Решение по дело №210/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. Плевен, 05.03.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА  ЯКИМОВА

 

при участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията ЯКИМОВА АНД № 210/2019г. по описа на Районен  съд –Плевен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 18-0940-000827  от 07.01.2019г. на Началник сектор „Пътна  полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на А.С.К. *** са наложени административни наказания, както следва:

За нарушение на чл.103 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС  за срок о т три месеца; за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл. 185  от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в  съдебно заседание, но  в жалбата си  излага твърдения,че не  е извършил нито едно от  визираните нарушения. В съдебно заседание се представлява от адв.***,който излага съображения по същество, не  оспорва  нарушение по чл. 103 от ЗДвП, а именно  не спиране на водача на  подаденият му по надлежен ред сигнал  със стоп-палка,но иска намаляване на наказанието глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

 На 08.12.2018г. около 16:30 часа служителите на ***забелязали жалбоподателят А.С.К., ЕГН**********,да управлява автомобил ***, негова собственост в гр. ***, който не спрял на  подаден сигнал  със стоп палка по образец  на мл. автоконтрольор Е.  М. ***  и продължил по посока ***.

За констатираното бил съставен АУАН бл.№ 164395 от 11.12.2018г. В акта било посочено още,че водача е без поставен обезопасителен колан по време на движение и е без включени  светлини през деня.Актосъставителят  и свидетел  квалифицирал нарушенията по чл.103; чл.137А ал.1; чл. 70 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, като посочил  на  определеното за  възражение поле „имам  възражения“. Получил препис от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се е възползвал от това си право.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на А.С.К. били наложени административни наказания, както следва: За нарушение на чл.103 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП; за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл. 185  от ЗДвП.

 Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Е.М. и  Т.П., които съдът намира за логични и непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото. Двамата свидетели твърдят,че са възприели нарушението по чл.103 от ЗДвП,но нито един от тях не споменава пред съда водача да е извършил другите две нарушения,за които е санкциониран.

Както в АУАН, така и в НП се съдържат необходимите реквизити съобразно нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са в законовите срокове, конкретно е посочена дата и място на извършване на нарушенията,посочена е правилната квалификация на деянията. Описано е ясно и недвусмислено в какво се изразяват нарушенията. И в двата акта нарушенията са описани по идентичен начин. Индивидуализиран е нарушителят и в двата акта, дадена е правна квалификация на нарушенията и е посочена приложимата санкционна разпоредба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан.

Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП.

  На жалбоподателя е вменено нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвП, според която норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая безспорно се установи по делото, че на водача е бил  подаден по надлежния   ред знак от контролни органи на МВР със стоп палка по образец,  указания да спре, като вместо това същият продължил  движението си и в  пряка, пред жилищна сграда  спрял своето движение, слязъл от автомобила и влязъл в двора, като повече не се появил „…на улица „***“ му подадохме сигнал със стоп палка. Водача не спря и спря пред един дом и през това време, докато го настигнем водача влезе в къщата и от там избяга….“ Актосъставителя и свидетел  ***М. твърди още,че е имало сигнал, че водачът е бил  употребил алкохол, но  това обстоятелство не  било изследвано  и не е коменитарано като  нарушение  в АУАН и  в последствие в НП, т.к.  АУАН бил съставен на водача няколко дни по-късно „…товарен автомобил  бус- бял на цвят с посоченият  номер  в акта, се управлява  от пиян водач  в ***. При отиване на място в циганската махала видяхме водача да се качва в  буса. Изчакахме го да тръгне…“  Нарушението се изразява в  неизпълнение на указанията на контролни органи, като след подаден сигнал,  водачът на МПС следва да преустанови движението си и се насочи плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Извършването на нарушението не  се  оспорва в съдебно заседание  от процесуалният представител на жалбоподателя – адв. ***.

