№ 87
гр. Харманли, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА Гражданско
дело № 20225630101069 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Р. М., ЕГН **********, чрез
процесуалния представител адвокат М. А. против К. М. К., ЕГН **********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на по 10 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на извършено
престъпление, ведно със законната лихва от 24.12.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с протоколно определение, постановено по НОХД №
321 по описа за 2021г. на РС-Харманли е одобрено споразумение, с което ответникът е
признат за виновен в това, че на 24.12.2019г. в гр. Харманли, област Хасково, на ул. *****
причинил на Г. Р. М., ЕГН ********** от гр. Харманли средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение в движението на горен десен крайник, което се дължи на счупване
на раменната кост – престъпление по чл. 129, ал .1 вр. ал. 2 от НК.
Ищецът твърди, че в резултат на престъплението е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на деянието, извършено от
ответника. Причинени му били физически травми, изразяващи се в трайно затруднение в
движението на горен десен крайник, дължащо се на счупване на раменната кост. Посочва, че
от преживяното изпитал силен шок. Търпял физически болки, морални страдания, страх и
душевен дискомфорт. Уточнява, че в резултат на нанесената травма в продължение на
месеци е бил обездвижен и не можел да се обслужва сам. Бил откъснат от нормалното си
ежедневие и лишен от възможност да упражнява трудовите си функции. Наложило се да
ползва отпуск за временна нетрудоспособност.
Деянието имало негативен отзвук и по отношение на семейството на ищеца, тъй като
се наложило да напусне бащиния си дом и да се премести със семейството си.
Ищецът разказва, че и към настоящия момент продължава да изпита страх, тревога и
напрежение като резултат от преживяното. Чувствал се унижен и обиден от упражненото
спрямо него физическо насилие. Продължавал да се чувства подтиснат и депресиран. По
негово мнение извършването спрямо него насилие се отличавало с изключителна
арогантност.
С тези мотиви се претендира осъждане на ответника да му заплати сума в размер на
1
по 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на извършено престъпление, ведно със законната лихва от 24.12.2019г. до
окончателното изплащане. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищецът редовно
призован не се явява, представлява се от адвокат А.. Пледира се за уважаване на исковата
претенция като доказана по основание и размер. Претендират се разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на искова молба
от ответника.
В съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, ответникът редовно
призован се явяват лично. Моли за частично отхвърляне на исковата претенции, тъй като
претендираната сума е непосилна за изпълнение от него.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност включва
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав, с
изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. Доколкото е налице оборима презумпция предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2
от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже липсата
на вина.
По отношение на размера на обезщетението, представляващо репарация на
увреждането, съдът следва да се произнесе по справедливост.
С протоколно определение от 01.12.2021г., постановено по НОХД № 321 по описа за
2021г. на РС-Харманли е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 321 по описа за
2021г. на РС-Харманли, съгласно което ответникът Васко Тенев Митев е признат за виновен
в това, че на 24.12.2019г. в гр. Харманли, община Харманли, област Хасково на ул. „Чавдар
войвода“ № 43 причинил на Г. Р. М. от гр. Харманли средна телесна повреда, изразяваща се
в трайно затруднение в движението на горен десен крайник, което се дължало на счупването
на раменна кост – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Поради това съдът намира,
че по настоящото дело е установено противоправното поведение на ответника на
24.12.2019г., което е причинило на ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с престъплението, извършено от ответника.
Между страните са спорни обстоятелствата, касаещи характера и интензитета на
неимуществените вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на доказване, а се
определя в зависимост от характера и интензитета на установените негативни последици от
неправомерното деяние. Следователно за основателността на иска първо трябва да се
изследва въпросът за неимуществените вреди, които са причинени на увреденото лице в
следствие на извършеното престъпление.
От съдържащите се в приложените по дело НОХД № 321 по описа за 2021г. на РС-
Харманли, ведно със съдържащото се в него ДП 73 по описа за 2020г. на РУ-Харманли
медицински документи се установяват конкретните наранявания на ищеца.
Установява се, че на 24.12.2019г. около 18:50 часа ищецът е потърсил медицинска
2
помощ, за което е бил съставен лист за преглед на пациент в спешно отделение № 19921 и е
изпратен за извършване на образно изследване.
Видно от амбулаторен лист № 17 от 03.01.2020г. към тази дата ищецът е бил вече с
поставена диагноза счупване на горния край на раменната кост, а обективното му състояние
е включвало болка, оток, ограничени и болезнени движения в дясна раменна става. На
06.01.2020г. е издадено съдебномедицинско удостоверение на ищеца, съгласно което на
същият е било причинено счупване на горния край на раменната кост.
От представеното в хода на съдебното дирене удостоверение от „Еко Традекс Груп“
АД се установява, че ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за периода от
03.01.2020г. до 01.02.2020г. и от 02.02.2020г. до 02.03.2020г.
В хода на съдебното дирене са разпитани и свидетелите Ф. Е. М.а и Р. М. М. за
установяване на причинените от престъплението неимуществени вреди на ищеца. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като показанията им са
вътрешнонепротиворечиви, последователни и житейски логични. Двамата свидетели
пресъздават личните си и непосредствени възприятия. При оценка истинността на
показанията съдът взе предвид евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото, доколкото първият е съпруга на ищеца, а вторият – негов баща. Съдът не може да
игнорира показанията на свидетели само поради евентуалната им заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. В този смисъл са и решение № 159 от 22.02.2016г., постановено по т.д. № 1871 по
описа за 2014г. на ВКС, II т.о., решение № 228 от 01.10.2014г., постановено по гр.д. № 1060
по описа за 2014г. на ВКС, I г.о., решение № 177 от 28.07.2015г., постановено по гр.д. №
6369 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о. и решение № 118 от 11.01.2021г., постановено по
гр.д. № 665 по описа за 2020г. на ВКС, II г.о. Вероятността свидетелят да бъде
заинтересован в полза или във вреда на една от страните се преценява от съда с оглед на
всички други данни по делото – чл. 172, ал. 1 от ГПК. При съобразяване на посочената
разпоредба съдът анализира показанията на свидетелите и намира, че следва да им даде вяра,
въпреки роднинството със страните. Нормално, житейски логично и оправдано е
свидетелите за установяване на неимуществени вреди да са в близки отношения с
пострадалото лице. Именно те са тези, които могат да имат преки впечатления за болките и
страданията и не следва показанията им да бъдат игнорирани единствено на основание
родството им с ищеца.
От показанията на свидетеля М.а се установява периодът на възстановяване на ищеца
от причинените травми. Според показанията й около два месеца и половина ищецът е бил
обездвижен в резултат на счупването на раменната кост. Свидетелката М.а полагала грижи
за него и му оказвала съдействие при извършване на ежедневни битови дейности – помагала
му да се къпе, да се храни и да се облича. Свидетелката М.а уточнява, че съпругът й е
десничар и именно дясната му ръка е била счупена. През този период ищецът се наложило
да ходи на рехабилитация за раздвижване на ръката и периодично да ходи до гр. Хасково за
прегледи.
От показанията на свидетелката М.а се установява, че за период от около два месеца
след извършване на процесното деяние съпругът й не е можел да управлява лек автомобил.
През целия период ищецът изпитвал силни болки, дори според показанията на
свидетелката М.а не можел да спи вече от болка. Наложило се ищецът да пие лекарства за
болката и да използва различни кремове за успокояване на травмата.
Свидетелката М.а уточнява, че съпругът й не ходел на работа, а след завръщането му
не можел да изпълнява пълноценно трудовите си задължения и се наложило прекия му
ръководител да подбира задачите, които му поставя.
Съгласно показанията на свидетелката М.а освен болките и страданията, изпитвани
от ищеца в резултат на противоправното деяние на ответника, същият претърпял и други
неимуществени вреди. Деянието било извършено на официален празник – 24.12. пред очите
3
на децата му, от което ищецът изпитвал срам и се чувствал неудобно. Същият се затворил в
себе си и не желаел да излиза.
Мястото, на което било извършено противоправното деяние, било дома на ищеца. Но
в резултат от преживяния стрес и страх да не се повтори посегателството спрямо него
ищецът не желаел да живее повече там, поради което закупил друго жилище. Свидетелката
М.а допълва, че за закупуването на новия им дом се наложило да вземат заем, който сега
изплащали. Съпругът й престанал да посещава бащиния си дом, където и към момента
продължавал да живее баща му.
Показанията на свидетеля М. установяват сходни факти и обстоятелства. Свидетелят
М. работи заедно с ищеца и е имал преки наблюдения над начина, по който се е отразила
травмата му. Съгласно показанията около 2 месеца ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност, но после още 2 месеца е получавал по-лека работа. Свидетелят М. се
наложило да кара сина си навсякъде, тъй като ищецът не можел да управлява лек автомобил.
Настоящата инстанция намира, че доказаните неимуществени вреди се намират в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника престъпление. Тя се
установява както от събраните доказателства по делото, така и при прилагане правилата на
логиката (така наречените опитни правила). Разпитаните свидетели са придобили преки
впечатления за физическото, емоционалното и психическо състояние на ищеца както
непосредствено след извършване на деянието, така и след това. Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на
конкретното деяние. Действието или бездействието е необходимо условие за настъпване на
вредата, тогава когато без него тя не би възникнала. Причинените болки и страдания, стрес
и безпокойство са резултат от противоправното поведение на ответника.
Предвид наличието на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
твърдените неимуществени вреди, основен спорен въпрос по делото остава размерът на
обезщетението, което следва да се присъди за репарация на причинените неимуществени
вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – противоправно поведение, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата и вина. Поради това съдът счита, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по основание.
Относно размера на претенцията, съдът следва да съобрази следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 1968г. справедливостта като критерий за
определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактен
критерий. Предполага се извършването на фактическа преценка с оглед на конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения. Същевременно чрез обезщетението
се цели възстановяване на психическото равновесие на пострадалия и компенсация за
претърпените отрицателни емоции.
Следователно при определяне на обезщетението трябва да се вземат предвид –
характера на увреждането, начина на извършването му, интензивността на претърпените
болки и страдания, периода на възстановяване, възрастта на увреденото лице и социално-
икономическата обстановка в Република България към момента на настъпване на
процесното увреждане на здравето.
От установеното по делото следва, че в резултат на противоправното деяние
извършено от ответника са причинени както физически, така и психически травми на
ищеца.
Физическите наранявания на ищеца са се изразявали в счупване на горната част на
раменната кост на дясната ръка. В резултат на деянието се е наложило спешно посещение на
медицинско заведение. Следва да се отчете обстоятелството, че деянието е извършено
вечерта на Бъдни вечер пред семейството и близките на ищеца и най-вече пред неговите
4
деца, който към 2019г. са били на възраст 2г и на 5г.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищецът е изпитвал
силни болки, от които не е можел да спи и се наложило да приема медикаменти против нея.
След претърпяване на телесното увреждане ищецът около 2 месеца е бил с
обездвижена ръка и не е можел да извършва елементарни дейности, като хранене,
преобличане и къпане, а следвало да ги извършва с помощта на своята съпруга. Не без
значение е и обстоятелството, че счупването е на дясната ръка, а ищецът е десничар.
Ищецът е изпитвал неудобство от обстоятелството, че се нуждае от чужда помощ за
ежедневни дейности. Продължителен период след побоя ищецът не е могъл да се върне към
обичайния си начин на живот, като е търпял ограничения във възможностите да извършва
елементарни дейности и да полага грижи за себе си и да реализира трудови доходи.
Ищецът е следвало да извършва регулярно прегледи в град Хасково, но не е можел да
управлява моторно превозно средство, поради което отново е следвало да ангажира друг
човек за тази дейност и да бъде зависим от помощта на другите, тъй като вследствие на
увреждането не е можел да се справи сам.
В резултат на увреждането ищецът не е можел да се грижи за семейството си и да
полага труд. Видно от представените по делото писмени доказателства, които са в унисон с
разказаното от свидетелите, ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за
период от 2 месеца.
Освен физическите наранявания, съпътствани със съответните им болки и страдания,
по делото се установява, че ищецът е преживял и психически и емоционални травми. В
резултат от деянието ищецът се е страхувал за живота и здравето си и е изпитвал
притеснение да не му бъде нанесена повторно телесна повреда. Израз на тези страхове на
ищеца е обстоятелството, че след противоправното деяние, извършено от ответника, ищецът
се е преместил да живее другаде и не посещавал повече баща си в неговия дом.
Претърпяното противоправно деяние се е отразило на начина на живота на ищеца,
който макар и да се е върнал на работа, не извършва в пълнота същите трудови задължения.
Трудовите задължения на ищеца са свързани с полагането на физически труд, поради което е
следвало работодателят му да се съобразява и да му възлага друг вид задачи.
Не на последно място ищецът е изпитвал срам и неудобство от случилото се, което
довело до промяна в поведението му и нежелание да излиза. Съществено за това е било
обстоятелството, че деянието е било осъществено пред близките и семейството му. Ищецът
е баща и съпруг – глава на семейство. Нанасянето на телесни увреждания на традиционно
един от най-важните семейни празници неминуемо е довело до накърняване на честта и
достойнство на ищеца.
Обстоятелство, което следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението е и възрастта на пострадалия, а именно на 38 години към датата на
увреждането, семеен с две ненавършили пълнолетие деца, за които дължи грижи и
издръжка.
Настоящият съдебен състав счита, че при извършване на преценка за справедливия
размер на обезщетенията трябва да се има предвид и икономическата конюнктура в
страната. Този показател обаче е само ориентир за определяне на размера на дължимото на
ищеца обезщетение, доколкото същото на първо място следва да отговаря на
действителните болки и страдания.
В този смисъл съдът намира, че независимо от конкретните икономически условия,
водещи при преценяване на справедливия размер на обезщетение са обстоятелствата,
свързани с характера и интензитета на вредите, а не икономическата конюнктура. От всички
критерии, които следва да се вземат под внимание при определяне размера на моралните
вреди, трайността на страданието е този, който се намира най-много в съответствие с
гражданскоправния принцип, според който при непозволено увреждане се дължи пълно
обезщетение.
5
От изложеното до момента се установява, че болките и страданията, изпитвани от
ищеца са били с висока степен на интензивност, а възстановителният период е бил с не
малка продължителност и в една част от него съпроводен от необходимостта от чужда
помощ. Нараняванията обаче имат временен характер и болките са отшумели със
заздравяването им. Едновременно с това ищеца е преживели силен стрес от деянието,
изпитвал е страх за живота и здравето си. Търпял е ограничения в ежедневието си и се е
притеснявал за издръжката на семейството поради невъзможността си да полагат труд.
Ищецът е бил в трудоспособна възраст към датата на инцидента, което също има значение
за степента на изпитваното от него неудобство и срам от нуждата от чужда помощ и
оставеното вкъщи без възможност да работи. От показанията на разпитаните свидетели и от
самите обстоятелства, при които е извършено процесното противоправно деяние, се извежда
и факта на претърпените срам, неудобство и накърнено самочувствие в обществото.
Ето защо при съобразяване на всички обстоятелства настоящият състав намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
извършеното от ответника престъпление, следва да бъде определен съобразно чл. 52 от ЗЗД
в размер на 7 000 лева. Обезщетение в по-голям размер не би съответствало на критериите
по чл. 52 ЗЗД, доколкото в случая инцидентът от 24.12.2019г. не е причинил дълготрайни
страдания на ищеца.
По отношение на законната лихва:
Като функционално обусловена от уважаването на претенциите по главните искове,
основателна се явява и претенцията за присъждане на лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Доколкото лихвата за забава
представлява материалноправна последица на уважаването на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди същата следва да се присъди от датата на увреждането
– 24.12.2019г.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът следва да бъда осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд – Харманли сумата в размер на 280,00 лева, представляваща
дължимата държавна такса за уважената част от иска.
Съгласно чл. 83 от ГПК някоя от страните или и двете страни не дължат или могат да
бъдат освободени от заплащането на съдебни разноски. Таксите и разноските за
производството са дължими на съда и затова съдът може да освободи от заплащането им
страната. При уважаване на иска, сумите се възлагат на ответника и се заплащат по сметка
на съда, а при отхвърляне остават в тежест на бюджета на съда. Страната обаче се
освобождава единствено от своите такси и разноски, а не от направените от другата страна.
Затова при неблагоприятен изход от правния спор тя носи отговорността за разноски и
съответно в тежест й се възлагат всички съдебни разноски, сторени от насрещната страна.
С оглед частичното уважаване на предявения иск ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част. Искане за присъждане на разноски в полза на ответника обаче
не е направено. Ето защо не следва да му се присъждат такива, макар че му се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
6
Харманли, ул. **** да заплати на Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. *****
сума в размер на 7 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили за него в резултат на причинена средна телесна повреда, извършена от
ответника на 24.12.2019г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от
24.12.2019г. до окончателното изплащане, като искът в останалата му част – за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, ул. **** да заплати на Г. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. *****
сума в размер на 350,00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК К. М. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Харманли, ул. **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Харманли сума в общ размер на 280,00 лева, представляваща дължимата
държавна такса за уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7