Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 216
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6808/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от П.М.А., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19- 1030- 008681 от 11.10.2019г., издадено от Началник
група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на П.М.А., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че
жалбоподателят е бил тестван с техническото средство около 8- 10 пъти, тъй като
първите проби не са отчели употреба на алкохол. Изтъква се, че макар и да е
издаден талон за изследване, то полицаите е следвало да придружат жалбоподателя
до медицинското заведение, а не да го оставят да управлява автомобила си.
Акцентира се върху обстоятелството, че върху талона за изследване не са
поставени стикери, с което е нарушено и изискването на чл. 17, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. Изтъква се и че в атакуваното НП неправилно е отразено, че
същото е съставено въз основа на АУАН с № Д626921/ 28.09.2019г., вместо да бъде
посочен коректният пореден номер, а именно- № 0626921/ 28.09.2019г. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. А.. Поддържа се депозираната жалба. Излага се
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е получен на
22.10.2019г., а жалбата е входирана на 24.10.2019г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок
от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни
срокове- нарушението и нарушителят са установени на 28.09.2019г., когато е съставен
и предявен на нарушителя АУАН, а процесното наказателно постановление е
издадено на 11.10.2019г.
Действително, в атакуваното НП е
посочено, че същото е издадено въз основа на АУАН с пореден № Д626921/
28.09.2019г., вместо АУАН с № 0626921/ 28.09.2019г. Съдът счита обаче, че се
касае за грешка от изцяло техническо естество, която по никакъв начин не
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Видно е, че наказващият орган
е сбъркал първата цифра от АУАН, като вместо „0”, е посочил буквата „Д”. За
настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че при
изписване на атакуваното наказателно постановление, наказващият орган е взел
предвид именно установеното нарушение с АУАН бл. № 0626921/ 28.09.2019г. Изцяло
съвпадат имената на нарушителя, датата на нарушението и присъщите му
съставомерни белези от обективна и субективна страна. Допълнително, ясно е и че
връченият на нарушителя АУАН е бил именно с бл. № 0626921, доколкото той го е
получил и подписал лично на 28.09.2019г., като в графата за обяснения/
възражения е посочил, че няма такива.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на дата 28.09.2019г. около 02.00ч.,
св. А.К. и П. К., служители при ОД на МВР- Пловдив извършвали патрулна дейност
на територията на гр. Раковски. На ул. „Георги С. Раковски“ до № 174, те
забелязали автомобил марка и модел „Опел Антара“, рег. № *****, като решили да
спрат водача на автомобила за извършване на рутинна проверка. Било установено,
че водачът на лекия автомобил е лице с имена П.М.А., ЕГН **********. Водачът на
автомобила бил поканен доброволно да се подложи на тест с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7410+“ , с фабричен № ARSK- 0283,
за проверка дали управлява МПС след като е употребил алкохолни субстанции. А.
се съгласил да бъде тестван, като техническото средство отчело положителен
резултат от 0.63‰ концентрация на алкохол в издишания въздух. Резултатът от
теста бил предявен на нарушителя и му бил издаден талон за медицинско
изследване № 0015007 от 28.09.2019г. Талонът бил предявен на жалбоподателя,
като той се запознал със съдържанието му, лично изписал в него, че приема
показанията на техническото средство и положил подпис в обособената за това
графа. Бил съставен и АУАН бл. № 0626921 от 28.09.2019г., който бил предявен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения. Впоследствие, нарушителят не
се явил в УМБАЛ- „Пловдив“ за предоставяне на кръвна проба.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. К. ( актосъставител- л. 11 от съд.
пр.), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си,
обективирани в АУАН. Изложената от него информация е обективна, логически последователна
и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са и приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. № 0626921 от 28.09.2019г., Талон
за медицинско изследване № 0015007/ 28.09.2019г., , Удостоверение, че техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410+” № ARSK- 0283 e преминало
периодична метрологична проверка, справка за нарушител/ водач от централизираната
система на ОД на МВР, Писмо от УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което се уведомява съдът,
че П.М.А. не е регистриран в Спешно приемно отделение за предоставяне на кръвна
проба за изследване / л. 17 от съд. пр./, Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Нарушителят, в качеството си на
водач на МПС, се е подложил доброволно на първичен тест с техническо средство, за
да бъде установено дали управлява МПС
след като е употребил алкохолни субстанции, който е отчел положителна проба от
0,63‰. Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподатеял също е спазена. Следва да
се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение
е констатирано на 20.12.2018г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба
№1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за
краткост по- долу Наредбата).