Адв.*** пледира за намаляване размера на глобата и срока на лишаване от право да управлява МПС.Представя писмени доказателства: Епикриза на А.К., Медицински протокол №2/03.01.2019г. на ООПР при УМБАЛ Плевен - ЛКК  и ***. и твърди, че  К. страда от биполярно разстройство , което налага извода,че обществената опасност на нарушителят не е толкова висока,че да е необходимо да понесе максималното предвидено в Закона наказание. Адв.*** твърди също, че К. не е извършвал други нарушения на ЗДвП, което Съдът намира за установено,т.к. АНО не е ангажирал доказателства в обратният смисъл.

По отношение наказанието за нарушението по чл. 103 от ЗДвП: - извършеното нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Описаното нарушение  е формално и не се предвижда настъпване на вредни последици.Не е налице маловажност на деянието и поради това в конкретния случай съдът не счита, че следва и може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание, както в частта за глобата, така и в частта за лишаването от право за управление на МПС за извърешеното нарушение на чл.103 от ЗДВП не отговаря,обаче на тежестта на нарушението.Съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.Неизпълнението на полицейското разпореждане да спре на подадения сигнал не е било с цел да се укрие друго нарушение или пък това да е създало предпоставки за инциденти на пътното платно или други вредни последици.

Като съобрази разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че наказанието наложено на А.К. за нарушение на чл.103 ЗДВП следва да бъде намалено. Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда за виновния водач лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и  глоба от 50 до 200 лв. Както бе отбелязано по-горе на А.К.  е наложено наказание 3 месеца лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 200лева, като глобата е на законовия максимум. При съобразяване разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че така определените наказания следва да бъдат намалени и К.  да бъде наказан с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец и глоба в размер на 50 лева.

Относно нарушението на  чл. 137А ал.1 от ЗДвП

При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя К.  административна отговорност за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП следва да отпадне, поради недоказаност извършването на нарушението. Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се оспорва, че на посочените дата и час жалбоподателят е управлявал автомобила си, както и че на посоченото място му е бил подаден  сигнал по образец за извършване на полицейска проверка. Спори се действително ли по време на движение същият не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е бил оборудван. Относно това обстоятелство,  полицейските служители, като свидетели по   настоящото АНДело, не  изложиха твърдения  в съдебно заседание. В  случая съдът намира, че не може да бъде направен безспорен и категоричен извод дали деецът действително е бил без обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС и доколко това обстоятелство е било непосредствено възприето от актосъставителя и свидетеля, като се има предвид, че  никой от тях не споменава за такова нарушение.

В случая, констатациите на актосъставителя и отразените от него обстоятелства са оспорени в съдебна фаза. Изисква се от административнонаказващия орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на своите констатации за извършено от жалбоподателят нарушение, тъй като именно в негова тежест е доказването на последните по несъмнен начин. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по категоричен и недвусмислен начин, както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност. Това в случая не е сторено.

При тази неустановеност на извършване на административното нарушение и липса на безспорни доказателства за виновното поведение на жалбоподателя, съдът приема, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя А.К. се явява недоказано по безспорен и категоричен начин, което е основание за отмяна на атакуваното НП.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети и общо 6 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР. Съобразно Чл.6 ал.1 т.9 от тази Наредба за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП) се отнемат 6 контролни точки.Т.к. съдът установи,че доказателства за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП не са събрани,то следва НП да бъде отменено и в тази му част.

Относно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП:

По делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от К. нарушение и по чл.70, ал.3 от ЗДвП. Посочената законова разпоредба предвижда задължение през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини през деня или с къси светлини. Категорично не се  установява по делото, че на  процесната дата  -18.12.2018г. около 16:30 часа управляваният от жалбоподателя лек автомобил да е бил без включени светлини за движение през деня или къси светлини, да за  е налице  при това положение очевидно осъществяване от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение.

Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18-0940-000827  от 07.01.2019г. на Началник сектор „Пътна  полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на А.С.К. *** е наложено административни наказание ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС  за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на лишаване от право да управлява МПС на срок от 1/един/ месец лишаване от право да управлява МПС и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 50/петдесет/ лева.

ОТМЕНЯ  НП в останалата му част, с която  за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвПи за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на осн. чл. 185  от ЗДвП  и на основание Наредба № Із-2539 на МВР  са му отнети общо 6 контролни точки,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: