №BG70BPBI 7942 1057 1638 02 е бил направен превод от ищцовото дружество
на сума в размер на 5189.00 лева, какъвто е бил и размерът на потребителския
кредит.До момента на изготвяне на експертизата ответникът е направил 23
погасителни вноски от по 165.00 лева всяка и една на стойност 800.00 лева, като
общата сума на погасителните вноски е 4595.00 лева.
Към
22.10.2018г. ответникът е дължал сума в размер на 2954.65 лева, от които 321.56
лева законна лихва.
Към
11.11.2019г. дължимата от ответника сума е в размер на 2773.50 лева, като от
тях 367.98 лева – законна лихва.
Към
26.05.2020г. дължимата сума по кредита на ответника е в размер на 2095.16 лева,
като от тази сума законната лихва е 314.64 лева.
По
делото в съдебно заседание, проведено на 14.07.2020г. вещото лице уточнява, че
сумата от 820.00 лева е била изтеглена на 10.05.2018г. на каса от ответника от
разплащателната му сметка и с тях нямало погасяване.Въпреки това, сумите които
дължи, са по основното му заключение
По
делото е изготвена и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза.От
съдържанието й се установява, че по кредита е била допълнително начислена
застраховка в размер на 189.00 лева, като по този начин общата сума, която
ответникът следва да заплати е в размер на 6081.64 лева.
Към
22.10.2018г. ответникът бил погасил сумата от 2556.82 лева, като за месеците септември
и октомври 2018г. сумите били прихванати за наказателни лихви, тъй като на
20.04.2017г. банката била обявила предсрочната изискуемост на кредита, без да е
прекратила действието по договора.
Дължимата
към 22.10.2018г. сума била в размер на 2632.18 лева / 5189.00 – 2556.82
/.Законната лихва била в размер на 321.56 лева и такса в размер на 05.00 лева,
или общо дължимата към 22.10.2018г. сума от ответника била в размер на 2958.74
лева.
Посочено
е, че през 2019г. през месеците – януари, февруари, март, април, май, юни, юли,
август, септември и октомври, са правени месечни вноски на стойност 165.00
лева, като в месец януари били внесени допълнително 74.00 лева, или общо през
2019г. от ответника по кредита са постъпили 1724.00 лева вноски.
Към
11.11.2019г. от сумата по кредита от месец януари до месец октомври 2019г. в
размер на 1724.00 лева били погасени както следва – 770.64 лева наказателни
лихви и 80.57 лева – част от договорната лихва.
За
покриване на главницата оставали 872.79 лева, като главницата към 11.11.2019г.
е била в размер на 1759.39 лева / 2632.18 лева – 872.79 лева /.Посочено е, че
към 11.11.2019г. ответникът е дължал разноски по делото в размер на 646.31 лева
и законна лихва в размер на 367.98 лева, или общо задължението му към
11.11.2019г. е било в размер на 2773.68 лева.
Отразено
е още, че през 2020г., вноските за месеците януари, февруари, март и април,
както и вноската от месец декември 2019г., са с месечни суми от 165.00 лева или
общо – 825.00 лева.
С
част от дължимите разноски по делото са погасени 600.00 лева и 225.00 лева –
част от договорната лихва.
Главницата
към 02.09.2020г. била в размер на 1759.30 лева, 21.22 лева – разноски по делото
и законна лихва в размер на 362.98 лева, или общо сумата е в размер на 2143.50
лева.
В
заключение вещото лице сочи, че на 20.04.2017г., по банкова сметка №BG70BPBI 7942 1057 1638 02 е бил направен превод от ищцовото дружество
на сума в размер на 5189.00 лева, какъвто е бил и размерът на потребителския
кредит.До момента на изготвяне на експертизата ответникът е направил 28
погасителни вноски, като общата сума на погасителните вноски е 4454.91 лева.
Към
22.10.2018г. ответникът е дължал сума в размер на 2958.74 лева, като от тях
321.56 лева е законна лихва.
Към
11.11.2019г. дължимата от ответника сума е в размер на 2773.68 лева, като от
тях 367.98 лева – законна лихва.
Към
02.09.2020г. дължимата сума по кредита на ответника е в размер на 2143.50 лева,
като от тази сума законната лихва е 362.98 лева.
В
съдебно заседание, проведено на 10.09.2020г. вещото лице поддържа
допълнителното заключение, като уточнява че, тъй като ответника има четири
месеца прекъсване на плащанията, затова всички суми, които е платил са покрили
лихви и главница, като първо са били покрити най – старите задължения.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.04.2017г.,
ответникът Коста Личев сключил с „ Юробанк България „ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Околовръстен път „ №260,
представлявано от Д.ш. – изпълнителен директор и М.в. - прокурист, договор за потребителски
кредит №FL851129/20.04.2017г..
По силата на договора
за потребителски кредит банката предоставила на кредитополучателя – ответника П.В.
потребителски кредит в размер на 5189.00 лева / пет хиляди сто осемдесет и
девет лева /.
Съгласно погасителния
план, който е неразделна част от договора за кредит, последният е следвало да
бъде заплатен на 36 месечни вноски, с падеж на всяка вноска на 20 – то число на
съответния месец, като 35 броя от месечните вноски са в размер на 163.68 лева,
а само последната 36 вноска е в размер на 163.84 лева.От приложения по делото погасителен
план е видно, че на 20.04.2017г. е платена вноска в размер на 189.00 лева, след
която вноска първата падежна дата е на 20.05.2017г., а последната на 20.04.2020г..В
същия са посочени за всеки месец общия размер на вноската, както и размера на
главницата и лихвата, които го формират.
Съгласно чл.2, ал.1
от договора, разрешеният кредит се отпуска по сметка №BG70BPBI 7942 1057 1638
02 в банката на името на кредитополучателя П.Н.В., за откриването на която е
необходимо сключването на договор за откриване на разплащателна сметка между
кредитополучателя и банката.Съгласно ал.2, кредитополучателят дължи освен
таксите, посочени в чл.5 от договора и такси, и комисионни за обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка по ал.1, съгласно
ОУ / общите условия / за откриване, водене и закриване на сметки на физически
лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на съответната
операция по сметката.
В чл.3, ал.8 от
договора било уговорено дължимите лихви да се начисляват от датата на усвояване
на кредита.В чл.9 бил уговорен ГПР равняващ се на 15.04 % и обща дължима сума
от кредитополучателя в размер на 6345.84 лева, изчислена към момента на
сключване на договора.
В чл.5 от договора
било уговорено кредитополучателят да заплаща на банката следните такси и
комисионни:
- такса за разглеждане на искане за
кредит в размер на 200.00 лева;
- месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит / сметката по чл.2, ал.1
от договора / в размер на 03.50 лева;
В чл.6 било
уговорено, че крайния срок за погасяване на кредита е последната падежна дата
посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит.
Съгласно чл.7, ал.1
от договора, кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски,
включващи лихва и главница, посочени като брой, размер и падежна дата в
погасителния план, неразделна част от договора.
Съгласно чл.9 от
договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто
размер се определя от МС.
В чл.14 от договора е
предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем, като на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ / Закона за кредитните
институции /, банката може да поиска издаването на заповед за незабавно
изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането
си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя и/или
срещу поръчителите по установения в закона ред.
Съгласно чл.19 от
договора, всички уведомления и изявления във връзка с договора, трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с
куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора, освен ако в договора не е предвидено друго.По отношение
на кредитополучателя, адресът за получаване е вписания в началото на договора
или посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ адрес,
както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и
представен пред банката документ.В случай, че някоя от страните промени
последно заявения си адрес за кореспонденция, посочен в някой от гореописаните
документи, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си
адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до
стария адрес ще се считат за получени.
На 20.04.2017г. по
сметка №BG70BPBI 7942 1057 1638 02 в банката на името на кредитополучателя П.Н.В.
била преведена сумата предмет на договора за кредит, а именно – 5189.00 лева.
На 03.05.2018г.
ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление изх.№6398/03.05.2018г. на
адрес с.Крушовица, обл.Враца, ул.“ Аврам Стоянов „ №7.Със същото ищцовото
дружество уведомявало длъжника, че поради неизпълнение на договорните
задължения, произтичащи от чл.7 и чл.8 от договора за заплащане на дължимите по
кредита вноски същият е в забава относно погасяването му, с което е нарушен
сключения договор.С уведомление ответникът бил уведомен, че поради
неиздължаване на месечна вноска с падеж 20.10.2017г., на основание чл.14 от
договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката обявява цялото му задължение по него към
дата 25.04.2018г. в размер на 4839.17 лева, от които 4493.70 лева – главница,
269.47 лева – лихви и 76.00 лева – такси за незабавно изискуемо и дължимо, без
да се прекратява действието на договора.
Изрично в уведомление
било посочено, че от датата на получаване на уведомлението всички вземания на
кредитора по договора стават предсрочно и незабавно изискуеми, без да се прекратява
действието на договора.
Горепосоченото
уведомление било получено на 04.05.2018г. от съпругата на ответника Ивалина
Василева.
На 19.10.2018г. /
видно от пощенското клеймо /, ищцовото дружество - „ Юробанк България „ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника
си Адвокатско дружество „ Ч,п.и. „, гр.София, представлявано от адв.х.х.и. от
САК, депозирало
в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника.В РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано
ЧГД №691/2018г..
По същото на дата 24.10.2018г. била
издадена Заповед №458 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с
която било разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както
следва – сума в размер на 2632.18 лева / две хиляди шестстотин тридесет
и два лева и осемнадесет стотинки / - главница, мораторна лихва за периода от
20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на 313.19 лева / триста и тринадесет лева
и деветнадесет стотинки /, такси в размер на 05.00 лева / пет лева и нула
стотинки / за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г., законната лихва по
чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК –
22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 59.01 лева
/ петдесет и девет лева и една стотинки / - държавна такса и 399.92 лева /
триста деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки / - адвокатско
възнаграждение.Било разпоредено да се издаде и изпълнителен лист за
горепосочените суми.
По така издадените
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист на
30.08.2019г. било образувано изпълнително дело на ДСИ при РС – Оряхово.До
ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение.Видно от съдържанието
на същата, към 30.08.2019г. задължението на същия възлизало на 1966.37 лева –
главница; 07.11 лева – лихви; 498.38 лева – допълнителни разноски по
изпълнителното дело, както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза
на РС – Оряхово в размер на 217.75 лева.
С писмо
изх.№3397/13.09.2019г., ДСИ при РС – Оряхово изпратил до РС – Оряхово писмо, с
което на основание чл.418, ал.5 от ГПК изпращали копие от съобщение с
изх.№3235/30.08.2019г. и покана за доброволно изпълнение изх.№3230/30.08.2019г.
по ИД №146/2019г. по описа на СИС при РС – Оряхово, с приложени към нея за
връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№458/24.10.2018г., издадена по ЧГД №691/2018г. по описа на РС – Оряхово,
извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка №4667357, бланка възражение
и постановление на ДСИ за разноски.
В писмото е отразено,
че поканата за доброволно изпълнение със Заповедта за изпълнение и приложените
книжа са били връчени лично на длъжника П.Н.В. на 09.09.2019г..
На 10.09.2019г.
ответникът депозирал в РС – Оряхово по ЧГД №691/2018г. възражение по чл.414 от ГПК.В същото отразил, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като е погасил
вноските по заема.Посочил е, че забавянето на изплащането се дължало на
заболяване и средствата от болничния отивали за лечението му.Отразил е, че от
месец май 2018г. няма пропусната вноска по погасяването на заема и е приложил
копия на вносните бележки и епикриза.
По ЧГД №691/2018г. по описа на РС – Оряхово
на 25.09.2019г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
За да се уважат
предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно – наличието на сключен
договор за кредит, изпълнението на договорните си задължения за предоставяне на
заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното
връщане, както и, че вземането е станало предсрочно изискуемо, каквито
твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така следва да докаже, както
по основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане,
както и правомерността на начисляването му.В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията си в
отговора.
В производството по
чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, а не към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образуван изпълнителен процес.
В настоящия случай, безспорно
по делото се установява, че вземането произтича от договор за банков кредит с
определен падеж за плащане на отделните вноски, формирани от главница и лихви.
Също така съдът
намира, че безспорно в случая е и обстоятелството, че предсрочната изискуемост
на вземането е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
Съгласно приетото в
т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за
банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Съдът намира, че
ищецът доказва, че такова изявление е било отправено до длъжника, поради което
се установява настъпила преди предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение предсрочна изискуемост, т.е. ищцовото дружество е установило
изискуемостта на вземането си спрямо ответника.
В случая е налице
оспорване от страна на ответника, уведомлението за предсрочна изискуемост да му
е било редовно връчено.В съдебно заседание проведено на 10.01.2020г. същият
заявява, че съпругата му, която е получила уведомлението е пенсионер по болест
и страда от шизофрения, като излага твърдения, че същата не му е показала
уведомлението.
В тази връзка следва
отново да се отбележи, че видно от уговореното в чл.19 от договора, всички
уведомления и изявления във връзка с договора, трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора, освен ако в договора не е предвидено друго.По отношение на
кредитополучателя, адресът за получаване е вписания в началото на договора или
посочения в искането за отпускане на потребителски кредит настоящ адрес, както
и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и
представен пред банката документ.В случай, че някоя от страните промени
последно заявения си адрес за кореспонденция, посочен в някой от гореописаните
документи, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си
адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до
стария адрес ще се считат за получени.
Съгласно разпоредбата
на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на общи
пратки се определят според Общи правила, приети с Решение №581/27.10.2020г. от
Комисията за регулиране на съобщенията.В чл.5, ал.1 и ал.2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети е прието, че
препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис,
като може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса посочен в пратката срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
което е получило съобщението.
В настоящия случай
ищцовото дружество е изпратила уведомление до кредитополучателя, като
връчителят е връчил съобщението на трето лице.Правилото на чл.45 от ГПК изисква
съобщението да се връчи лично на адресата, а чл.46, ал.1 от ГПК предвижда
изключение от това правило – когато съобщението не може да се връчи лично на
адресата, то може да се връчи на друго лице, което е съгласно да го приеме.По
смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК друго лице може да бъде всеки пълнолетен от
домашните или който живее на адреса, като то се подписва в разписката със
задължение да предаде съобщението на адресата.Чл.44, ал.1 от ГПК вменява
задължение на връчителя да отбележи и качеството на лицето, на което е връчено
съобщението.Видно от приложеното по
делото известие за доставяне е, че горепосочените изисквания относно оформяне
на разписката, обуславящи редовността на връчването, са спазени, като изрично е
отбелязано, че на 04.05.2018г. съобщението е връчено на Ивалина Василева –
съпруга.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че с ангажираните по делото доказателства
ищцовото дружество установява връчване на уведомлението за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, с произтичащите от това последици за кредитополучателя,
поради което направеното оспорване на редовността на връчването съдът намира за
неоснователно.
Също така в договора
за потребителски кредит като адрес за кореспонденция кредитополучателят П.В. ***.Липсват
данни, а и ответникът не твърди, че има установен друг адрес, различен от
адреса, на който му е било изпратено уведомлението за предсрочна изискуемост,
като същият този адрес е бил съобщен и на кредитора, в случая дружеството
ищец.Също така, видно от приложената в заповедното производство справка от
НБДН, постоянният и настоящ адрес на ответника е същият този адрес, посочен по
– горе и посочен в договора за потребителски кредит.От същата тази справка се
установява, че съпруга на ответника е Ивалина Георгиева Василева, а именно
лицето получило уведомлението, с което ответникът е бил известен за
предсрочната изискуемост на кредита, което лице е отразено в обратната
разписка.От гореизложеното се налага безспорния извод, че уведомлението за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е връчено на актуалния адрес
на кредитополучателя, такъв, какъвто е посочен в договора за кредит, получено е
от член на домакинството му, поради което връчването на уведомлението е редовно
и следва да се зачете.
В ТР №8/2017г. по ТД
№8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането.Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми са вземания, възникнали на едно и също основание – договор за
кредит.По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит.
В т.2 на ТР №3/2017г.
на ОСГТК на ВКС е посочено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор
за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 от ЗЗД и
чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните.Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако
са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени
в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на представената парична
сума, като се преобразува от срочен на безсрочен.При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът / кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора.Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 от ЗЗД, независимо, че съдържа и елемент
на санкция.Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя, има
за последица загубата на преимуществото на срока при погасяване на задължението
– чл.70, ал.1 от ЗЗД за длъжника.Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Уредбата на
предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл.432, ал.1 от ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора – „ предсрочно връщане на
сумата по кредита „ и изключва заплащането на възнаграждение в размер на
уговорените за срока на договора лихви.Разграничение между предоставената сума по
кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено и
в нормите на чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.46, ал.3 от ЗКНИП.
С волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора – връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 от ЗЗД, искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на
длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване.По правилото на чл.86,
ал.1 от ЗЗД, на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго.
След получаване на
волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането, страните могат да предоговорят условията по договора.
В заключение ВКС
сочи, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума / главницата / и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.За
периода до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
Предсрочната
изискуемост по своята същност представлява изменение на договора, която
настъпва при наличието на две предпоставки – обективен фактор, обусловен от
неплащането на част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен фактор
– упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Волеизявлението на
банката – кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60,ал.2 от ЗКИ, т.е. че е налице неизпълнение на договора
изразяващо се в неплащане на дължими вноски, което обуславя настъпване на
предсрочна изискуемост.В писмения документ кредиторът може да определи и срок
за изпълнение, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В случая приложеното
по делото уведомление, с което се обявява предсрочната изискуемост съдържа
информация относно обстоятелството, че са налице непогасени задължения по
договора за кредит.
Следва да се установи
размера на претенциите.Тук следва да се отбележи приетото с ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, условията за погасяване на задълженията по чл.76,
ал.1 от ЗЗД и по чл.76, ал.2 от ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
При липсата на
уговорка между страните за реда за погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл.76, ал.1 от ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора.В случай, че длъжникът не е направил
избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или
изр.3 от ЗЗД.
Отразено е, че
правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД е установено в полза на длъжника, като по този
ред се погасяват еднородни задължения, включително паричните.Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е определено
по основание и размер.
За погасяването на
паричните задължения, приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред
разноските, след това лихвите и най – после – главницата.Условие за прихващане
по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се
формира от поне два от посочените елемента.
Посочено е още в ТР,
че по отношение на изпълнението на паричните задължения, законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна.Неизпълнението на парично задължение е
винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД.Законодателно уредената отговорност
на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора,
което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в
договора има уговорени от страните лихви.Законната лихва за забава става част
от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение, за
разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент от дълга към момента на възникването
му.Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и
точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените от деня на плащането законни
лихви.Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на
плащането, в съчетание с коректива на чл.66 от ЗЗД, налагат тълкуването, че
разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, предвижда еднаква поредност за плащане на
всички видове лихви.Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД отчита интереса на
кредитора – първо да се погасяват лихвите, а непогасената главница да продължи
да се олихвява, както и предвид уредената по – кратка погасителна давност за
вземания за лихви по чл.111, б.“ В „ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна
давност за главницата.
При предложено от
длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент
на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76,
ал.2 от ЗЗД.Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.
В заключение ВКС са
обобщили, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за
законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД.
От представените по
делото доказателства се установява, че по отпуснатия кредит, ответникът е
направил следните вноски:
- на 22.12.2017г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD00987691;
- на 13.06.2018г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD00991469;
- на 09.07.2018г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD03368993;
- на 17.08.2018г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD03024005;
- на 20.09.2018г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD09165968;
- на 09.10.2018г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD08069807;
- на 19.11.2018г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD07458175;
- на 17.12.2018г. е внесъл
сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD01497088;
- на 21.01.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD07762590;
- на 21.01.2019г. е
внесъл сума в размер на 74.71 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD07759582;
- на 08.02.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD06109782;
- на 05.03.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD07907714;
- на 08.04.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD04665680;
- на 17.05.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD04749057;
- на 13.06.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD07759791;
- на 11.07.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD02093824;
- на 16.08.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD00639646;
- на 13.09.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD04516963;
- на 10.10.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD08306162;
- на 08.11.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD02885194;
- на 09.12.2019г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD01444819;
- на 07.01.2020г. е внесъл
сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD09200814;
- на 07.02.2020г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка №BORD07386023;
- на 09.03.2020г. е
внесъл сума в размер на 165.00 лева, за което е издадена вносна бележка
№BORD05584686;
В представеното
извлечение от счетоводните книги на банката към дата 15.10.2018г., се твърди
следното:
- разрешения кредит е
в размер на 5189.00 лева;
- усвоения кредитен
лимит е в размер на 5189.00 лева;
- погасената част от
кредита / главница / е в размер на 2556.82 лева;
- крайния срок за
погасяване преди обявяване на предсрочната изискуемост е 20.04.2020г.;
- датата на изпадане
в забава за главница и лихви е 20.10.2017г.;
- общия размер на
просрочената и непогасена по договора за кредит сума към 04.05.2018г.
включително е в размер на 1218.36 лева, от които:
- главница за периода от 20.10.2017г.
до 04.05.2018г. в размер на 877.54 лева;
- възнаградителна лихва за периода от
20.10.2017г. до 04.05.2018г. в размер на 203.38 лева;
- мораторна лихва за периода от
20.10.2017г. до 04.05.2018г. в размер на 61.44 лева;
- такси за периода от 20.10.2017г. до
04.05.2018г. в размер на 76.00 лева;
Отразено е, че
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем след писмено уведомяване на
длъжника с писмо изх.№6398/03.05.2018г., изпратено по „ Български пощи „ ЕАД на
посочения в договора адрес, с дата на пощенското клеймо 04.05.2018г., поради
неплащане на погасителна вноска с падеж 20.10.2017г..
Също така е посочено,
че след 25.04.2018г. длъжникът е направил вноски по кредитната сделка в общ
размер на 2218.92 лева, с които са погасени, както следва:
- 1861.52 лева – част
от просрочената главница;
- 203.38 лева –
начислената договорна лихва;
- 78.02 лева – част
от начислената мораторна лихва;
- 76.00 лева –
начислени такси;
Отразени са 6
непогасени вноски за главница, считано от 20.05.2018г. и 6 непогасени вноски за
лихва, считано от 20.05.2018г..
Посочено е, че
размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания съгласно договора
за кредит са в размер на 313.19 лева.
Посочено е още, че
общият дълг на кредитополучателя към 15.10.2018г. включително, след обявяване
на предсрочната изискуемост е както следва:
- главница за периода
от 20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на 2632.18 лева;
- мораторна лихва /
обезщетение за забава / за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на
313.19 лева;
- такси за периода от
20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на 05.00 лева;
От представеното
извлечение от счетоводните книги и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза е видно, че преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост –
04.05.2018г. е била налице неплатена и изцяло падежирала вноска за месец октомври
2017г..В последствие е налице частично плащане на вноската за месец ноември
2017г., като е внесена сума в размер на 80.00 лева на 27.11.2017г..Преди
настъпване на предсрочната изискуемост са липсвали плащания и по вноските за
месеците от януари до април включително 2018г..
Гореизложеното говори
за наличие на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост
на договора за кредит, тъй като същите безспорно са налице, доколкото към
датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост липсва плащане и
не са погасени вноските по договора за кредит за месеците октомври 2017г.,
частично за месец ноември 2017г., както и изцяло за месеците януари, февруари,
март и април 2018г., като основанието за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем съгласно договора е непогасяване на една или повече вноски по кредита.
С оглед
гореизложеното, елементите от фактическия състав на претенцията – валидно
договорно правоотношение по сключения договор за кредит, неизпълнение на
договора от страна на длъжника и предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост, която е обявена на длъжника, са доказани.
Съдът с оглед
представените по делото доказателства и след направени изчисления установи, че
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 04.05.2018г., дължимата главница
по договора е в размер на 1586.19 лева, а дължимата договорна лихва – 377.97
лева, или общо главница и лихва в размер на 1964.16 лева.Горепосочените суми
обхващат периода от погасителния план от 20.05.2017г. до 20.04.2017г.
включително, като с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита,
възнаградителна лихва се дължи само до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост.
Също така от
представените по делото доказателства се установява, че към дата 04.05.2018г.
ответникът е внесъл по кредита сума в размер на 735.91 лева, т.е. с 1228.25
лева по – малко от дължимото за този период.
Установява се още, че
от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК –
19.10.2018г., ответникът е внесъл по кредита сума в размер на 1825.00 лева.Или
общо внесени до 19.10.2018г. – 2560.91 лева.
В представеното
извлечение от счетоводните книги обаче се сочи, че след 25.04.2018г. до датата
на изготвяне на извлечението – 15.10.2018г. ответникът е внесъл сума в размер
на 2218.92 лева или с 393.92 лева повече, като с тях е погасил 1861.52 лева –
част от просрочена главница , 203.38 лева – начислена договорна лихва, 78.02
лева – част от начислена мораторна лихва и 76.00 лева – част от начислени
такси.
В последствие – на
19.10.2018г., ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, с което се претендира непогасена и
предсрочно изискуема главница в размер на 2632.18 лева / две хиляди шестстотин
тридесет и два лева и осемнадесет стотинки / - главница, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД
върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на
313.19 лева / триста и тринадесет лева и деветнадесет стотинки / и такси в
размер на 05.00 лева / пет лева и нула стотинки / за периода от 20.10.2017г. до
15.10.2018г..
Тъй като с оглед
горепосочените изчисления съдът установи, че претендирания размер на
непогасената и предсрочно изискуема главница е по – малък от установения от
съда такъв, то по размер исковата претенция за главница се явява основателна и
доказана към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК.
По образуваното
изпълнително дело ищцовото дружество е претендирало главница в размер на
1966.37 лева, считано от дата 17.08.2019г., ведно със законната лихва, която
към момента на образуване на изпълнителното дело – 30.08.2019г. е била в размер
на 07.11 лева, както и разноските, направени по изпълнителното дело в размер на
498.38 лева.По изпълнителното дело на длъжника била начислена и такса по чл.53
от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС – Оряхово, в размер на 217.75 лева.
Прави впечатление, че
към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело ищцовото
дружество не претендира присъдените разноски в заповедното производство,
присъдените такси и наказателни лихви, като претенцията включва главница, чийто
размер е по – малък от този, претендиран в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, като разликата е в размер на 665.81 лева.Не се
претендира и законната лихва върху главницата, считано до датата на подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело.При това положение съдът намира, че
същите са погасени с направените от ответника вноски в периода от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
до датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, които
според изчисленията на съда са в размер на 1724.71 лева.
Както бе отразено по
– горе, според изчисленията на съда, между датата на депозиране на заявлението
по чл.417 от ГПК и датата на образуване на изпълнителното дело – 30.08.2019г.,
са били внесени от ответника 1724.71 лева.По образуваното изпълнително дело,
след като с горепосочената сума били погасени изцяло дължимите по заповедното
производство съдебни разноски, присъдени такси и наказателни лихви, и след
погасяване на част от главницата, както и на начислената законна лихва върху
главницата до 16.08.2019г., ищцовото дружество е претендирало главница към дата
17.08.2019г. в размер на 1966.37 лева, т.е. с 74.71 лева повече, отколкото в
действителност същата е била частично погасена от внесената сума в размер на
1724.71 лева.В тази връзка съдът намира, че сумата, внесена от ответника на
21.01.2019г. в размер на 74.71 лева, не е била отчетена при образуване на
изпълнителното дело, като същата тази сума следва да бъде приспадната от
размера на претендираната главница по изпълнителното дело, т.е. дължимата
главница към 17.08.2019г. е в размер на 1891.66 лева.От тази дата следва да се
начисли и законната лихва върху главницата, която за периода от 17.08.2019г. до
29.08.2019г. е в размер на 06.83 лева.
След образуване на
изпълнителното дело на 30.08.2019г. до датата на депозиране на исковата молба –
08.11.2019г. от ответника била внесена сума в размер на 330.00 лева – с два
броя вноски от по 165.00 лева.Съдът приема, че с горепосочената сума и с оглед
разясненията, дадени в ТР №3/2017г. на
ОСГТК на ВКС следва да намери приложение нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като
първо бъдат покрити част от разноските по изпълнителното дело, които са в общ
размер на 716.13 лева / 498.38 лева + 217.75 лева /.След тяхното погасяване,
към датата на образуване на настоящето съдебно производство остават дължими
разноски в размер на 386.13 лева.
След депозиране на
исковата молба – 08.11.2019г., ответникът е направил плащания в размер на
825.00 лева.Съдът приема, че от направеното плащане в горепосочения размер,
сумата от 438.87 лева / внесена с вноски, както следва – на 08.11.2019г. –
165.00 лева; на 09.12.2019г. – 165.00 лева и 56.13 лева, която е част от вноската
от дата 07.01.2020г. /, е покрила изцяло разноските по изпълнителното дело.При
това положение от внесената сума остава такава в размер на 386.13 лева, като в
тази сума е включена сумата, останала от вноската направена от ответника на
07.01.2020г., която е в размер на 108.87 лева.
Законната лихва върху
главницата от 1891.66 лева за периода от 17.08.2019г. до 06.01.2020г. е в
размер на 75.14 лева.С оглед правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, тази законна
лихва следва в случая да се погаси с остатъка от вноската направена от
ответника на 07.01.2020г., който както вече беше посочено е в размер на 108.87
лева.Остават 33.73 лева, които погасяват част от дължимата главница.При това
положение към 07.01.2020г. ответникът дължи главница в размер на 1857.93 лева.
Следващото плащане от
страна на ответника е на 07.02.2020г., на която дата е внесъл сума в размер на
165.00 лева.Тази вноска покрива законната лихва върху главница от 1857.93 лева
за периода от 07.01.2020г. до 06.02.2020г., която законна лихва е в размер на
16.00 лева.С остатъкът от внесените 165.00 лева се покрива частично главницата,
като към дата 07.02.2020г. същата е в размер на 1708.93 лева.
Последното известно
по делото плащане от страна на ответника е на 09.03.2020г., на която дата е
внесъл сума в размер на 165.00 лева.Тази вноска покрива законната лихва върху
главница от 1708.93 лева за периода от 07.02.2020г. до 08.03.2020г., която
законна лихва е в размер на 14.72 лева.Остават 150.28 лева, с които се покрива
частично главницата / 1708.93 – 150.28 /, като към дата 09.03.2020г. същата е в
размер на 1558.65 лева.
В обобщение на всичко
изложено до тук се установява, че ищцовото дружество е поискало издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на заявление от дата
19.10.2018г. и извлечение от счетоводните си книги за размера на дълга на
кредитополучателя, в случая ответника по предоставен банков кредит с договор за
потребителски кредит №FL851129/20.04.2017г..В извлечението от счетоводните
книги са изложени обстоятелства относно това кога е настъпила предсрочната
изискуемост, какъв е периодът на забавата, вида и размерът на посочените
задължения.
В исковата молба,
предявена след образувано изпълнително дело и постъпило възражение от длъжника,
изложените в същата твърдения са идентични с тези, изложени в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като в нея липсва
приспадане на вноските, които са били платени от ответника в периода от
обявяване на предсрочната изискуемост до депозиране на молбата за образуване на
изпълнително производство пред ДСИ при РС – Оряхово и депозиране на самата
искова молба, т.е. в исковата молба не е разграничен конкретния размер на
вноските направени от страна на ответника до образуването на изпълнителното
производство и предявяване на исковата молба, както и какво от дължимото се е
покрило с тези вноски, така както е направено в самото изпълнително производство.Напротив
заявения петитум в исковата молба напълно съответства на сумите, за които е
издадена заповедта по чл.417 от ГПК, а при предявяване на исковата молба
ищцовото дружество е следвало да съобрази, че след обявяване на предсрочната
изискуемост е налице плащане на суми по кредита.Именно поради горните
съображения съдът не възприема изцяло и изложеното в експертното и
допълнителното експертно заключение.
Следва да се
отбележи, че и след предявяване на исковата молба от ответника са извършвани плащания,
като в настоящето решение съдът достигна до извода, че към дата 09.03.2020г.
остава непогасена главница в размер на 1558.65 лева / хиляда петстотин петдесет
и осем лева и шестдесет и пет стотинки /, поради което искът следва да се
отхвърли за горницата над 1558.65 лева – главница до пълния предявен размер от
2632.18 лева за главница.Именно от тази дата – 09.03.2020г. следва да се
начисли и дължимата законна лихва върху главницата от 1558.65 лева.
Поради погасяване
чрез плащане преди депозиране на исковата молба, следва да се отхвърлят и
исковите претенции, както следва:
- за сумата от 1073.53
лева / хиляда седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки /,
представляваща претендирана главница за горницата над 1558.65 лева / хиляда
петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки / до пълния
претендиран размер от 2632.18 лева / две хиляди шестстотин тридесет и два лева
и осемнадесет стотинки /, представляваща част от главница по договор за
потребителски кредит №FL851129/20.04.2017г., сключен между „Юробанк България „
АД и П.Н.В.;
- за мораторна лихва
за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на 313.19 лева / триста и
тринадесет лева и деветнадесет стотинки /;
- за такси в размер
на 05.00 лева / пет лева и нула стотинки / за периода от 20.10.2017г. до
15.10.2018г.;
- за законната лихва
по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК –
22.10.2018г. до 08.03.2020г. включително;
- направените от
ищцовото дружество разноски в заповедното производство, възлизащи на 59.01 лева
/ петдесет и девет лева и една стотинки / - държавна такса и 399.92 лева /
триста деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки / - адвокатско
възнаграждение;
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №691/2018г. по описа на РС –
Оряхово, но с оглед изложеното в настоящето решение, от което се установява, че
същите са погасени, тези разноски не следва да бъдат присъдени на ищцовото
дружество.
