№ 20945
гр. С, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110120540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Б. П. срещу „ф-ма“
АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с който ищцата моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сума в размер на 1000 лв.
представляваща част от сума в общ размер на 1509,51 лв. Признава, че за същото вземане,
но за друга част от него, има влязло в сила решение по гр.д. № 2304/2021г., 169 с-в, СРС, с
което е уважен предходен частичен отрицателен установителен иск.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който заявява, че признава, че не дължи претендираните от него
суми, но намира, че частичното предявяване на искове представлявало превратно
упражняване на процесуални права, което цели разноски.
Съдът, след като извърши служебна преценка за допустимостта на настоящото
производство намери същото за недопустимо по следните съображения:
Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият действително
е предмет на цитираното от ищцата Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело
№ 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в което обаче е разгледана възможността единствено
за предявяване на частичен осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че
предмет на всяко гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно
субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от ищеца
чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.
е. правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за
парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на
иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен
иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното
решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика
от вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил
отхвърлен (тъй като с това решение е отречено със СПН съществуването на основанието на
вземането в пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща
общите правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация.
1
Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на правен
интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който ищецът би
получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер, но
установяване на основанието на това вземане в пълен обем, но същите са напълно
неприложими в хипотезата на предявен частичен отрицателен установителен иск. Това е
така, тъй като при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом
твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи
юридически факт, от който такова право се поражда, като в тежест на ответника е да
изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи (в
този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. по описа
на ВКС, ОСГТК). Когато е уважен отрицателен установителен иск, това претендирано от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания, но това отричане не би могло да
се разпростре по отношение на всички основания за пълния обем на вземането. Ето защо,
при изначални твърдения на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес
да предявява частичен отрицателен установителен иск – в рамките на решението по този иск
той не би получил СПН по отношение отричането на основанието на цялото вземане и след
като изначално ищецът твърди, че не дължи цялото претендирано от ответника вземане, то
подобна частична защита е лишена от смисъл.
От друга страна, ако се приеме, че уважаването на частичния отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частичен положителен установителен
или осъдителен иск, то силата на пресъдено нещо в тези случаи разпростира действието си и
за непредявената част (доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен
обем – съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело №
3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен
установителен иск за разликата би бил недопустим поради формираната вече СПН за целия
размер на вземането, което на практика означава, че с уважаване на частична отрицателна
установителна претенция ищецът би получил защита в пълен обем. Така се оказва, че в
действителност с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да
получи защита за цялото оспорено от него вземане, т.е. с тази частична претенция той би
ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата,
която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този
случай ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до
частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за съвместим с
диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава
възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното
производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това
дело. Изложеното навежда на извода за недопустимост на предявяването на частичен
отрицателен установителен иск, тъй като в този случай ищецът длъжник по същество търси
защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане (когато изначално оспорва
дължимостта на цялото вземане, както е и в настоящия случай), като същевременно това
нарушава и принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК и създава възможности за
злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност и
размер на дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на
частична претенция за много малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на
дължимата държавна такса съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото
вземане в пълния му размер (който може да надхвърля размера на допустимия за
разглеждане от районен съд иск според правилата за родова подсъдност), за да може да
извърши преценка дали по-малката част не се дължи.
Предвид изложеното искът е недопустим поради липса на правен интерес и в
приложение на чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 76084/15.04.2022 г.,
подадена от К. Б. П., с ЕГН ********** срещу „ф-ма“ АД, с ЕИК ******, с която е предявен
частичен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1000 лв., част от
оспорено вземане в общ размер от 1509,51 лв., представляващо претендирана от ответника
стойност на ВиК услуги през периода 15.03.2016 г. – 12.07.2020 г.
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. С, ул. Г № 31, ет. 1
да заплати на „ф-ма“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С, ж. к.
„М 4“, ул. „Б П С“ № 1, сгр. 2А, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сторените по делото
разноски в размер на 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3