№ 956
гр. Б*****, 0**.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б*****, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120203562 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование)
„А**** Т******”, ЕИК ******, със седалище в гр.Б***** и адрес на
управление гр.А*****, област Б*****, улица „Г****“ №***, представлявано
от управителя М.А.Щ.
Жалбата е пода**** против наказателно постановление № 02-
0003522/21.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Б***** (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3
КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по
вид „имуществена санкция” в размер на 2 500.00 лева.
Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
отмени наказателното постановление като необосновано и
незаконосъобразно, както и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Отправя се и алтернативно искане за изменение на
1
процесното НП с намаляване размера на наложената „имуществена санкция“
до предвидения минимум. Претендират се направените съдебни разноски –
договорено адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща
представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави
обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.
В хода на делото по същество се отправя искане за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на 23.07.2021 г., видно от датата, положена
в известие за доставяне (л.29 от делото). Процесната жалба е постъпила в
съда на 29.07.2021 г. с вх.№12957/29.07.2021 г.
Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е пода**** в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.**4 ЗАНН във връзка с 1**3, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на
алтернативното искане за намаляване размера на наложената имуществена
санкция.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.06.2021 г. между А.А.О и дружеството-жалбоподател бил сключен
трудов договор №2/04.06.2021 г. (л.40 от делото).
Също на 04.06.2021 г. в 15:43 часа служители на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Б***** извършили проверка на място в обект, представляващ
хотел „А****“, находящ се в гр.Черноморец на улица „А****“ №**,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. Измежду установеното от
проверяващите било и обстоятелството, че дружеството-жалбоподател, в
качеството на работодател е допуснало до работа лицето А.....О..... на
длъжност „камериерка хотел“, преди да бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Това било
установено в 15:43 часа по време на проверката. По време на проверката на
2
място в обекта Ончева собственоръчно попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3
и чл.402, ал.2 КТ, в която посочила, че работи като камериерка от 01.06.2021
г. (л.36 от делото).
На 07.06.2021 г. с вх.№023*************/07.06.2021 г. в 13:07:03 часа в
системата на НАП постъпило уведомление по чл.65, ал.5 КТ от дружеството-
жалбоподател за сключения трудов договор с А.....О..... (л.42 от делото), което
неизвестно кога ѝ било връчено за подпис.
Проверката продължила на 24.06.2021 г. ДИТ и по документи на
дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените
констатации бил съставен Протокол №ПР211**595/24.06.2021 г. (л.л.25-2**),
препис от който бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател. С
този протокол и по отношение на посоченото в предходния абзац, на
дружеството-жалбоподател било дадено предписание (т.1-2) да не допуска до
работа работници или служители, преди да им връчи копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП и срок за изпълнение – 25.06.2021 г.
В резултат на посоченото и в гр.Б*****, на 24.06.2021 г. в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, М. ИВ. СТ. (инспектор в ДИТ –
Б*****) съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-
0003522/24.06.2021 г. за установяване на административно нарушение
(АУАН) със свидетел А.....П......
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид
за това, че в качеството си на работодател дружеството-жалбоподател е
допуснало до работа А.....О....., без да предостави копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 КТ преди постъпването на работа, квалифицирано като
нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2] срок по чл.34,
ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател
бил връчен препис от АУАН. В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1
ЗАНН са постъпили възражения от страна на дружеството-жалбоподател.
На 21.07.2021 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на ДИТ, издал процесното
наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено
3
от управителя на дружеството-жалбоподател на 23.07.2021 г. Конкретно
посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното
в АУАН в цифров и словесен вид.
На 29.07.2021 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във
връзка с чл.**4 ЗАНН във връзка с 1**3, ал.3 и ал.4 НПК, в съда била
пода**** процесната жалба с вх.№12957/29.07.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити
според чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са всички срокове, без значение дали са
инструктивни или давностни.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно
чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-
005**/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” (л.21 от делото). С тази заповед е определено
правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да
издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.
Съгласно чл.4**, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се
разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е
извършено в гр.Б*****, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и
реши преписката е Д „ИТ” – Б*****.
При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца
настоящия състав намира, че:
местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция
„Инспекция по труда” – Б*****;
родово компетентна ( ratione materiae) да разгледа преписката е
Дирекция „Инспекция по труда” – Б***** и
лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката
с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по
4
труда” – Б*****.
Процесното административно нарушение е във формата на
допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни
последици.
Съгласно чл.63, ал.1 КТ Работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, като съгласно ал.2 няма право да го
допуска до работа, преди да му предостави документите по ал. 1.
Ако се приеме, че на 04.06.2021 г. трудов договор №2/04.06.2021 г. в
писмена форма между А.....О..... и дружеството-жалбоподател е бил сключен,
т.е. в деня на проверката на място в обекта (04.06.2021 г. и за времето след
15:43 часа) е съществувал, то с оглед часът на получаване на уведомлението
до НАП по чл.62, ал.5 КТ – 13:07:03 часа на 07.06.2020 г., съдът приема, че
към началото на проверката на работника не е било предоставено това
уведомление и следователно деянието е съставомерно. С други думи на датата
на извършваната проверка по документи в ДИТ (24.06.2021 г.), нарушението е
било отстранено.
Може да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага или
непосредствено след извършената от служителите на ДИТ проверка на
04.06.2021 г., но съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията
на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното),
поради което приложението на чл.2** ЗАНН или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ не
следва да се обсъжда.[5]
Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви
по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1
500.00 лева, а в размер на 2 500.00 лева, то съдът намира в тази част
произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и
при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е
5
взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за
нейното намаляване до предвидения в закона минимум.
С оглед завършека на производството искането на представителя на
наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува
причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. **1
ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е
поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед
изхода на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на **0 лева съгласно чл. 27е от
Наредбата за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22.наказателен състав
на Районен съд – Б*****
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] пак там
[3] пак там
[4] запазено според заповедта изписване
[5] “Lex specialis derogat legi generali”
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 02-0003522/21.07.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Б*****,
с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и
на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда,
6
на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) „А**** Т******”, ЕИК ******, със седалище в
гр.Б***** и адрес на управление гр.А*****, област Б*****, улица
„Г****“ №***, представлявано от управителя М.А.Щ,
е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер на 2 500.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на
1 500.00 лева;
ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) „А**** Т******”, ЕИК ******, със седалище в
гр.Б***** и адрес на управление гр.А*****, област Б*****, улица
„Г****“ №***, представлявано от управителя М.А.Щ,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от **0.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Б***** на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (чл.34** НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.20**-22** АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Б*****: _______________________
7