От друга страна ищецът поддържа
искането си за присъждане на разноските направени в съдебната фаза на процеса за
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал.8 – в полза на юридически
лица и ЕТ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.Съгласно ал.2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.В случая искът за главница за сумата над 1891.66 лева /
хиляда осемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки /, каквато
главница е дължима към датата на депозиране на исковата молба до пълния предявен
размер от 2632.18 лева / две хиляди шестстотин тридесет и два лева и осемнадесет
стотинки /, за мораторна
лихва за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на 313.19 лева /
триста и тринадесет лева и деветнадесет стотинки /, за такси в размер на 05.00
лева / пет лева и нула стотинки / за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г.,
както и за законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК – 22.10.2018г. до 16.08.2019г., следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане преди депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме,
че ответникът не е дал повод за предявяване на съдебната претенция за тези
суми, поради което е налице основание за освобождаването му от заплащане на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В настоящия случай са налице
доказателства за осъществявана правна защита на ищеца от адвокат – Христина
Иванова и разноски в съдебната фаза на процеса за адвокатско възнаграждение в
размер на 523.83 лева / петстотин двадесет и три лева и осемдесет и три
стотинки /, както и за внесена държавна такса в размер на 59.01 лева / петдесет
и девет лева и една стотинки / и за внесен депозит за вещо лице в размер на 200.00
лева / двеста лева /, или общо разноски в съдебното производство направени от
ищцовото дружество в размер на 782.84 лева / седемстотин осемдесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки /.
При този изход на
спора и съобразно чл.78 от ГПК, в тежест
на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото
от ищеца, съответно на тази част от иска, която би била уважена към датата на
депозиране на исковата молба, а именно в размер 501.02 лева / петстотин и един
лева и две стотинки /, от които 37.77 лева / тридесет и седем лева и седемдесет
и седем стотинки / - държавна такса, 335.25 лева / триста тридесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки / - адвокатско възнаграждение и 128.00 лева / сто
двадесет и осем лева и нула стотинки / - депозит вещо лице, като до пълния
предявен размер от 782.84 лева / седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и
четири стотинки /, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
П.Н.В.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ Юробанк България „ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Околовръстен път „ №260,
представлявано от Д.ш. – изпълнителен директор и М.в. - прокурист, сума в
размер на 1558.65 лева / хиляда
петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки /, представляваща
част от главница по договор за потребителски кредит №FL851129/20.04.2017г.,
сключен между „Юробанк България „ АД и П.Н.В., за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №458/24.10.2018г. по чл.417 от ГПК,
издадена по ЧГД №691/2018г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ Юробанк България „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ Околовръстен път „ №260, представлявано от Д.ш. –
изпълнителен директор и М.в. - прокурист, чрез пълномощника си Адвокатско
дружество „ Ч,п.и. „, гр.София, представлявано от адв.х.х.и. от САК, В ЧАСТТА,
в която се иска да се приеме за установено по отношение на П.Н.В., ЕГН:**********
***, че същият дължи на „ Юробанк България „ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“ Околовръстен път „ №260, представлявано от Д.ш.
– изпълнителен директор и М.в. - прокурист, както следва:
- за сумата от 1073.53
лева / хиляда седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки /,
представляваща претендирана главница за горницата над 1558.65 лева / хиляда
петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки / до пълния
претендиран размер от 2632.18 лева / две хиляди шестстотин тридесет и два лева
и осемнадесет стотинки /, представляваща част от главница по договор за
потребителски кредит №FL851129/20.04.2017г., сключен между „Юробанк България „
АД и П.Н.В.;
- за мораторна лихва
за периода от 20.10.2017г. до 15.10.2018г. в размер на 313.19 лева / триста и
тринадесет лева и деветнадесет стотинки /;
- за такси в размер
на 05.00 лева / пет лева и нула стотинки / за периода от 20.10.2017г. до
15.10.2018г.;
- за законната лихва
по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК –
22.10.2018г. до 08.03.2020г. включително;
- направените от
ищцовото дружество разноски в заповедното производство, възлизащи на 59.01 лева
/ петдесет и девет лева и една стотинки / - държавна такса и 399.92 лева /
триста деветдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки / - адвокатско
възнаграждение;
- направените от
ищцовото дружество разноски в съдебното производство за горницата над 501.02
лева / петстотин и един лева и две стотинки / до пълния предявен размер от
782.84 лева / седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки /;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Н.В., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Юробанк България „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“ Околовръстен път „ №260, представлявано от Д.ш. –
изпълнителен директор и М.в. - прокурист, направените деловодни разноски в съдебната
фаза на процеса в общ размер на 501.02
лева / петстотин и един лева и две стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: