Решение по дело №895/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 538
Дата: 19 ноември 2024 г.
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20241630100895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Монтана, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря Б.ЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100895 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във
връзка с чл.422 ГПК.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на
вземането.
Ищецът, “....., вписано в търговския регистър на Агенцията по
вписванията ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град
Монтана, бул. Ал.Стамболийски 11, представлявана от Управителя .....,
ЕГН **********, е предявил иск ПРОТИВ: Г. П. Н., ЕГН **********,
от ..... и ЦЕНА НА ИСКА: главница: ..... лв. и лихва: ....лв.
В исковата си молба твърди, че Г. Н. е неизправен длъжник
потребител на "..... - гр.Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу
длъжника е образувано ч.гр.д. № 98/2024г., ІІІ състав по описа на
Районен съд - гр. Монтана.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, съгласно който при неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща
законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г.
получаването на услугите ...... се осъществява при публично известни
1
общи условия.Общите условия на „..... - гр. Монтана са одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
До 15.01.2024г. потребителят е натрупал задължение към
дружеството в размер на .....лв. за имот, находящ се в ...., като в сумата
е включена главница и законна лихва и представляват неизплатената
стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411
"Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е
за периода от 10.08.2020г. до 04.08.2023г., като претендираната
законна лихва е за периода от 11.09.2020г. до 15.01.2024г. Законната
лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86
от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г.
получаването на услугите ...... се осъществява при публично известни
общи условия.
Общите условия на „..... - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР
с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
С оглед на гореизложеното за „..... - гр. Монтана е налице
правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
МОЛИ СЪДА да постанови решение, с което да се признае
за установено, че Г. П. Н. следва да заплати на „..... - гр.Монтана
сумата .....лв., която представлява неизплатената стойност на
консумираната вода, от които главница - .... лв. и лихва - .... лв. към
15.01.2024г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да
присъдите направените в производството разноски.
Ответникът, Г. П. Н., от град Монтана, чрез назначения
особен представител - адвокат Б. Ц., вписан в АК Монтана, в срока,
предвиден за отговор, взема становище.
Исковете са допустими, но следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Претендира разноски.
Видно от исковата молба е, че ищцовото дружество
претендира от ответника, стойността на изразходваната и незаплатена
вода за периода от 10.08.2020 год. до 04.08.2023 год., както и
2
мораторна лихва върху тази сума.
Заявява, че исковете са погасени по давност, както за
главниците, така и за мораторните лихви. Плащанията към ищеца
представляват по своята същност периодични плащания и по
отношение на тях се прилага кратката три годишна погасителна
давност за погасяване на вземането, която към момента на сезирането
на съда е изтекла.
Видно от представените доказателства е, че главницата е
формирана цена за месечно изразходвана вода от ответника, но и за
месечно използване на съответните канализационни услуги.
Следователно, след като претенцията е само за доставка на вода от
стойността на главницата следва да се извади стойността на
канализационната услуга за исковия период, която не е заявена в
петитума на исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли
предявените искове.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е назначена съдебно-икономическа експертиза,
изпълнена от вещото лице К. И., приета от съда и не оспорена от
страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 98/2024
година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на ищеца и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането
към 16.01.2024 година на потребител – неизправен длъжник към
дружеството “..... Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно
производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен,
а като такъв е частично основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е
свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК.
Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно
естество е специален установителен иск и е допустим единствено при
условията на чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. С изменението на ГПК, ДВ бр.86 от 2017 година, в
чл.415 ал.1 т.2 ГПК е допуснато изменение относно действието на
възражението, което дава възможност на заявителя, след като му се
3
укаже, да предяви вземането си в случай когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат
извлечени също от останалите елементи на диспозицията на
разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят
предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ,
заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Настоящият случай
е такъв.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за
съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира
правата си по реда на заповедното производство и ползва този
облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск,
защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва
заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск
е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а
такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има
издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на
успешно проведено заповедно производство. Предявеният
установителен иск в едномесечния преклузивен срок ще установи със
сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода,
че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за
предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил
ищецът.
При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК в предвидения от закона
срок, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното
и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право
съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С
влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за
изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с
изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан
с характера на иска по чл.415 ал.4 ГПК, т.е. не е необходимо
предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410
ГПК е предявил при определените хипотези на чл.415 ал.1 т.1, 2 и 3
ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича
от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед
за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
4
определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 98 по описа на
Районен съд Монтана за 2024 година и е определен ясно и
недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо,
тъй като в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска
за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при
хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на
заповед за изпълнение и при условията на чл.415 ал.1 т.1 и т.2 ГПК
чрез уважаването на предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по
делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания
или възражения.
В конкретният случай безспорно е установено, че към
момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 578 от 16.01.2024 година е налице
задължение от страна на Г. П. Н., от град Монтана, по отношение на
ищеца, тъй като е потребител на “..... Монтана и е натрупал
задължение в общ размер от ..... лв. за имот, находящ се в град
Монтана, като частен потребител.
По делото са представени и приети Справка за недобора на
частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис
от Карнет книга за абонатен № .... и абонатен № ...., които отразяват
един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде
оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът, чрез
назначения особен представител въведе такъв спор относно
стойността на услугите, както и относно погасяване по давност на
задължението.
По иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.
422 ГПК:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен
договор за доставка на .... услуги при общи условия, респ. качеството
"потребител" на ответника за процесния период; 2. Реално доставяне
5
от ищеца на твърдяните .... услуги през посочения в исковата молба
период; 3. Стойността на доставените .... услуги в претендирания в
исковата молба размер.
По делото се установи, че между страните е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за
доставка на .... услуги при общи условия.
Сключването на индивидуален договор за доставка на вода
дерогира презумпцията, предвидена в разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б"
от ЗРВКУ и в Общите условия за предоставяне на .... услуги, че
потребители са "юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят .... услуги".
При сключен индивидуален договор е налице облигационно
правоотношение между страните по договора, които единствено са
обвързани от неговите клаузи и дължат изпълнение на поетите с него
задължения. В карнет книгата е вписана промяна на името на абоната,
който от 17.07.2020г. е на името на Г. П., съгласно Заявление № 585 от
17.07.2020 г.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и
одобрени съответно от собственика на .... системата или от
регулаторния орган.
Общите условия за получаване на услугите .... от "..... са
одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-09/11.08.2014 г. Предвид
констатацията, че Общите условия за предоставяне на .... услуги на
потребителите от оператора – "...." ООД гр. Монтана са общоизвестни
и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият
съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството
съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна
такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение
на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл. 30 – чл. 40 от същата наредба.
Съдът намира, че ищцовото дружество е отчело, начислило и
6
остойностило потребеното количество вода в съответствие с
разпоредбите на Общите условия.
Вещото лице, чието заключение съда възприема като дадено
компетентно, обективно, безпристрастно и без да е заинтересовано от
изхода на делото, като го приобщава към доказателствата по делото, в
констатациите си е посочело конкретните стойности на потребеното
количество вода по месеци за процесния период, както и стойността
на доставката за питейна вода и отделно цената на канализационната
услуга за периода 16.01.2021 г. до 16.01.2024 г. От друга страна,
същото при проверката на документите в ищцовото дружество е
установило, че действително не са налице плащания от страна на
ответника за процесния период.
Особеният представител на ответника оспорва реалното
доставяне на претендираното от ищеца количество вода, както и
размера на същото. Възражението му е неоснователно, тъй като в
карнета срещу отчетеното количество вода от 04.09.2020 г. до
04.08.2023 г. е вписано: служебно и необитаемо. При отчитането на
05.12.2022 г. е поставен подпис на потребителя. Доколкото отчитането
на .... услуги се установява чрез отбелязване в карнета съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то
следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно
предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на
водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на
самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на
изрично изискване за упълномощаване на този представител, води до
извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не
е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов
представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска,
фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази
причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на
чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава
имота на някакво фактическо или правно основание и е намерен в
имота при извършване на отчета. Подписването на карнета от такова
лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила.
Стойността на изразходваната вода е изчислена съобразно
7
разпоредбите в наредбата и Общите условия. При промяна на цените,
количеството вода, отчетено през периода от датата на последния
действителен отчет до датата на следващия действителен отчет на
СТИ, се разпределя пропорционално на броя на дните, по време на
които действа старата и новата цена.
В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ
брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и
допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г.,
последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този
текст от закона/, потребителите и водоползвателите на вода и
ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и
други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят
отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може
да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК
независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена
цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410, ал.1 от ГПК. В конкретният случай на длъжника е
връчена заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 ГПК и
за "......" ООД гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на
предявените искове, с предмет установяване дължимостта на
процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото
производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска
продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите
на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с
вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.
Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в
качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на
посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от
ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора.
Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати
цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че
ищецът в качеството му на "......" оператор е предоставял на Г. П. Н., в
качеството и на потребител услуга - водоснабдяване на обект,
представляващ жилище, находящо се в ... за периода от 11.09.2020 г.
до 04.08.2023 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие
с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ,
8
водата в Република България е публична държавна собственост, а
водностопанските системи и съоръжения на територията на общините
са собственост на търговските дружества, когато са включени в
тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите
водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите
от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване,
канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост
"оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че
ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия
нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира
водопроводната и канализационна системи на територията и на град
Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на
разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран
с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран,
изправен.
Разпитан в качеството на свидетел ....., на длъжност
„Технически организатор – Продажби” към „.... установява, че
отчитането на абоната е регулярно, които са реални и са извършвани
съответните записвания в партидната книга, когато е осигуряван
достъп. В случай на неосигурен такъв, се вписват служебно кубици,
които при последващо реално отчитане се отразяват точно.
Водоподаването е било прекъсвано поради неплащане, след промяна
името на абоната е налице изчистване на задължението към минал
момент и е натрупано ново задължение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
изтекла тригодишна погасителна давност, съгласно чл. 111 б. "в" ЗЗД.
По този въпрос е формирана трайна съдебна практика на ВКС.
Съгласно ТР 3/18.05.2012 ОСГК понятието периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията на топлофикационни, ел. снабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, също
съдържат изброените принципи на понятието, поради което са
периодични плащания. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
9
факт-договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
В случая вземането на "..... Монтана по договора за доставка
на вода е погасено по давност за периода 10.08.2020 г. до 16.01.2021 г.
- повече от три години преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК
към 16.01.2024 г. По този начин искът е основателен до размер на
сумата .... лв. главница, за периода от 16.01.2021 г. до 04.08.2023 г.
Съобразено с възражението за изтекла погасителна давност,
отнасяща се до обезщетението за забавено плащане, в периода
16.01.2021 година до 15.01.2024 година, то възлиза на сумата от .... лв.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по
Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 98/ 2024 г. по описа на Районен
съд Монтана по размери, както е прието в мотивите по-горе, ведно със
законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, считано от 16.01.2024 г.
При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на
настоящето дело разноски - в общ размер на сумата ..... лв. за
довнесената държавна такса, съобразно уважената част от исковете,
за възнаграждението на вещото лице и за възнаграждението за
особения представител, предвид представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Н.,
ЕГН **********, от ....., ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “....., със
седалище и адрес на управление ....., БУЛСТАТ ....., представлявано
от и..... - Управител, към 16.01.2024 година за длъжника Г. П. Н., ЕГН
**********, от ....., в качеството му на потребител на “..... Монтана,
абонатен № .... и абонатен № ...., за сумите, както следва: ....
лв.главница; .... лв. лихва за забава в периода 16.01.2021 година до
15.01.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата,
10
считано от 16.01.2024 година до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение по на парично задължение по чл.410
ГПК № 55 от 17.01.2024 година по частно гражданско дело № 98 по
описа за 2024 година на Районен съд Монтана.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 ГПК от “.....,
със седалище и адрес на управление ....., БУЛСТАТ .....,
представлявано от и..... - Управител, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Н., ЕГН **********, от ....., ЧЕ
Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “....., със седалище и адрес на управление
....., БУЛСТАТ ....., представлявано от и..... – Управител, КЪМ
16.01.2024 година, за сумата от .....в. главница, за периода 11.09.2020
година до 16.01.2021 година и лихва за забава от .... лв. за същия
период, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по давност.
ОСЪЖДА Г. П. Н., ЕГН **********, от ....., ДА ЗАПЛАТИ на
“....., със седалище и адрес на управление ....., БУЛСТАТ ....., сумата
от .... лв. за внесена държавна такса за заповедното производство по
ч.гр.д.№ 98/24 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Г. П. Н., ЕГН **********, от ....., ДА ЗАПЛАТИ на
“....., със седалище и адрес на управление ....., БУЛСТАТ ....., сумата
от ..... лв. за довнесена държавна такса за исковото производство,
съгласно уважената част от исковете и за изплатеното възнаграждение
за вещото лице и възнаграждението на особения представител на
ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11