Именно с помощта на техническото
средство е установено, че водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 0.63‰. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец. Именно
в изпълнение на това изискване е издаден талон за медицинско изследване по
одобрен образец, който е и подписан лично от жалбоподателя. В изпълнение на
изискванията на чл. 6, ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, в обособената за това
графа, жалбоподателят саморъчно е изписал, че приема показанията на техническото средство. Следва да се посочи и
че издаденият талон за изследване разполага с всички изискуеми реквизити
съобразно нормата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата . Доколкото медицинското
заведение, в което е определено да се извърши изследването се намира извън
територията на гр. Раковски, то съвсем правилно е предоставен срок за явяване
до 120 минути от връчването на талона. Впоследствие, както се изяснява от
постъпилото от УМБАЛ- „Пловдив“ АД писмо, нарушителят е преценил, че не следва
да се яви за предоставяне на кръвна проба за изследване.
Съдът
не счита и че пробата, извършена с техническото средство е била опорочена по
какъвто и да било начин. „Дрегер Алкотест 7410+” с № ARSK- 0283 е одобрен тип средство
за изследване на концентрацията на алкохол в издишания въздух и към момента на
проверката е минал периодична метрологична проверка. Предвид това, липсва
каквото и да било основание да се приеме, че резултатът от техническото
средство е неточен. Още повече, че ако нарушителят се е съмнявал в резултата от
„дрегера”, то е следвало да не заявява, че приема пробата, а да се подложи на
последващ тест с доказателствен анализатор или медицинско изследване. В тази
връзка, следва да се посочи, че е напълно неоснователно възражението на
защитата, че е следвало жалбоподателят да бъде придружен до медицинското
заведение от служителите при ОД на МВР- Пловдив. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от Наредбата изрично разписва, че тестваното лице се съпровожда до медицинското
заведение от полицейски орган в случай, че техническото средство е отчело концентрация на алкохол над 1.2‰.
В процесния случай отчетената стойност е 0,63‰, предвид което не съществува
задължение нарушителят да бъде съпровождан.
Изцяло
голословно е и твърдението на жалбоподателя, че е тестван около 10 пъти с
техническото средство, с цел същото да отчете положителен резултат. Напълно доброволно,
нарушителят А. е изписал в талона за изследване, че приема резултата от пробата
с техническо средство, а в АУАН е посочил, че няма възражения. Тоест, след като
нарушителят собственоръчно е посочил, че приема показанията на техническото
средство, то това означава и че резултатът от теста му е бил предявен и той е
преценил, че не желае да го подлага на съмнение.
В
рамките на своята пледоария, защитникът възрази, че върху талона за изследване
не е поставен стикер със сериен номер, с което е нарушена разпоредбата на чл.
17, ал. 4 от Наредбата. Действително, цитираната норма предвижда поставянето на
нарочен стикер със сериен номер, но това се отнася до хипотеза, при която
нарушителят е предоставил кръвна проба за изследване. Посочената норма третира запечатването
на вакуумните епруветки, съдържащи кръвта за изследване. Както вече бе посочено
няколко пъти, в случая нарушителят доброволно е преценил да не се подложи на
медицинско изследване, предвид което нормите от Наредбата, регулиращи вземането
на кръв за изследване и транспортирането на пробите, не са приложими.
По размера на наложеното наказание:
Съвсем
коректно, за това че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта от 0.63‰, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказващият орган му
е наложил административно наказание „глоба” в размер от 500 лв. и лишаване на
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Размерът на санкцията е строго
фиксиран, предвид което не подлежи на каквото и да било ревизиране от страна на
настоящия съдебен състав. В рамките на проведената пледоария, защитникът поиска
съдът да приспадне времето, през което жалбоподателят е бил лишен от право да
управлява МПС, считано датата на съставяне на АУАН- 28.09.2019г. Следва да се
посочи, че това действие не следва да бъде извършвано от съда, тъй като времето
през което е било отнето СУМПС на жалбоподателя, ще бъде зачетено от
административния орган при процедурата по изпълнение на настоящото решение.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен- налице са типичните за подобен случай
обстоятелства. Нарушителят е употребил алкохол, като макар и да е бил напълно
наясно с това, е преценил, че следва да извърши действия по управление на МПС.
Съдът отчита и особената значимост на обществените отношения, които се
охраняват с нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Безопасното придвижване и навременните, и
адекватни реакции на водачите при възникнала опасност на пътното платно, са от
първостепенна важност при осигуряване превенция и редуциране броя на
пострадалите при ПТП. Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложеното
административно наказание ще подейства предупредително- възпиращо и
поправително- превъзпитаващо върху жалбоподателя.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1030- 008681 от
11.10.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на П.М.А., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ п.
Вярно с
оригинала.
Т.к.