№ 107
гр. К., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510201106 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на АТ. Л. АТ. против
наказателно постановление №21-0284-001451/ 04.08.2021г. на началник
сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., с което за нарушение на чл.40,ал.1,
чл.5,ал.1,т.1, чл.104а и чл.137а,ал.1 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл.183,ал.2,т.11, чл.185, чл.183,ал.4,т.6,
чл.183,ал.4,т.7,предложение 1 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание- глоба общо в размер на 140 лева.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в с.з., но се представлява.
Въззиваемата страна, не се явява и не се представлява.
АНО приел за установено, че АТ. Л. АТ. на 18.06.2021г. около 17.45 часа
в с.Бузовград, на ул.„Ч.в.“, в посока изток-запад до кръстовището с ул.„9-ти
с.“ на заден ход е управлявал т.а. „Рено Мастер“ с рег.№****, собственост на
„Т.Т.С.З.“ЕООД с Булстат №*****,като преди да започне движение на заден
ход от ул.„Ч.в.“ към ул.„9-ти с.“ не се е убедил, че пътя зад ПС е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднение на останалите участници в
движението. По време на движение на ПС водачът е използвал мобилен
телефон без участието на ръцете и не е използвал обезопасителен колан, с
1
който е оборудван автомобила.
Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който написал
обяснения, че се е уверил, че пътя е бил свободен, не бил разговарял по
мобилен телефон и е бил с поставен обезопасителен колан.
На 04.08.2021г. било издадено НП, в което са повторени констатациите
на свидетеля ЦВ. ХР. ХР. в съставения от същия АУАН. АНО наложил на
въззивника А. посочените по-горе административни наказания.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по
чл.59,ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Възприетата от наказващия орган в атакуваното наказателно постановление
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства- чрез разпит в качеството на свидетел на Д.Д.-
очевидец на извършените административни нарушения и които показания
съдът напълно кредитира като вътрешно безпротиворечиви и логични. По
делото не бяха установени фактически данни, които да разколебават съда да
се довери и на показанията на актосъставителя Х., поради което настоящият
съдебен състав основава решението си на тях, възприемайки изцяло
изложената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка.
От друга страна защитната позиция на жалбоподателя, изградена върху тезата
за тотално отричане на съпричастността му към всички, вменени му деяния,
не бе подкрепена с никакви доказателства в с.з.
Всички описани дотук факти, отразени в обсъжданото наказателно
постановление, в своята съвкупност дават основание на настоящата
инстанция да приеме,че разгледано по същество посоченото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като приетата в него
фактическа обстановка е напълно доказана.
Разпоредбите на чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН са свързани с изготвянето
на АУАН и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на
процесуалните права и по-конкретно на правото на защита. С тези две норми
императивно е уредено какви реквизити трябва да съдържат АУАН и
2
издаденото въз основа на него НП. Липсата на някои от тях или непълнотата,
неяснотата или противоречието им, винаги води до ограничаване на
процесуални права. В този смисъл е актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела и съдът приема за основателно искането
за отмяна на НП в по-голямата му част, поради допуснати в хода на
производството съществени нарушения на процесуалните правила, по-
конкретно- поради неясно отразените там и в АУАН описание на
нарушението,обстоятелствата,при които последното е извършено и
нарушените законови разпоредби.
В акта и с НП се сочи, че водача преди да започне движение на заден ход от
ул.„Ч.в.“ към ул.„9-ти с.“ не се е убедил, че пътя зад ПС е свободен и че няма
да създаде опасност или затруднение на останалите участници в
движението,както и че по време на движение на ПС водачът е използвал
мобилен телефон без участието на ръцете.
Разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН повеляват, че
административните актове и наказателните постановления следва да
съдържат пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено то. В случая, с оглед начина, по който са описани вменените на
въззивника деяния и обстоятелствата, при които са осъществени, не може да
се приеме, че нарушението е ясно и точно посочено, а това безспорно
рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице.АНО е бил
задължен,съобразно чл.6 от ЗАНН, да опише нарушението, което сочи да е
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, с неговите
признаци и да изложи всички обстоятелства, относими към правната
квалификация на деянието. Повърхностното описание на нарушението и
липсата на конкретика, относно същото, винаги води до незаконосъобразност
на обжалваното НП. То не може да се подразбира, предполага или да се
извлича по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се касае за
санкционна отговорност.
Същото е съвкупност от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното
деяние и представляващи задължителен реквизит за АУАН и НП. Нормите на
чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, които ги уреждат, са императивни по своя
характер, поради което не подлежи на преценка, от страна на актосъставителя
и на наказващия орган, необходимостта от включването им в съдържанието
3
на тези актове. Липсата на яснота относно деянието,което се вменява на
нарушителя,винаги представлява съществено нарушение на процесуалните
норми.
Съгласно чл.42,т.4 и т.5, както и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН актът и
наказателното постановление, освен описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено последното, следва да съдържат
законовите разпоредби, които са нарушени, като е необходимо да е налице
пълна идентичност между фактическото и юридическото формулиране на
административното нарушение.
Конкретните фактически обстоятелства по нарушението следва да бъдат ясно
и конкретно изложени и да бъдат подведени под конкретната правна норма,
която административно-наказващият орган счита за нарушена. Противното
води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото
последното не е в състояние да разбере в извършването на какво
административно нарушение е обвинено.
В конкретния случай са допуснати процесуални нарушения, които са довели
не просто да накърняване на правото на защита на наказаното лице, а до
пълна невъзможност за определяне на предмета на доказване в съдебното
производство по точки 1, 2 и 3 от обжалваното наказателно постановление,
поради което последното следва да се отмени в коментираната част, като
незаконосъобразно. Съображенията на съда, за да достигне до този извод, са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.“. Приемайки я за нарушена, но
изписвайки я абстрактно, без изобщо да конкретизира коя от хипотезите на
посочената норма визира, началник сектор към ОДМВР-Стара Загора,РУ-К., е
поставил нарушителя в невъзможност да разбере какво точно деяние му се
вменява да е извършил. Словесно на същата съответства забраната за всеки
участник в движението да създава опасности за живота и здравето на хората,
но в АУАН и НП е записано, че нарушителя е създал опасност за останалите
участници в движението, което деяние всъщност е създаден от АНО странен
хибрид между нормата на чл.5,ал.1,т.1 и тази на чл.40,ал.1 от ЗДвП.
4
Съобразно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП: „На водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.“ Посочвайки, че водача е
използвал мобилен телефон без участието на ръцете обаче началник сектор
към ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., е поставил за пореден път нарушителя в
невъзможност да разбере какво деяние му е вменено да е извършил, тъй като
словесното изписване на цитираната норма показва, че всъщност
жалбоподателя е изпълнил предписанието на чл.104а от ЗДвП.
Както вече беше споменато в мотивите на съда по-горе производството по
налагане на административно наказание е един строго формален процес,
който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми.
Констатираните от съда нарушения на процесуални правила са съществени,
тъй като нарушават правото на защита на въззивника А.А. и представляват
формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление
в коментираната част.
По отношение на последното, вменено на жалбоподателя, нарушение- това по
чл.137а,ал.1 от ЗДвП, съдебният състав намира, че в хода на настоящото
административно-наказателно производство, се доказа по безспорен и
категоричен начин, че същото е осъществено от А., а и съображения за
обратното не бяха изложени от страна на защитата.
С оглед на изложените фактически и правни констатации и на основание
чл.63,ал.1,предложение II от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0284-001451/ 04. 08.2021г. на
началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на АТ. Л.
АТ. с ЕГН **********, живущ в гр.К., ул.„Ц.И.Ш.“№19, вх.В, ет.1, ап.31, е
наложено административно наказание- глоба общо в размер на
90(деветдесет), за нарушения по чл.40,ал.1, чл.5,ал.1,т.1 и чл.104а от ЗДвП и
го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част, в която за нарушение по
чл.137а,ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание- глоба в
размер на 50(петдесет) лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6