№ 3943
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110153288 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от З. В. искова молба
насочена против ЗАД „Д.Б.ж.з.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 5000.00лв. – обезщетение за
претърпени, в резултат на настъпило на 22.10.2023г. ПТП, неимуществени вреди –
болки и страдани, ведно със законна лихва от 09.01.2024г. до окончателно изплащане
на сумата.
С протоколно определение от 28.02.2025г. / протокол л. 119/, на основание
чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на
претенцията от първоначално заявените 5000.00лв. на 10000.00лв.
Като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Н. Н. Н..
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
22.10.2023г., в гр. София, на ул. /адрес/, водачът на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ ****
НК – Н. Н., предизвикал виновно ПТП, реализирайки удар в насрещно движещи се два
автомобила, а именно лек автомобил „Дачия Спринг“ с ДК № ЕА **** АА и лек
автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ВР **** СМ. Навеждат се доводи, че ищцата е била
пътник в лек автомобил „Дачия Спринг“ с ДК № ЕА **** АА, като вследствие на
произшествието е претърпява телесни увреждания. Сочи, че е била хоспитализирана за
три дни, вследствие на ПТП-то е получила мозъчно сътресение и контузия на долна
част на гърба и таза. Навежда доводи за главоболие, гадене и световъртеж, като
доколкото същите продължили повече от месец се наложило посещение на невролог,
който установил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб /дисторизио коли/ и развитие на вестибуларен и церебрастенен
синдром. Сочи си в исковата молба, че след произшествието при ищцата се наблюдава
бърза уморяемост, страх при пътуване в автомобил, като се твърди, че е отсъствала от
работа за периода от два месеца. По изложените съображения е формулирано искане
претенцията да бъде уважена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от дружеството застраховател, в
1
който се сочи, че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
отношение на процесния автомобил, управляван от Н. Н.. Оспорва се наличието на
елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва се вината на водача и размера
на претендираното обезщетение. Оспорват се твърденията, че индивидуализираните
травми с в причинна връзка с процесното ПТП. Формулирано е възражение за
съпричиняване, в частност пътуване без предпазен колан. Оспорва се и акцесорната
претенция за мораторна лихва. Формулирано е искане като трето лице - помага на
страната на ответника да бъде конституиран Н. Н. Н., ЕГН *********, като същото е
мотивирано с твърдения, че същият е управлявал процесния автомобил под
въздействие на наркотици, респективно за дружеството застраховател ще е налице
правна възможност да предяви иск по реда на чл. 500 КЗ.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото съдът е приел за съвместно разглеждане релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от
поведението на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключило договор
за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя
– ответник.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е претърпяла
описаните в исковата молба увреждания и последиците от тях, че същите са в
причинна връзка с настъпило на 22.10.2023г., ПТП, резултат от поведението на Н. Н.
Н., ЕГН **********, при управлението на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ
**** НК.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно факта, че при
настъпване на ПТП-то, ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП
лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ **** НК е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
С протоколно определение от 28.02.2025г., докладът по делото е допълнен, като
за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че ищецът е
отправил към ответника извънсъдебна претенция, получена от дружеството
застраховател на 09.01.2024г.
Не е спорно по делото, че на 22.10.2023г. в гр. София е настъпило ПТП между
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил
„Опел Астра“ с ДК № СВ **** НК и лек автомобил „Дачия Спринг“ с ДК № ЕА ****
АА.
2
След анализ на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на
свидетеля С. Я., материалите от изисканата и приложена по делото административно
наказателна преписка и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, съдът изведе следния механизъм на произшествието, а
именно: на 22.10.2023г., третото лице – помагач Н. Н., управлявайки в гр. София, по ул.
/адрес/“ лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ **** НК с посока на движение от ул.
/адрес/ към бул. /адрес/, губи управление над автомобила и удря отстрани в
шофьорската врата, намиращия се в насрещното платно и изчакващ на светофар лек
автомобил „Дачия Спринг“ с ДК № ЕА **** АА, както и намиращия се в насрещното
платно зад „Дачия Спринг“ , лек автомобил „Опел Зафира“. От удара лек автомобил
„Дачия Спринг“ с ДК № ЕА **** АА се измества и се удря в бордюра на пътното
платно, като З. В., която е пътувала на предната дясна седалка, удря главата си в
дясната врата на автомобила.
Така описаният механизъм намира опора на първо място в приобщените по
делото материали от административно – наказателната преписка на СДВР –
Наказателно постановление /л. 72/, АУАН /л. 73/, Скица на ПТП /л. 77/, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /л. 78, сведения на участниците в произшествието
и др. В подкрепа на изведения механизъм са и показанията на свидетеля С. Я. – водач
на лек автомобил „Опел Зафира“, който е изчаквал зелен сигнал на светофарната
уредба зад лек автомобил „Дачия Спринг“ с ДК № ЕА **** АА, в който е пътувала
ищцата. Свидетеля посочи същия механизъм на настъпване на произшествието, като
заяви, че в намиращия се пред него лек автомобил „Дачия Спринг“ с ДК № ЕА ****
АА е пътувала жена, която е пострадала и е отведена в лечебно заведение от
пристигнал на място екип на „Спешна помощ“. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с
приобщените по делото писмени доказателства. В подкрепа на изведения механизъм е
и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена. В подкрепа на този извод е и приложеното на л. 72 по делото наказателно
постановление, от което е видно, че на водача на застрахования при ответника лек
автомобил Н. Н. е наложено административно наказание „глоба“, което не е оспорено,
доколкото наказателното постановление е връчено на 01.12.2023г. и е влязло в законна
сила на 16.12.2023г., тоест в предвидения 14 дневен срок за обжалване, същото не
обжалвано.
Действията на Н. Н., в качеството му на водач на лек автомобил „Опел Астра“ с
ДК № СВ **** НК, представляват граждански деликт.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка от произшествието
З. В. е получила мозъчно сътресение.
От заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на свидетеля В.В. се
доказа по делото пълно и главно от ищеца, че същата е търпяла неимуществени вреди,
болки и страдания, които са в пряка причина връзка с телесните увреждания, получени
от процесното ПТП, поради което ответното дружество, в качеството му на
застраховател на делинквента му дължи обезщетение.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че при съобразяване
процесуалноправната разпоредба на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че В.В. е съпруг
на ищцата, кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите кореспондират със
заключението на вещото лице по изготвената СМЕ и констатациите, обективирани в
приложената на л. 6 по делото епикриза.
3
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ в пряка причинна връзка от
произшествието, ищцата е претърпяла травматични увреждания – мозъчно
сътресение, обстоятелството че в отговор на задача втора, експертът е посочил, че при
извършения на 11.02.2025г. преглед същата е съобщила за инцидентни болки във врата,
но обективно не се установява функционален дефицит при движение на главата и
раменния пояс, както и че при изслушването в открито съдебно заседание, вещото
лице посочи, че ищцата не е имала физически затруднения, имобилизирани крайници
и се е възстановила напълно
По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищцата болки и
страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните увреждания,
данните за пълно възстановяване, както и периода, който е бил необходим за
възстановяване, настоящият съдебен състав намира, че адекватният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 6240.00лв.
При определяне размера на същото съдът взе предвид и социално
икономическите условия в страната, размера на минималната работна заплата, която
към датата на настъпване на ПТП-то е в размер на 780.00лв., респективно обезщетение
в размер на 8 минимални работни заплати би репарирало претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В обобщение следва извода, че исковата претенция се явява частично
основателна за сумата от 6240.00лв., като над този размер до максимално предявения
такъв от 10 000.00лв. или за разликата от 3760.00лв., претенцията се явява
неоснователна.
Тук е систематичното място съдът да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от поведението
на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен колан.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / ТР №
1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно, доколкото
видно от заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ, ударът на автомобила, в
който е пътувала ищцата е страничен, респективно ирелевантно за настъпилите
телесни увреждания е дали същата е била с или без поставен обезопасителен колан.
По искането за присъждане на лихва за забава.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
4
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл.
106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
С протоколно определение от 28.02.2025г., докладът по делото е допълнен, като
за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че ищецът е
отправил към ответника извънсъдебна претенция, получена от дружеството
застраховател на 09.01.2024г., респективно ответникът е в забава след изтичането на
срока, регламентиран в материалноправната разпоредба на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ – 15
работни дни, тоест ответникът е в забава, считано от 31.01.2024г.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част на заявената
претенция, следва да бъдат разпределени разноските по делото. След допуснатото
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК претенцията е заявена за 10000.00лв.,
уважената част е в размер на 6240.00лв., респективно отхвърлената част е в размер на
3760.00лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по
делото.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 650.00лв., от които 400.00лв. –
държавна такса и 250.00лв. – депозит вещо лице по СМЕ / списък по чл. 80 ГПК -
л.109/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 405.60лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 850.00лв., от които
650.00лв. – депозит вещи лица по СМЕ и САТЕ, 100.00лв. – депозит за свидетел и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / списък по чл. 80
ГПК - л. 112/.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 319.60лв.
По аргумент от чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач разноски не се
присъждат, доколкото страните не са сторили такива, причинени от него разноски в
негова тежест също не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на З. Й. В., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 6240.00лв. – обезщетение за
5
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, в
резултат на травматични увреждания / мозъчно сътресение/, получени като пряка и
непосредствена последица от пътно транспортно произшествие, настъпило на
22.10.2023г., в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК №
СВ **** НК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законна лихва от 31.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска, в частта, за сумата от 3760.00лв / разликата над уважената част
до максимално заявения размер след допуснатото изменение по чл. 214 ГПК/, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на З. Й. В. , ЕГН **********, сумата от 405.60лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА З. Й. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, сумата от 319.60лв. – разноски с
оглед отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – Н. Н. Н., ЕГН *********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6